Стопанско развитие на Средновековният град


Категория на документа: История


Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

Факултет по икономически и социални науки

Курсова работа

на тема:

Стопанско развитие на средновековния европейски град

по дисциплина:

Стопанска история

Изготвил:
Магдалена Димитрова
Ф.Н:
Спец. "Макроикономика"
I курс

Пловдив, 2013 г.

Изследването на настоящата тема беше породено от интереса ни към историята. В тази разработка ще проследим и анализираме развитието на средновековния европейски град като съпоставим западноевропейския градски модел със този на източноевропейския и откроим съществените прилики и разлики в социалния, икономическия и културния слой. Със това се стремим да бъде придобита по - обстойна представа за понятието "средновековен европейски град" и да очертаем по - пълно какви са били тенденциите на икономическото и стопанско развитие в Средновековна Европа.

Началното развитие на средновековния град в Западна Европа било поставено от определени икономически и социални условия, като сред тях най-важното условие било залезът на Римската империя, обусловен от упадъка на централната власт, корупцията, варварските нашествия, влошената междурайонна търговия и т.н.

Всичко това довело до аграрна ориентация на средновековната европейска икономика. В ранното Средновековие се установила данъчна система. Арабските нашествия на Иберийския полуостров и викингските нашествия в Скандинавия, които достигнали и до средиземноморието, заплашили устоите на Франкската империя.

За да устоят, франкските крале развили система на военни и политически взаимоотношения, наречена по - късно "феодализъм". Според тази система, на участващите във войската рицари и благородници било дадено правото да ползват доходи от големи имения, наречени "бенефиций", срещу задължението да изпълняват военната си служба и да администрират и поддържат реда в именията си. Някои от благородниците притежавали голям брой имения, включващи цели села и преотстъпвали част от тях на по - дребни аристократи на принципа на субинфеодацията.

Най - важната форма за феодалната система, на икономическа и социална организация, била наречена в Англия "манориализъм".
През IX век манориалната система била разпространена в някои райони на Англия, Франция, Германия, Испания, Португалия, Дания и част от Централна и Източна Европа (без Балканите).

Като организационна и административна единица, манорът включвал определено население, земя и сгради, които били господарска собственост.
Феодалите или техните предствители живеели в укрепени замъци, а селяните в околността или близо до реката. Обществото се състояло от феодали, духовенство (било от изолирани общности, но имало и светски духовници) и селяни, все още не било включено градското население, макар то да се развивало особено добре след XI век. Селското население било от две категории: свободни селяни и роби (ползвани по традиция още от Древен Рим за домашни услуги на едрите благородници). Селяните били задължени да плащат различни наеми и такси с пари или в натура. Най - важните нововъведения при тях били въвеждането на тройна ротация на земеделските култури, употреба на колесен плуг, използване на конете при обработване на земята и като теглителна сила. С увеличаването в производсвото на желязо, нараснала изработката на селскостопански сечива като мотики, вили, брадви, коси за сено, сърпове и др.

Усъвършенствано било зеленчукопроизводството, лозарството, производството на лен, коноп, и лекарствени растения. Голяма част от добитъка преминала на оборотно хранене, прилагало се стрижене на овцете (вместо, както до тогава, изкубване на вълната). Мелниците не били все още особено развити и добивът на брашно достигал едва 40 %.

През IX - X век в Западна Европа се усетило постепенно оживление на парично - стоковите отношения. Производителността на труда в земеделието и занаятите се повишило над равнището на някогашната Римска империя и това създава условия за нарастване на местния търговски обмен, което довело до появата на локални пазари и панаири.

Развитието на средновековния западноевропейски град получило тласък с появата и протичането на кръстоносните походи от края на XI век нататък ( 1096 - 1270 г.).

Походите разгърнали западноевропейския феодализъм в две посоки - бързо разгръщане на парично - стоковите отношения и развитие на занаятите и производствените професии в средновековните градове.

Ще разгледаме как кръстоносните походи се отразили на парично - стоковите отношения по няколко линии. Тук е нужно да се отбележи, че подготовката на всеки поход била свързана с покупки на оръжие, коли, хранителни продукти, коне и добитък за кръстоносците. Това оживявало вътрешния пазар в няколко западни страни. Кръстоносните походи пренесли в Европа някои практики в занаятите и производството от Изтока, което разнообразило и активирало пазарния стокообмен. Чрез тези походи западноевропейският град добил нов облик, понеже рицарите и аристокрацията, които участвали, се запознали с разкоша на аристокрацията в арабските страни. Това довело до появата на текстилната промишленост в западноевропейските градове. Феодалната аристокрация вече търсела разкошно облекло и оръжие, парфюми, източни подправки и др., които не били произвеждани от нейните крепостни селяни и занаятчии, а били доставяни срещу заплащане от по - далечни пазари. Това наложило повече данъци върху подчиненото население и тласнало селяните към пазара, което се отразило върху по - силното развитие на търговията.

Причините за възникването на кръстоносните походи били свързани не само с разпространението на християнските ценности и религия, но може да се каже, че били и чисто икономически, понеже нарасналото европейско население имало необходимост от географско разширение, поради повишената си консумация. Това обусловило нуждата от завоюване на нови територии, като нейното начало било поставено през X век с отвоюването на Ибирийския полуостров на християните от арабите. Друго подобно явление в тази посока била германската експанзия в Източна Европа. Германските мисионери покръстили унгарците и западните славяни, въвели собствени икономически и законови институции. Последиците от това били разпространяване на по - напреднали технологии, нарастване на населението, увеличение на обработвамените земи, по - тясна икономическа и социална активност и привързване на източноевропейската и западноевропейската цивилизация.

Кръстоносните походи на Изток не довели до постоянна експанзия на европейската цивилизация, поради религиозни и политически причини, но стимулирали развитието на търговията и производството и създали нови източници за доставка на екзотични стоки и отваряне на допълнителни пазари за традиционни европейски стоки, което способствало за обособяване на международната търговия.

Голямо значение за развитието на средновековния град изиграл и появилия се през XIII - XV век процес на комутация, повлияна също от кръстоносните походи. С прехода от трудова и продуктова към парична рента не било необходимо да се поддържа крепостната зависимост на селяните. Паричната рента предполагала свободата на селянина да се занимава с каквото пожелае срещу това да плаща рентата в срок. По - заможните селяни откупили свободата си, това дало тласък към съживяване на градовете, паричната рента помогнала на занаятчиите да заработят за по - широк пазар, а не само по поръчка на клиента. Условия за такава мащабна дейност създавал само градът, много селяни се преселвали в градовете, поради повечето възможности, които те предоставяли.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стопанско развитие на Средновековният град 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.