Съвременен поглед на българската история (1876-1879)


Категория на документа: История


СЪВРЕМЕНЕН ПОГЛЕД НА ВРЕМЕТО В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
1876-1879

Априлското въстание от 1876г. бележи върха на българската националноосвободителна революция през XIXв. Погледнато исторически, то не е изолирано и случайно явление, а е резултат от съчетанието на редица вътрешни и външнополитически причини.

В края на 1874г. и началото на 1875г. Османската империя изпада в тежка финансова криза. Високата порта не е в състояние да изплаща огромните си дългове към западноевропейските банки и да се справи с големия дефицит. Турското правителство пристъпва към увеличаване на всички преки и косвени данъци, събирани от подвластното християнско население, като особено нараства десятъкът и данъкът, събиран от мъжкото немюсюлманско население като откуп от военна служба- " бедел".

Новите данъчни тежести пораждат широко социално недоволство в балканските провинции. През пролетта на 1875г. в Херцеговина, а по-късно и в Босна избухват спонтанни бунтове. Стихийната съпротива на местното население срещу османската политика бързо прераства в организирани въстанически действия. Правителствата на Сърбия и Черна гора изразяват подкрепата си към разбунтувалите се славяни и демонстрират готовност за война срещу Турция. Всички тези събития поставят началото на голямата Източна криза и оказват влияние върху българската революционна емиграция. По инициатива на Христо Ботев и Стефан Стамболов на 12.08.1875г. в Букурещ е организирано "извънредно събрание". Участниците в това събрание решават да пристъпят към организиране на въстание и в Българско, като ръководството на предстоящото въстание е възложено на избран Български революционен комитет (БРК).

Краткото време, с което разполага новия комитет не позволява на неговите дейци да доведат до успешен край своя замисъл. На 16 срещу 17 септември 1875г. опит за въстание е направен в района на Стара Загора. От къщата на братя Жекови, превърната в таен въстанически щаб, потеглят с развято знаме и с бунтовен марш около 20 души революционери. Начело с апостола Стефан Стамболов те се отправят към общия сборен пункт Чадър могила. Въстаниците чакат напразно до разсъмване и след като се убеждават, че овладяването на Стара Загора е пропаднало, се отправят към с. Хайне(дн. Гурково), вярвайки, че ще го сварят разбунтувано. Обстановката тук не отговаря на очакванията. Оказвайки се изолирани, участниците в старозагорската чета трябва да търсят пътища за спасение и да се разпръснат.Стефан Стамболов емигирира в Румъния, Захари Стоянов и Георги Икономов тръгват към Нова Загора и Одрин.

Трагична е съдбата на братя Жекови- едни от най-всеотдайните и последователни революционни дейци. Обградени от потеря, те отказват да се предадат и падат жертва на врага. Освен в Старозагорско опити за въстание са направени и в Шуменско, и в с. Червена вода(Русенско), начело с Тома Кърджиев и Върбан Йорданов.

Въпреки неуспеха си въстаническото движение през 1875г. в българските земи има съществено значение за освободителното дело на нашия народ. Преди всичко то, наред с въстанията в Херцеговина и Босна изостря вътрешните противоречия в Османската империя и принуждава Портата да обяви през октомври-декември 1875г. нови реформи и известни данъчни облекчения, с които се цели да се избегне надвисналата катастрофа. Въстанието в българските земи най-близки до центъра на империята Цариград, е симптом и начало на бъдещи усложнения. То изостря вниманието на Великите сили и преди всичко на Русия към брожението сред българския народ като важна съставка на сложния Източен въпрос. Но най-важното значение на въстанието от 1875г. е историческият урок и поука, които БРЦК и революционните дейци извличат за подготовката и организацията на следващата най- масова въоръжена проява на българският народ срещу османското владичество- Априлското въстание.

Като най-мащабна акция в национално-революционното движение на българите, Априлското въстание е сравнително добре проучено. Непосредствено след Освобождението (1878г.) се издава обемна документално-мемоарна литература от останалите живи участници съвременници. Най-голяма стойност имат "Записки на българските въстания" на Захари Стоянов. Романът "Под игото" от Иван Вазов най-добре отразява духа на епохата. Първото голямо обобщаващо научно изследване прави Димитър Страшимиров, който издава през 1907г. " История на Априлското въстание" в три романа. Автори на самостоятелни монографии за въстанието са още Христо Гандев(1914г.), Йоно Митев. За въстанието колективен труд издават Константин Косев, Николай Жечев и Дойно Дойнов. По отделни проблеми пишат Георги Генов, Веселин Трайков, Христо Йонков и др. Издадени са и много регионални сборници във връзка с юбилейни чествания.

