Теми по история и литература


Категория на документа: История


1? Великото преселение на народите и продължилите етнически, социално-икономически и политически процеси в историята на Балканския полуостров при прехода от Античност към Средновековие, създават условия за изграждането на нови политически формации, между които особено значимо място заема българската държава. Заселването на прабългарите в Онгъла било посрещнато враждебно от Византия. Дълго време император Константин IV Погонат не предприел никакви действия срещу Аспарух, тъй като бил зает в тежка война с арабите. Едва през 680 г., след като се справил с арабската заплаха, той предприел поход срещу прабългарите, с тежковъоръжени войски , които минали през Добруджа и стигнали дунавското устие. Прабългарите се оттеглили в своето укрепление и взели мерки за защита. Император Константин IV не се решил да предприеме щурм и съвсем неочаквано за всички заминал за Месемврия да се лекува, което било схванато като бягство. . Прабългарите излезли от окопите и поразили византийците. След тази победа прабългарите, водени от Аспарух, преминали р. Дунав и нахлули в Североизточна България. Там те влезли в преговори с местната славянски племена и предприели първите стъпки към единодействие. Несъмнено важен фактор, който съдействал за тяхното обединение, била заплахата от Византия, която насочила своите усилия към политическо подчинение на новите заселници. Не без значение е също, че двата етноса се познавали далеч преди да заживеят съвместно на Балканския полуостров. Наскоро след като прабългарите се установили в днешна Добруджа, те подновили военните действия срещу Византия. Константин IV не бил в състояние да се справи със съюзените сили и през 681 г. се принудил да сключи мирен договор. Съгласно договора той се задължил да плаща ежегоден данък на хан Аспарух. По този начин Византия на практика признала правото на славяни и прабългари да изградят обща държава на териториите на днешна Северна България. Начело на младата държавата застанал вождът на прабългарите - хан Аспарух. За столица бил определен укрепеният лагер Плиска. Основното териториално ядро на българската държава били земите на бившата римскл провинция Мизия (дн. Северна България). За южна граница с Византия служел Старопланинският масив, на изток границата била Черноморското крайбрежие, въпреки че първоначално някои градове като Томи, Одесос (дн. Варна) и Констанция оставали във византийски ръце. На североизток под контрола на хан Аспарух останала областта Онгъл. Годините от управлението на хан Аспарух остават забулени в неизвестност. В едно късно сведение от XI в. се споменава, че той е загинал във война срещу хазарите. През 701 г. на престола се възкачил неговият син хан Тервел. Основна цел на Тервел била териториалното разширение на България и утвърждаване суверенитета на хана. Благоприятни възможности за постигането на тази цел се създали през 705 г., когато към Тервел се обърнал за помощ сваленият от престола император Юстиниан II. През пролетта на 705 г. Юстиниан II потеглил към Константинопол със съюзената българска войска и го обсадил. С помощта на верни привърженици сваленият император влязъл без бой в столицата и си възвърнал императорската корона. В знак на благодарност той отстъпил на България областта Загоре в Източна Тракия. Област, която заемала и важно стратегическо местоположение. През нея минавали най-късите и удобни пътища, свързващи Константинопол и Плиска. Отстъпвайки тази територия, Византия губела в значителна степен възможността да организира бързи и внезапни походи към сърцето на българската държава. Император Юстиниан II почел българския хан и с високата византийска титла "кесар", която по това време била втора по значение след императорската. Три години след тези събития Юстиниан II нарушил приятелството си с българите и внезапно нахлул в Тракия, войската му била пресрещната от хан Тервел и напълно разбита. През 716 г. българовизантийските отнощения били уредени с нов мирен договор. През 717 г., осланяйки се на договора с България, империята се обърнала за помощ към хан Тервел. По това време Константинопол преживявал критични моменти. Градът бил здраво обсаден по море и суша от арабите, които вече предвкусвали огромната плячка, която ги очаква. Император Лъв III постигнал споразумение с българския хан, който обещал да се притече на помощ, като нападне арабите в гръб. Това решение на хан Тервел показва, че той не гледал на Византия като на свой изконен враг, а отношенията му към нея били преди всичко продиктувани от прагматична преценка на съществуващите обстоятелства. Ханът разумно преценил, че в момента арабите представляват по-голяма потенциална заплаха за неговата страна. Особени успехи отбелязала българската държава при хан Тервел.Два пъти българската войска стояла пред стените на Цариград като желан съюзник на Византийската империя във важни моменти от нейния вътрешно - и външно политически живот. Постигнатите по времето на Тервел успехи, наследени и запазени в мир до средата на VІІІв. Оказали благоприятно влияние за по- нататъшното съществуване на бълг.държава през следващите бурни десетилетия.

