Същността и структурата на големите имперски системи на Древния Изток


Категория на документа: История




МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ БОТЕВГРАД

ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
Бакалавърска програма Бизнесадминистрация

Учебна дисциплина "Стопанска история"

"Същността и структурата на големите имперски системи на Древния Изток "

КУРСОВА РАБОТА

От края на 3-то хилядолетие и края на 2-то хилядолетие пр. Хр. в района на Мала Азия и Предния изток, се развива огромното и силно царство на хетите. По това време то съперничи с Месопотамия и Египет. Макар данните за Хетското царство да са недостатъчни, от вавилонски и египетски документи може да се съди, че преобладавал имперският и фискален централизъм. Наименованието "изток" е от "римско- гръцки" произход, а термина "Древен изток" означава исторически процес, който обхваща най-старите цивилизации. Това са обширни територии на континентите Африка и Азия. Най-важните зони в тази част са Древен Египет, Месопотамия, Древните Индия и Китай. Решаваща роля при възникването на тези култури играят природно- географските условия. Равнините по поречията на реките Нил, Тигър и Ефрат имали благоприятни условия за развиване на земеделие, а обработваемите площи се напоявали и наторявали по естествен път.

Басейнът на Месопотамия с продълженията си на изток към Иранското плато, на север към Анатолийското плато и на Средиземноморския бряг на запад е люлката на уседналия живот в градската цивилизация. Той е най- древния "писател" на историята на импреските структури, наред с долината на р. Нил. Именно тези структури вбъдеще организират живота на Близкия изток и спадащите към него азиатски, европейски и африкански територии до разпадането на Османската империя след Първата световна война. Редували се периоди с разпокъсване на малки кралства, а след това на обединяване на в по- големи императорски единици. Това било характерно за историята на Близкия изток. Тази имперска структура не се превръщала в даденост, но и кралският град- държава не бил по- траен. Древна Месопотамия изпъкнала като втори ранен център на човешката култура. През IV в. пр. н. е. там все по- често започнали да навлизат в употреба медни оръжия на труда, но и до средата на III хил. пр. н. е. далеч не били в състояние да изместят костните и каменните сечива, тъй като поради липса на залежи от метални руди- били скъпи. Появата на метални оръдия на труда тласнала производителността на труда в земеделието при условията на изградено изкуствено напояване и в края на IV хил. пр. н. е. довела до бърз процес на имуществено разслоение. По- заможните семейста от селските общини започнали да изпъкват с това, че се стремели да заграбят най- добрите земи. Така се формирала военно-племенна аристокрация. Главната прослойка се състояла от селяни общинници. Свободните общинници все така владеели голяма част от обработваемите земи макар, че по- често (най- вече неусвоените), вследствие на пресушаващите се блата се определяли като собственост на царя и държавата. Все повече племенната аристокрация започнала да се разпорежда с общинската собственост (която първоначално била колективна). Начело заставали различни местни царе и управители. От страна на висшите служители настъпвали своеволия. Те превъщали труда на хората, поддържащи напоителните съоръжения и обработваемите земи в тежка повинност.

Предвид социалната обстановка в Месопотамия през първата половина на III хил. пр. н. е. се положило началото на доста примитивни тогава държави. Появили се голям брой неголеми по мащаби градове- държави по средното и долното течение на реките Тигър и Ефрат. Тези неголеми държави се разраствали и западали в различно време. Понякога успявали да изградят градски центрове с до 50 хил. жители. Появила се голяма нужда от организация и контрол за напояване и предпазване от наводняване. Главно задължение на централизираната власт е да изгражда, защитава и поддържа иригационната система. В резултат на което през III - то хилядолетие по- силните тогава градове обединили териториите си в една централизирана държава. Месопотамия достига връх на своето могъщество през III хил. По това време Сарагон I управлявал империята. Той подчинява не само цялата територия около реките, но и районите на запад към Средиземноморието и на Изток към Индия. Но след известен упадък в края на III хил., Месопотамия отново се обединила в единна централизирана държава около град Вавилон. Напредъка на Вавилонската империя достига върха си при управлението на Хамурапи. Той изгражда единен централизиран апарат, който засилва политическото значение на Вавилон. Остава в историята със своето законодателство, което отразява правните норми в стопанските отношения и стопанската политика на държавата. Към края на II-то хилядолетие Вавилон изпада в криза и така се образува Асиро-Вавилонското царство. След време Вавилонската държава се успява да се възстанови и преживява сериозен разцвет при цар Новуходоносор II.

