Развитие на занаятите и промишлеността


Категория на документа: История


ВТУ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

РЕФЕРАТ

ДИСЦИПЛИНА: СТОПАНСКА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
18-19 ВЕК

ТЕМА: РАЗВИТИЕ НА ЗАНАЯТИТЕ И ПРОМИШЛЕНОСТТА

ИЗГОТВИЛ:

III курс, история

Велико Търново

2010 г.

Обликът на градския живот в българските земи през през XVIII и XIX в. се определя от въздействието на няколко фактора.
1. Измененията и подемът на селскостопанското производство, увеличения обем продукция на зърнени храни и търговско-индустриални култури създават условия за по-разгърната размяна на стоки между града и селото.
2. Процесът на зараждане на капиталистическите отношения на Балканите(в това число и българските земи) се наблюдава най-ярко в търговията и в текстилните промишлени отрасли.
3. Установяването на капиталистическите отношения в нашите земи протича при постоянната и нарастваща икономическа експанзия на страните от Западна Европа, които използвайки своите преимущества и капитулационните си облекчения и привилегии към средата на XIX в. успяват да прежърнат Османската империя и провинциите и в своя полуколония.
4. Развитието на градския живот се плияе и от интензивните демографски промени, които се отразяват върху броя и народностната структура на населението в българските земи, кокто и върху характера на занаятчийското производство и търговията.

Друга важна особеност на градския живот е, че още през XVIII в. се установява еднородност в структурата на градовете. Те вече принадлежат изцяло към държавните или султанските ханове и мукатаи, без да са зависими от държателите на хасове и зиамети, нито от управителите на вакъфи.

Развитието на занаятчийското производство през възраждането се характеризира със засилена диференциация и специализация на занаятите, с нарастване броя на заетите лица и количеството на продукция, с усъвършенстване на производствената техника и технология, с появата на организирано по капиталистически начин производство. Задълбочава се процесът на отделяне на занаятите от земеделието. Нараства ролята на самостоятелния и домашния занаят в селото. Разпространяват се редица нови клонове на занаятчийското производство: гайтанджийство, чаркчийство, сахатчийство и др. Формират се райони, специализирани в отделни занаятчийски производства. От всички занаятчийски клонове през Възраждането най-развито е текстилното производство, най-вече вълненотекстилното.

Абаджийството се развива в областите, където масове се отглеждат овце и се добива вълна- Стара планина, Средна гора, Родопите. Като центрове на този основен занаят се оформят Сливен, Котел, Копривщица, Габрово, Калофер, Панагюрище, Пловдив, Търново, Даръдере(Златоград), Ахъчелеби(Горна Арда) и др. Данните сочат че това производство ангажира повече труда на домашните занаятчии, отколкото на еснафските.

Вторият по значение занаят на вълненотекстилното производство през Възраждането е гайтанджийството. Голямото търсене на гайтани не само в Османската империя, но и в чужбина, определя бързото нарастване на това производство. В началото при ръчното плетене гайтанджийството е предимно домашен занаят, но с въвеждането на чарка в началото на XIX в. то преминава в ръцете на еснафите. Производството на гайтани достига най-голям разцвет през втората и третата четвърт на XIX в. в селища като Карлово, Калофер, Казанлък, Габрово, Котел, Сливен, Сопот, Пирдоп и др.

Добре се развива и друг вълненотекстилен занаят- килимарството. Продукцията му- килими, кебета(груби вълнени завивки), губери и черги- особено много се търси от османците и се изкупува от държавата за нуждуте на войската. Главни центрове на този занаят са Котел, Сливен, Карлово, Калофер, Чипровци, Копиловци, Желязна, Цариброд и др. Килимарството за дулго остава домашен занаят.

Пряко свързани с вълненотекстилното производство са и занаяти като текстилното бояджийство, тепавичарството, даракчийството. От тях най-добре се развива бояджийството, което се обособява като самостоятелен еснафски занаят, представя в центровете на вълненотекстилното производство и по няколко десетки майстори, калфи и чираци.

