Съвременна политическа история на Балканските държави


Категория на документа: История


Югозападен универститет"Неофит Рилски"
Правно-исторически факултет

КУРСОВА РАБОТА

по: СЪВРЕМЕННА ПОЛИТИЧЕСКА ИСТОРИЯ НА БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ

тема:
Гръцкото общество в навечерието на въстанието от 1821 г. Филики етерия. Избухване и ход на въстанието в Дунавските княжества, в континентална и островна Гърция

След неуспешните опити и надежди освобождението на Гърция да бъде постигнато с помощта на християнските европейски държави, след като и надеждите, свързани с Френската революция и Наполеон се провалили, сред гръцките революционни дейци надделяло схващането, че свободата на Гърция може да се добие чрез едно всеобщо въстание. Идеите и призивите на Ригас Велистинлис за общонародна революция започнали да дават своите плодове. Гръцките дейци имали пред очите си и примера на сръбските въстания, които показвали, че когато се вдигне на борба целият народ, може да се постигне свобода и автономия, че дори и намесата на великите сили в полза на освобождението на страната може да дойде само ако се вдигне въстание и се закрепи неговата власт върху територията на страната.

Така в духа на патриотизма, свързан с идеите за национална независимост, както и под влиянието на тайните общества в Европа, трима гърци се срещат в Одеса на 14 септември 1814 и определят устава на нова строго тайна организация, която трябва да подготви гърците за въстание. Така възниква "Филики етерия" (на гръцки Φιλική Εταιρεία, което означава "Дружество на приятелите") която е тайна гръцка организация от началото на 19 век, която има строго йерархическа структура, насочена към изискването за спазване на тайна. Целта е да освободи Гърция от османска власт и да създаде независима гръцка държава. Идеята на основателите на тази организация е Гърция да представлява голяма балканска държава.

1.Основаване и структура на Филики етерия.

Тя има за свои предшественици различни гръцки общества, които подготвят почвата за изграждането на революционната мрежа на Фелики етерия.Още през втората половина на 18 век и началото на 19 век на Йонийските острови, в някои селища на Пелопонес и Западна Гърция, в Цариград, Смирна и Дунавските княжества възникват масонски дружества. Много от гърците членували в масонски организации в Италия, Франция и Русия. Голяма част от основателите и сподвижниците на Филики етерия членуват в масонски групи, в резултат на което те натрупват организационен опит и също така възприемат редица елементи от масонството при изграждането на Филики етерия.

Филики етерия се основава от трима никому неизвестни тогава гръцки патриоти - Емануил Ксантос - 42 годишен от остров Патмос, Атанас Цакалов - 26 годишен от Янина и Николаос Скуфас - 42 годишен от Арта. Ксантос е търговец, Скуфас се занимава с производство и търговия на кепета, а Цакалов произхожда от богато търговско семейство. Тримата основатели на революционната организация са представители на укрепващата гръцка буржоазия. Именно в тези среди се чувстват най-осезателно пречките, които съществуващият в империята ред поставя пред тяхната активност. От тези среди излиза мнозинството от членовете на революционната организация Филики етерия.
Филики етерия се организира на принципа на строга секретност. Това се налага от крайно неблагоприятните по това време условия за революционна дейност. Годината на нейното основаване е годината през която във Виена се събират монарсите на европейските страни, за да провъзгласят принципите на легитимизма, на съпротивата срещу всякакъв опит за революция и дейност срещу законните владетели. Русия и Австрия, които са най-ревностните защитници на тези принципи, са готови да виждат във всеки вид организирана дейност отклик на Френската революция. Затова Филики етерия се изгражда по начин, който осигурява избягването на разкрития. Членовете на организацията не се познават и не поддържат връзки помежду си. Допуска се единствено познанството между този, който привлича нови членове и съответния новопостъпил. След известен изпитателен срок новоприетите членове научават отличителни знаци, чрез които се разбират, че принадлежат към същата организация. Върховният орган не се свиква изцяло и неговите членове не се познават помежду си с изключение на основателите на организацията. Членовете на Филики етерия се разделят на няколко степени. Висшата степен на т. н. "пас- I тири" и "свещеници" има право да привлича нови членове в организацията и да ги въвежда в различните степени. Втората степен е на "побратимените" или "препоръчаните". Тази класация зависи от общественото положение, грамотността и зрелостта за патриотична дейност на новопостъпилите. Самата процедура по приемането на членовете във Филики етерия в много отношения напомня ритуалите по приемането на членове в масонските организации. Впрочем и самата структура на гръцката революционна организация възприема редица елементи от масонството. Въвежда се шифър за имената на членовете на организацията и за някои понятия. Така за върховно ръководство се използва думата "дъжд", за пушки - "дървета", за враг - "трън", за българи - "постници", за италианци - "сладки", за англичани - "железни" и пр.