Въпреки промените в политиката, успява да се запази силният централизъм в стопанската организация. Чрез голям бюрократичен апарат от чиновници, търговията, земеделието, поддръжката и разширяването на каналите за напояване и корабоплаване. Благоприятното разположение на Месопотамия дава възможност за търговска връзка между цивилизациите на Изток и Югоизток към Индия и Китай, Средиземноморието и Египет. В плодородния Вавилон се развива износа предимно на растително масло, фурми, пшеница, вълна. Благодарение на което успява да се превърне в голям търговски център. Заради речните пътища вътрешната търговия процъфтява. Това отворило възможността там най-рано да се развият както стоково-парични отношения, така и по-сложни финансови операции.

Голямото плодородие на напояваните от р. Нил земи изиграло роля за ускоряването на обществено- икономическото развитие на една нова цивилизация- тази на Древният Египет. Възникнал през IV хилядолетие пр. Хр. и е една от най- силно централизираните държави на Стария Свят. Икономическото развитие на древния Египет условно може да бъде разделено на четири етапа. В първия етап наричан някога архаичен се изработвали вече медни оръжия , отглеждали се най-значимите видове зърнени храни, зеленчуци и няоки други култури. Плодородните земи на р. Нил давали много добри реколти. Заедно с разслоението на имуществото и обособяването на един слой от общинно-племенна аристокрация, Египет се обединил като единна държава. Въпреки, че в началото наподобявала примитивен племенен съюз, заради селските общини със свободни население, държавната власт в лицето на фараоните се утвърждавала като върховен собственик на земята и точно на това основание се събирала добитата реколта.

През втората епоха на икономическо развитие на древен Египет вече съществували едри земеделски стопанства, собственост на фараона, храмовете и висшите сановници. Ползването на доходите от именията имало основно служебен характер, тъй като властвал монопол за родственици, които заемали държавните позиции. Когато именията били превърнати в неограничена наследствена собственост се появили цели родословия от потомствени управители, които управлявали области. Също така военачалници и други висши сановници. Експлоатацията на робскии военопленически труд по това време била известна. Не става ясно обаче по какъв начил се ползвал техния труд. Има предположения, че голяма част от военопленниците били ползвани за обществени строежи, изграждане и поддържане на напоителни системи.

Повинниците се изпълнявали от хора, привличани по наряд. Като за всеки повинчар имало определена за вида работа която се изпълнява, дневна норма. Някои професии като животновъди, рибари, занаятчии имали право след като изпълнят "нормата" дадена им, да работят за себе си или пък да отделят за себе си получената наднормена продукция от сезона или деня.

Икономиката на Египет през тази епоха оставала натурална. Египет поддържал външнотърговски връзки с Егейските острови, Сирия, Синайския п- в, както и други близки страни. Оттам доставял някои видове дефицитния за станата дървен материал, готова мед, съдове, лазурит и др. Занаятите достигнали известен напредък, но по- голямата част от занаятчиите не били самостоятелни производители, а работели главно под контрол за нуждите на аристокрацията.

Между 2051 и 1071г. пр. н. е. се установява третия етап от икономическото развитие на древен Египет. Завоевателната политика на фараоните се активизирала. Тя била насочена повече на север към Сирия и Финикия, отколкото на юг към Етиопия. Понякога достигала и Мала Азия и Ефрат. Чрез този вид агресивна политика се осигурявал приток на голям брой роби като военопленници, а понякога и като ежегоден данък от някои от покорените страни. Общо през тридесетте години на управлението на фараона Рамзес III, в страната били раздадени над 100 000 роби, заробени от даден успешен поход. Дори и в този успешен период представлявали 5- 7 % от активното стопанско население с предполагаема численост за страната към 3 млн. души. Не всички фараони могли да се похвалят с толкова успешни войни, както Рамзес III. Затова и цената на робите била сравнително висока (в този период един роб струвал от 182 до 372г сребро или 2690л пшеница или четири крави).

