Социалната работа в ранно-християнската община 1- 4 в.сл.хр.


Категория на документа: История


Социалната работа в ранно-християнската община 1- 4 в.сл.Хр.

Подпомагането на нуждаещите се е изградено на принципа на взаимопомощ. Обикновено тя се осъществява в рамките на семейството и рода. Промяната настъпва с организирането на ранно християнски общини когато грижата за социално нуждаещите се става обща. Грижата за ближния се превръща в дълг. В християнските общини се избират упълномощени лица, които да се занимават с проблемите на нуждаещите се като вдовици, сираци, бедни. Всеки богат християнин е задължен два пъти в седмицата да дава обяд на нуждаещите се, ако е чужденец - всеки ден. Според християнската помощ обхваща подпомагане на гладни, жадни, болни, голи и боси. Дори социалното подпомагане обхваща помощи за затворниците. В ранно християнската община широко развита е благотворителната дейност наречена каритас. В ранно християнската община има два вида помощи - благодеяние и подаяние. Благодеянието се изразява по-скоро в духовната помощ. Грижата за бедния се отъждествява с домашна грижа. Всеки християнин е длъжен да приема в дома си нуждаещите се. Подаянието има материален аспект. Изразява се в даването на пари от страна на имотните на нуждаещите се. Като форма на социалната политика в християнските общини се използва събирането на средства по време на служби. Събраните средства се дават на болни, безработни, инвалиди и на роднини на починали. Християнските касти не са организирани на принципа на членския внос, а на принципа на доброволните дарения. В рамките на християнската църква се правят първите опити за ведомствено организиране на грижата за бедните. Обособяват се епископства и дяконства. Епископът е длъжен да прекарава членовете на общината да извършват благодеяния, а дяконът като негов помощник е длъжен да се грижи за финансите и касата, откъдето се отпускат средства на нуждаещите се. Той изготвя списък на бедните, чрез тях се установява състоянието и степента на бедност във всяка община и се набелязват мерки за мероприятия по подпомагане. В раннохристиянската община съществува служба за вдовиците, тя се занимава с материалното подпомагане и на жени, които нямат деца, внуци или роднини. Работещите в тази служба трябва да са жени навършили 60г., да нямат сключен втори брак и да са с качества на милосърдие. Институционализирането на грижите за бедните се извършва през IV в.- ксенодохиум. Първите социални институции са болници, приюти, домове за сираци, кухни за бедни. Първото такова социално заведение е изградено в Цезарея от Епископ Базилий през 369г. Това социално заведение се състои от къщи, в които са настанени сираци, вдовици, инвалиди, болни и поклонници. В социалната институция също има лечебница и жилищни помещения. Ксенодахиум означава заведения, в които се настаняват вдовици, стари хора, инвалиди, болни от чума и поклонници (пелигрини). На четвъртия църковен събор през 398г. се взима решение всеки един епископ да изгради такава институционална институция. По този начин ксенодахиумът се превръща в най-значимото социално заведение в годините на ранното християнство. Набирането на средства се извършва чрез доброволни вноски и чрез големи дарения. Наличието на значителни средства позволява разгръщането на широка мрежа от такива социални заведения. С институционализирането на социалната работа се изгражда и нейната управленска структура. Най-важна е фигурата на епископа и именно негово е задължението да поеме грижата за всички нуждаещи се. Задълженията на епископа в социалната сфера са регламентирани на първият Орлеански събор през 511г., сред основните му задължения са вменени милосърдието и организиране събирания на средства, храна, дрехи. Вторият събор в Орлеан доразвива тези постолати и въвежда правилото да се изключват от църквата всички, които отнемат собственост от бедния. Грижата за бедния основно е ориентирана към селското население. До VII в. Енорийската църква остава единствената институция, която осъществява грижи за социално нуждаещи се. От VI в. тя получава право да притежава собственост, предимно земя, която я предоставя безплатно или с/у ниска лихва на бедните селяни. Също така църквата има право да приема завещания, като 1/3 от тях отива в полза на бедните. През VII - VIII в. институцията ксенодахиум се разпада, заменя се от институцията на приютите, които стават основното социално заведение на средновековието. Списъците на бедните и нуждаещите се загубват своя смисъл, те се превръщат по-скоро в описи на социално нуждаещите се, които да бъдат подкрепяни от съответния манастир или църква. Епископията постепенно е изместена от градските управи и държавата в областта на социалното подпомагане и организирането на социалната работа.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социалната работа в ранно-християнската община 1- 4 в.сл.хр. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.