2? Издигането на Християнството в държавна религия в Средновековна България става под въздействието на различни външни и вътрешни фактори. Тяхното действие изкристализира особено ясно през пърия период от управлението на Борис Първи (852-863г.). Тогава той всве още носи хански титул. В значитена степен покръстването на българите се ускорява под напора на усложнените международни взаимоотношения в Европа през средата на девети век. Основно място заема изострилото се съперничество между двата църковно религиозни центъра - Константинопол и Рим. Проводници на техните интереси са двете водвщи Християнски политически сили - Византия и Немското Кралство. Назряващият конфликт най-напред се проявил в младата славянска държава Великоморавия. Опитите на нейния княз Ростислав да води самостоятелна външна политика срещнали съпротивата на Немското кралство. Отчитайки опасността от разширяващото се немско влияние, България и Великоморавия сключили съюз, насочен главно срещу Людовиг Немски. Реакцията на немците била неблагоприятна за българската държава. Вероятно понесените загуби накарали хан Борис да преосмисли първоначалната си ориентация, особено след като загубил и войната с хърватите. В началото на 60-те години на IX в. в Югоизточна Европа се оформят два основни военнополитически съюза. В единия били Немското кралство и България, а в другия - Византия и Великоморавия. През 863-та българските и немските войски предприемат военни действия срещу Великоморавия. В отговор византийците нахлули в Тракия. Почти цялото южно черноморие и голяма част от Горнотракийската низина попадат под византийска власт. В тази война липсват благоприятни фактори за България. Даже напротив тя преживява 40-дневни разрушителни земетръси, неплодородна година, глад и болести. Борис е притиснат и трябва да търси мир с Византия. Получава го, но той е съпътсван с важно предварително условие: България да разтрогне съюза си с Немското кралство и да приеме Християнството от Константинополската патриаршия. За гаранция пред Константинополската патриаршия българските пратеници дошли за сключване на мирния договор са покръстени още в Константинопол. Заедно с тях по обратния път към България тръгва духовна мисия, ръководена от епископ, която да започне покръстването на българите. Първият покръстен българин е ханът - Борис. Ханът приема името на кръстника си - Михаил III Известни са много теории за причината, поради която Борис е приел Христянството, но реално мотивите на хана са много по-сложни и задълбочени. Един от факторите са политическите съображения, като от двете страни на България са християнизираните Византия и Немското кралство. За тях неспазване на договор или уговорка с езическа държава не е грях и за по-голяма сигурност и стабилност България трябва да се покръсти. Дори след приемането на християнската религия, от българската държава се усеща силна съпротива срещу нея. Част от най-влиятелната аристокрация въстава срещу княза и предприема действия за връщане на старата езическа вяра. В края на 865г. започва бунт от всичките десет комитата на държавата. Ударът е насочен към столицата Плиска. Желанието на противниците на новата религия, е не само да премахнат българския владетел, но и да върнат езичеството. За тяхно съжаление, планът им не се изпълва. Борис - Михаил ги разгромява и резултатът е, че 52 боилски рода са убити. По този начин всеки опит за съпротива, насочен към Христовото учение е прекършен още в най-ранния му етап на развитие. Изграждането на собствена държавна църква, контролирана и управлявана от владетеля, би премахнало непосредствената заплаха от засилващото се византийско влияние. Борис го осъзнал много добре, поради което се обърнал към Константинополския патриарх Фотий с молба да му разясни кога и как България би могла да се сдобие със своя църква. Фотий му отговорил с обширно послание, но не споменавал нито дума за бъдещето на българската църква. Борис се обърнал към другия християнски център - папския Рим. Както могло да се очаква, Византия приела болезнено първоначалната ориентация на българите, тъй като връзките с папския престол довели до изгонването на гръцкото духовенство и подмяната му с латинско. Видимо България се отдалечавала от Изтока, а това могло да има огромни последици за ромейската империя. Патриарх Фотий заклеймил папските свещеници като "еретици" и "антихристи". На църковен събор през 870 г. все пак било взето решение България да премине отново в лоното на Константинополската църква. С този акт съдбата на народ и държава завинаги се свързвали с източноправославната гръко-славянска общност. През 889 г. княз Борис се оттеглил от престола и като приел монашеско подстрижение, предал властта на първородния си син Владимир Расате (889 - 893).