Провалът на Старозагорското въстание предизвиква разочарвание сред част от българската емиграция и има тежки последици за Букурещият революционен комитет. На 30 септември 1875г. Христо Ботев си подава оставката като член на БРК е прекратява издаването на в. Знаме. На 01.10. 1875г.в Букурещ останалите членове на БРК организират ново общо събрание. На него са обсъдени причините за неуспеха. След дебати се взема решение да се пристъпи към подготовка за ново въстание, тъй като политическата обстановка в Османската империя е благоприятна. Стефан Стамболов и Филип Тотю са натоварени да издирят подходящи лица, който да се заемат с подготовката на бъдещето въстание. Непосредствено след събранието конфликта на членовете на БРК се засилват и комитетът окончателно се разпада. При така създалата се ситуация в началото на м.ноември по-радикално настроените емигрантски дейци решават да се съберат в Гюргево, където създават нова революционна формация, останала в нашата история под името Гюргевски революционен комитет(ГРК).

Дейността на Гюргевския комитет е изследвана от много български историци, като специално внимание заслужават Димитър Страшимиров, Христо Гандев, Александър Бурмов, Крумка Шарова, Дойно Дойнов, Йоно Митев, Константин Косев и др.

По конспиративни съображения по време на заседанията да Гюргевския комитет протоколи не са водени, поради което редица въпроси, отнасящи се до дейността на Гюргевския комитет имат спорен характер. Предполага се, че заседанията на ГРК започват около 11-12.11. и продължават до 25.12.1875г. В дейността на комитета пряко участват 15-17 души,сред които се открояват Панайот Волов, Иларион Драгостинов, Стоил Войвода, Никола Обретенов, Димитър Горов. Ръководството е поето от Стефан Стамболов, а негов секретар е Стоян Заимов. С помощта на Димитър Горов е наета самостоятелна къща, в която външни лица не са допуснати, това е опит да се предотврати изтичането на информация за вземаните от комитета решения. Повечето от членовете на ГРК са хора притежаващи богат организационен опит и активно участвали като апостоли в неуспялото Старозагорско въстание, други служат в руската армия и имат опит във военното дело. Всички те са разочаровани от безплодните спорове и нестихващите взаимни обвинения сред българската емиграция. Колебанията на Любен Каравелов и Димитър Ценович са им чужди. Житейската предпазливост на "старите" около Добродетелната дружина възприемат като страх и сервилност към Русия. Опиянени от мисълта за историческата си мисия, убедени в своята правота и присъщата за възрастта си амбициозност и праволинейност, те пристъпват към осъществяване на своята мечта-освобождението на България чрез всенародно въстание.

Всички гюргевски дейци са единодушни по въпроса, че през пролетта на 1876г. трябва да се организира ново въстание. Затова вниманието се насочва към обсъждане на онези въпроси, от които зависи успешната подготовка на въстанието. Използвайки опита от лятото на 1875г., гюргевския комитет разделя територията на страната на революционни окръзи, като за всеки окръг е определен по един апостол и двама помощници.

Ръководството на Първи Търновски революционен окръг е поверено на Стефан Стамболов, а негови помощници са Христо Караминков и Георги Измирлиев. Във Втори Сливенски окръг главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и Стоил войвода. Трети Врачански окръг е ръководен от Стоян Заимов, Никола Обретенов и Никола Славков, а Четвърти Пловдивски(Панагюрски)- от Панайот Волов с помощници Георги Бенковски и по-късно привлечените Георги Икономов, Тодор Каблешков и Захари Стоянов. Съществуват сведения, че в замислите на Гюргевския комитет се предвижда обособяване и на още един-Пети Софийски окръг, но той напрактика въобще не функционира.

Според плановете на гюргевските апостоли въстанието трябва да бъде повсеместно и да обхване всички по-големи селища. Въстаническите отряди ще поемат охраната на старопланинските проходи. Предвижда се разрушаването на жп линия Одрин- Белово подпалването на Одрин, Пловдив, Пазарджик, София и на няколко мюсюлмански села. Целта на тези диверсионни акции е да се паралеризира дейността на турските власти и да се предизвика паника сред мюсюлманското население. За да се вдъхне кураж на българите трябва да се пусне слух, че Сърбия и Русия само чакат обявяването на въстанието, за да нападнат Турция. Същевременно на територията на страната трябва да се изградят и 24 опорни точки, в които при опастност да намерят убежище жените, децата и възрастното население. Предвижда се в хода на въстанието да се обособи и свободна територия, управлявана от временно правителство.

Специално внимание се отделя на съгласуваността между отделните окръзи, на революционната агитация, на действията на емиграцията в решителния час, на доброто въоръжаване на населението. Към всички българи на служба в руската и сръбската армия са отправени призиви да се включат в подготовката на въстанието. Изготвен е и текстът на въстаническата клетва.

