Спартак


Категория на документа: История


Спартак е един от най-умелите пълководци в античността. Войната водена от Спартак е обект на големи изследвания. Въпреки че тази борба започнала като бунт, Спартак успял скоро да създаде цяла армия, която променила мащаба на начинанието и превърнала армията в достоен противник на римските легиони.

Според античния автор Апиан1 Спартак бил тракиец по произход. Тракийските племена се отличавали сьс своята храброст и с ревностната си привързаност кьм свободата и независимостта. Те постоянно притеснявали римляните с чести нападения. Въпреки съпротивата си в крайна сметка траките били разбити и подчинени на римската власт.

В своите "Граждански войни" Апиан пише, че Спартак се сражавал срещу римляните, но бил пленен и направен гладиатор. Според неговите думи Спартак може би е бил пленен по време на наказателните експедиции на Рим срещу македонците и траките.

Всички древни писатели наричат Спартак варварин. Това било тяхното определение за всички племена от неримски и негръцки произход. Не така обаче говори за него Плутарх2, който забелязал, че този варварин се отличава с необикновената си смелост, физическа сила и ръст, както и, че по ум и хуманност приличал на елин. Естествено тези качества били забелязани и от самите римляни и Спартак бил изпратен в гладиаторското училище в Капуа3. Той избягал от плен през 73г.пр. Хр. Застанал начело на заговор в гладиаторската школа. Неговият бунт демонстрира не само вътрешната нестабилност в републиката, но и все още съществуващото локално и регионално насилие, което е факт през цялата история на Рим.

Въстанието, което се разпростряло из територията на Италия, започнало през лятото на 74 пр.Хр. и било напълно неочаквано. Спартак избрал изключително добре момента. Той си давал сметка за социалното напрежение, което се е разразило в римското общество. Рим бил на път да влезе в нов строй след като републиканската форма на управление вече била загубила своята ефективност, рушаща се, за да отстъпи място на схващането за единна световна държава с еднообразна култура и с монархически статут, здраво опрян на военна диктатура.

Освен добрия момент, който избрал Спартак за започване на въстанието, много добре прецизен бил изборът и на мястото. Капуа е столицата на Кампания - градът, който имал исторически традиции в противопоставянето на Рим. По времето на Втората пуническа война (218 -202 пр. Хр) градът е основна база на Ханибал Барка4 в Италия. Капуа застава на страната на Картаген след битката при Кана5 (216 пр. Хр), по-късно градът е частично разрушен от римляните и губи своята автономия (211 пр. Хр.). В Капуа и в град Нуцерия, през 104 г.пр. Хр., избухва въстание на селските роби предвождано от римския конник Тит Минуций Ветий, което било смазано бързо. Въпреки това основната чат от гражданите на Капуа, както и селското население на областа Кампания, запазили своя свободолюбив бунтарски дух. Така било и по времето, когато Спартак организирал и застанал начело на въстанието на робите в школата на Батиат.

И все пак най-голяма роля за успешното начало на въстанието изиграва фактът, че в този момент в Мала Азия, Гърция, Македония и Тракия легионите и най-изтъкнатите пълководци на Рим-Лукул6 и Помпей Велики7 са въвлечени във Третата Митридатова война (73-63 г. пр. Хр). В Иберия все още не е потушено въстанието, предвождано от марианеца Квинт Серторий срещу централната римска власт. Това въстание бушува с особено голяма сила и обхваща обширни области на Пиринейския полуостров, защото към него се било присъединило и местното келтиберско население недоволно от римската власт. То било потушено едва след убийство на Серторий в заговор воден от неговия претор Марк Перперна Вент през 72 г.пр.Хр., когато въстанието на Спартак в Италия течало с пълна сила.
Начало на въстанието и реакция на Рим

Фактите за началото на въстанието не са напълно ясни. Знае се, че от гладиаторската школа, която подготвяла гладиаторски двойки в резултат на заговор избягали част от гладиаторите. Плутарх говори за 200 души. Според него заговора бил разкрит и успели да избягат само 78 гладиатора. Избягалите приели за свое убежище височините на вулкана Везувий, кьдето се укрепили и избрали помежду си трима рьководители: Спартак, Крикс и Еномай. По сведения на Апиан за главен водач бил избран Спартак, а Крикс и Еномай били негови помощници.

Темистий8 отбелязва, че гладиаторите "отначало предизвиквали насмешки сьс своето начинание". Всички тези събития били в полза на Спартак и бунтовниците, които имали на разположение цялата есен и зима за да организират и увеличат силите си. Активната борба започнала едва в 73г.пр.Хр.