4? Цар Симеон I Велики е монарх, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу византийци, маджари, сърби и хървати довеждат до най-голямото териториално разширение на България, превръщайки я в най-силната държава в Източна Европа. Управлението му е и период на културен разцвет, наречен по-късно Златен век на българската култура. Цар Симеон I застава на трона на България, след като брат му Владимир Расате е свален от власт през 893 г. за опити да върне езичеството във вече официално християнизираната държава, и това налага свикването на специален народен събор в град Преслав. Цар Симеон е третият син на княз Борис I и е получил образованието си в престижната за времето си Магнаурска школа в Константинопол. Именно в този период Симеон води първата си война с Византия, след преместването на главното тържище на Балканския полуостров от Константинопол в Солун през 894 г. Византийските хронисти описват началото на конфликта, започнал почти веднага след коронацията на българският цар (все още княз). Именно в този период Симеон води първата си война с Византия, след преместването на главното тържище на Балканския полуостров от Константинопол в Солун през 894 г. Опитите на Симеон да уреди възникналият спор по дипломатически път не се увенчали с успех.За да направи съперника си по-отстъпчив,българската войска нахлула в Тракия и разбила изпратените срещу нея византийските войски. Това било сериозно предупреждение към императора да зачита интересите на България. Лъв VІ сметнал обаче,че конфликтът може да бъде решен единствено чрез война.Той привлякъл на своя страна мажарите,чиито преселения се намирали между реките Буг и Днестър.Същевременно се подготвил за поход към устието на река Дунав,където византииските кораби трябвало да прехвърлят мажарските отряди.Притиснат от двете страни Симеон изпаднал в затруднено положение.Маджарите нахлули в северна България и опустошили всичко по пътя си.Българският владетел се принудил да потърси убежеще зад стените на Дръстър/дн.Силистра/.Изправен пред неизбежен погром,той започнал преговори за мир,при които било постигнато спорозумение за изтегляне на византииските воиски.Всъщност Симеон съвсем нямал намерение така бързо да признае поражението си .Той умишлено проточил преговорите с Лъв Хиросфакт, кото в същото време влязъл в таен съюз с печенгите.Намерението му било да нанесе удар на маджарите,а след това да се спарави с Византия.Докато траела размянта на писмата между българския княз и византииските дипломати Лъв Хиросфакт, печенегите нанесли значително поражение на маджарите и ги накарали да напуснат земите си.След като отстранил маджарската заплаха,Симеон прекъснал преговорите и предприел поход към Тракия.Решителната битка между българи и византийци се състояла през 896 при селището Булгарофион,където войската на Лъв VІ била напълно разбита.Скоро след това било сключено примирие по силата на което тържището на българите било върнато в Цариград,а Византия се задължавала да плаща ежегоден данък на България.Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на първата българска държава. По негово време освен до невиждано до тогава териториално могъщество страната става средище нa културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволили да укрепи международния авторитет на България, оставяйки след себе си могъща държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки почти непрекъснатите войни с Византия, той укрепил властта си вътре в държавата и провел една изключително стабилна вътрешна политика. Било постигнато политическо, религиозно и културно обединение. Част от експертите смятат, че многобройните войни, които Симеон води, в крайна сметка изтощават България, и при наследниците на Петър I тя вече не е в състояние да се противопостави на по-богатата откъм човешки ресурси Византия, което води до падането й под ромейско владичество през 1018г. Независимо от този факт Симеон I остава в българската история с прозвището "Велики", а управлението му с определението "Златен век" заради териториалното разширение, до което довежда България, и заради културния разцвет на страната, невиждани до този момент.

6? В 80-те години на XII в. вътрешното положение на Византия се характеризира с политическа нестабилност, децентрализация на управлението, стопански упадък и засилване на социалните течения. Към тези неблагополучия се прибавят и военните неуспехи, които сполетяват Византия. През 1183 г. унгарци и сърби отнемат от нейната територия Белград и Средец, а две години по-късно норманите, предвождани от Гиом ІІ, завземат Драч. На 24 август 1185 г. те опустошават Солун и се насочват застрашително към Константинопол.Вътрешните и външните несполуки на Византия стимулират българите да се вдигнат на въстание. Бунтът е предвождан от братята Иван Асен и Петър (Теодор) През лятото на 1185 г. те намират благоприятен момент за организиране на въстание. По повод сватбата на император Исак ІІ Ангел (1185-1195) с Маргарита - дъщеря на унгарския крал Бела, е въведен извънреден натурален данък. Това прелива чашата на недоволството. Самите византийски хронисти съобщават, че той ощетява в най-голяма степен българското население на империята. Византийският хронист Никита Хониат съобщава конкретния повод за въстанието. Това е желанието на братята да получат послужебно владение - прония, в Стара планина. Те се държат дръзко пред император Исак ІІ Ангел и той нарежда да ударят Асен публично през лицето. Двамата братя се връщат в Търново и на 26 октомври - празника на св. Димитър Солунски - 1185 г. вдигат населението на бунт. По-големият брат Тодор е провъзгласен за български цар. Той променя името си на Петър в знак на приемственост със старото българско царство. Малко по-късно неговият брат Асен се титулува с българската владетелска титлаЗа кратко време въстанието обхваща цяла Северна България. През пролетта на 1186 г. Асен и Петър повеждат своята войска към старата столица Преслав, но силният гарнизон и укрепленията ги възпират и те нахлуват на юг от Стара планина.