Стопанството на България през Втората световна война.


Категория на документа: История


ПУ " Паисий Хилендарски"
Факултет по икономически и социални науки

Курсова работа
на тема :
Стопанството на България през Втората световна война
(1939 - 1944)

по дисциплина :
СТОПАНСКА ИСТОРИЯ

Пловдив,2012

Въведение

Втората световна война е един от най-тежките периоди в историята на човечеството. След нападението на Германия над Полша на 1 септ. 1939г. тя обхваща цяла Европа,страни от Африка,Азия и САЩ. През 1940г. е подписан т.нар. Тристранен пакт от Германия,Италия и Япония , а малко по-късно възниква и антихитлеристката коалиция, начело със САЩ, Великобритания и СССР. Притиснати от великите сили, по-малките страни застават на страната на един от двата воюващи блока.
Преди да избухне Втората световна война , а и след това ,страните водят икономическа политика,съобразена със стратегическите цели на своите страни,като повечето държави преминават към изграждането на ръководено стопанство,в което се разширява значително държавния сектор.
Изграждат се различни икономико-финансови и държавноадминистративни институции,чрез които държавата поема контролиращите и регулиращите функции в икономиката. В основата на тази политика стои идеята да се мобилизират всички ресурси като подготовка за предстояща война (насочват се държавните ресурси, мобилизира се частният капитал за разширяване на военното производство,строят се стратегически обекти и др. )
В условията на съзряващия военен конфликт тази политика не води до положителни резултати,тъй като за сметка на увеличаващия се дял военна продукция ,рязко се свива обемът на световното селскостопанство и индусриално производтво, нарушават се традиционните търговски връзки, силно се обезценяват националните валути.
Военновременната обстановка се характеризира и с коренна промяна в пазара на труда - от наличието на висока безработица след започването на войната се преминава към дефицит на работна ръка, в резултат на мобилизирането на голяма част от мъжкото население. За да се компенсира недостигът на работна сила , в производството се въвеждат жените и подрастващите,удължава се и работното им време.Икономиката е изцяло подчинена на нуждите на войната.

В навечерието на войната България е предимно аграрна страна със средно развита индустрия, като националното стпоанство се развива възходящо ( нараства селскотопанската и промишлената продукция, наблюдава се стабилизиране на държавния бюджет, подобрява се жизненото равнище на широки слоеве от населението и др. ) Поради неучастието на страната във военните действия и по-малката мобилизация на населението, пораженията върху стопанството са по-малко в сравнение с Първата световна война. Ако в периода на 1915-1918г. държавата е правила опити да регулира стопанството, то в периода на Втората световна война се изгражда напълно ръководено военновременно стопанство.
Икономическото развитие на България през периода 1939 - 1944г. може да се раздели на два етапа :
1. От избухването на войната ( 1 септ. 1939г.) до присъединяването на страната към Тристранния пакт ( 1 март 1941 г. ).
2. След 1 март 1941г.
През първия период България е политически неутрална страна.По време на периода не се наблюдават сериозни стопански сътресения, в страната няма чужди войски, селскостопанските реколти са добри, индустрията разполага със суровини, снабдяването е нормално. За нормалното функциониране на стопанството допринася и 3-годишният договор за търговия и мореплаване със СССР, сключен през януари 1940 г.
В резултат от военната обстановка в света , "през април 1940г. се приема Закон за гражданската мобилизация , по силата на който се създава дирекция за гражданска мобилизация (ДГМ) при министерството на войната. Дирекцията има за цел да подготви и проведе финансово-стопанска мобилизация на народното стопанство и да осигури производството и снабдяването на общодържавен план. Гражданската мобилизация трябва да обхване човешките ресурси,всички отрасли на производството,търговията,транспорта,снабдяването социалните грижи. " ¹
През втория период трудностите пред стопанството на България нарастват. На територията на страната се настаняват германски войски, като изхранването и издръжката им се поемат от българското население. Наблюдава се пряко ограбване на българското стопанство от страна на Германия, като в същото време снабдяването на предприятията със суровини и материали и на населението с потребителски стоки е затруднено.