През есента на 1814 г. основателите на Филики етерия се разделят, като Ксантос се установява в Цариград, а Скуфас и Цакалов остават в русия. Постепенно в организацията встъпват множество гърци от колониите в Одеса, Москва и други градове. Заможните гръцки търговци и предприемачи, към които се обръщат водачите на организацията, отказват да се включат в нея. Георгиос Секерис, който е студент в Париж се опитва да привлече във Филики етерия Адамандиос Кораис, обаче получава отказ, тъй като гръцкият просвещенски деец е противник на революционните методи и смята момента за неподходящ за антиосманска дейност.

2. Разрастването и включването на балканските народи във Филики етерия.
Постепенното укрепване и разрастване на Филики етерия дават основание на ръководителите на организацията да разширят своите проекти, като включат в тях и представители на останалите балкански народи. Георгиос Ле-вендис, който е драгуман при руското консулство в Ящ, и член на Филики етерия, разработва план за привличането на сърбите и българите в проектите за въстание. Взема се решение да бъде установена връзка с вожда на сръбските въстаници Карагеорги. По това време водачът на Сръбското въстание от 1804 г. живее като емигрант в Бесарабия след потушаването на въстанието през 1813 г. Карагеорги приема да стане член на организацията, която поема от своя страна задължението да го прехвърли незабелязано в Сърбия. В Молдова се организират срещи с бивши участници в Сръбското въстание, сред които има и българи. Така в началото на 1817 г. се стига до съставянето на общ план за въстание, което трябва да обхване гърци, българи и сърби. Поради предателство обаче планът пропада. След избухването на Второто сръбско въстание вождът на сръбските въстаници Милош Обренович успява да получи от Портата признание като върховен княз. Когато Карагеорги се добира до Сърбия, той е заловен и убит, а главата му е изпратена от Милош Обренович на Портата.
Този провал кара ръководството на Филики етерия да промени своите планове. Стига се до решение седалището на Филики етерия да се премести в Цариград. За това допринася отрицателното отношение към организацията на Иоанис Каподистрияс, който по това време заема поста на министър на външните работи на Русия. Каподистрияс прави всичко възможно да се разграничи от организацията и да разсее погрешното впечатление на множество гърци, че той е член на организацията и дори неин ръководител. Това негово поведение създава рискове за дейността на революционната организация, която очевидно не може да разчита на Русия. Като един от основните защитници на принципите на легитимизма, руската империя все повече започва да се очертава като неподходяща територия за функционирането на Филики етерия.
През пролетта на 1818 г. ръководителите на Филики етерия се събират в Цариград, където продължават дейността си за изграждането на организационна мрежа, обхващаща гърците във вътрешността на империята, по крайбрежието и островите. Излъчва се група от членове на организацията, наречени "апостоли", които имат задачата да привличат нови привърженици в организацията. Като апостол за Сърбия е определен Йоргакис Олимпиос, който е участник в Сръбското въстание и се разчита на неговите контакти с видни сръбски политически дейци. За България с мисията на апостол е натоварен офицерът на руска служба Димитриос Ватикиотис, който през време на Руско-турс-ката война оглавява българския доброволчески отряд. Ватикиотис привлича за свои помощници българите хаджи Михал и Велко. Специални апостоли са определени за Дунавските княжества, Пелопонес, за Мани, за Йонийски-те острови, за Италия, Русия и пр.