През лятото на 1186 г. император Исак II Ангел предприема поход срещу въстаниците. Войската на Асен и Петър е малобройна и те се оттеглят на север от р. Дунав. Императорът преминава Стара планина, но като не среща никакъв противник, заповядва да бъдат изгорени снопите неприбрано жито и без да остави ромейски войници в градовете, се прибира доволен в Константинопол. За Асен и Петър става ясно, че в момента Византия няма сили да възстанови властта си северно от Стара планина. Вече няколко десетилетия във византийската провинция Паристрион не се усеща силната централна власт на византийците. Управлението тук е оставено на местни владетели от български или кумански произход. Асен и Петър се завръщат с многобройни кумански отряди и много скоро налагат пълен контрол в Североизточна България. Непревзети остават само някои по-големи крепости, повечето от които по Черноморското крайбрежие. В хода на военната кампания по-малкият от братята - Иван Асен, изпъква като талантлив пълководец. През пролетта на 1187 г. Иван Асен привлича кумански съюзници и пренася сраженията в Тракия. При Лардея (Карнобат) българите са разбити, но малко по-късно в битката при Верея (Стара Загора) Асен побеждава византийците. В борбата срещу византийската власт се включва сподвижникът на Асеневци - Добромир Хриз. Сраженията имат променлив успех за воюващите страни, което води до чести смени на византийските военачалници. Въстаническите набези в Тракия, ръководени от Иван Асен и действията на Добромир Хриз, предизвикват втори императорски поход. През есента на 1187 г. Исак ІІ Ангел организира голяма военна кампания. Той се насочва към Средец (София), където армия му презимува и през пролетта на следващата 1188 г. преминава Стара планина. Българите съсредоточават силите си в яката крепост Ловеч. Императорът обсажда крепостта, но след тримесечна безплодна обсада ромеите се оттеглят към Константинопол. При Ловеч е сключен мир или поне примирие, но в изворите няма ясна информация за условията на мира. Със сигурност се знае само, че най-малкият брат на Асеневци - Калоян, е взет като заложник за спазване на договореностите. Единодушно е и становището на специалистите, че споразумението при Ловеч поставя началото на Второто българско царство. Мирът дава възможност на Асеневци да възстановят българската държава, макар и в по-малки размери - между р. Дунав и Стара планина. Търново е определено за столица. Ръководството на българската църква е поверено на търновския митрополит Василий, който е издигнат в сан архиепископ. През 1190 г Исак II Ангел предприема трети поход срещу българите. Походът трябва да възстанови напълно византийската власт и да ликвидира българската независимост. Ромеите достигат до Търново, зад чиито яки стени цар Асен се затваря. Много скоро императорът разбира, че намерението му да превземе града е неосъществимо и че войската му е заплашена от пълна гибел поради възможността български и кумански отряди да ударят ромеите в гръб. Изплашен, както твърдят всички хронисти, Исак ІІ Ангел снема обсадата и започва да се изтегля към Стара планина. Той решава да премине през един от близките проходи. В планинските теснини обаче го очаква добре подготвена засада. В кръвопролитното сражение огромна част византийски войници са убити. Императорът успява да спаси живота си. През следващите пет години, между 1190 и 1195 г. цар Асен предприема мащабно настъпление на българските войски в земите на юг от Стара планина. Иван Асен се възползва от междуособиците в Константинопол през 1195 г. Новият ромейски император Алексей III Ангел (1195-1203) предлага мир, но българите му поставят неизпълними условия. Успешните походи на Иван Асен към долното течение на р. Струма засилват опасенията в Константинопол за българска агресия към Бяло море. Такъв план може би наистина е съществувал, но е осуетен поради убийството на Асен през 1196 г. от Иванко нишките на заговора водят към Константинопол. Най-малкият от братята - Калоян, научава за случилото се и бяга от Константинопол в Търново. Цар Петър не притежава пълководческите умения на своя брат, а на следната 1197 г. става жертва на болярски метеж. След смъртта на Асен и Петър историческият жребий определя третият брат Калоян да довърши тяхното дело за пълно териториално възстановяване и международно признание на Второто българско царство. Калоян започва военни действия срещу Византия, нахлувайки в Тракия. Бързо бива превзета силната тракийска крепост Констанция. След това Калоян насочва армията си към Варна, последното владение на Византия северно от Стара планина. Тя е защитавана от голям гарнизон западни наемници. Българските войски обсаждат града и на третия ден след щурм овладяват крепостните стени и нахлуват в него. Защитниците и управителите на Варна са вързани и хвърлени в рова на крепостните стени, като са засипани с пръст от българите. След като са погребани живи по този начин, Калоян си спечелва прозвището Ромеоубиец. В края на 1201 г. започват преговори за мир и той бива подписан през 1202 година. По силата на този договор на Калоян е признато правото да владее земите северно от Стара планина, но Византия категорично отказва да му признае царската титла. Още в края на 1199 г. Калоян получава писмо от папа Инокентий III, който се надява да присъедини България към лоното на Римокатолическата църква. По това време българският владетел води и преговори с Византия за признаване на царската му титла. Уверявайки се, че император Алексий III Ангел няма да удовлетвори исканията му, Калоян отговаря на папското писмо след около три години, като настоява за царска корона и самостоятелна църква. Папството разчита чрез България да разшири влиянието си сред православния свят. През 1203 г. Калоян настоява пред Рим не само за царска корона, но и за патриаршеска титла на търновския архиепископ. През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, начело с френския рицар и граф на Фландрия и Ено Балдуин, нахлуват във Византия. Калоян им предлага своята помощ, но те я отхвърлят. На 12 април 1204 г. западните рицари превземат Константинопол и обявяват създаването на Латинската империя. Те отново отхвърлят предложената от цар Калоян подкрепа. Неочаквано ромейската аристокрация в Тракия се обръща за помощ именно към Калоян. Ромеите се заклеват да го приемат за свой владетел, ако им помогне да се избавят от властта на рицарите. Въстанието на гръцката аристокрация избухва в началото на 1205 г. Латинският император (наскоро коронясаният Балдуин I) тръгва на поход, за да накаже непокорните градове в Тракия с всички войски, които има на разположение. Когато стига до Адрианопол (Одрин) на 29 март 1205 г., той вижда над крепостните стени да се вее знамето на цар Калоян. Рицарите обсаждат града, като се опитват да подкопаят крепостните стени. През това време те биват подложени на непрекъснати нападения от куманската конница.