Основна част

Първи етап
Неутралитетът на България през първия етап на войната предпазва икономиката на страната от допълнителни разходи, в същото време чрез тази политика тя успява да върне Южна Добруджа в границите си чрез подписването на Крайовската спогодба на 7 септ. 1940.
Положителна роля играе и засилената намеса на държавата в икономиката, наложена още преди началото на войната. Военновременната политика има за цел да предпази икономиката ни от негативните процеси,наблюдаващи се в европейската икономика и от друга страна да вземе превантивни мерки при евентуално включване на България във войната .
Националната индустрия е силно зависима от вноса на суровини и машини. Поради тази причина правителството следва политика за увеличаване на продоволствените запаси от храни и суровини за населението и леката промишленост. В същото време се забранява износа на дефицитни стоки и продукти от първа необходимост.
"Води се политика за обезпечаване на националното стопанство с работна ръка , като се приема Закон за гражданската мобилизация,по силата на който работниците и служителите от общозначимите за държавата производства,са граждански мобилизирани ( до края на 1940г техният брой достига до 110 000 души)" ²

Селско стопанство

През първия период на войната със селско стопанство се занимават 70% от населението, като продукцията осигурява над половината от националния доход на страната.Териториалните промени водят до увеличение на обработваемата земя,като до 1941г. посевните площи в България са близо 5 млн. декара. В същото време се наблюдава спад в средните добиви и вноса на качествен посевъчен инвертар, в резултат от негативните промени в международния пазар. "Особено чувствителен е спадът на средните добиви на пшеница ,като през 1940-1941г. те са 90-98 кг от дка срещу 137 кг през 1939г." ³
Голям е спадът и при останалите зърнени култури като ръж, ечемик,овес. Най-леко понижение е регистрирано при царевицата - 114кг за дка през 1941г. в сравнение с 138 кг за дка в предходната година.
Голям спад се наблюдава и при плодовете (сливи,ябълки,грозде и круши ) ,но също така се увеличават площите, засети с трайни овощни насаждения. Увеличаващото се производство на варива и плодове е в резултат от повишения интерес на международния пазар и най-вече на Германия към тях. Населението също е силно заинтересувано от производството им ,защото растенията са сравнително непретенциозни към средата,в която се отглеждат и поради ниската ангажираност на човешка сила.
Индустриалните растения изместват зърнените култури като приоритет в производството, като по този начин увеличените посевни площи компенсират намалението на средните добиви на земеделските култури. Като резултат от тези промени през разглеждания период не се наблюдава спад в цялостният обем на земеделското производство.
През същия период броят на животните нараства,като най-голямо е увеличението при свинете. През 1939 г. те са около 750 хил ,а през 1941г са вече над 1 млн. Нараства и броят на овцете, говедата, свинете, като по-този начин е увеличен и размерът на добиваното месо.
България няма нужните мощности за преработка на мляко и това кара селяните да се насочат главно към отглеждането на животни за месо,а не към тези за мляко.
В селското стопанство се наблюдава екстензивно развитие. Държавата заделя много повече пари за него, отколкото за индустрията,транспорта и др., но те не се използват рационално (не се подобрява качеството на продукцията, а единствено значение има ръстът й). Този път на развитие се обяснява и от факта,че дребните и средни частни стопанства са значителен дял от българското село. Едрите земевладелци дават за обработка части от земите си, в резултат от което броят на средните и дребните парцели нараства още повече. Именно заради ограничените възможности на стопанствата липсват нововъведения в начините на производство.
През първия период селското стопанство поддържа добри икономически показатели,които са в резултат от това, че България е невоюваща страна и от наложената държавната регулация, която стимулира увеличаването на производството и запасите от храни и суровини.
Индустрия
Индустрията на българия осигурява около 9 % националния доход на страната през този период. Обособени са два типа производство,в зависимост от това дали суровините са вносни или местни.
Вносни суровини се използват в химическата, текстилната, металургичната, кожарската, хартиената и каучуковата промишленост, производството на облекла и по-финната механика. Във всички тези производства се наблюдава значителен спад,заради спирането вноса на суровини след започването на войната. Това е следствие от военновременното регулиране на стопанството,а също така и от слабите реколти.
В следствие на тези фактори през 1940г. се подписват три договора за търговия и мореплаване със СССР . По силата на тези договори са внесени значителни количества памук, прокат, петролни продукти, цветни метали, селскостопански машин и др. В същото време България изнася тютюн,розаво масло,свине,кожи и др.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стопанството на България през Втората световна война. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.