Политиката на ОФ власт в областта а промишлеността, търговията и банковото дело


Категория на документа: История


11. Политика на Отечественофронтовската власт в областта на промишлеността, търговията и банковото дело.

Наследила военноогранизирано и изтощено народно стопанство, дошлата на власт на 9ти семптември 1944г. ОФ-коалиция обяввява своите виждания за развитието на икономиката в декларация от 17 септемврие 1944г. Първото, което изпъква при анализа на стопанската и финансовата част на тази ОФ платформа е ярката насоченост срещу едрия капитал в индустрията, търговията и финансите. Вместо частните монополи се прокламира учредяването или заместването им държавни такива за внос и изнов на различни стоки, в застрахователното дело и други области. Конкретно за промишлеността ОФ власт обещава премахването на "паразитната индустрия" и създаване на такаяа, която " ще се основава на най-ниски цени и производствени разходи".

Във връзка с така харектеризираната политика на ОФ-коалиция от голям интерес, с оглед темата на изследването, са предствите на стопанските и политическите дейци за възможностите в средата на 40-те години на другата алтернатива за стопанско развитие-селското стопанство. По това време перспективите за реализиране на тази насока се очертават като "мрачни" пред погледа на икономисти и политици. Към старите вътрешни особености на развитие на селското ни стопанство, свързани с ниската продуктивност, разпокъсаност на земята, аграрната пренаселеност, изтощеност на почвите, консерватизма на българския селянинпо отношение на машинизиране на производствотои невото ниско техническо ниво, се прибавят нови. Това са неизбежните проблеми на всяко доминиращо производство - пазараите и конкурентноспособността на селскостопанските ни стоки на тях.

Изход от очертаващите се неблагоприятни перспективи на селското стопанство в България се търси и вижда по това време в няколко аспекта. Политици и учени предлагат умерено, доброволно( а комунистите и - всеобхватно) коопериране и разционализиране на селското производство чрез машинизирането му. Освен това се препоръчват структурни промени с оглед съкращаването на зърнопроизводството, учеличаване на относителното тегло на маслодайни, влакнодайни и други идустриално-технически култури. Но и пти тези трансформации развитието на селското стопанство по това време е проблематично дори само поради еидн факт. България не разполага със свободни девизии в чужда валута.

В сложната следвоенна икономическа и политическа обстановка, неблагоприятна за експорт на някои селскостопански произведения и за нормализиране на външната ни търговия, дори партии, отявлени привърженици на аграрния протекционизъм като БЗНС и БЗНС- Н.Петков не си позволяват на отричат промишленото развитие на страната.

Най-радикално подхожда към проблема за индустриализацията БРП (к). Още в решение на ПБ и ЦК на тази партия за основните направления на стопанската политика на ОФ от 10 ноември 1944 г. се поставя задачата да се осигури "значително по-бърз темп и мащаб на индустриално развитие.

По-голяма конкретизация на линията за предстоящото развитие на промишлените отрасли Работническата партия дава в стопанските си декларации от 28 септемри 1945г. Прави впечатление, че в този документ, приет от БРП (к) пред изборитена 26 ОНС, за да внесе успокоение сред обществеността и политическите си съюзници относно целите си в стопанската сфера, се прокламира курс за индустриализация на страната. Предвижда се внушително ново промишлено строителство. В сферата на добивната промишленост е посочена задачата за максимално увеличаване на добива на въглища и за незабавно пристъпване към изучаване на подземните недра. По отношение на леката промишленост комунистите придвиждат застъпване на голям брой подотрасли, така че тя да е в състояние да задоволява всички нужди на българския народи да осигурява износа ни. Средствата за такава политика трябва да бъдат преди всичко държавни, вътрешни но се допуска използване на чуждестранен капитал.

Пак поради въщите причини комунистите в своите документи обявяват, че няма да се игнорира частния сектор в процеса на индустриализация, макар открито да декларират предпоитанията си към държавния сектор. Но в комунистическите среди битуват различни менния за отношението към частния сектор, които разкриват непоследователсността и колебанията на водещата политическа сила по този въпрос.

Постепенното свеждане на ролята на частния сектор в промишленото развитие само в съществуващите рамки недвусмислено говори за следното. В края на 1946г. БРП(к) по този начин открито декларира, че вижда в индустриализацията средство за осъществяване на необходимата й структурна реформа в стопанството, която да утвърди нови икономически, социални и политически отношения, осигуряващи нейното бъдещо еднопартийно управление.

Може да се изтъкне въз основа на направения анализ на различните документи на БРП (к), че тази партия от 1944г. се откроява като последователен радете на ускорено, стимулирано, но исилно контролирано от държавата промишлено развитие. Според Раб. Партия то трябва да бъде насочено не само към традционните индустрии от леката и хранителновкусовата промишленост, но и към организиране на някои нови производства от тежката промишленост, както и към електрификацията на страната. Тази партия здига като главен мотор на издустриализацията- държавната собственост, държавното планиране и регулиране.