На 14 април 1205 г. се провежда битката при Одрин, една от най-великите и значими битки в българската история, в която цар Калоян напълно разгромява кръстоносците. Битката започва с вихрена атака на куманите, които веднага след това демонстрират мнимо бягство, за да подмамят армията на рицарите. Част от кръстоносците се втурват да ги преследват, увличайки и други след себе си, включително и император Балдуин. Така куманите ги отвеждат до мястото, където в засада чака основната част от българската армия. Дотогава смятани за непобедими, западните рицари биват напълно разгромени, а в плен пада самият император. В хода на военните действия обаче, гръцката провинциална аристокрация се отмята от съюза си с Калоян и преминава на страната на латинците, поради което българският цар започва война на изтребление в Тракия. В резултат на това Пловдив е разрушен и са извършени погроми над ромейското население в региона. През 1207 г. цар Калоян се отправя с голяма армия към Солун и обсаджда града. В хода на обсадата обаче царят умира. За смъртта му съществуват различни хипотези: за естествена смърт или че е убит от първия си военачалник

8? Възраждането е относително кратък, но изключително динамичен период от историческото развитие на българския народ. Той започва в началото на XVIII в. и продължава до края на ХIХ век. В българските земи възрожденския процес протича при господството на чужда политическа власт, поради което зреещата в недрата на феодализма българска буржоазнодемократична революция е едновременно и освободителна.Българското възраждане започва сравнително по-късно, когато в някои европейски страни епохата на Ренесанса постепенно отстъпва място на Просвещението. То условно се разделя на три периода:Първият период обхваща края на XVII в. до 20-те години на XIX в. Характеризира се с ускорено разложение на турската стопанска и военнополитическа система, с превръщането на Турция от велика сила във второстепенна държаваВторият период съвпада с реформите в Турция - 20-те години на XIX в. /условно/ до Кримската война - 1856г. Започват две могъщи национални движения - за новобългарска просвета и църковна независимост. Осъществява се процесът на формиране на българската нация. Появяват се първите опити за самостоятелно решаване на българския въпрос с военни средства.Третият период започва след Кримската война и завършва с Освобождението през 1878г. за земите на Княжество България до 1885г. за Източна Румелия, а в Македония и Одринско освободителното движение продължава до Първата световна война, дори до 40 - те години на XX в. Завършва процеса на духовно обособяване на българската нация и през 1870г. тя получава международно признание.По своето съдържание на преход към капиталистически обществено-икономически отношения, Българското възраждане е сходно с Европейското, но се различава по размаха на националноосвободителната борба. През XVIII и началото на XIX век българските земи преживяват процес на важни стопански промени. Ленно-спахийската система рухва. Спахиите започват да се отклоняват от задълженията си към султана и се стремят към частна собственост на земята- сигурен източник на доходи и търговски стоки. Върху поробените земи новите собственици създават големи земеделски стопанства наречени чифлици. Успоредно със създаването на чифлиците се разширяват частнособственическите права върху земята.В новите условия положението на селяните значително се променя. Оформят се нови категории селяни - чифлишки и господарски, които загубват напълно или частично владелчески права върху земята.При процеса на създаване на едри стопанства в българските земи не се наблюдава обезземляване на селячеството. Напротив, през XVIII в., огромна част от българските селяни успяват да запазят, а някои дори да увеличат своите земи. Те постепенно се освобождават от местните господари и започват да участват, макар и ограничено, в покупко-продажбата на земята. Към края на XVIII и началото на XIX в. България се превръща в интензивна търговска област, осъществяваща близо 1/5 от търговския оборот на империята. Това съдейства за израстването на първите градски търговски центрове.През XVIII век в социално отношение България навлиза в буржоазната епоха с всички последици за нейния обществен, културен и духовен живот. Най-напред те се проявяват в постепенно съживяващото се национално чувство. Заедно с това пробуждане се засилват интересите към онези сили, които могат да бъдат български съюзници. Утвърждава се идеята за общославянско единство. Възражда се идеята за възстановяване на българската държавност.В този период възниква и българската националноосвободителна идеология. Неин създател е Паисий Хилендарски.
Паисий започва събирането на сведения за миналото на своя народ. Две години прекарва в библиотеките на Атон, през 1762г. завършва "История славянобългарска". През 1765г. посещава Котел, среща се с местния свещеник Стойко Владиславов, който прави първия препис на историята. След котелското гостуване, животът на Паисий не е известен. Има данни, че той умира през 1773г. "История славянобългарска" представлява сбито и ярко изложение на историческото минало на България. Като припомня великото царско минало, той заклеймява отцеругателите, които се гърчеят и се срамуват да се нарекат българи.Без да създава нова идеологическа система, Паисий успява да преработи, чрез патриотичния си дух идеите на новото време, да ги превърне в пътеводител на нацията. В този смисъл неговата идеология и мироглед имат буржоазен характер. Те отразяват потребностите на общественото развитие. Централно място в доразвиване на Паисиевия труд има най-талантливият български писател от втората половина на XVIII в.- Стойко Владиславов /1739-1813 г. В нашата история той е известен под името Софроний Врачански. Особено значение за Софроний има срещата му с Паисий, когато преписва неговата история. Софроний Врачански играе голяма роля в утвърждаването на националноосвободителната идеология, не само чрез книжовната си дейност, но и като взима участие в политическите движения. По време на руско-турската война от 1806-1812г. той се изявява като добър дипломат и политик. -Периодът на Ранното възраждане в България оказва изключително влияние върху народното самосъзнание у българите. В този исторически момент се появява Паисий с неговата "История славянобългарска". Той е създателят на националноосвободителната идеология, защото в труда му са засегнати трите големи национални въпроса - борба за българска просвета, църква и политически суверенитет на България. Тези идеи, подхванати и доразвити от Софроний Врачански, стоят в основата на национално-освободителната борба на българския народ.