Апостолите се отправят към определените им райони и резултатите от тяхната дейност не закъсняват. През 1818 г. в организацията са привлечени войнствените жители на областта Мани начело с влиятелното семейство на Пет-робей Мавромихалис. Възобновяват се връзките със сърбите и се стига до преговори между представители на Филики етерия и Милош Обренович. Ролята на посредник между тях изиграва българинът Димитър Мустаков от Габрово, който е сред заможните български търговци в Дунавските княжества. През същата година в организационната структура на Филики етерия се въвежда промяна. Основават се настоятелства - "ефории" като органи на Филики етерия. Ефории се създават в Галац, Букурещ, Виена, Цариград и в някои градове на Русия.
Ръководителите на Филики етерия се обръщат към Каподистрияс с приложението той да оглави организацията. Каподистрияс отказва категорично и освен това изпраща писмо до Петробей Мавромихалис в Мани, в което съобщава, че няма нищо общо с организацията и настоява Пелопонес да се дистанцира от пакостните планове на организацията. Той изпраща писмо и до руския консул в Букурещ с поканата да пропъди "лъжеапостолите" от Дунавските княжества.
След този неуспех Ксантос се обръща със същото предложение към Александрос Ипси-лантис. Последният принадлежи към видната фанариотска фамилия Ипсилантис, която в продължение на един век излъчва управляващи князе в Дунавските княжества. Александрос Ипсилантис е син на бившия влашки княз Константинос Ипсилантис, който е забягнал в Русия и се е установил в Киев. Завършва военно училище в Петербург, служи в руската армия и участва във войните срещу Наполеон. В сражението при Улм загубва дясната си ръка. За военни заслуги е произведен в чин генерал и е назначен за адютант на руския император. Той приема предложението на Филики етерия и си подава оставката от руска служба.
През лятото на 1820 г. възниква нова политическа ситуация, която облекчава подготвителните работи на етеристите. Между Али паша Янински и султана възниква остър конфликт поради стремежа на всемогъщия Али да създаде почти независима държава. Въпреки опита си да отложи въоръжения сблъсък с Портата, Али паша е обявен извън закона и той по-търсва помощта на Филики етерия. С цел да задържат по-дълго турските войски далеч от центровете на проектираното въстание, етеристите решават да окажат помощ на Али паша. Той от своя страна допуска връщането на войнствените сулиоти, който сам е прогонил от родните им места в Пинд. Този жест на Али паша му спечелва много симпатии сред гърците. Су-лиотите оказват помощ на Али паша срещу обсаждащите Янина османски войски, което отлага удара на Портата срещу Филики етерия.
През октомври 1820 г. в Измаил е свикано общо събрание на най-видните членове на Филики етерия. Приема се план, според който за център на въстанието се определя Пелопонес. Решава се въстанието да се обяви и ръководи от Александрос Ипсилантис, който трябва да се прехвърли в Пелопонес през Триест. Планът предвижда въстание на сърбите, което ще предшества надигането на гърците. За въстание в България не става дума и българското участие се свежда до включване в отрядите на влиятелните военачалници в Дунавските княжества Сава Бинбаши, Йоргаки Олимпиос и Ту-дор Владимиреску, които трябва да предотвратят нахлуването на султанските войски в княжествата.
На общото събрание е разгледан и план, разработен от Сава Бинбаши, който поддържа постоянни връзки с българите, следи тяхната подготовка и им придава в своите проекти за въстание важна роля. Предвижда се въстание на сърбите и преминаване на войските им към Босна и България. На българска територия сръбските войски се разделят на две части, едната от които се движи по посока Ниш-София, а другата - към Северна България. В тила на султанските войски въстават Габрово, Котел и Пловдив. Предвижда се въстание в Цариград. Според този план в района на Пловдив ще въстанат 20000 гърци и българи, а броят на българите, които ще въстанат в Котел и Габрово е общо 20000 бойци. Според плана на Бинбаши населението на Странджа и Черноморските градове съшо се разбунтува.