Гюргевските дейци не фиксират точна дата за вдигане на въстанието в България. По време на своите заседания те отчитат необходимостта от повече гъвкавост и предлагат няколко възможни дати(18 април, 1 или 11 май). В хода на подготовката всеки окръг трябва да прецени степента на готовност и да определи за кога населението ще бъде готово за въстание, като общата дата трябва окочателно да се съласува между апостолите на всички окръзи.

В подготовката на въстанието вземат участие широки среди на българската емиграция в Румъния и Южна Русия. Българските колонии в Букурещ, Браила, Галац, Белград. Александрия и други градове започват да събират средства за въстанието. В Одеса е създаден "комитет за освобождение на България". Организирани са чети, които трябва да навлязат в българските земи в началото на въстанието. Емигрантските дейци се опитват да осъществят контакти с Белград, за да съгласуват действията срещу общия враг. С тази цел през април 1876г. Георги Живков заминава за Сърбия. Сред емиграцията обаче поради липса на обща революционна организация се срещат твърде противоречиви, в много случаи неборчески настроения. В края на 1875г. и началото на 1876г. съществува разногласие сред емигрантските среди. Докато "младите" са по-сколнни към действия, то "старите:предпочитат мирни средства. Това е и една от причините за слабостта на подготовката за въстанието.

След 25 декември 1875г. комитетът се саморазпуска, а определените апостоли се прехвърлят през р. Дунав и започват усилена работа по подготовката на въстанието. Връзката с емиграцията е възложена на Димитър Горов, Иван Димитров и Янко Ангелов.

ГРК е най-идейният орган на българската революционна организация. Неговите решения, дейността му във връзка с подготовката е неопровержимо доказателство,че Априлското въстание от 1876г. е предварително замислено, подготвено и организирано, а не плод на една безумна авантюра. Гюргевския централен комитет не само взел съдбовни решения, но се заема и с тяхното осъществяване.

Още след пристигането в Търновско апостолите на Първи окръг съсредоточават вниманието си към укрепване на местната комитетска мрежа. Само за 2-3 месеца благодарение на всеотдайната и енергична дейност на Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Петър Пармаков, Йонко Карагьозов, Христо Патрев, на теритоята на Търновския окръг се разгръща активна революционна пропаганда. Най-добре се осъществява подготовката в Габровско, Севлиевско и района на Бяла черква, но почти навсякъде местните комитети не успвят да разрешат въпроса за оръжието. Видимо изостава и военната подготовка на населението.

Редица селища от района на Шумен, Разград,Варна, Търговище, Тулча остават извън периметъра на апостолската дейност, а предвиденото за 24-25 април общо събрание на представители на окръга не се провежда поради преждевременното избухване на Априлското въстание.

Във Втори Сливенски революционен окръг възникват противоречия относно тактитата на въстаническите действия.Иларион Драгостинов отстоява идеята за организиране на масово въстание. На противополжни позиции е неговият помощник Стоил войвода, който предлага вместо да се излага населението на риск, да се изградят няколко въстанически лагера в Балкана и оттам да се осъществят четнически действия. Ожесточените спорове пораждат негативни последици за цялостната подготовка на въстанието в Сливенско.

И в Трети Врачански окръг са допуснати сериозни пропуски. Стоян Заимов не успява да се наложи като авторитетен водач на местните комитети. Те пък от своя страна започват да пропагандират идеята за въстание сред населението, но опитите им да осигурят оръжие се провалят, неизяснен остава и общият план за бъдещите бойни действия.

Най-резултатна се оказва подготовката в Четвърти Пловдивски окръг, където апостолите успяват за кратко време да постигнат много. След пристигането си те решават да преместят ръководния център в Панагюрище, тъй като в Пловдив обстановката е напрегната и съществувала опастност от разкриване на комитетското дело. Само за 2-3 месеца на територията на Четвърти окръг е изградена широка комитетска мрежа. Особено активни са дейците в района на Средногорието и родопските села. Мъжкото население е организирано в отряди, започнато е изработването на топове от черешови дънери, подготвени са укрепени лагери в планинските местности и складове с провизии. За привличане на цялото население във въстанието апостолите използват и различни пропагандни методи, като широко популяризираното твърдение, че буквеното изписване на годината 1876 означава "Туркия ке падне".

На 14 април в местността Оборище, близо до Панагюрище, се провежда и общо събрание на представители на комитетите от Четвърти революционен окръг. Събранието уточнява плана за бъдещи действия. Пратениците полагат клетва и приемат, че в случай на предателство въстанието може да бъде обявено и по-рано. По молба на Панайот Волов събранието утвърждава Георги Бенковски за Главен апостол на окръга и Панагюрище за център на въстанието.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съвременен поглед на българската история (1876-1879) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.