БРСДП, която в идейно отношение е доста близка до БРП (к), и която проявява определен радикализъм в стопанските си възгледи се съгласява с разбирането на индустриализацията като разширяване на съществуващите предприятия и създаване на нови отрасли. Тази партия не възразява и срещу акцентирането върху индустриализацията като близка и конкретна задача пред обществото.

Имайки предвид негативните последици от ограничаването на индустрията в рамките на местния пазар преди 9 септември 1944г., в резултат от покровителствената политика на държавата дейците на "Звено" смятат, че сега тя трябва да се базира и насочи към външния пазар. Понеже в новите следвоенни условия няма да има вече място за защитни мита, българската промишленост трябва да стане конкурентноспособна. По-нататъшно развитие следва да получат традиционните отрасли на лната и хранително-вкусовата промишленост.

Друга характерна особеност във вижданията на "Звено" по проблемите на индустриализацията е свързана с тяхното становище за темповете на този процес. Представителите на "Звено" изрично обръщат внимание, че индустриализирането трябва да се съобразява както с научните и техническите постижения, така и с останалите отрасли на стопанството.

Следващ съществен момент в разбиранията на НС "Звено" на проблема за индустриализацията на страната засяга финансовата й осигуреност, че въстановяването на стопанските сили може да се осигури и със собсвени ресурси.

Представителите на БЗНС демострират твърде сходни на "Звено" възгледи за бъдещето на промишлеността в България. Като изтъкнати привърженици на аграризма, те смятат, че централно място в стопанската политика на ОФ трябва да се отреди на селското стопанство, защото нашите естествени природни дадености го обуславят. От друга страна, БЗНС декларира, че стопанската програма на ОФ почти напълно се покрива с тази на Земеделския съюз. Земеделският съюз обръща внимание да не се допусне при нормализацията на стопанството индустрията отново да "паразитира" благодарение на данъчни и митнически облекчения.

Опозицията като цяло се отнася критично към индустриалните проекти и индустриалната политика на ОФ-правителства. Тя не представя свои оригинални виждания по проблемите на индустриализацията, различни от съществуващите идеи преди и след 9 септември 1944 г.

БЗНС - Н.петков (по-нататък БЗНС НП) като аграрна партия намира за поглрешно при доминиране на селското стопанство в образуването на националния доход акцентът в стопанската политика да се слага върху промишлеността.

БРСДП (о) не е така категорично отирцателно настроена срещу индустриалната политика на ОФ, като своите съюзници - земеделците в опозиция. От една страна, БРСДП (о) набляга на непосредствените нужди на индустрията - осигуряване на резервни части , учеличаване на машинния парк и разционализация на съществуващата производствена база. От друга страна нейни представители се опитват да обосноват становище за насоките на индустриалното развитие, както и д ааргументират своето мнение за шансовете да се реализира у нас тежка промишленост. А от икономическа гледна точка е безсмислено да се изгражда тежко машиностроене, което ще бъде неконкурентно способно на международния пзар. А вътрешния пазар е твърде ограничен потребител на неговите изделия. Лансира се виждането, че ръководната линия в стопанската политика трябва да се основава на възможностите на страната и на изискванията на външната търговия. Затова трябва да се отдели повече внимание на индустриите, които се базират на селското стопанство.

Според социалдемократите в опозиция държавата трябва да създава условие за индустриален напредък, като провежда съгласувана стопанска и финансова политика. Най-важната задача пред нея не е съставяне на индустриален план (който не бил "лъжица за нашата уста" при многосектроната икономика), запазването на съществуващяи индустриален капацитет и мощност.

Обсъждането на двегодишния план през февруари 1947 г. във ВНС като една конкретизация на оповестената в декларацията на правителството на Г. Димитров индустриална политика става повод всяка политическа сила отново да изложи и аргументира своите вижданияна проблемите на индустриализацията. Най-важните споменати в плана са енергичната и електротехническа промишленост, минната индустрия, транспортната инфраструктура. Планира се разширяване, рационализация и подновяване на съществуващите индустриални мощности.

Планът изключва частния сектор от процеса на индустриализация. Но частните промишлени предприятия да засължени д аизпълняват определения им производствен план. Може да се обобщи, че с двегодишния план отново българската индустрия се насочва към задоволяване на вътрешните нужди.

Банковото дело: Държавен монопол е наложен върху Банковото дело, застрахователното дело, продажбата на розово масло. Държавата се задължава да оказва свестранна подкрепа на кооперативните стопанства -освобождава ТКЗС от преки данъци за 3 години,представя им безвъзмезно държавни и общински земи,създава машинно-тракторни станции, отпуща им кредити чрез Българска земеделска и кооперативна банка и т.н. На 26 декември 1947 ВНС приема закон за националнизиране на банките в България,който влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ.Банковото дело е окрупнено и става монополно право на държавата.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политиката на ОФ власт в областта а промишлеността, търговията и банковото дело 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.