Папската държава през Средновековието


Категория на документа: История


 ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра "Стара и Средновековна история"

РЕФЕРАТ

По дисциплината:
Средновековна обща история

На тема:
Папската държава през средновековието

Изготвил: Проверил:

Деница Петкова доц. д-р Надежда Христова

специалност: История

Фак.№61909

Велико Търново, 2013 г.

През периода на ранното средновековие между църквата и държавата в Западна Европа съществувал тесен съюз. Християнаската църва на Запад непрестанно действала като най - висше обобщение и санкция на съществуващия феодален строй. Най - много е допринесло за засилване на светската сила или влияние на Римската църква основаването на франкската монархия и съюзът на папството с тая монархия.

През VII век Рим бил все още подвластен на императорската власт и папите били принудени да се подчиняват или да страдат от неподчинението си. Тъй като лонгобардите завладявали все по - обширни части от Италия , папа Стефан II бил принуден да потърси помощ от Пипин Къси, който от своя страна защитавал и поддържал интересите на църквата. Двамата спазарили сделка, която се оказала изключително изгодна за всяка от страните. Папата се нуждаел от военна закрила, а Пипин искал нещо, което само папата можел да му даде - узаконяване на титлата му на крал, на мястото на последния от Меровингите. Ето защо папата санкционирал узурпираната от Пипин кралска титла. През 751 г. със съгласието на папата на събрание на франската аристокрация и на своите васали в Соасон, Пипин бил официално провъзгласен за крал на франките.

По призива на папата, Пипин два пъти предприемал походи в Италия против лонгобардския крал Айстулф, когото принудил да върне заграбените от него по - рано градове в Римската област и земите на Равенският екзархат. На тези земи в Средна Италия през 756 г. възникнала светската държава на папите, която в последствие неизменно служела като основа за папските пратеници за светската власт над цяла Италия и дори над цяла Европа. Тя станала опора на феодалната обществена система, средище на средновековната реакция и воинстващото мракобесие.

Лонгобардите обаче не се подчинили своевременно на Пепин и папата, в края на краищата през 774 синът на Пепин - Карл Велики, разбива окончателно лонгобардите, бива признат за техен владетел, след което отива в Рим, където потвърждава дарението на Пепин. Папите по неговото време, Адриан I и Лъв III решили, че е по - изгодно да насърчат по - нататъшните му планове по всякакъв начин. Тесните връзки се засилили особено след коронясването на Карл Велики в Рим през 800 г. Тоя акт папите едва по-късно могат да използват в теорията си за супериорно отношение към държавата. Сам силният Карл Велики вижда извора на своята власт не в коронясването от папата, а направо от Божие пълномощие и дори в правата си към Църквата (в своята държава) той, носен от същото съзнание, е смел, а твърде често и своеволен. По такъв начин първоначално се достигнало до една прелюбопитна взаимозависимост между папа и император. Никой не можел да стане император, ако не бил коронясан от папата в Рим; от друга страна в продължение на няколко века всеки по- силен император заявявал правото си да низвергва папите. Средновековната теория за лигитимната власт се основавала едновременно и на императорската и на папската институция. Съществували постоянни търкания с предимство ту за едната, ту за другата страна. Най - накрая през XIII век конфликтът се изостря непримиримо. Победата печели папата, който обаче изгубва моралния си авторитет скоро след това. Папата и Свещения римски император се запазват като институции - папата до ден - днешен а императорът до времето на Наполеон. Но обстойната средновековна теория, изградена с цел да определя съответните им правомощия престава да действа още прз XV век.

Паската област, заемала значителна част от Средна Италия (имението на Свети Петър, както я наричали ). Светската държава представлявала едно обикновенно феодално княжество. Тъй като неговият владетел бил едновременно глава на католическата църква, а неговата столица Рим - неин организационен идеологически център, върху историята на тази държава оказвала значително влияние на европейската политика на папството, която през този период се определяла от сремежа му към върховенство над светските владетели в Европа. Тя провеждала феодална форма на експлоатация и използвала разнообразни средства за сподавяне недоволството на угнетените и експлоатирани маси - като се започне от идеологическите и се стигне до най - безмилостните форми на наказание, фабрикувани от инквизицията и полицейския апарат. Поради това че обществено - политически живот през средновековието нямал постоянен, константен характер, границите на Папската държава не били постоянни. Те търпели изменение в зависимост от измененията, които настъпвали в политическата карта на континента. През XI - XII век, когато в резултат на успехите на папството с борбата му с империята значително се усилило неговото влияние в Европа, папите успели значително да разширят подвластната си територия в Италия за сметка на част от Тоскана, Сполето и Беневент. В края на XII век те подчинили един от най - големите италиански градове - Перуджа. В икономическо отношение папската област изоставала от Северна Италия и Тоскана. Градовете в нея се развивали по - бавно в селото се запазили крепостническите отноешения. За изостаналостта не малко спомагала и вътрешната политика на папството, насочена против даване права на самоуправление на Рим и другите градове в Паската област и към спазване на старите форми на феодална експлоатация в селото. Дори столицата на Папската област била голямо гнездо на феодали; освен папската резиденция тук имало около двеста феодални замъка. В икономическо отношение Рим изоставал от развитите градове като Милано и Флоренция. Значителни доходи за населението на Рим носело обслужването на папския двор и многобройните поклонници.