Следващият етап на въстанието се отличавал не само с неговото разширяване кьм южна Италия, но с появата на първите признаци на неразбирателство сред въстаниците. Разногласията, които възникнали между Спартак и Крикс били свързани с въпроса за по-нататъшните походи. Докато Спартак обединявал основно елините, Крикс правел това с галите и германите, и тези два лагера били във взаимна вражда. Според сьобщение на Плутарх, Спартак обединявал във войската си и гали. Крикс настоявал за поход срещу самия Рим и да се продължи завладяването на римските области. Крикс продьлжил по своя план докато Спартак се придържал кьм пьрвоначалната идея и се отправил на север. Той отминал Рим и се отправил кьм Алпите.

След вестта за разногласията Рим започнал енергично настьпление срещу Спартак. Срещу него потеглили двама римски консули. Тук Спартак отново показал завидни умения и успял да спечели победа, което му отворило пътя кьм Галия. В битката при Мутина Спартак отново разбил войските на проконсула Касий.

Спартак срещу Марк Крас

След известни трудности, от страна на сената кого да изберат, срещу Спартак бил изпратен бьдещия консул на Рим Марк Крас9 (прилож.4). Той успява да мобилизира голяма армия. Благодарение на своята жестокост Крас успял да убеди армията си да воюва срещу Спартак. Той се разправил с армията си използвайки децимация10. В пьрвата битка Спартак отново успял да спечели победа. Цялото лято на 71г.пр.Хр. минало в несполучливи за Крас сблъсквания. Целта на Спартак била да изведе хората си извьн границите на империята, откьдето всички да се приберат по родните си места. Като изтласкал Спартак на Брутийския полуостров, Крас решил да изолира бунтовниците с грамаден ров, стена и ограда, прокарани през целия провлак и да не допусне връщането им на север. Разтревожен римският сенат решил да повика в помощ на Крас Помпей от Испания и Лукул от Мала Азия. Това сериозно затруднило Спартак, който влязьл вьв връзка с киликийските пирати, но в крайна сметка вторите не изпълнили обещанието си да превозят бунтовниците през пролива от Италия до Сицилия и по този начин предали Спартак и хората му.

Потушаване на въстанието

След неуспешни опити да води преговори с Крас за печелене на време и притиснат от липсата на провизии Спартак се принудил да опита чрез пробив в укрепленията на империята. В една снежна нощ начинанието на Спарак успяло и били превзети укрепленията на Крас. В изровения от Крас ров, който изолирал Спартак от север, въстаниците започнали да хвърлят горящи факли, причинявайки с това голяма тревога у врага. Накрая запълвайки рова с дървета, пръчки и трупове на коне, Спартак пробил укрепленията, извел войските през рова и разбил отрядите на Крас. Това отворило пьтят на бунтовниците на север, но при вьзникнали нови разногласия част от тях отново се отцепили. Научавайки за придвижването на Помпей, Крас решава да запази лаврите за себе си и предприема решителни действия. Спартак научава за идващите подкрепления, но не му остава друго освен да приеме неравната битка. Тази битка се оказва и решаваща в живота му, тьй като сам Спартак умира на бойното поле.

Заключение

Ефектът, който оказва въстанието на Спартак върху отношението към робството в римското общество е трудно да се определи. Богатите собственици на имения започват да намаляват броя на използваните роби и вместо тях наемат голям брой свободни, но безимотни хора, които да обработват земята и да се занимават със селското стопанство.

След галските войни на Юлий Цезар през 52г.пр.н.е. чак до император Траян (98-117сл. Хр.), Рим не води големи войни и не завоюва територии, с което се прекратява и доставката на евтина работна ръка под формата на роби. През този период се увеличава и използването на свободни хора, като работници в земеделските стопанства. Законовите права и статут на робите започват да се променят. По времето на принцепса Клавдий (41-54сл. Хр.) законът се променя, като убийството на стар или болен роб започва да се криминализира и ако такива роби са изоставени от господарите си , те стават свободни хора.

По времето на император Антонин Пий (138-161сл. Хр.) законите допълнително разширяват правата на робите-като държат отговорни собствениците за убийство на роби; законово принуждават собствениците да продават робите, които доказано са малтретирани и осигуряването на неутрален орган, пред който робите могат да се оплакват за нарушения на закона. Дава им право да търсят защита от жестокостта на господарите си пред статуята на императора. По времето на Марк Аврелий (161-180 сл. Хр.) личността на Спартак е била смятана за прототип на човешката добродетелност и пример за римските граждани. Въпреки че тези законодателни промени са направени твърде късно, за да бъдат пряк резултат от въстанието на Спартак, те все пак представляват законовата кодификация на промяна в отношението на римляните към робите, което се развива в продължение на десетилетия.

Библиография

1. Момзен, Т. Римска история. София: Прозорец , 2005
2. Попов, Д. Древен Рим История и култура. София: Лик, 2009: 120 -127

Приложения

Приложение 1
Спартак, от Денис Фоятийр (Denis Foyatier), ок. 1830 г., намираща се в Лувъра. Пример за модерно героично изображение на Спартак.

Приложение 2. Пътят на Спартак




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Спартак 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.