Ранно българско Възраждане. Зараждане на българската национална идея.


Категория на документа: История


Ранно българско възраждане (18-първата 1/4 на 19век)
Зараждане на българската национална идея

Закъснението в Българското Възраждане е породено от спирането на развитието на българското общество,заради падането под османско иго.Съществен момент от възраждането е преходът от традиционно към модерно стопанство и формирането на българската нация.И в селото и в града се придобиват стоково-парични отношения, в резултат на което се заражда буржоазното общество,която след завладяването на България е първата социална сила със самостоятелна роля и функции в производствения,културен и политически живот на обществото.Обособяването и предопределя появата на нов тип национална интелигенция.Промените в културната и духовната област са в две основни посоки:новобългарско просветно движение и борба за църковно обособяване.

Българското Възраждане се изразява в развитие и утвърждаване на нови икономически и социални отношения,създава се нова национална култура и се формира българската нация.Това става при непрекъснати борби за културна и духовна еманципация,и за политическо освобождаване и въстановяване на българската държава.Българското възраждане започва 3 века след европейското причините за това се крият в забавянето на всички процеси в държавата,заради неналичието на политическа независимост и всячески търсените и използвани начини от османците,за предотвратяване на този процес.

Икономическото изоставяне в Европа води след себе си военни поражения.Турция остава встрани и не може да се интегрира в Новото време,което е последица от азиатския деспотизъм.В резултат на което спахииството обеднява,разлага се и напълно се ликвидира ленно-стахийската система.Еничарския корпус губи своята боеспособност и започва да се намесва в политиката и стигат до гибелта си през 1826,когато султан Махмуд 2 ги ликвидира.Още от 17в. Турция постепенно се включва в европейския стокообмен,чрез "режима на капитулациите".Процесът се засилва в следващите векове и нанася тежък удар на традиционното османско стопанство.

От достиженията на европейската цивилизация се възползват първи християнските поданници на султана.Икономическото проникване на Европа внася и определени деформации в стопанството,а и в общественото развитие на българите.Възрожденските процеси у нас търпят и влияние и от балканските държави-Гърция и Сърбия,тъй като са в периферията на империята и имат пряка връзка с Европа.Особено силно е влиянието на Гърция,което води до гърчеенето на богатите слоеве в българското общество.Естественото саморазвитие на българския народ води до икономически просперитет,характеризиращи се с промени в селското стопанство и свързването му с вътрешния и външния пазар,изгражда се нов тип стопанство-чифлици,развива се и градското стопанство-занаятчийството и търговията и се придобиват икономически контакти извън Турция.Променя се социалната структура и се изгражда нова култура,водят се борби за духовна самостоятелност и се формира българската нация.

Още през периода 16-17век. Турция се изправя с/у силни европейски държави,превъзхождащи я в икономическо отношение.Европейските армии са напреднали във военното дело,където прилагат последните научно-технически открития.Военните поражения прекратяват притока на плячка и завоюването на нови територии с производително население.Това нанася удар върху спахийството като военно съсловие,което води до обедняването им и се отклоняват от военна служба.Разложението се задълбочава от "режима на капитулации",неравноправни икономически договори,с Франция 1535г.,с Англия 1581г.,с Холандия 1600г.Ниските мита,благоприятстват притока на качествени западни стоки,което рефлектира в/у традиционнато османско стопанство.Отслабва централната власт,местните велможи правят опити да придобият собственост в/у земите,въпреки че по прадиция тя принадлежи на с ултана.Поробеното население попада под двоен гнет-увеличават се данъците и произвола на местната администрация и обедняващите спахии,които грабят населението.Отслабването на властта води и някои предимства на поробените християни.Нараства ролята на кнезове,коджабаши,чорбаджии и други ръководители на общините в българските земи.Кризата се задълбочава през 18век,Османската империя е изцяло в отбранителна позиция с/у Великите сили.Те се интересуват от ориента като сфера на икономическо проникване.През същия период Високата порта сключва икономически договори с още 10 държави,защото е принудена да се обвърже още повече с европейската търговия.Военните поражения и широкото навлизане на стоково-паричната система нанасят окончателен удар в/у ленно-спахиината система,спахийството изчезва като икономическа категория и като социална група.На мястото на спахийските ленове се създават големи земеделски стопанства-чифлици,чиято продукция е предназначена за пазара.Конфликтът м/у новите отношения и традицията приема формата на отцепнически действия и открито разбойничество.Връхна точка е края на 18век и първите години на 19в.Това явление е известно като "кърджалийство".При потушаване на кърджалийството важна роля играят българите,на които е разрешено да се въоражават именно заради разбойниците.