3. Въстанието в Дунавските княжества през 1821 г.
Подготовката за въстание включва и установяване на връзки с Тудор Владимиреску, който оглавява движението на румънските селяни срещу данъчния и правния ред в княжествата. Владимиреску подписва документ за сътрудничество с Филики етерия, като разчита, че ще възникне възможност Влашко да се освободи от зависимостта си от Портата. Васалният режим, в който се намират Дунавските княжества спрямо султана, тежи и на местните боляри, стремящи се към свободна търговия и нормално стопанско развитие. Така под командата на Владимиреску се стичат множество румънски селяни и представители на болярството. Към неговите войски масово се присъединяват и преселените във Влашко българи, които живеят в румънските села и градове вследствие на емиграционните вълни, последвали войните на Османската империя. С цел да привлече повече българи, Владимиреску прави свои военачалници двамата братя Димитър и Павел Македонски, а един от българските му последователи - Александър Николаевич Павлович - е определен за княз на българите в случай на успех на революционните действия в България. На 15 януари 1821 г. умира влашкият княз Александрос Суцос и ръководителите на Филики етерия решават да използват обстановката за решителни действия. Те изпращат Владимиреску в западните райони на страната, където той вдига знамето на бунта. За да отложи сблъсъка с османските войски, Владимиреску изпраща до Портата писмо, че въстанието е насочено срещу фанариотите и болярите. След като събира под знамената си множество доброволци Владимиреску се насочва към Букурещ.
На 22 февруари 1821 г. Александрос Ипсилантис пресича река Прут и навлиза в молдавска територия. Отсяда в столицата на Молдова Яш и разпраща прокламации към гърците от княжеството да се влеят в армията му, а на местното население обещава сигурност. Изпраща писмо на Милош Обренович с призив за въстание. В продължение на няколко дни се формира голяма армия, готова да последва етеристите. Сред тях има гърци, българи, сърби и албанци, които се вливат във въстаническата армия от Дунавските княжества и то различни краища на Русия. В едно писмо до Ипсилантис от Одеса се казва: "Тук в околностите на Одеса се намират голям брой български колонисти, които жадуват да потеглят". А ето какво разказва българинът от Габрово Васил Априлов, който е заможен търговец в Одеса: "В 1821 г., когато трябваше да се окаже помощ на гърците, които желаеха да заминат за отечеството си, аз отстъпих пространния си магазин, който беше при моя завод за водка, на пожелалите да се приготвят за отпътуване и им дадох възможното пособие. Това е малко. На тогавашните ефори аз пожертвах сума в брой, която с много превишаваше моето състояние."
Ипсилантис напуска Яш в началото на март и се отправя към Букурещ. По пътя броят на армията му нараства непрекъснато от присъединяващите се към нея доброволци. При Ипсилантис пристигат пратеници от различни селища на България които дават сведения за напредъка на подготвителните работи и готовността на българите да въстанат. Развитието на събитията обаче осъжда на неуспех плановете на етеристите. С получаването на вестта за въстанието, руският император, който по това време е в Лайбах (Любляна), декларира, че осъжда движението на Ипсилантис, лишава го от генералския чин и заявява, че няма да възрази, ако турски войски минат във Влашко и смажат въстанието. Защитникът на легитимизма не само снема благоволението си от Ипсилантис, но и заплашва, че ще съюзи силите си с тези на Портата, за да усмири бунта в Дунавските княжества. Високата порта е официално уведомена за отказа на Русия да подкрепи Ипсилантис. Сърбия отказва да вземе участие във въстанието. Всичко това предизвиква стъписване сред въстаниците. Владимиреску решава да се разграничи от Ипсилантис и влиза в преговори с Портата, като декларира, че движението му е насочено само срещу фанариотите. Той поисква от Ипсилантис да напусне Влашко, за да спаси княжествата от османско нахлуване. Обезкуражен от хода на събитията, Ипсилантис решава да отложи преминаването на Дунав.
На 1 май 1821 г. турските войски нахлуват във Влашко и Молдова от няколко пункта. Владимиреску не им оказва съпротива и това предизвиква остро недоволство сред войската му. За да въдвори дисциплина, той предприема екзекуции в армията си, което довежда до отдръпването на българските доброволци от него. Нарастващото недоволство от поведението на Владимиреску дава възможност на И. Олимпиос, Д. Македонски и сръбския воевода Хаджи Продан да го задържат и предадат на Ипсилантис. По заповед на Ипсилантис Владимиреску е екзекутиран, а армията му се разпръсва. Само около 800 души от неговите части се присъединяват към армията на етеристите. Въстаническите сили дават няколко сражения на османските бойни части. На 7 юни при Драга-шани става решително сражение между войската на Ипсилантис и турската армия, в което въпреки героизма си, етеристите са разбити и разпръснати. В боя пада и т. н. "свещена рота", състояща се от цвета на гръцката младеж, дошла от Европа и Русия. Ипсилантис се прехвърля в Австрия, където е задържан от властите и затворен в крепостта Мункач.
Остатъците от въстаническата армия се оттегля в планините. Една част от тях, ръководена от Й. Олимпиос, се укрепява в манастира Секу и в продължение на 15 дни оказва съпротива на османската армия. Накрая Й. Олимпиос хвърля във въздуха отбранявалата кула и загива заедно с настъпващите османци. Следват сраженията при Га-лац и Скулени, превърнали се в символ на героизъм. Останалите живи етеристи преминават р. Прут и се прехвърлят на руска територия. Сред тях има и голям брой българи и сърби. Историкът на гръцката революция Йоанис Филимод който сам участва в нея, дава следната оценка на тези събития: "Гърция се роди в сраженията при Галац, Драгашани, Скулени и Секу със загубата на многобройни свои храбри и скъпи чада и на единоверците братя сърби и българи: те всички загинаха със смъртта на герои."