Едрите сановници заробвали египтяни от селската беднота. Често заради неизпълнение на повинност или дълг. През този период настъпили промени и в използването на робите, кто все по- често се практикувало продаването или даряването на роби, заедно с парче земя. Понякога дори средни по ранг жреци имали от 3 до 10 роби. Занаятчийската техника пък значително се разрастнала, като бронзът получил широко разпространение. Започнала и употребета на желязо. Усвоили се вертикалния стан (дотогава бил само хоризонтален), боядисването на стъкло. Растял броят на самостоятелните и полусамостоятелни занаятчии. Те заемали цели квартали в големите градове. Някои от тях били доста заможни или значими, с изпълняването лично на поръчки от фараона. Развил се и вътрешният стокообмен. Външната търговия до известна степен също се активизирала, но все още била дело на едрата аристокрация и храмовете.

След дълговременен политически упадък през XI- VIII в. пр. н. е., заради сушата в този период, започнало нашествие от етиопски племена. През VII- VI в. положението на Египет временно се стабилизирало. Но заради ниската цена на земята, започнала да се нарушава фараонската (държавна) собственост. Като цяло се развивали търговските отношения и се появили металните пари- тогава срабърни отливки. Макар и забранено със закон, се засилил натискът към заробване на египтяни за дълг. В момент на изострени отношения и големи противоречия, Египет паднал под натиска на Персия през 525г. пр. н. е.

През епохата на Птолемеите и елините (305- 30г. пр. н. е.) египетската икономика слабо се оживила. Засилила се държавната (фараонска) собственост върху земята, но изчезнали големите царски имения. Голяма част от земите (до момента царски) се давали за обработка на дребни арендатори. Наричали ги "царски земеделци". В занаятчийството пък се появили т. нар. "царски работилници". Това били отделни държавни монополи за производство на сол, луксозен текстил, стъкло, папируси, ароматни масла, растителни масла. Работниците нямали право да напускат на своя глава работата си, тъй като цените били фиксирани и държавата печелела доста добре от тази продукции.

През 30 г.пр. н. е. Египет паднал под властта на Римската империя. Императорските имения започнали да се управляват с договор или след откуп на търг от римския фиск. Постепенно започнало да се налаги закрепостяването на свободните арендатори към парче земя. Така арендата започнала да се превръща в принудителна. В Египет под римската власт се създала сложна система на бюрокрация. Начело й стояли римляни. Заради износа на големи количества лен и зърнени храни, папирус- голям тласък получила външната търговия на Египет и най- вече на Александрия (гр.) . През II в. от н. е. през Александрия започнали да се изнасят индийски стоки, които били докарвани до Нил от Червено море с кервани от камили.

Р. Инд се намира на изток от Месопотамия. Там през III хилядолетие пр. н. е се заселват голям брой хора, превръщащи земеделието в свой основен поминък. Те поставят началото на една развита цивилизация, известна в науката като Харапска култура. Специфичното в социално- икономическото развитие на Индия се състои в това, че преходът към ранни форми на употреба се извършвал в условия на класовото структуриране на обществото. Този преход протичал доста бързо по времето до средата на I хил. пр. н. е., когато категорично се утвърдило деленето на обществото на няколко прослойки, които наследствено имат различни права и задължения. Начело на обществото стоят жреците- наричани брахмани и военната аристокрация (кшатрии). Те присвоили доста голяма част от обществения продукт, ползвайки служебното си положение. По- голямата част от населението се състояло от занаятчии, земеделци, общинници, като по- малка част от търговци (вайшии). Известна е и друга немалобройна категория от население, което било с ограничени права- "шудра". Тази общност не членува в селските общини и няма своя земя. На най-ниското общестествено стъпало стоят робите, произхождащи най- вече от военнопленници, а някои от обеднели общинници. По това време робите са малко на брой и работят само като слуги в имения. Земята е частна собственост на големи семейства, а само пасищата се считат за общинска земя. Както в Египет и Месопотамия населението по долината на р. Инд развива интензивно земеделие. Отглеждат се предимно ечемик, пшеница, бобови растения, плодове, зеленчуци и памук. Индия става център на произвоствто на памучни тъкани.

