Развитие на културата в периода на Възраждането


Категория на документа: История


Култура през Българското Възраждане
Книжнина-С просветното движение се стимулира развитието на книжнината. Още през 18век се осъществява прехода от средновековна към новобългарска книжнина и литература. Летописната традиция все още се задържа в манастирите. Духовната обнова намира израз в дамаскинарската книжнина,обогатена с новите идеи за човека. Най-силни ренесансови мотиви се забелязват в т.нар южнославянска школа,действаща в Сремски Карловци. Нейн виден представител е Хр.Жефарофич-"Стематогарфия" -1741г, също и Партений Павлович-"Автобиография". Развива се книжовната дейност на българските католици от Кратово,Виена,Загреб,Нови Сад.-История на българите от Франц Пеячвич.
Пряк продължител на делото на книжовниците от 18век е Паисий Хилендарски-"История слаявнобългарска"-отразява идеите за хумнизма и тези на Просвещението. През този период се откроява и Соф.Врачански с неговтите "Видински сборници"-по своя харакет дамаскини, но с много нови и модерни черти,отразяващи новата национално-просветна мисъл и дух. През 1806г той отпечатва "Неделеник" -сборник от неделни и празнични поучения. Първата новобългарска печатна книга.
"Житие и страдание грешнаго Софрония"-просвещенски идеи и реформаторски дух.
Нач. на 19 век се фомира и западнобългарката книжовна школа-Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович-въвеждат в литературата народни говори от Македония- допринасят за сформирането на новобългаския език. Съществуват три насоки в изграждането на новобългарския език-либерално,консервативно и умерено. Според други автори-новобългарско,църковнославянско и славянобългарско.
Въпреки,че писания на говорим език се създават през целия прерод на османска власт, П.Берон първи категорично заявява,че децата трябва да учат на говоримия,общодостъпен език. Тази идея е насочена както срещу асимилаторската гръцеизация,така и към постигането на по-добри резулатати в обучението. Това преложение се налага трудно. Според представтелите на църковно-славянското течение(Х.Павлович,К.Фотинов)новобългарския език трябва да се изгради на основата на църковнославянския език,приеман за първообраз на старобългарския. Представителите на славянобъгарското течение(Н.Рилски) приемат компромисен вариянт,съчетаващ двете други. В крайна сметка въпроса е решен от самосебе си и историческата съдба и към 70-те год. на 19 век новобългарския език вече е оформен като се базира основно на изотчнобългарските говори. Неговто изграждане стимулира развитието на книжовната дейност. Постепенно се оформят отделни направления-учебникарска книжнина, худ.л-ра,публицистика и т.н.
Началото на учебникарската л-ра е поставно през 1824г. от "Рибния буквар" на П.Берон. Други важни трудове в това направление са : Х.Рилски-"Българска граматика" (1835г.). През 1835г Н.Бозвели и Ем.Васкидович издават "Славянобългарское детеводство" в 6 части. Важни са и трудовете на Х.Павлович-Аритметика(1833), Разговорник(1835), Граматика(1836),"Царственик или история Болгарская"-1844г.
Художествена литеатура-обособяват се отделни дялове-поезия, проза, драматургия.
Първите поетични опити са т.нар"даскалска поезия"-Ат.Кипиловски, Н.Бозвели, Ел.Мутева, Неофит Рилски и др. За първо оригинално поетично произведение се приема поемата на Найден Геров-"Стоян и Рада"-1846г. Постижения в областта имат и Д.Чинтулов,който прави първите си опити в Одеса. През 60-70-те год.на 19 век като истински поет се изявява П.Р.Славейков, също и Ив.Вазов("Пряпорец и гусла", "Тъгите на България"). В последните години преди Освобождението изгрява таланата и на Христо Ботев.
Проза-В.Друмев-Нещастна фамилия"(1860),Илия Блъсков-"Изгубена Станка", "Злочеста Кръстинка"; Люб.Каравелов-"Българи от старо време", "Мамино детенце"
Българска драматургия-Сава Доброплодни, Илия Блъсков,Теодосий Икономов
Литературана критика-Л.Каравелов, Теодосий Икономов
Преводна литература-Молиер,Юго,Ламартин,Гьоте,Шекспир.
Голяма роля за постиженията в областта на литературата и периодичния печат има книгопечатането. Първоначално се офрмят няколко средища извън Б-я-Одеса,Букурещ, Виена,Цариград.
Първата българска печатница е открита през 1838г от Теодосий Синаритски в Солун- съществува кратко. През 1846г Н.Карастоянов-Самоков. Цариград-печатницата на Ив. Богоров, по-късно оглавявана от Ал.Екзарх.
Основите на модерното българско книгопечатане са поставни през 1857г във Виена от Хр.Г.Данов и Я.С.Ковачки. през 1878г е преместена в Пловдив.
40-те години-периодичен печат.
1844г-сп.Любословие издавано от Кон.Фотинов до 1847г
Първият български вестник-"Орел" издаван от Ив.Богоров в Лайпциг през 1846г. през 1848г започва издаването на "Цариградски вестник"
40-те години на 19век-първите опити в областта на науката-езикознание(Н.Рилски, Н.Геров, Васил Априлов), социлогията(д-р.Ив.Селимински),философията, етнографията, археолгията и т.н.