9?Наред със социално-икономическите промени в българските земи през XVIII в., в духовния живот на българския народ настъпва съществен поврат. Пръв изразител на порасналото самочувствие на българина и идеолог на националноосвободителното движение става Паисий Хилендарски. Неговата История славянобългарска. се превръща в програма на борбата за национално освобождение. След османското нашествие българската просвета и книжовност понасят тежък удар, но не прекратяват своето съществуване. В продължение на четири века църквите и манастирите са единствените пазители на традициите в българска култура и разпространители на грамотността. В началото на XIX век, когато се отбелязва върхът в развитието на килийното училище, се появяват първите български училища със светска програма, отговаряща на новите стопански и духовни потребности на обществото. Тази тенденция се налага поради стопанските и професионални нужди на буржоазията.Проникването на идеите на Просвещението се засилва през първите десетилетия на XIX век, когато български младежи учат в Париж, Виена и Мюнхен, в училищата на Флоренция, Пиза и Сиена. Благодарение на тях, българите заимстват от Европа почти всичко, което е необходимо за създаването на свое народно модерно светско образование.В началото на XIX в. се ражда идеята за откриване на елино-български училища. В това намира израз идеята на българското общество, използвайки знанията на подготвените в гръцки училища млади българи, да се разграничат от гърцизма. Първото елино-българско училище е открито през 1815г. в търговския център Свищов. Негов организатор е Емануил Васкидович. През 1820г. Иван Селимински открива в Сливен светско училище, в което се преподава аритметика, физика, география и естествена история.Училището бързо укрепва и се превръща във важен център на новобългарската просвета. В него учат деца от всички краища на България, които след това заминават по родните си места и откриват училища по подобие на Габровското..Взаимните училища са разпространени неравномерно в България. Те възникват най-напред в развитите в стопанско и социално отношение райони на Северна България.През 40-те години се чувства необходимост от по-високо образование. Това е времето, когато в България се завръщат първите възпитаници на чужди училища и университети, хора образовани, способни да открият и ръководят нов тип училища. Така развитието на духовното възраждане и новобългарска просвета довежда до създаването на класните училища..През 70-те години е издаден и първият учебник за селскостопанска просвета, с автор Цани Гинчев. В този период по инициатива на българските търговци от Цариград, Одеса и Букурещ, с подкрепата на българската интелигенция, се обсъжда въпроса за откриване на висше училище, но това става възможно едва през 1888 г.Просветното движение, започнало през 20-30-те години с изграждането на няколко основни училища, след Кримската война се превръща в общонародно движение за културно-духовната еманципация. Новобългарският език става материална и духовна база за развитие на възрожденската култура и за утвърждаването на националното съзнание.Голям разцвет през Възраждането бележи архитектурата. Строителното майсторство намира израз в изграждането на Рилския манастирВ резултат на реформите за модернизация на Турция става възможно построяването на църкви и жилищни сгради, които със своите мащаби и изящество са свидетелство за порасналите материални възможности и естетическа култура на възрожденския българинПрез периода на Възраждането българското общество осъществява преход от елементарна грамотност към светска просвета. Образователното дело има важно значение за културно обособяване и национално единение. Наред с просветата, културната дейност, със своя хуманистичен характер, задоволява порасналите потребности на българина, издига неговия дух и трайно го приобщава към европейската цивилизация.В условията на чуждо владичество, по-високата образованост и растящото самочувствие неизбежно водят българина към идеите на националната революция, към свобода и независимост.

