Преценка на османската власт в югоизточна Европа XIV - XIX век


Категория на документа: История


Нова Балканска История

Тема 3

Преценка на османската власт в Югоизточна Европа XIV - XIX век

Властта на ОИ в Югоизточна Европа има различни гледни точки: турска историческа гледна точка, българска, сръбска и гръцка. Като фактор, османската власт е политизирана. Политизацията съвпада по време с последния период от развитието на европейско - османските отношения.
По тази тема Йозер фон Хамер пише 10-томна османска история. Хамер е европейски автор, който не се позовава само на европейски документи, а разучава и османските от този период. Въпреки многостранните изследвания, той е упрекнат в работата му с изворите. Естествено той симпатизира на родината си - Австралия, но въпреки това се въздържа от симпатията си, освен на последните стрници от 10-я том.
Последната дата в многотомната му история е 1774г. и договорът от Кючук Кайнарджа. Хамер допуска, че според този договор Русия е покровителка на християните в ОИ (което всъщност никъде не фигурура ясно е договора). Поради русофобската си ориентация, Йозеф симпатизира на хабсбургите; иска да докаже, че Русия има претенции за влияние в Европа още от 1774г. Когато Русия придобива мощ, Хамер "страда" заедно с хабсбургите.

Османската влас в Югоизточна Европа се оценява и след Втората Световна война. Руският царизъм е оценен отрицателно, защото отрича империята. Това кара историците да преосмислят ролята на Русия за съдбата на света.

Турският историк Инве Зая Карал в 8-томната си "Османска история", писана след Втората Световна война, определя ОИ като нормална имперска структура, с възходи и падения. Тази история на ОИ е интегрирана в събременната история на Турция.

През разглеждания период Българската държава застава на противостояща позиция относно османската власт. (До 1945г. България и Турция са в опозиция).

За да бъде оценена османската власт в Югоизточна Европа, можем да маркираме няколко основни неща за ОИ:
1) цивилизационни белези - стопанско развитие, развитие на науката и техниката, развитие на религиозността (появява се рационално общество - религиозното е изтласкано до личността), поява права на отделния човек - индивидуалност.
2) критерии, свързани с разглежданата епоха (от установяването на османската власт в Югоизточния регион до Берлинския конгрес) - насилие, родова (полова) неравнопоставеност (мъжете и жените в обществото), развитие на градското общество (урбанизация), социално напрежение.

Османската власт в разглеждания регион в периода XIV - XIX век, може да бъде обособена в два периода:
1) времето от османското завоевание на Югоизточна Европа (XIV - XV век) до средата на XVII век (краят на 30-годишната война). Този период бележи възход за ОИ.
2) времето от средата на XVII век до Берлинския конгрес (1878г.).

Като цяло оценка на османската власт може да бъде направена и чрез сравнение. Властта на османците може да бъде сравнена с тази на китайците, руснаците, владетелите от Централна и Западна Европа. Най - добре на преден план качеството на османската власт би излязло, ако тя се сравни с властта на обществото, което османците считат за враждебно - Западноевропейските общности. Османското общество считало себе си за положителна алтернатива пред останалите.

Цивилизационни белези за оценка на османското общество:
Икономика - османците заварват в Югоизточна Европа регион, значително израстнал икономически, в сравнение със Западна Европа. Османското завоевание на този регион съвпаднало с икономическото му изоставане, поради което може да се гледа и положително на завоевателката акция, защото се спира процеса на разпад. Проблемът е друг - новата власт не съдейства за икономическия и стопански разцвет на региона (има го, но е доста ограничен). Това е така, защото османското общество като идеология има глобална задача - да разпространява исляма, да воюва, а не да осигурява благоденствие на поданиците си, цели подготовка на армия, без да се интересува от жизнения стандарт на подчинените си.

Нивото на цивилизационно развитие на ОИ през XV - XVI век не е както в Европейските държави. При война империята използва предоставени й под наем европейки оръжия. Въоръжението на имперската армия било с 1/3 по - тежко от това на европейските войски, което правело султанските легиони по - бавно подвижни. Що се отнася до османската флота - състоянието й също не било завидно. Според една английска оценка - "състоянието на османските кораби било окаяно".
След битката при Лепанто (1571г.), настъпил преломен момент в османската морска сила - османският флот от средство за политическа експанзия, се превърнал във флот с цел отбрана.
ОИ възприемала себе си като империя за завоевания, а не за отбрана и затова, според нея нямала нужда от иновации в отбранителната техника, но в християнския свят нещата стояли по противоположен начин.
В едни по - ранни разбирания, според т. нар. "сапьори" - за да се обсади и превземе един град, не са нужни тежки обсадни машини. Но след превземането на Константинопол (1453г.), в обсадната техника на османците започнали да присъстват и тежките обсадни машини, възприети от Европа.

Нивото на култура в ОИ също не било толкова високо. Нуждата на османското общество от наука, се съдържала в Корана. Според османците Свещената им книга съдържала всичко необходимо, което трябва да знаят за човека, живота и света.

Критерии за развитие и оценка на османското общество:
1) критерият "Рационално общество" - държавата се еманципира, заражда се законодателство (Шериатско-Кануни и Светско-целенасочено отдалечаване от нормите на Корана), реформи във военното дело - не е достатъчна новата артилерия, нужна е цялостна промяна.
Крайният консерватизъм пречи на модернизацията на османското общество (трудно е да реформират религията си).
2) критерият "Индивидуални права" - заражда се милостивост от страна на османците към "неверниците" - идолопоклонници (ако не приемат исляма, са осъдени на смърт - християни, евреи, езичници-нямат Свещени книги, политеисти) - толерантност.

В ОИ статутът на населението е различен, в зависимост от това дали поданиците са християни или мюсюлмани. В имерията на Босфора съществува робски пазар (християните = роби).
Християнското население в ОИ се управлява от мюсюлмани - въздействието е дотатъчно силно, за да се чувстват като роби и зависимо население, нямат свобода в собствения си живот и занаятчийското съсловие, нямат и политически права.

В османското общество съществува и известна йерархия. Селските съсловия в ОИ и тези в Западна Европа са с почти еднакви права - изключени са от развитието на държавата. Заради това тези общества вдигат непрестанни бунтове, които понякога довеждат до смяна на владетеля. Средствата, с които властта си слижи, за да потуши тези бунтове, както на Изток, така и на Запад, са нерегламентирани. Управленският елит - Центрлната власт на империята, включва Султана и всички благородници.

Що се отнася до религията в ОИ: всички поданици изповядват избраната от тях религия, ако тя се различава от тази на султана, то "неверниците" плащат религиозен данък, съобразен с мюсюлманската религия. Християнските и евреиски общости в ОИ се опитват да изравнят правата си с тези на мюсюлманите, но без успех. В Западна Европа правата на хора с чужда от общата вяра са идентични.
Според правилата за живот на немюсюлмани в ОИ, управляващите наложили отличителни белези, за да могат да отличават раята: забрана за носене на ярки цветове, забрана за носене и притежание на оръжие и др.

Критерии за оценка на османското общество от гледна точна на тогавашната епоха:
1) насилие (средата на XV - XVIII век) - нехуманен период, човешкият живот не се зачита, действа кръвен данък, християните в османското общество съществуват, бидейки унижавани. Единствено през епохата на Танзимата нещата малко се променят. Модернизацията потушава до известна степен насилието.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Преценка на османската власт в югоизточна Европа XIV - XIX век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.