След разпада наспахиино-ленната система,служебната аристокрация и други турски първенци се стремят да превърнат земята си в своя частна собственост.Това става по пътя на фиктивни или реални покупки,заграбване на пустеещи и селски земи и др.Султанът остава по традиция върховен собственик,но новите земевладелци придобиват владетелски права и създават големи стопанства-чифлици.Чифлишкото стопанство е ориентирано към пазара за износ или за градовете.Мнозинството от българските селяни успява да запази и дори да разшири своите земи.Селяните са лишени от плодородни земи,включени в чифлиците,данъците се увеличават като все повече от тях са в пари.Селяните са ограбвани не само от държавата но и от новите земевладелци,започват да се появяват по-големи селски стопанства.Собствениците им комбинират селския труд с дребна търговия,посредническа дейност,дребно лихварство,тоест появяват се наченки на стопанска и социална диференциация в българското село.Развитието на стоково-паричните отношения дават тласък на земеделието,селото все по-тясно се обвързва с града.Изискванията на износа,на вътрешната търговия и на градските центрове налагат специализация на прозводството и формиране на земеделски райони,например Добруджа се специализира в производството на зърнени култури.В града се развива занаятчийството и се оформят отделни промишелени зони и се създават еснафски организации,които имат за цел да защитават интересите на производителите в дадена сфера на производство.Развиват се вътрешната и външната търговия,и се създават панаири.Панаирите се превръщат в национални търговски средища,отварят се редица дюкяни..Създават се условия за вътрешно разделение на труда.През 1791г. султан Селим 3 издава реформи предвиждащи манифактурно производство.

Малък е процента на собствениците на големи поземлени участъци,те обикновено имат и друг вид дейност-лихварство,търговия и др.Основната маса в българското село се състои от средни и дребни собственици,също е малък процента на наемниците,които са малоимотни или безимотни селяни,наемани в чифлиците.В българския град най-масовата група се състои от занаятчийско съсловие.В него съществува известно разделение-майстори с различен капитал,калфи и чираци.С течение на времето малък брой занаятчии се превръщат в собственици на разпръснати манифактури.С развитието на търговията се оформя и съсловие на търговците.Малка група посредници между Османската империя и Европа забогатява значително.Част от тях се ориентират и към друг вид дейност-закупуване на чуфлици,лихварство и др.Оформя се широка прослойка на дребни и средни търговци-собственици на дюкяни бакалии,посредници м/у града и селото и др.Оформя се и прослойка на богати хора с неопределен социален профил.Това са откупвачите на данъци.Те трупат богатства,обслужвайки държавни нужди и използвайки извъникономическата принуда.С подобен неопределен профил са и чорбаджиите.Обикновено те са свързани с общинското самоуправление и с турската власт,чието покровителство използват,влагат капитали и печелят от лихварство,търговия,придобиват чифлици и др.През Възраждането на базата на новите социални групи,започва да се оформя националната интелигенция.Първоначално това са хора завършили в чужбина,към тях се присъединяват и немалко гръцки възпитаници,неприели "гърчеенето".Именно българскато буржоазия и националната интелигенция изнасят на плещите си църковно-националната борба и бпрбата за политическо освобождение.Българите проявяват през този период първите си несамостоятелни прояви на политическа активност с участието си в руско-тусрските,австро-турските и сръбски и гръцките освободителни движения.

Делото на Паисий Хилендарски провъзгласява първия манифест на формиращата се българска нация.Той е роден 1722 в Банско,през 1745г. заминава за Хилендарския манастир,където брат му Лаврентий е игумен.Младият духовник е впечатлен от културните възможности на Света гора и това го тласка към написването на "История славенобългарская".През 1762г. в Зографския манастир той завършва ръкописа на своята книга,след това като таксидиот на Хилендарската света обител тръгва из България да разпространява своя ръкопис.Съставен е в 10 части,7 от които са отделени на българската история.Авторското предисловие към желаещите да прочетат и чуят написаното в историята е пламенен изказ на най-съкровенните идеи на Паисий,поставя идеята за национално обособяване чрез езика и културата и за духовна и обществена пробуда,подсказвайки обществените приоритети на своя народ.Умира през 1773г. в Асеновград,като до последно разпространява лично своя ръкопис.

Сред многото наследници и продължители на Паисиевото дело се откроява котленския свещеник Стойко Владиславов,по-известен като Софроний Врачански.Роден е през 1739г.в гр.Котел,в заможно семейство той скоро осирот ява.През 1762 е ръкоположен за свещеник в родния си град,преживява двете руски-турски войни и се убеждава в могъществото на Северната империя,извоювала от султана редица привилегии по силата на мирните договори от 1774(Кючук-Кайнарджа) и 1791г.Силно влияние в/у Софроний оказва срещата му с Паисий през 1765г. и прави най-ранния препис на неговата история и я полага на олтара като светиня.През 1775г. поп Стойко успява да се добере до светогорската обител и да се докосне до безценното духовно богатство.Епизодите от изпълнения с премеждия животна духовника са красноречиво описани в автобиографичното му съчинение "Житие и страдания на грешния Софроний".На 16.септември1794г. приема монашество и името Софроний и е ръкоположен за Врачански епископ.През първите години на 19век. Епископа приживява във Видин,в резиденцията на влиятелния аянин Осман,притежаващ богата библиотека.Там той пише два обемисти сборника посветени на просвещенските му идеи.През юни 1803г. емигрира във Влашко и обединява представителите на българската емиграция.По време на руско-турската война 1806-1812г. се формира първата емигрантска политическа организация,т.нар. Българско общество,начело със Софроний,така се ражда идеята за национално освобождение с чужда помощ,която се реализира чрез всестранно подпомагане на руските войски.Умира през 1813г. във Букурещ.

Основните тенденции на Българското Възраждане са икономически просперитет,изграждане на нова социална структура,а с най-голямо значение е зараждането на националната идея,чрез делото на Софроний и Паисий.Конкретизирани са първостепенните цели пред българското общество-противопоставяне на опитите за асимилация,културна и духовна еманципация и политическа борба за политическо освобождаване и възстановяване на българската държава.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ранно българско Възраждане. Зараждане на българската национална идея. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.