Петър Берон - Рибен буквар


Категория на документа: История


 6. Петър Берон - "Рибен буквар"

Новобългарското просветно движение е насочено към нови форми и методи на възпитание, към изграждане на мрежа от новобългарски училища, към осигуряването им с учители и учебникарска книжнина. То има за цел да издигне духовното и културно равнище на бълг. народ. Идеите на новобългарското просветно движение намират отражение във възгледите на най-изявените му представители Петър Берон, Васил Априлов, Неофит Рилски и др., както и създаването на първото българско взаимно училище в Габрово /1835/.

Основната идея от която П. Берон се ръководи е, че трябва да се изгради ново училище, което да отговаря на бълг.традиции и просветни нужди. Да бъде светско по характер училище и обучението в него да се извършва на бълг. език. П. Берон е за въвеждането на взаимоучителния начин на обучение. При тази организация на обучение се прилага и т. нар. "взаимоучителна метода". Чрез нея се създава възможност да се обучават повече ученици, което е от голямо значение за по-бързо ограмотяване, а от там и за повишаване културното ниво на бълг. народ. П. Берон е първият наш педагог, който изяснява теоретичните въпроси на организацията и методиката на преподаване по взаимоучителната метода. В специално изграденото училище ще се учат сто деца, които ще са разпределени по 10 на всеки чин. Най-отпред стоят по-големите ученици, а най-отзад на 10 чин - най-малките. Това разпределение позволява учителят да осъществява обучението с помощта на по-напредналите ученици, които той подготвя самостоятелно и предварително и които след това преподават новия урок на децата от техния чин.

В "Предисловието" П.Берон разглежда и въпроса за съдържанието на обучението, като счита, че основната тежест трябва да пада върху четенето, писането и смятането. Децата трябва да имат и елементарни познания по зоология, ботаника, физика, хигиена и пр., което се съдържа и в "Рибния буквар".

Според Берон буквите трябва да се свързват със звуковете и така да се изговарят /сричат/ - първо сричките, след това и цялата дума. Разсъждавайки върху цялата организация и методика на преподаване в новото българско светско училище, П. Берон достига и до идеята за неговото управление. Той иска да състави дружество," което да се грижи не само за училището в нашето отечество /гр. Котел/, но и за училищата на другите градове..." Според неговата идея училищата в страната трябва да имат единно ръководство, идея която се реализира едва след конституирането на Б-я.

"Рибния буквар" /Буквар с различни поучения собрани от Петра Бороновича за болгарските училища/ е издаден през 1824 г. в гр. Брашов /Румъния/. Букварът изпълнява функциите на елементарен учебник за начално ограмотяване. Той успява да се превърне в продължение на няколко десетилетия в любимо четиво за българите като им дава и елементарни природо-научни познания.

Букварът съдържа осем дяла: азбука с кратка граматика, молитви, добри съвети, умни съвети, басни, различни истории, физически сказания и аритметика. Азбуката е изписана по черковнославянския способ, като са дадени три големини букви. Целта е децата да се запознаят със съществуващите по това време различни начина на изписване на буквите. След това Берон дава азбуката в объркан ред, а най-накрая извежда само гласните и съгласните. Това служи децата да се подготвят за четенето на срички. Следват съществителните и прилагателните имена, които са обособени по род, число и според тяхното членуване. Местоименията, глаголите и техните спрежения, словосъчетания.

Молитвите са втория дял от Буквара и са групирани по предназначение - най-общи за възхвала на Господа, утренни, вечерни, преди хранене и преди учене.

Добрите съвети /трети дял/са насочени към нравственото формиране на децата с цел изграждане на етично поведение.

Умните съвети са включени в четвърти дял и Берон използва за написването им предимно гръцки образци. В съдържателно отношение дават знания от най-различни области на морала.

Басните са подбрани по Езоп и в тяхното заглавие е формулирана основната поука.

Различни истории са включени в шестия дял, който по обем е един от най-големите.Дадените кратки разказчета за живота на велики хора,които имат от една страна нравствено-етична насоченост, а от друга да обогатява и историческото познание.

Физическите сказания предизвиква най-голям интерес у читателите. Дадените описания за минирали, растения, животни, при това не срещани в пределите на нашите земи. За бързото и лесно усвояване на знанията спомагат и дадените в края на Буквара дванадесет илюстрации.Голямо място в седми дял е отделено и на човека. Части и органи на човешкото тяло, здравни съвети.

Аритметиката е последния дял от "Рибния буквар". В него са включени числата обособени по единици, десетици, стотици и хиляди, както и техните съчетания - събиране, изваждане, умножение, деление.

До Освобождението "Рибния буквар" се издава шест пъти и често се определя като малка детска енциклопедия.

Берон разглежда два вида възпитание - частно и обществено, като частното има за цел "благото на индивида през времето на целия му живот", а общественото - "благого на целия народ или нацията". На основата на схващането за човека като зоо- фито- и антропологично същество, той изгражда и педагогиката като наука, която се състои от гимнастика, педевтика и дидактика.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Петър Берон - Рибен буквар 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.