От другите текстилни занаяти добре се развиват през Възраждането тъкането на памучни платове(астарджийството), концентрирано главно в градовете с по-голямо население и военни гарнизони като Търново, Пловдив, Самоков и др.; памукопредачеството, особено развлачването на памука(халачеството); коприненото текстилно производство. Свилоточенето е най-добре развито в Казанлък, Ст. Загора, Карлово, Калофер, Сопот, Габрово, Търново, Трявна, Тетевен и др. Голямо развитие през XVIII и XIX в. получава кожарството(табаклъкът). Нарастващите нужди от войската, както и търсенето на обработени кожи на външните пазари стимулират развитието на този занаят в много български селища: Търново, Габрово, Етрополе, Казанлък, Ст. Загора, Пазарджик, Враца, Чирпан, Севлиево, Хасково, Шумен, Свищов, Панагюрище и др. Табашкият занаят е много трудоемък, създават се условия за широко приложение на наемен труд от собствениците на над хилядата работилници няколко едри кожари успяват да създадат манифактурни предприятия.

Като един най-доходоностните занаяти през XIX в. се издига кожухарството. Продукцията му намира приложение както на външния пазар, така и за износ. Главни центрове на кожухарството са Охрид, Габрово, Търново, Пазарджик, Тетевен Ст. Загора, Копривчица и др. Нарастването на градското население и ускореното развитие на табаклъка обуславят подемът и на обущарските занаяти(папукчийството). Обособяват се специализирани производства на около 15 вида обувки- калеври, памтофи, чехли, ботуши, кондури, царвули и др. Обущарството се развива добре в Габрово, Панагурище, Търново, Хасково и др.

Рударството и металодобивът- едни от най-старите занаяти в българските земи- продължават да се развиват и през възраждането. Като главни центрове се оформят Самоковско, Неврокопско, Димирхисарско, Сярско, Кратовско, Чипровци, Кюстендил. Етрополе и др. Добива се главно желязо, а в Чипровци малко сребро и олово. Добиването на метала става в премитивни пещи т. нар. видни, от руда обикновено се извлича едва половината от металното съдържание. Повечето видни и самокови принадлежат на османци и евреи, в тях често се използва принудителен труд. По-стабилни темпове на развитие отбелязват занаятите свързани с металообработването. Най-голямо производство на стоки за османските пазари и за износ дава ножарството. В Габрово се наброяват над 300 ножарски работилници. Отново в Габрово се съсредоточава чакръкчийството, пряко свързано с ускореното и модернизирано производство на гайтани.

Важно място в металообработването заемат бакърджийството и казанджийството, широко разпространени в Ст. Загора, Карлово, Казанлък, Шумен, Търново, Прилеп и др. Пушкарството(тюфекчийството) е най-добре развито в Сливен, Самоков, Габрово. По-устойчиво се развива барутчийството, съсредоточено в Пазарджик, Сливен, Разград и Русе.

Повишаването на благосъдържанието на населението в градовете стимулира развитието на друг стар занаят в нашите земи- златарството(куюмджийството). В много от българските градове през XIX в. съществуват къюмджийски еснафи. Най-добре е развито златарсвото в Търново, Габрово, Видин, Карлово, София, Пловдив и др. Продукцията на куюмджийството и дюкмеджийството(изработване на основите на златарските украшения и на разни домашни вещи) се изнася по панаири в Узунджийство, Ески Джумая и дори във Влашко и Бесарабия.

Дървообработването и производните му занаяти дограмаджийството, бачварството и безбарството през Възраждането запазват своя локален характер. Разнообразните дърводелски изделия още от втората половина на XVIII в. се изработват за пазара и достигат до всички краища на българските земи, както и до Бесарабия, Влашко, Анадола и др.

Известен напредък през разглеждания период бележат занаятите, свързани с производство на облекло. Водещо място запазва абаджийството, но бързо се развива и терзийството, кафтанджийството, чохаджийството, басмаджийството, панталонджийството( френктерзийството).

Като цяло занаятчийското производство на хранителни стоки остава сравнително слабо развито през Възраждането. В ограничени размери най-вече в градовете са застъпени касапството, хлебарството, сладкарството, бузаджийството, производство на орехово масло или шарлаган, брашнарство. В началото на XIX в. се създават условия и за занаятчийско производство на сапун и лоени свещи за нарасналите потребности на вътрешния пазар. Като по-важни центрове на сапунджийското производство се оформят Габрово, Казанлък, Копривчица, Котел, Търново, Тетевен, Видин и др.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитие на занаятите и промишлеността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.