През ХVI в. пр. Хр. в долината на Инд нахлуват арийски народи. Те променят развитието на Индия. Харапската цивилизация преживява упадък. Започват войни за надмощие. Начело на 16 ранни държавни образувания в долината на р. Ганг е държавата Махада. Династията на Маурите и импреията властват до края на III в. пр. н. е. По това време съществуват едри царски стопанства, които се обработват от селяни, обременени с повинност. Селската община се запазва като много устойчива общественаединица. По това време в Индия съществува върховна държавно- царска собственост върху земите. Владетелите се разпределят между аристократите цялата земя и контролират цялото стопанство. От тези площи и от своите владения царете раздават земи, които са освободени от данъци.

Някои села плащали в добитък, зърно или пари за издръжката на администрацията и войската. Общината събира данъци от жителите си и налага труд на ангария за обществени нужди. Има и свободни работници, работят срещу заплата. По преме на Маурската империя търговията в занаятита преживяват разцвет. Копринените и памучни тъкани стават известви в цял свят. Произвеждат се оръжия, ювелирни изделия. Стоково-паричнитеотношения също бързо се развиват. Секат се сребърни, медни а по-късно и златни монети.

Далеч от древните цивилизиции Месопотамия, Египет и Индия на територията на Северен Китай през II хил. пр. н. е. се образува робовладелско общество, а след това възниква държава, наречена Древен Китай. Това е четвъртата голяма цивилазация от ранната история на човечеството и също води началото си по поречието на реките Хуан-хъ, Вей-хъ, а с течение на времето стига южната част в долината на р. Ян- Дзъ. По това време се бележи напредък в техниката на земеделието, грънчарството, производството на копринени тъкани. Заради умереният климат и плодородната льосова почва тук спомагат за ранно развитие на земеделско стопанство. Но общото количество валежи е тази местност стига до 50-60 см. Това било достатъчно, за да се осигури добра реколта от просо. Но неравномерното разпределение на валежите често било причина за слаби реколти и затова в много райони се практикува изкуствено напояване. Основната маса от населението продължавала да бъдат свободните селяни и общинници с индивидуални семейни стопанства. Собствеността държала царската власт. Във всяка селска община земята се разделяла на девет части, като осем от тях изхранвали общинниците, а деветата осигурявала издръжката на главния апарат. Тази примитивна система се наричала "хун тян" или "обществени поля".

В открити надписи върху кости за гадаене се споменава за голям колективен лов, какъвто по времето на родовия строй е бил възглавяван от вожда на племето. За мащаба на такъв голям лов говори надписът за гадаене. В него се споменава за 348 животни, убити по време на ловна експедиция. В друг се споменава за 287 убити животни. Тръгвайки на лов, царете обикновено питали оракула какво ще бъде времето и много вярвали в тези предсказания. Върху доста кости е разчетено, че: " Царят лови риба".И все пак не може да се твърди, че ловът риболовът са били глвните отрасли на стопанството, както някои изследователи смятат. В същност те до голяма степен са изместени от селското стопанство- на първо място от земеделието.

В западните области на Китай се разпространява скотовъдството. Стремежът за заемане пасища често води до сблъсъци на инските племена със съседите им. Явно по това време добитъкът е бил най-важният вид богатство. Царят и неговите приближени владеели особено големи стада. От надписите за гадаене става ясно, че царят сам огледа биковете", предназначени за жертвоприношение.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същността и структурата на големите имперски системи на Древния Изток 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.