Стопанска история на Япония


Категория на документа: История


ПУ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"
ФАКУЛТЕТ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ НАУКИ

КУРСОВА РАБОТА

на тема:
Икономическо развитие на Япония от средата на 19 век до края на 20 век
по дисциплина:
СТОПАНСКА ИСТОРИЯ

Изготвил:
Кристиана Янакиева
Фак.№ 1208331032
I курс, специалност: Макроикономика

Пловдив, 2013
I. Увод.

Индустриалната революция в Англия в края на 18 век оказва влияние и върху някои други европейски държави и САЩ. В търсенето на пазари (колонии) великите сили настъпват към Азия. Като малка островна държава Япония изпитва недостиг на природни ресурси. Копирайки западния модел се стреми да създаде области подобни на колонии, които да са под нейното икономическо и политическо влияние. В продължение на век и половина тя подобрява икономиката си, започваики индустриализация и разширяване на пазарите. И въпреки последицие от войните и полседвалите икономически кризи през 70-те години на 20-ти век, тя успява да се нареди сред великите сили днес. За обстойното изследване на икономическото състояние на Япония от средата на 19 век до края на 20 век, тази времева рамка ще бъде разделена на следните периоди: Икономическо развитие на Япония от средата на 19в. до началото на 20 в., Икономика на Япония по време на Първата световна война, Икономика на Япония в междувоенния период, Икономика на Япония по време на Втората световна война и Икономическо развитие на Япония в следвоенния период до края на 20 век. Целта на изследването е да се разгледа икономическото положение в държавата, както и икономическите и отношения с другите държави.

II. Изложение.

Икономическо развитие на Япония от средата на 19в. до началото на 20в.

До средата на 19 в. Япония е затворена държава, която не поддържа постоянни връзки с външния свят с изключение на Корея. Към края на 19в. Япония се превръща в реална сила окуражена от примера на разчленяването на Китай, заражда се амбицията на страната за колониално разширение. Държавата, към която са насочени тези амбиции е Корея, заради стратегическото си местоположение. Япония съумява, копирайки западния модел, да съхрани независимостта си във времето за разлика от своите съседки, които попадат под чужда власт. До 1853г. е затворена за чуждо-икономическо проникване, но през 1854г. се сключва Японско-американски договор, в който има клаузи за снабдяване на американските кораби, за свободна търговия, за отваряне на пристанищата Хакодате и Шимода. През следващите години Япония сключва договори и с Русия и Англия (познати още като неравноправни договори). [1]1

През 1868 г. се извършват множество промени с цел модернизация на Япония. Започва ерата Мейджи. Премахва се феодализмът, заражда се буржоазията, а през 1889 г. се съставя нова конституция по подобие на германската имперска конституция. Ликвидирани са старата данъчна и административна система (от около 1600 на брой към края на 19 в. данъците са сведени до 74). Премахнати са ограниченията върху вътрешната търговия. Проведена аграрна реформа и за собственици на земята са обявени селяните, които я обработват. След административното преустройство на страната в провинции и префектури правителството се заема с изграждането на национална полиция, телеграфна мрежа и коммуникации. Засилва се централизацията и властта на императора, положението му е обявено за неприкосновено, той може да налага вето над законите и да направлява външната политика на държавата, върховен командващ е над армията и флота. [2]2

Приемането на конституцията поражда желание за по-нататъшни политически реформи. Организирани са политически партии, което води до борби в парламента. Експериментите с конституционното управление са само един, от аспектите на японската политическа трансформация. Първата цел, постигната бързо, е създаването на ефикасна армия, копирана от Германия, и на флота по модел на Великобритания. Административната система е преразгледана и са приети нови юридически и законови правилници, които значително наподобяват западните страни в администрацията на правната система. Отмяната на външния контрол върху митниците изисква по-дълъг период на преговори, но и митническата автономия е постигната през 1911 г. От този момент нататък Япония става напълно свободна от унижението на "неравностойните договори" с чужденците.[3]

Икономическите промени през Мейджи са по-важни от политическите. През този период правителството започва да строи железопътни линии, телеграфни и телефонни линии, докове, корабостроителници и дори производствени предприятия, като в същото време подпомага и частната промишленост чрез заеми и субсидии. [4]

