Сърби, хървати и словенци и румънци при реконструирането на Хабсбугската държава в дуалистична монархия


Категория на документа: История


12 Сърби , хървати и словенци и румънци при реконструирането на Хабсбугската д-ва в дуалистична монархия.

Хърватско-унгарското споразумение от 1868 определя държавно-правното положение на Хърватско и Словения като кралство, което заедно с Унгария съставлява една "държавна общност". Споразумението признава Хърватско за "политически народ", т.е държава с автономно управление, език, знаме, герб и пр. главен орган на хърватската автономна власт е хърватския събор.

Непосредствен ръководител на хърватското правителство е банът на Хърватско, назначават от императора по предложение на унгарския министър-председател.

Словенските земи, останали в основната си част в австрийската половина на Империята, също както и хърватските са разделени на отделни провинции.

След преустройството на Хабсбурската монархия на дуалистични основи в Хърватско временно се налага унгарската хегемония. Управляващите среди водят политика на маджаризация на държавния апарат - задължаване на чиновниците да учат унгарски език, поставяне на унгарския герб на хърватски обществени места и сгради и т.н. Дори за бан на Хърватско е поставен унгарски граф.

През 1897 група хърватски и сръбски младежи интелигенти се застъпват за сръбско-хърватско помирение.

По това време в самата Унгария възниква силна опозиция против австро-унгарския дуализъм, за разширяване на унгарската автономия. В началото на 20 век дуализмът като политическа система се оказва пред криза.

Въпреки това Будапеща не иска и да изслуша хърватските предложения за финансова автономия на Хърватско. Вместо това в Загреб продължава да налага маджаризаторска политика. В отговор на това през 1903 в Загреб избухват бурни демонстрации. Хърватските и сръбските маси излизат съвместно срещу режима, свалят унгарските знамена, провеждат демонстрации, отбраняват се срещу жандармерията и войската. Селяните нападат именията на магнатите.

През 1904 бива създадена Хърватска селска партия. Програмата им изтъква необходимостта от създаване на селска държава, в която селяните биха били носители на държавна идея и суверенитет.

През 1906 Коалицията печели изборите за Хърватски събор и идва на власт. По същото време в Будапеща на власт идва унгарската опозиция. Дошлите на власт през 1906 нови групировки в Унгария се оказват неспособни да възприемат нов политически курс. През май 1907 в унгарския парламент е внесен законопроект, според който служещите по железопътните линии в Хърватско са длъжни да знаят и говорят унгарски език.

Стремейки се да разбие сръбско-хърватската коалиция, Виена обещава на хърватите обединение на Хърватско, Словения, Далмация и Босна и Херцеговина като трета държавна единица в рамките на Австро-Унгария, а срещу сърбите издига обвинението, че работят съвместно с Белград против Хабсбургската монархия. През лятото на 1908 биват арестувани 52 политически дейци от Хърватско, обвинени в държавна измяна. Обвинението е изградено въз основа на фалшиви документи, но фалшификациите бързо се разкриват. Будапеща не постига своята цел, а Австро-Унгария губи много от своя международен престиж.

Основно искане на словенското национално движение в края на 19 век пък е искането за обединение на словенските земи в една административно-политическа единица. Независимият клуб на хърватските и словенските представители във Виенския парламент заявява през 1892, че смята това обединение като първи етап към преуреждането на Хабсбургската монархия.

В края на 19 и началото на 20 век в южнославянските области под австрийска власт продължава да живее и да се застъпва и идеята за южнославянското единство и взаимност. В сръбско-хърватско-словенското единство и обща борба потиснатите славянски народности виждат оня щит, който единствено би могъл да ги запази от чуждата опасност.

През различните периоди на своето историческо развитие Войводина и Трансилвания, области със смесено население, но съответно със сръбско и румънско национално мнозинство, имат различни привилегии и автономни права.

В условията на налагане на дуализма в Хабсбургската монархия обаче националните права на Войводина и Трансилвания бързо са ликвидирани.

Политиката на маджаризация, следвана от унгарската буржоазия, не постига никакви резултати нито по отношение на трансилванските румъни , нито по отношение на сърбите. Мощно национално движение обаче не се създава нито във Войводина нито, в Трансилвания.

Определена роля безспорно тук играе официалната политика на Сърбия и Румъния - и двете в края на 19 и началото на 20 век малко или много са под влияние на АУ и явно не подкрепят националните движения във Войводина и Трансилвания.

През 1881 се създава Румънска национала партия на Трансилвания.

Въпреки обединението и образуването на Румънската национална партия единна тактика в румънското национално движение в Трансилвания не се изработва.

Основната форма на борба през 80те и 90 те години става съставянето на меморандум за положението на румънците в Унгария.

Националните движения на неунгарските народи в Хабсбургската империя имат редица аналогични и общи задачи - отстояване на определени национални права, съпротива на политиката на маджаризация, отделяне на Унгария и присъединение към съответните държави. Това създава предпоставки за свикването на конгрес на представители на неунгарските народи в Будапеща в присъстивето на 300 румънски, 200 словашки и 150 сръбски делегати. Програмата обявява, че сърбите, словаците и румънците от Унгария сключват съюз и ще действат с всички законни средства за запазване на своята народност и за поставяна не взаимоотношенията между народите на Унгария върху естествената автономия - народна автономия.

И все пак в края на 19 и началото на 20 век националноосвободителното движение в Унгария, респективно и във Войводина и Трансилвания, е твърде слабо. Национално-политическите сили се хабят повече в междуособни борби, отколкото за организиране на мощно народно освободително движение за ликвидиране на чуждия икономически и национално-политически гнет




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сърби, хървати и словенци и румънци при реконструирането на Хабсбугската държава в дуалистична монархия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.