Професионална историография-Спиридон Палаузов и Марин Дринов
Първите крачки на българската наука водят и до формиране на нейната организация и обществена поддръжка. През 1869година в Браила е създадено Българско книжовно дружество (дн. БАН). За негов председател е избран М.Дринов. през 1872г в Букурещ Л.Каравелов създава "Дружество за разпространение на полезни знания"
Новобългарско изкуство
Архитектура-настъпват значителни градоустройствени промени. Оформят се чаршии, площади,пазарища. Започват да се строят занаятчийски работилници. Строят се часовникови кули-символ на новият буржоазен ритъм. Промени в жилищните сгради- къщи на по няколко етажа,с големи прозорци и чардаци. Лицевата част вече е ориентирана към градския площад. Възрожденски комплески,запазени до днес-Копривщица, Пловдив,Търново,Охрид.
Църковна архитектура-нови форми. Изграждат се внушителни архитектурни ансамбли- Рилски и Роженски манастир.
През 1833г Рил.ман. е изгорен. В неговото възстановяване работят майсторите Павел, Миленко, Кръстьо Дебърлията.
След 30-те години се изграждат стотици нови големи сгради-"Св.Никола"-Търново, главната църква на Рилския манастир. Важно място заема "Св.Стефан" в Цариград,която е опожарена през 1898г и изградена наново от желязо.
Строители и важни строежи
Кольо Фичето(Никола Фичев) от Дряново-църквата "Св.Константин и Елена" в Търново, Къщата с маймунката-Търново,турския конак(Търново),покрития мост в Ловеч и др.
Други важни майстори-Ст.Везенков-Крушево,Г.Кънев-Трявна и др.
Художествени занаяти
Резбарство-школи в Атин и Дебърския край. 19век-Тревненска и Самоковска школи.
Тревненска школа-Дасакаловата къща в Трявна-плод на съревнование между Д.Ошанеца и Ив. Бочуковеца; иконостасите на "Св.Архангел Михаил" от поп Витан, иконостаса от тревненската черква "Св.Георги"-майстор Дим. Дойковчето.
Дебърска школа-иконостаса на св.Богородица във Варна-рода Филиповци, владишкия трон и амвона на черквата "Св.Георги"в София, резбите на Роженския манастир.
Самоковска школа-иконостаса на Рилския манастир
Златарство-Самоковска златарска школа и Видинска бижутерска школа
Медникарство-Троянска школа, Килимарство-Котел,Чипровци
Църковна живопис-засилва се духът на хуманзма и интересът към човешката личност. Първите живописни школи-Тревненска,Банско-Разложка и Дебрска. Братя Цоневи-Трявна, Тома Вишанов и братя Молерови-Банско, Хр.Димитров-Самоков.
Захари Зограф-1810-1853. Представител на Самоковската школа. За първи път рисува свои автопортрети в Бачковския манастир,Троянския и Преображенския.
Оформя стила на хуманистичната програма на новобългарското изкуство. Откъсва живопистта от каноните и я свързва с върожденските постижения.
50-70год значителни промени в областта на живопистта. Развтието на обществения живот и изнасянето му извън храма дава път на светската живопис- Стан.Доспевски, Г.Данчов, Н.Павлович.
Музика-разпространява се и се развива фолклорната песен,бунтовните песни и революционните химни. Шумен,Русе,Свищов и Пловдив-центове на новобългарската музка. В Шумен са създадени първите български оркестри на Мих.Шафран, Ат.Пенчев. Добри Войноков създава първата ученическа духовна музика и въвежда нотното пеене в българското образование.
Българският театър
1856г-първото представление на Сава Доброплодни в Шумен-"Михаил Мишкоед" ; "Многострадалната Геновева" в Лом
Т.Икономов-"Ловченския владика"-антифанариотска насоченост-1863г
Курсова работа-резюме
-Училищата и ролята им за театъра-училищните диалози-стемеж към духовна изява.
-условията в ОИ-силно изразен вкус към материалното и моралното. Личното е подчнено на общото,а общото на общестенто. В центъра на всичко е идеалът-Отечество. Създава се необходимостта преводните пиеси първо да бъдат побългарени-"Михал" на Сава Доброплодни и "Многострадаланата Геновева"-драма и комедия. Играни 1856г-гранични раойни,значение
-ролята на Кримската война и Хатихумаюна-1856г-вододел. Катализатор на българската култура и обществени прояви.-първите читалища и постановки
-Добри Войников-започва с диалози. 1860г-Шумен-"Разговор между Мирча,Стояна,Недя,дяда Дима,Мирчев-баща,Даскал Цоня и Бояна,школский епитроп".
Представя комедията на Молеир-"По неволя доктор"-1862г-не дава очаквания резулатат. През 1864г Войников се мести в Браила. Преориентира се към историческите драми. 1866г-"Райна княгиня"-първо представление. Тетатъра като средство за политическа пропаганда. Историята и сюжета са познати,а героите идеализирани. Психологията е пренебрегвна. Войников организира любителска трупа,с която обикаля и изнася представления в Браила,Букурещ,Галац и др.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитие на културата в периода на Възраждането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.