10? След завладяването на Търново през 1393 г. независимата българска църква престанала да съществува. Последният български патриарх бил заточен, десетки църкви и манастири били разрушени, духовенството било подложено на преследване. Само Гръцката патриаршия оцеляла от турската инвазия, тъй като след завладяването на Константинопол Мехмед II й предоставил статут на единствен официален представител на православното население в Османската империя.Най-ранната проява на организирана съпротива срещу гръцкото духовенство са т. нар. врачански събития от 1824 г. Като повод за негодуванието на българското население послужил наложеният от местния гръцки епископ Методий извънреден църковен данък. Навсякъде населението настоявало за замяна на гръцките архиереи с български, но всички тези действия имали локален характер. През 30-те години на XIX в. стопанските промени в българското общество придобили необратим характер. Оформящата се буржоазна прослойка натрупала значителни парични суми и недвижими имоти. Заможните българи придобили самочувствие. През ноември 1839 г. в присъствието на европейските дипломати тържествено бил провъзгласен прочутият Гюлхански хатишериф, документ, в който се очертавали основните насоки за по-нататъшното модернизиране на империята и изработване на закони, които да гарантират живота, честта и имотите на всички поданици, независимо от тяхната религия и национална принадлежност. Така в края на 30-те години на XIX в. основните тенденции в развитието на българското възрожденско общество създали реални възможности за преминаване от стихийните и локални форми на съпротива срещу гръцкото духовенство към организиране на най-масовото движение в доосвобожденската ни история - движението за църковно-национална независимост.През 1838 г. за митрополит в Търново бил назначен Панарет, който не прикривал омразата си към българите. Местните първенци не можели да приемат новия митрополит и започнали да действат за неговата смяна. От името на по-големите селища в епархията били изготвени молби, в които се разкривали злоупотребите на Панарет и се настоявало на негово място да бъде назначен Неофит Бозвели. За Цариград била изпратена делегация, която трябвало да преговаря с Патриаршията. Служителите в Патриаршията обаче назначили за търновски митрополит отново грък, а Неофит Бозвели бил определен за негов протосингел. През 1844 г. Неофит се завърнал от заточение и се установил в Цариград с намерение да превърне столичния град в ръководен център на борбата срещу Патриаршията. Неофит и най-близкият му съмишленик Иларион Макариополски съставили прошения до Високата порта. Основните искания на Бозвели и Макариополски се свеждали до назначаване на българи за епископи и митрополити, признаване на българския език за равноправен на гръцкия в училищата и църквите. Фиксиране на заплатите на архиереите, изграждане на български храм в Цариград, свободно издаване на български вестници и книги и др. Ръководителите на българското движение били заточени в Света гора, където Бозвели починал през 1848 г. Създадено било и училище за български духовници, а Иван Богоров започнал да издава "Цариградски вестник\". Успехите на колонията в Цариград съдействали за разрастване на църковното движение в цялата страна. Протести срещу гръцките владици имало в Търновско, Ловешко, Видинско, Врачанско. Активното участие на българите в насилственото прогонване на гръцките владици превръща църковната борба в мощно църковно движение. В средата на 60-те на 19в. политическата обстановка в Османската империя започва да влияе благоприятно за развитието на българското църковно движение. През 1866-1869 бушува въстание на гърците на о-в Крит. Подкрепата, която Гърция оказва влошава отношенията между гърци и турци. В бълг.земи нахлуват четите на Панайот Хитов, Филип Тотьо-1867. на Хаджи Димитър и Стефан Караджа-през1868г. Поражда се страх у турското правителство и дипломатическите представители на великите сили в империята от българо-гръцко сътрудничество. Българите ясно показали, че няма да се откажат от намеренията си и Високата порта била принудена да направи решителната стъпка. На 27.02.1870г.е издаден султански ферман за учредяване на самостоятелна Българска екзархия, независима от Патриаршията, разделена на 15 епархии. Създаването на бълг.екзархия е изключителен успех на дългогодишните борби на българския народ за отделяне на Цариградската Патриаршия, за възстановяване на самостоятелната бълг.църква, за културно-духовното обособяване на българите в рамките на Османската империя. Българската екзархия се превръща в национален институт, който повежда борби за утвърждаване на българската просвета и култура, за пробуждане на българщината в застрашените от чуждо влияние райони на Южна Македония и Беломоркса Тракия.

11? Организирано националноосвободително движение станало факт в годините непосредствено след Кримската война. То основателно се свързва преди всичко с политическата дейност и теоретичните търсения на Георги Раковски. Неговите лични постижения в тази насока обаче били предопределени от две групи обективни причини. Първата обхваща еволюцията и натрупания опит в борбата на възрожденския българин срещу чуждата власт до средата на ХІХ. Втората обобщава стопанския и духовен напредък на възрожденското общество.-Кримската война дала повод за появата на едно принципно ново явление в обществения живот на българите. Още в самото й начало по-радикално настроени младежи от Цариград създали под ръководството на Раковски "Тайно общество". Неговата цел била подготовката на всенародно въстание в страната, което да избухне с преминаването на руските войски южно от Голямата река. С оглед на това била изградена нелегална мрежа от клонове на организацията в Шумен, Търново, Русе, Свищов, Видин и Русе. Нейни дейци пътували в Сърбия и Влашко, за да установят контакти с руски власти. Раковски и неговите съратници била улеснена от факта, че той бил назначен официално за преводач към турската армия. За съжаление през 1854 г. последвало разкритие на неговата дейност и той бил арестуван в Шумен в обвинение за руски шпионаж. Този неуспех, както и изтеглянето на руската армия от Балканите поставили край на "Тайното общество".Раковски пръв обосновал идеята за общонационалната революция като единствено средство за отхвърляне на османската власт. Тя трябвало да бъде дело на целия народ т.е в нея да участват всички социални групи, българите от всички краища на страната както и сънародниците в емиграция. Второ, Раковски подробно разработил въпроса за отношенията между българското революционно дело от една страна и балканските и европейските страни от друга.Що се отнася до Русия, Раковски осъзнавал нуждата и вярвал в реалната възможност тя да помогне. Най-накрая Раковски поставил българската революция в контекста на общобалканското политическо развитие и разработил блестящо принципите на балканската солидарност. Конкретната историческа действителност обаче се превърнала в непрестанен източник на разочарование. В края на живота си той достигнал до извода за самостоятелното реализиране на българската националноосвободителна борба. Трето, котленският революционер освен проникновен мислител, бил и изключително дейна натура.Една от постоянните му грижи била пропагандирането на възгледите и убежденията, до които бил достигнал. Това той правел както от страниците на списваната от него периодика, така и в многобройните си лични контакти. Под въздействието на личния му чар и политически мироглед постепенно било формирано ядрото на бъдещото революционно течение в българския политически живот.