Сигурността на Папската държава била застрашавана твърде често от недоволството на експлоатираното селско и градско население. Реакционният характер на папската политика спрямо градовете се проявил ярко през 40 - те години на XII век, когато в Рим се изострила борбата за установяване на комуна. През 1143 г. гражданите и дребните рицари завзели правителствените сгради на Капитолия, провъзгласили република и избрали сенат в състав от 56 души; ръководителите на републиката се считали за наследници на традициите на Древният Рим. Въстанниците искали да бъде предадена върховната власт в града на комуната.

Особено влияние в новосъздадената Римска република имал Арнолд Брешиански. Той искал църквата да се откаже от поземлените си владения и от богатствата, обявил се против светската власт на папата, протестирал против господството на феодалната аристокрация, мечтаел за могъщество и за единство на Италия. Под влияние на неговите проповеди римските граждани разрушавали домовете на кардиналите и феодалните замъци; папата трябвало да избяга от Рим. И тогава в Италия нахлули пълчищата на германските феодали начело с Фридрих I Барбароса.

Той приел императорската корона от папа Адриан IV . Насилията на германските рицари грабители довели до бунт на гражданите, които оказали въоражена съпротива на императора. Папата наложил интердикт на Рим; във връзка с това пресекнал потокът от поклонници в града, което лишило гражданите от доходи. Арнолд Брешиански бил заловен и предаден на мъчителна смърт. Римската република била ликвидирана, а властта на папата възтановена.

Авторитетът на папството още повече започнал да нараства и в самата Италия, и в международните отношения. През този период на папският престол бил Инокентий III.

Той твърдял, че папската власт стои най - високо в света и че императорът и всички крале и князе не са нищо повече от васали а папата и трябва да получават властта от него. Плановете на Инокентий били да подчинят редица феодални държави в Европа и да засилят политическата си позиции в Италия. Папата заграбил властта в Сицилийското кралство и го управлявал докато бил малолетен Фридрих II, на който бил попечител. Към началото на XIV в състава на папската държава влезли големи градове : Болоня, Ферера, Урбино, Римини, Перуджа. Владенията на папата пресичали на две части Италия.

Но в икономическо отношение Папската област продължавала да изостава от Лонгобардия и Тоскана. В самия Рим и неговите райони продължавали да се разпореждат феодалните барони, водещи помежду си борба за папаския престол. Търговско - занаятчийските слоеве тук си оставали слаби, цеховете слабо съществували.

От края на XIII век от понтификата на Бонифации VIII международният престиж на папството рязко пада. Големите централизирани държави, които се образували през това време в Западна Европа, не желаели да се подчиняват на папата. През 1309 г. папската резиденция била пренесена в Авинион, заради отслабване на папската власт в Папската област. Това значело само едно, че папата е загубил контрол над феодалите и градовете в църковната област. Започнала борба между пополани и феодалната аристокрация. Движението на пополаните углавявал Кола ди Риенцо, който бил блестящ оратор. На 20 май 1347 г. той завзел правителственото здание на Капитолия и тържесвено провъздласил за носител на властта римския народ, Рим за република, и с това лишил папата от светска власт. Но нерешителността му и непоследователността му накарало народа да изгуби доверие в него и той бил принуден да избяга от Рим, през 1347 г. Шест години по - късно той се заварнал като пратеник на папата, който се опитал да се възползва от популярността му за въстановяване властта си в Рим.

Въпреки че през 1378 г. папския престол бил пренесен отново в Рим, властта на папата била все така слаба не само навън, но и в самата Италия, порди "великия разкол" - четиридесетгодишен период, когато за папският престол претендирали няколко папи. Едва през края на XI - началото на XVI век папите успели да възтановят властта си над обширните си територии на своята държава.

Папсака държава става едно феодално княжество, което винаги било пречка по пътя към национално единство на Италия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Папската държава през Средновековието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.