Сливенско-Котелския край през Възраждането – занаяти, манифактури, търговия


Категория на документа: История




Като начало на новото време, Българското Възраждане извършва дълбок прелом в стопанското, културното и политическото битие на българите през XVIII - XIX век. През епохата се разгръщат процеси непознати по своя мащаб в дотогавашната ни история. Появяват се едри предприятия за производство на месо и животинска продукция за градовете и за външния пазар - т.нар. совати. В тях се отглеждат големи стада, едър и дребен добитък, една част от които се продават на Цариградския, Одринския, Солунския и други пазари, а друга част се преработва в консервирани меса. Млечни продукти от соватите са предназначени също за продажба на пазарите в Европейска Турция и в Мала Азия, Египет и други имперски земи. Такива стопанства са създадени в района на Родопите, Северна Македония, Средна гора, Източна Стара планина (Котел, Жеравна, Медвен), в Странджа и други райони. Едрото земевладение и едрото скотовъдство, комбинирани със селската промишленост, с лихварството и търговията стават база за развиването на капитализма в българското село. Новите капиталистически тенденции през епохата на Възраждането още по-силно се развиват в сферата на градското стопанство - занаяти, манифактурно производство и фабрична промишленост.

Сведения за манифактури и търговски дружества в селищата от района

Нарастването на населението в градовете и чувствителното увеличаване на българския елемент в тях водят до разцвет на местните занаяти още през XVIII век. В различни селища се налагат различни видове производства. В Сливен се зараждат абаджийството и оръжепроизводството.

Еснафът (цехът) - производствената организация на българските занаяти, преживява истински разцвет в периода от XVIII до средата на XIX век. Българските цехови организации през епохата променят своя характер в смисъл такъв, че те все по-определено създават възможности за осъществяване на прокапиталистическа дейност. Липсата на ограничения за пазари, както и слабата, почти формална, регламентация относно размера на заплатите на калфите, продължителността на работния ден и пр. водят до бързото забогатяване на отделни майстори - членове на еснафа и до тяхното все по-определено насочване към капиталистическия начин на производство и търговия.

Плод на възрожденската епоха е консолидирането на българския капиталистически пазар. До средата на XIX век процъфтява панаирната търговия. Търговци от всички краища на империята, както и от чужбина ежегодно пътуват и посещават панаирите в Узунджово, Сливен, Неврокоп, Долян. Годишният календар на търговците и занаятчиите е устроен така, че те купуват или произвеждат и продават своята стока от панаир на панаир, които се редуват във времето и където могат да се реализират добри печалби. От средата на XIX век логиката на вътрешната тьрговия се измества в нова посока. Появата на търговски дружества. Тефтерите се изпълват с имена на фирми и търговци, които чрез своите връзки и стокообмен изграждат макроструктурата на българския капиталистически пазар и способстват за неговото откриване за чужди стоки и капитали.

Търговските фирми, чийто безспорен разцвет се отнася към третата четвърт на XIX век имат своите дълбоки традиции в българското възрожденско общество. Българското договорно обичайно право, наложило се през вековете, третира различни положения на сдружавания за обща работа, но през XVIII век в тях настъпват съществени промени под влияние на проникващите у нас капиталистически отношения. Първите дружества се създават сред онези занаятчии и търговци, които вече са се насочили към по-големите печалби. Появата на търговското дружество позволява на един от съдружниците да се занимава повече с търговия, с търговски сделки и операции, отколкото с производство. Единият съдружник (майстор или калфа) остава в дюкяна, за да организира пряко производството, а другият - пътува по пазарите, за да закупува суровини и да продава готовата стока.

В основния производсствено - търговски район на сливенските търговци - караабаджии и на техните търговски дружества през епохата на Възраждането попадат балканските селища, северно и североизточно от Сливен: Котел, Жеравна, Градец, Медвен, Ичера, Катунище, Тича и в по-малка степен - Нейково и Раково. В развитието си през XVIII - XIX век, обаче тези селища не са само стопанска територия на сливенските търговци и фирми, а имат и свой собствен икономически живот. Може би и именно поради това Сливен, Котел, Жеравна, Градец и пр. оформят през епохата един общ икономически район - един от най-развитите у нас по онова време. Той има своя вътрешна структура, изградена единствено и само въз основа на местните специфики и традиции, насочени спрямо нуждите на новия капиталистически пазар. Като главен търговски център на района се налага Сливен, в известен смисъл с такива функции се утвърждават Котел, Жеравна и Градец.

Основен и традиционен поминък през Възраждането на населението от балканските селища, разположени между Сливен и Котел е животновъдството и по-специално - овчарството. Безспорен факт е, че през епохата на Възраждането овчарството ангажира значителна част от жителите в района и че то е предпоставка за развитието на другите два важни отрасъла в стопанския облик на тукашните селища - джелепството и абаджийството.
И още нещо - в периметъра на своята производствено - търговска дейност джелепите и най-вече абаджиите, както ще видим, "попадат" в същия географски район, в който действат и овчарите - "Долното поле" и Добруджа.

