Руската култура през втората половина на XIX – началото на XX век (сребърен век на руската култура)


Категория на документа: История


Великотърновски университет "Св.св. Кирил и Методий"

РЕФЕРАТ

По История на Русия

На тема: Руската култура през втората
половина на XIX - началото на XX век

Изготвил: Проверил:
Факулт. №

Велико Търново

2013
На границата на двете столетия руската култура се намира в необикновен възход. Специфичните промени, случващи се в икономическия и политическия живот в Русия между отмяната на крепостничеството и революциите от 1917 г. обуславят и културния ѝ преход. Но културната експлозия на решаващи процеси в руското общество не се изчерпва само с икономическите и политическите промени. Едно от основните неща е моралната промяна на целите, идеологията на съзнанието и характера на част от руската интелигенция. Промяната в мисленето се разкрива не в политическите и икономическите инструменти, а в паметниците на духовното наследство. Това е време на обновяване на човешкия живот и търсене на нови пътища на развитие.

Самият период от края на ХІХ и началото на ХХ век често е определян като "Сребърен век" в културното възраждане на Русия. Стремежът към новаторство, активизира художествените търсения във всички сфери на изкуството - живопис, балет, опера, музика, литература, театър.

За разлика от западноевропейските страни в Русия няма закон за всеобщо задължително начално образование. Земската реформа от 1864 г. открива огромни възможности за създаване училища по селата. Начално образование се получава в държавните, земските и църковно-енорийските училища. Средното образование се придобива в гимназиите и реалните училища. В гимназиите се набляга на преподаването на латински, на гръцки език, на естествени и на хуманитарни науки. Докато в реалните училища се отделя внимание на приложните технически знания.

Но Министерството прави всичко възможно да контролира образованието и да го насочва в желаните посоки. В университетите и средните училища се прилагат високи критерии, за да се поддържа малко количество учащи се, което пречи на прогреса на учениците от ниските социални слоеве. Единственият път към университетите са класичесните гимназии, в които не се допускат децата на кочиаши, лакеи, перачки, дребни търговци и др. Тези мерки са извесни като "циркуляр за децата на готвачките". По този начин се цели запазването на съсловната система на образование и пречи на процеса на неговото демократизиране.

През втората половина на XIX век броят на университетите бавно нараства. През 1864 г. в Одеса е основан Новоросийският университет, през 1888 г. в Сибир - Томският университет, през 1910 г. Саратовският университет, а университетите в Перм през 1915 г. и в Ростов на Дон през 1917г. Броят на специалните висши учебни заведения също се увеличава. Откритите институти са педагогически, технологически, селскостопански и др. Постепенно и за жените става възможно да получават висше образование, чрез посещение на висши женски курсове, установени към университетските центрове като курсовете в Петербург - Бестужевски, в Москва - Герие и др.

Но до 1917 г. повече от 70% от руското население все още е неграмотно. Културната революция започва с ликвидацията на неграмотността. През 1919 г. руското правителство издава декрет за задължително изучаване на четене и писане на родния език за цялото население на възраст от 8 до 50 години. Към 1940 г. неграмотността на населението е почти напълно ликвидирана.

За развитие на културно-просветната дейност се откриват народни домове. През втората половина на XIX - началото на XX век е създадена широка мрежа от клубове, библиотеки и читателски стаи. Дейността на музеите също значително спомага за развитието на културата в Русия, като от особено значение са Императорският руски музей в Петербург, сбирката с руска живопис на братята Павел и Сергей Третякови и Музеят за изящни изкуства в Москва.

През периода от освобождението на крепостните до революциите от 1917 г. руските учени постигат огромен принос в почти всички области на знанието. Химията в Русия достига нови висоти. Най-знаменит е трудът на Дмитрий Менделеев - Периодичен закон на химичните елементи, където той систематизира известните химични елементи. Александър Бутлеров създава класическа теория за химическия състав на органичните тела. 60-те и 70-те години се превръщат в "златен век" за руската химия.

Сред водещите руски физици са специалистът по магнетизъм и електричество Александър Столетов и Пьотр Лебедев, който се занимава с изследвания за свойствата на светлината. Павел Яблочков работи върху развитието на електрическата светлина. Александър Попов изобретява радиото, за което е удостоен със златен медал на Международното изложение в Париж от 1901 г. Николай Жуковски разработва научните основи на съвременната авиация.

Константин Циолковски прогнозира техническото развитие на хората и покоряването на космоса от човека.

Руският ембриолог, бактериолог и имунолог Иля Мечников работи върху проблемите за функцията на белите кръвни телца, имунитета и процеса на стареене. Заедно с Иван Павлов, които разработва учението за висша нервна дейност са носители на Нобелови награди. Иван Сеченов извършва изследване за газовете в кръвта, нервните центрове, рефлексите, и полага основите на руската физиологическа школа.

Океанографът вицеадмирал Степан Макаров извършва две околосветски плавания, прави системно описание на Черно, Мраморно и Северно море. Негова е идеята за използването на ледоразбивачи при изследването на Северния морски път. Експедициите на Едуард Тол и Александър Колчак поставят начало на изучаването на Арктика.

Сребърният век е блестящ с индивидуално творчество и изкуство. Филосософската основа на изкуството е индивидуализма внушен от Шелинг, Ницше, Шопенхауер, Кант, които по това време са много популярни творци в Русия. Под тяхно влияние се формира - Руска философска мисъл, чийто представители са - Николай Фьодьрьв, Владимир Соловьов, Николай Бендяев, Павел Флоретски.

Руската историография е в разцвет особено през последните десетилетия на XIX и в началото на XX век. Сергей Соловьов е автор на 29-томната "История на Русия от най-древни времена". Василий Ключевски оказва огромно влияние върху развитието на руската историческа наука, като създава свое оригинално становище за руската история.

В края на XIX век е от значение съседството на класическата литература на Толстой и Чехов с новите модерни течения. Изработването на новите естетически програми става на фона на творчеството на Чехов, Толстой, Короленко. Чехов оказва влияние върху новите художествени търсения в началото на века. Творчеството му играе ролята на свързващо звено между класическия реализъм и зараждащите се нови течения. Направлението, което е най-представително и в най-голяма степен определя облика на периода е модернизмът. Това е явление, обхващащо всички нереалистични и антиреалистични течения в литературата, главно в поезията (1890- до края на 20-те години). Модернистичното изкуство съзнателно се стреми да обнови поетическите средства, за да изрази промененото световъзприемане на човека от XX век. В Русия модернизма преминава през две големи фази - Символизъм (1890-1910) и Постсимволизъм (след 1911) - акмеизъм, футуризъм, имаженизъм, конструктивизъм, ОБЕРУ.

Първото и най-влиятелното руско модерно течение е символизмът, който навлиза от Франция. Възниква в началото на 1890 г.

Дмитрий Мережковски е сред първите писатели, които отразяват на теория размислите за крушението на рационализма и вярата - стълбовете на европейската цивилизация и се превръща в един от теоретиците на символизма. Своята теория той излага в доклад, а след година и в книгата си "За причините за упадъка и новите течения в съвременната руска литература"(1902).

Като поезия и изкуство най-ярко въплъщение символизмът получава в творчеството на Александър Блок. "Стихове за Прекрасната Дама" са сред първите му произведения, написани под прякото влияние на Вл. Соловьов и идеите му за Божествената София, за Вечната Женственост. По-късно в творчеството на Блок на преден план излиза темата за разделения свят и за любовта към Русия.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Руската култура през втората половина на XIX – началото на XX век (сребърен век на руската култура) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.