4. Въстанието в Гърция през 1821-1827 г.
Преминаването на Александър Ипсилантис през р. Прут е сигнал за въстание в Пелопонес. Там е изпратен един от най-енергичните апостоли на Филики етерия - Григориос Дикеос, известен с прозвището Папафлесас. В Пелопонес е и прославеният водач на клефти Теодо-рос Колокотронис, който има голям опит във военното дело. Филики етерия обаче среща съпротивата на местните първенци, като едрите земевладелци коджабаши полагат усилия да се разграничат от организацията и дори се опитват да убият Папафлесас. Тези опити да се спре ходът на събитията претърпяват неуспех. На 16 март 1821 г. членът на Филики етерия Николаос Сулиотис стреля срещу османските събирачи на данъци. На 21 март се надигат жителите на Мани начело с Петробей Мавромихалис. Въстанието бързо обхваща и останалите части на Пелопонес. Пред този ход на събитията ко-джабашите се опитват да поемат ръководството на движението в свои ръце. На 24 март те се събират в Патра и начело с владиката Германос образуват местен орган на властта. Включването на тези първенци в започналото вече въстание става основа за възникването на мита, че борбата е започнала на 25 март, деня, в който митрополитът на Патра освещава бунта. Това е и денят, който се празнува като национален празник от гърците днес, съвпадащ с църковния празник на Благовещението.
Вестта за надигането на Пелопонес се посреща от османските власти с масови погроми над гръцкото и изобщо над християнското население. Цариградският патриарх Григорий V е обесен на вратата на Патриаршията за назидание, въпреки че малко преди това е отправил енциклика до паството си, заклеймяваща въстанието. Тази екзекуция се посреща от Кораис с възклицанието: "О, колко е безумен султанът, та той беси своите приятели, вместо да ги награждава с повишение". За назидание са екзекутирани още множество духовни лица, фанариоти и обикновени граждани. Тези репресии тласкат към включване във въстанието някои представители на гръцката върхушка, които до този момент се противопоставят на революционните методи.
През април 1821 г. въстанието обхваща целия Пелопонес и се прехвърля на островите, където към въстаниците се присъединяват и едрите корабопритежатели. Благодарение на даренията на тежките търговци и богатите корабопритежатели е сформиран силен въстанически флот. Корабите от островите Идра, Спеца и Псара блокират по море турските крепости по пелопонеското крайбрежие.
Постепенно сред въстаническите сили се оформят течения, изразяващи интересите на различните социални слоеве. Дейците на Филики етерия, отразяващи вижданията на емигрантската буржоазия и дребнобуржоазните среди в империята, са принудени да отстъпят пред заможните търговци, едрите земевладелци и корабопритежателите. Ръководството на въстанието преминава в ръцете на последните, от които се формира Съветът на старейшините - Сената в Каламата. В началото на юни се свиква събрание на първенците на освободения Пелопонес и островите и се конституира върховната власт на освободена Гърция, в която етеристите имат малко влияние. Новата власт запазва всички данъци, съществували дотогава под османска власт.
На 20 юни 1821 г. в Пелопонес пристига Димитриос Ипсилантис - брат на Александрос, снабден с пълномощия от Филики етерия. По същото време в Гърция започват да пристигат и първите чужденци филелини, както и доброволци от съседните балкански народи. В Пелопонес пристига и видният фанариот и политик Александрос Маврокордатос, който постепенно успява да изтласка етеристите от ръководството на въстанието. На практика Филики етерия прекратява съществуването си като организационен център, а остават да действат единствено ефорите, които събират пари, оръдие и доброволци.
Въстанието се разпространява и в Континентална Гърция. През април водачът на клефти Атанас Дякос освобождава Ливадия и след това цяла Беотия. В Атика, където няма въоръжена сила на арматоли и клефти, въстаниците са затруднени. Въпреки това на 7 май етеристьт Василиос Малетис влиза със своя отряд в Атина, а турското население и гарнизонът се укрепяват в Акропола. Пристигналите от островите подкрепления и оръдия обсаждат Акропола.