Джелепството (търговията с добитък) и бегликчийството (откупуването на беглика - данъка за овцете и козите) са първите занятия, които извеждат балканджията от рамките на местното натурално стопанство и го насочват по пътя към свободната търговия. Ето защо, джелепите и бегликчиите са първите търговци в новия, капиталистически смисъл на това понятие, които бързо натрупват големи богатства. Именно сред тях се появяват едни от най-ранните търговски сдружения (ортаклъци) в района.

Известни джелепи в Котел още през XVIII век са бащата и чичото на Стойко Владиславов (Софроний Врачански), чийто търговски дела с цариградските касапи младият Стойко е трябвало да оправя след ранната им смърт. С такава търговия се заема и синът на поп Стойко, който става доставчик на турската войска. Въобще котленските джелепи по онова време закупуват добитък от района, угояват го и след това откарват животните за продан в Цариград и в Мала Азия. Сред най-известните от това местно съсловие търговци е и Божил Съботинов - познатият Божил Чорбаджи. той е и богат търговец на добитък, бегликчия и лихвар, за което свидетелства запазената част от неговите търговски тефтери. Наследяват го дъщеря му хаджи Няга и синът му Радил.

От изключителна важност за икономическия просперитет на района през епохата на Националното ни Възраждане е местното абаджийство - едно понятие с доста широк и променящ се през годините смисъл. За да навлезем в дълбочината на проблема, трябва, макар и накратко да споменем за обработката на получаваната от "Долното поле" и от Добруджа вълна, за домашното предачество и тъкачество, за свързаните с тях занаяти и търговска дейност. Ще се спрем по-специално на Котел. Стрижбата на овцете приключва към средата на юни. Една част от вълната се продава още на място, от самите овчари на търговци - вълнари и абаджии, които посещават Добруджа,; друга част изкупуват сливенските караабаджии в Котел, а трета част се обработва от котленките - в някои от случаите с помощта на наемнички. Сливенските търговци купуват значителни количества вълна от котленските овчари, от Котел и от съседните му села. До Котел вълната се превозва в огромни чували (харари и джакове), натоварени на волски и биволски коли. Превозват я турци от Герловския край, добре познаващи трудните пътища от Добруджа за Котел. Следва продължителният и труден процес по обработването на вълната. Ето как изглежда той през погледа на един неизвестен автор от следосвобожденския период: "Жените се занимават с домашно ръкоделие. Котленската овчаркиня, щом получи изпратената вълна от мъжа, брата или сина си из Добруджа, рохне (накичи) китка и на радо (драго) сърце се захваща на работа: изпира вълната на реката със студена и вряла вода, простира по керемидите и двора, та изсушава и зачервява от слънцето, разшибва и извлачва на дарак и почне тогава да преде, снове и тъче за продан аби и шаяци и разни за носяние и домашни дрехи, като: шаяци, аби, фланели, пояси, навуща и пр. а, за дома: халища, постелки, козяци, килими, чулове, възглавници, була, мендерлици и пр. Тия платове, жените сами си боядисват с разни бои именно с: червено, зелено, синьо, синьо - ачик, мораво, жълто, орехово, кавяно, визияно, бимбяно, зюмбиляно, черно и пр. Някои от изброените тук производствени операции не са по силите само на един човек и стопанката се принуждава да наема работнички - циганки, по-бедни българки и пр." На практика установява се манифактурната организация в местното вълнено - текстилно производство. При първичната обработка на вълната - изпиране, простиране, разшибване - котленката наема бедни българки и циганки от Котел и от близките села, които й работят срещу надница и храна на ден. За развлачването на вълната на ръчен дарак (особено преди въвеждането на механичния дарак в Котел) и най-вече за изпридането на вълната тук през епохата се привличат момичета и жени от Търновско и от Еленско, наричани загорки. Загорките пристигат обикновено през есента и остават на работа по семействата в Котел от Димитровден до Великден,
т.е. чак до пролетта. Според Момчо Драганов тези жени получават за своя труд възнаграждение от по 30 гроша месечно и по един чифт еминии. Подсигурена им е квартира и храна. За появата на разпръснатата абаджийска манифактура в Котел и в района определящо значение има свободната търговия и утвърждаването на новия капиталистически пазар през Възраждането. Именно пазарът налага разширяване на производството, привличане на допълнителен наемен труд и въвеждане на нови техники и технологии. И ако пазарът е основният фактор, то неговите "посланици" тук са търговците и търговските фирми - действителните организатори на абаджийската манифактура. Търговците - абаджии изкупуват готовите платове и чрез количеството на изкупените аби и шаяци определят и темпа на самото производство. По-заможните и по-предприемчивите от тях закупуват вълна, заплащат за обработването й, а след това я дават за предене и тъкане