Сравняване на два исторически документа


Категория на документа: История


Сравняване на документи

Макар и на един по-късен етап от своето разитие, гражданското право вече взима под своя закрила и имуществените и лични субективни права. Така заедно с имуществото и собствеността пряк обект на закрила става и човешката личност. Това явление, което особено интензивно е протекло в редица западни страни, променя представите за гражданското право, схващано дотогава като имуществено, в което господстват само вещите и парите. Обособява се категорията неимуществени права, имащи за обекти различни черти и проявления на личността - живот, име, чест, достойнство и др.

Защитата на личните права датира още от римското право, но намира широко приложение значително по-късно. Правото "идва", за да замени дуела и "цивилизова" отмъщението. То изравнява неравнопоставеността в позициите. Необходимостта от правна защита се увеличава едновременно с промените в общественото развитие.

Нека разгледаме по-подробно две от декларациите за правата на гражданите:

- "Декларация за правата на човека и гражданина", 26 август 1789г.

- "Всеобща декларация за правата на човека", 10 декември 1948г.

"Декларация за правата на човека и гражданина"

Както знаем от Историята, до 1789г. всеки французин принадлежал към някакво съсловие (духовници, благородници и буржоази). Декларацията за правата на човека и гражданина е създадена от Националното събрание във Франция на 26 август 1789г., по време на Фреснката революция. Състои се от 17 члена, гарантиращи човешките права и задължения. Чрез тази декалрация французите се обявяват за свободни и равни в своите права на свобода, собственост и сигурност. Основните идеи и принципи, залегнали в декларацията са:

- гражданска свобода;

- запазване на свободата, собствеността, сигурността и съпротивата срещу потисничество;

- възможността на човек да прави всичко, което не противоречи на интересите на другите;

- право на гражданите да участват в създаването на закони;

- всеки човек е невинен до доказване на противното;

- свобода на словото и печата;

- неприкосновеност на собствеността;

"Всеобща декларация за правата на човека"

Декларацията е приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948г., след последиците (жестокостите, извършени от Нацистка Германия) от Втората Световна война. След като информацията за последиците от войната, стават публично достояние, в рамките на Обединените нации е сформирана Комисия за правата на човека, която разработва всеобщата декларация. Състои се от 30 члена, свързани с човешките права и свободи. Чрез тази декларация се гарантират правата на човека в страните членки на ООН за равноправие. Приета е без гласове "против" като основните идеи и принципи, залегнали в нея са:

- гражданска свобода;

- равнопоставеност на всички хора без някакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, произход, положение;

- право на живот, свобода, лична сигурност;

- забрана на робството и търговия с роби;

- забрана на арест, задаържане, наказание или унизително третиране;

- равенство над закона и право на еднаква закрила от закона;

- право на справедлив процес от безпристрастен съд;

- всеки човек е невинен до доказване на противното;

- неприкосновеност на личния живот, семействотом жилището, името, честта;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сравняване на два исторически документа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.