Валията на Морея (Пелопонес) Хуршид паша, който е ангажиран в борбата срещу Али паша Янински, изпраща отряд от 3000 души за потушаването на въстанието в Пелопонес. Край Триполица, административният център на Морея, се събират значителни османски части и настъпват срещу въстаниците. В града се съсредоточават турците от околността и се готвят за отбрана. Въстаническите сили начело с Коло-котронис обсаждат продължително града и го превземат в началото на октомври. Капитулират и турските гарнизони на крепостите Монемвасия и Наварин. В ръцете на турците остават единствено Патра и Навплион. Междувременно отряд, командван от Омер паша Вриони, се насочва от Тесалия към Беотия и Атика. След ожесточени сражения той преминава Термопилите и деблокира обсадените в Атина турски сили.
След освобождаването на значителни територии от Гърция въстаническите водачи пристъпват към политическото и административното й устройство. Провеждат се избори и са избрани депутати в Първото национално събрание, свикано в Епидавър на 22 ноември 1822 г. То приема декларация за независимостта, отхвърля османската власт и прокламира освобождението на гърците. Приема се първата гръцка конституция, която установява републиканско управление в Гърция. За неин образец се използва френската конституция от 1795 г. Въз основа на нея се създават две власти - законодателна в лицето на Националното събрание и изпълнителна, възложена на 5-членен изпълнителен съвет, който назначава правителство, съставено от осем министри. Конституцията провъзгласява равенство на гражданите пред закона, гарантира живота, имота и правото на собственост на всички граждани, прокламира свободата на словото и забранява робството. Тя обаче не предвижда раздаване на земята между селяните и така не дава решение на аграрния въпрос. Националното събрание, в което вземат превес противниците на радикалните промени, приема резолюция, с която се отхвърля емблемата на Филики етерия и знамето на революционната организация. Отричат се "метежните и атеистическите идеи". Съставя се законодателен съвет под председателството на Димитриос Ипсилантис. За председател на изпълнителния съвет е избран Александрос Маврокордатос, а за подпредседател - Петро-бей Мавромихалис. Назначава се правителство начело с Теодорос Негрис, дотогавашен турски посланик във Франция, Иоанис Колеатис става министър на вътрешните работи, а Нотис Боца-рис - на войната. Комисия от трима души е натоварена с делата на флота. Така се създава новата гръцка държава, която в политическо и административно отношение се очертава като бур-жоазнолиберална държава.
През февруари 1822 г. Али паша Янински е принуден да капитулира и османската власт насочва всичките си сили срещу въстаналите гърци. Солунският валия успява да потуши въстанието в Халкидическия полуостров и Македония. С много жестокости е потушено и въстанието на о. Хиос, където са избити 23000 гърци, а 47000 са отвлечени и продадени в робство. Към Гърция се насочват огромни турски сили. През май 1822 г. гръцкото правителство издава закон за войската, в който се декларира, че всеки, който постъпи в редовната армия, ще получи 5 дка земя за всеки месец военна служба, а пелопонесците, сражавали се извън Пелопонес - по 7,5 дка. Тези бойни сили трябва да се противопоставят на съсредоточаващите се срещу въстаниците турски сили, оглавявани от Махмуд паша Драмалията и Хуршид паша. Османските сили се насочват към Пелопонес. Ко-локотронис нарежда да се прилага тактиката на изгорената земя, така че на Махмуд паша да бъде отстъпвана опустошена земя. Тази тактика помага на въстаниците и изтощените османски войски начело с Махмуд паша Драмалията се оттеглят към Коринт. На 7 август 1822 г. Махмуд паша е нападнат при дефилето Дервенаки от отрядите на Колокотронис. Турците загубват в разразилото се сражение при Дервенаки 4-5000 души, много оръжия, коне и обози, които падат в ръцете на гърците. Махмуд паша потегля с армията си към Патра, обаче е обграден при Коринт и лишен от провизии и подкрепления. Постепенно османските войски се Разпръскват и дезертират.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съвременна политическа история на Балканските държави 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.