на "ишлеме". Упражняваният по този начин от страна на търговеца контрол върху производството е безспорен, а и произведената стока му струва доста по-евтино. Когато говорим за разпръснатата абаджийска манифактура в Котел и в Котленския край не може да не споменем за лазовете (лазите), чийто пребиваване в района през XVIII - XIX век, както и в Сливен, има важен принос за възникването на манифактурата. Лазовете са познати в Котел още през XVIII век. Те идват от Изтока, за да купуват вълнени платове и дрехи, а в замяна на това продават "бакър" (мед), памук, копринени тъкани, колониални и други стоки. Лазовете дават своите поръчки за платове и за "абени дрехи гайтанлии" и престояват в Котел 30 - 40 дни докато си ги набавят. Техните посещения обикновено стават по "Велики пости", т.е. по време, когато новата продукция трябва да е вече готова." Получената стока заплащат "все в злато", поради което благосъстоянието на местните хора бързо нараства. " Според някои автори, тези търговци от Азия имат отношение към появата и на килимарството в Котел. Създадената от лазовете търговска практика в района се наследява и се разгръща в още по-големи мащаби през XIX век от българските търговци - абаджии.
В резултат на широкото прилагане на манифактурната организация във вълнено - текстилното производство в Котел и в селата от района преди Освобождението значително нараства количеството на произвежданите вълнени платове, респ. на ушитите от тези платове дрехи. В Котел се появяват множество абаджийски работилници, в които се предприема масовото производство на готови дрехи.
Търговията на котленци се разпростира в доста обширни граници, достигащи до Трансилвания, Влашко, Молдова, цяла Добруджа, дунавските и крайморските градове, Мала Азия, Гърция и Египет. Те продават своята стока на населението в селата от недалечния за Котел мюсюлмански район на север, а така също в градовете Варна, Русе, Добрич, Силистра, Балчик, Каварна, Мангалия, Черна вода, Кюстенджа (дн. гр. Констанца в Румъния), Бабадаг, Тулча, Сулина, Галац, Браила, Букурещ, Яш, Бендер (дн. гр. Бендери в Молдова), Фокшан (дн. гр. Фокшани в Румъния), Брашов, Родосто (дн. гр. Текирдаг в Турция), Цариград и др. По спомени на стари котленци "по-големите абаджийски фирми" от онова време имат свои постоянни "представителства" (дюкяни и кантори) в някои от споменатите градове, като например в Добрич, в Силистра, в Балчик, в Цариград, в Сулина. Канторите на котленските търговци в Цариград са разположени в Балкапан хан и в Котоджи хан, а сред по-богатите от тях има и "бератлии" - търговци, които са снабдени с нарочни султански фермани, даващи им право да търгуват с чужбина.
Бащата на Георги С. Раковски - Стойко Попович, абаджия, е една от видните фигури в стопанския и обществен живот на Котел през първата половина на XIX век. Стойко Попович не започва от нулата своята търговия. Неговият баща - Съби е "знамянит" търговец - абаджия в края на XVIII век. Той търгува с Брашов и Цариград. Съби е сред богатите котленци на своето време. Почива във "времето на кърджалиите" като оставя в наследство голямо богатство.
Важна информация за историята на котленски търговски фирми през Възраждането извличаме от една оригинална архивна колекция от документи, съхранявани днес във фонда на Етнографски музей - град Котел. Става въпрос за множество търговски тефтери с данни от средата и втората половина на XIX век, които за първи път се включват в научна употреба.
Най-ранните документални сведения, с които разполагаме, датират от четиридесетте години на века. Те са свързани с търговската дейност на местния жител Иван Минов - търговец на вълнени платове и гайтан, който по онова време се сдружава с Райно Недялков, с Велико Цонков и хаджи Йордан. Фирмата на Иван Минов и Райно Недялков е създадена на 3. II. 1844 година по силата на следния договор, записан в търговския тефтер на Минов:
"Тука записвами кату станахми ортаци ас Иван Минув ас Райну Нидялкув на 1844 ф е в р у а р и я на 3: ден

и имам ас Иван сирмия (капитал - 6. м. И. Р.) в дюкя-

на гроша 3292 словом три хиледи

и двестя и дивиндисе и два ас Райну имам

сирмия в дюкяна гро 2026: слово

две хилиди и двайси и шес гроша и са

с(б)ирями какво ша алащ(и)свами и двама пара -

бар (заедно - 6. м. И. Р.) кой ково (не се чете) ща гу носим

в дюкяна
и от дюкяна ни една пара ни ще да земи нито той нито ас ково земи зарат негу ща си гу пиши от горя си"**
От договора не проличава с каква дейност се заемат двамата търговци, но данните от търговския им тефтер хвърлят светлина и по този въпрос. Става дума главно за търговия с вълнени платове и гайтан.

През 1859 година хаджи Драган създава дружество за търговия с "черчийска" стока (кинкалерия). Негови съдружници са Стефан Николов и Руско Захариев.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сливенско-Котелския край през Възраждането – занаяти, манифактури, търговия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.