Новото правителство Мейджи започва индустриализация като използва за основа заводите и фабриките, които не след дълго продава на частни компании, на които отпуска значителни помощи(,, Mицуи''и ,, Мицубиши''). В края на 19 в. всички индустриални производства по европейски образец дължат основаването си на намесата на държавата. По този начин държавата компенсира липсата на акумулиран местен частен капитал. Открити са държавни текстилни фабрики с модерно оборудване, внесено от Европа. През 1880 година Япония притежава 51 търговски кораба, 3 корабостроителници, 10 завода за злато, мед и др. През 1881 година финансовата система се стабилизира. Въведени са акцизи върху някои стоки, съкратени са много държавни разходи. От 1885 година започва разработката на нов държавен годишен бюджет. Икономическата стабилизация на Япония през 80-те години на 19 в. довежда до това, че Япония се справя успешно във войната с Китай и Русия. [5]3

През 1875г. японски кораб се доближава до о. Конхау и го подлага на обстрел, така Япония принуждава Корея да подпише договор за приятелство и търговия и да се отвори към външния свят. Но Корея е във васално положение спрямо Китай това прави все по-вероятен сблъсъкът между Япония и цински Китай. След опиумните войни английското влияние се разпостира и отвъд Китай. Русия се стреми да придобие пристанище в Източна Азия. През 1891г. започва строежа на сибирската железопътна линия, Англия се сближава с Япония, за да спре руската офанзива. През 1894г. избухва войната между Китай и Япония, поводът е селски бунт подклаждан от политико-религиозното движение Тонхак. Японската воиска е по-добре екипирана и печели контрол над цяла Корея през 1895г., както и над полуостров Ляодун. През март същата година нейни войски дебаркират в Тайван и застрашават Пекин. През април 1895г. се сключва договор, който слага край на влиянието на Китай над Корея. Франция, Германия и Русия се противопоставя на японската окупация и под натискът на тези три държави Япония отстъпва полуострова и получава в замяна допълнителни репарации в размер на 30 милиона ръо. [6]

Минаването на п-в Ляодун в руски ръце предизвиква силно негудование на архипелага и Япония подписва договор с Англия с цел Русия да признае японските права над Корея. Но Русия сключва таен договор с Китай и получава правото да строи ж-п линия през Манджурия до Владивосток. В замяна обещава да се намеси в случай на японско нападение над Китай. През 1903г. Япония предлага на Русия да се приеме нещо като статукво: независимост на Китай и Корея, еднакви правила в търговията и индустрията, признаване на японското преимущество в замяна на руската ж-п линия, но Русия отказва и предлага други клаузи, които не се харесват на Япония. [7]

Нападението на японските сили срещу руския флот предшества обявяването на война на Русия, за която театърът на бойните действия е отдалечен и това е неблагоприятен фактор въпреки нейното числено превъзходство . След договора в Портсмут Япония получава дипломатически права в Корея. Лишава я от вътрешнополитически суверенитет и разпуска въоръжените и сили, след като корейският император изпраща таен емисар да алармира международното общественно мнение за натиска на Япония над Корея. През 1910г. се извършва анексирането на Корея, без западните сили да си мръднат пръста. Японската доминация има за Корея и значението на начало на модернизация, но тя се съпровожда от репрессии и бруталност.[8]

Характерно за японската индустрия от края на 19 в. и началото на 20 в. е успоредното съществуване на големи индустриални заведения и много малки работилници. През първото десетилетие на 20 в. предприятията с по-малко от 100 работници са 96% от всички предприятия. Отбелязан е значителен напредък в текстилните отрасли. През 1887 г. в Япония работят 77 хил. вретена за памучна прежда, а през 1913 г. те са 2 415 хил. Тази индустрия се крепи на внос на суровини от Индия и нейното производството е предназначено за износ в Китай и Корея. [9]4

В края на 19 в. и началото на 20 в. са направени първите стъпки в развитието на тежката индустрия, корабостроенето, производството на телефонии, ел. енергия.

- през 1896 г. в Япония са произведени 26 хил.т. чугун, а през 1913 г. - 243 хил.т.;

- през 1914 година Япония става вторият износител на мед в света;

- през 1893 г. 7% от външната търговия се обслужва от от японски кораби, а през 1913 г. Вече са 52 % (като повечето от корабите са произведении в Япония);

- през 1893 г. са инвестирани в производството на ел. енергия 2 млн. йени, а към 1914 г. - 200 млн. йени.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стопанска история на Япония 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.