Същността и структурата на големите имперски стопански системи на древния изток


Категория на документа: История




МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ БОТЕВГРАД

ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Бакалавърска програма Бизнес администрация

Учебна дисциплина "Стопанска история"

КУРСОВА РАБОТА

" Същността и структурата на големите имперски стопански системи на Древния изток"

Разработил: Проверил:
Кистина Проф. Димитър Димитров
Фак. №

София

Април 2014 г.

Развитието на човешкото общество датира още от Праисторията. Тогава заточва периода на първите същински стопански дейности като: земеделието, занаятчийството, животновъдството, размяна и други. Постепенно започнало опитомяването, отглеждането, засяванети, развъждането на различни видове животни и земеделски култури, изработването на предмети и замяната на продукти.

По времето на този период започва оформянето на първите древни цивилизации като първоначално били в племенни общности в последствие започват да се обединяват и да създават народи с еднакъв език, религия и култура.

Сформирането на човешката история и оформянето и като самостоятелна наука датира от XIX в. Целта на тази наука е да проследи човешкото сформиране и стопанската дейност през вековете и при различни климатични условия, природни и обществени дейностти.

Най-значителна маса хора се населяват около най-плодородните и богати на флора и фауна земи. Заселват се по равнините около големите реки Тигър, Нил, Ефрат, Хун-хъ, Ганг и много други. Наименованието "Древен изток" се отнася за обяитната територия на континенти Африка и Азия. Най-големите цивилизации в тази част са Месопотамия и Индия, Египет и Китай.

Средиземноморските области и цивилизациите в Деревния изток се различават както по формите на собственост и икономически отношения така и по селскостопанския отрасъл. Характерни черти на източните имперски системи през хилядолетията са опревлявани от централизирани деспотични системи с управлявани от обожествявани владетели с голяма чиновническа и фискална бирокрация. Абсолютна власт получават фараони, царе и императори които бранят населението от нашественици, разпореждат се със земите, поддържат пътищата и предпазва търговските интереси.

Една от първите и най-ранни човешки култути е Древна Месопотамия. Още през IV хилядолетие пр. Хр. по рекита на Тигър и Ефрат се образуват първите градове-държави с шомерско население. Най-големите и могъщи шумерски селища първи се превръщат в градове-държави които са Ур, Урак, Ериду, Вавилон, Лешач, Акад, Нипур, Сипар, Ларса, Шурупак и те се оправляват от царе и жрици. Оформянето на мощна империя с централизирана власт в чиято основа било развитието на търговията и занаятите, разполагали с крупна военна мощ и добре фокционираща икономическа система. Мощта на Месопотамия е в своя пик по време на управлението и господството на Сарагон I през III - то хилядолетие. Империята на Сарагон завоюва огромна територия: големи райони на изток от Индия до Средиземноморието, отделно управлява на цялата територия около реките. След известни поръжения в края на III хил., Месопотамия е обединена около града Вавилон в една сплотена и централизирана държава. При управлението на цар Хамурапи Вавилон процъвтявал, имал вече записани закони и произтичащи от владетля и прилагани от имаперската бюрокрация. Със своето писано законодателство цар Хамърапи остава в историята с неговата стопанска политика, правни норми и стопански отнояения продиктувани от фиксата. Не много по-късно Вавилон изпаднал в криза и понесъл големи поръжения по този начин се съсртавя Асиро-Вавилонското царство. След възтановяването си Вавилон отново процъвтява при цар Новоходоносир II.
В обществен план се откроили на първи ред държавната храмова организация които били собсидирани най вече от данъци които са наложени над обработваемите зами и продажбата на предмети завоювани в битките. В посредством чиновници, военни ръководители и управители на имения, които били част от представителите на междинните прислойки упревниците и населението общували. Съществували и по-нисши обществени слоеве основно работещо неселение това са селяни-арендатори, ангажирани с ангарии и данъци към фикса. Робски труд също се използва, но относително. Робите са военнопленници които могат да отработят своята свобода за няколко години.

Местополужението на Месопотамия има много удобна търговска връзка към Китай, Индия, Египет и Средиземноморието. Поради голения брой речни пътища процъвтява вътрешнината търговия, развива се износа на разтително масло, пшеница, вълна, фурми и Вавилон става един голям търговски център. Това дава възможност да се равие най-рано стоково-парични отнояения, а и по-сложни финансови операции.

Приблизително по същото време по поречието на река Нил върху деветстотин километра плодородна зона се формирала и друга група хора и те създават нова цивилизация наречена Древен Египет. Тя създава своето начало през IV хилядолетие пр. Хр. и е една от най-силно централизираните страни на Стария Свят.

Древен Египет преминава през три големи епохи в своята история свързани с управлението на десетни фараони, обединени в няколко династии: Старо царство - датира от около 2700 г.пр.Хр. от около 2400 г.пр.Хр., Средно царство - от края на третото хилядолетие до 18-ти век пр. Хр. и Ново царство от 17 в.пр.Хр. до 10 в.пр.Хр.

По време на Старото царство начело с фараона и голям брой чиновници се образува една единна държавна организация която контролира цалата стопанска система. Подобно на Вавилон и в Египет, владетелите, наричени фараони, са издигнати с помоща на жрическо съсловие и са свързани с основните египетски богове: Хор, Сет, Анубис, Изида и други. Фараонър има неограничена власт, освен когато бъдещето на народа и чувството му на отговорност били в противоречие.

В Египет имало необходимост от огромен брой работна ръка, там също се изграждали напоителни канали, помагащи на напояването на земеделските култури. Тази работна ръка имала нужда от организация и контрол, така възникнала администрацията, като фараонът е фактически собственик на цялата земя. Стопанското пространство се разделило на отделни области, наречени номи. С цел по-лесно организиране на работния процес за целта са назначени номарси, които също били подчинени на фараона.

Повече от половината от населението били селяни които живеели по високоте части на долината. Едни от най-отглежданите култури били пшеница, лен и ечемик и произвеждали от тях хляб и платове. За да обработват земята селяните трябвало да плащат данък за право на ползване на храмът или фараона.

Стокообмена и занаядчийството които били под контрола на фараона което довело до липса на търговски обществени класи.

Египет се радва на производството на медни сечива, металургия, изработка на бижута от злато и сребро и други.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същността и структурата на големите имперски стопански системи на древния изток 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.