12? Началото на БРЦК се свързва с установяването на Любен Каравелов в Букурещ през 1869 година и започналият да излиза под негова редакция вестник "Свобода". Заедно с други млади български революционери, поучили се от предходния опит, осъзнали до голяма степен причините за неуспеха на двете български легии и българските чети изпратени в България, те формират кръг от съмишленици около вестника на Каравелов, който се превръща в център на националноосвободителното движение. В основата на идеологията и стратегията на революционната организация стои идеята за подготовката и провеждането на национална революция с активното участие на българския народ. По този начин Каравелов и съратниците му се опитват да се освободят от външната зависимост характерна за по-предния етап на национално-освободителното ни движение, като центъра на организираната борба се прехвърля към българските земи и ангажираността на българският народ към нея все повече и повече нараства. Въпреки това, на този етап все още съществуват различия, отнасящи се главно до мястото от където тази борба трябва да се ръководи. Каравелов настоява главният ръководен център да бъде вън от българските земи, в Букурещ, изхождайки най-вече от съображения за сигурност, докато Левски държи основният ръководен център да бъде вътре в българските земи, с което би се осъществила по-добра координация между отделните комитети. Временно, това противоречие е решено благодарение на активната и самоотвержена дейност на Васил Левски - създал относително самостоятелна организация на революционни комитети вътре в страната, но като част от общото национално-освободително движение и пряко свързана с комитета в Букурещ.Основното във възгледите на Левски за национално-освободително движение на българския народ е идеята му за една напълно самостоятелна революционна борба на българите. От гледна точка на това, че външните сили винаги изхождат от свои собствени интереси, идеята на Левски е напълно оправдана. През есента на 1872 г. един от помощниците на Левски - Димитър Общи, заедно с няколко негови съратници, организират самоволно обир на турската поща в прохода Арабаконак, с цел набавянето на средства за организацията. Последвалата акция на турските власти довела до разкриването и залавянето им. При разпитите, Общи лекомислено прави самопризнания, разчитайки че представянето на обира като едно патриотично, а не криминално деяние, ще промени ситуацията в положителна насока. Това обаче дава повод на официалните власти да извършат нови разследвания и да разкрият съществуването на революционната комитетска мрежа. Научавайки за случилото се, Левски незабавно потегля към Букурещ, но преди това той иска да прибере архива на Ловешкия комитет, който тогава изпълнява ролята на централен за ВРО. На 25 декември 1872 г. Левски е заловен в Къкринското ханче, където е отседнал да пренощува. От май 1873 до декември 1874 г. са проведени три общи събрания на БРЦК в Букурещ, които обаче не успяват да разрешат възникналите проблеми и да преодолеят кризата в организацията. Постепенно Любен Каравелов изживява идейна промяна и проявява склонност към оттегляне от активна революционна дейност. По-сериозни стъпки за излизането от тази ситуация се правят с включването на Христо Ботев в революционната организация.Христо Ботев е привърженик на идеята за открита, масова революционна борба, която да нанесе сериозен удар върху военната и политическа стабилност на Османската империя и да доведе до освобождението на България. Осъзнал добре изостаналият и реакционен характер на османската власт в тогавашния момент, той се обявява против всякакви опити за решаването на българския въпрос чрез съглашения и компромиси с турските власти. За разлика от Левски, за съжаление Ботев не отделя сериозно внимание върху организационната страна на борбата и нейната прецизна подготовка. Очакванията му за безрезервна и масова подкрепа от страна на болшинството на българският народ са продукт по скоро на емоционална, отколкото на трезва преценка и планиране на действията. лед избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка, но не се отказва от революционната си дейност. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери. На 1 юни1876 година е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. - Изграждането на Българския революционен централен комитет (БРЦК) бележи последния и най-висок етап в организираното националнореволюционно движение на българския народ, връхна точка на което се явява Априлското въстание през 1876 година.

13? Априлското въстание е апогей в развитието на българската национална революция. То е тясно свързано с развоя на Източния въпрос и с обективните предпоставки в българското обществено развитие. Османската империя по това време била в тежка икономическа и политическа криза. Анархията и беззаконието, корупцията и жестоката данъчна система пречели за развитието на свободна стопанска дейност. За да попълни държавната хазна, турското правителство пристъпило към увеличаване на всички преки и косвени данъци, събирани от подвластното население. През пролетта на 1875 г. избухнали въстания в Херцеговина, а малко по-късно и в Босна. Правителствата на Сърбия и Черна гора открито демонстрирали подкрепата си към въстаниците. Славянофилските кръгове в Русия също предприели широка кампания за оказване помощ на двете разбунтували се области, а на страниците на западноевропейските вестници мнозина общественици, политици и журналисти проявили симпатия към освободителните борби на балканските народи. Българският народ не правел изключения - нещо повече - стремежът му за свобода бил особено силен. Този стремеж проличал особено ярко в решението на БРЦК от 12 август 1875 г. за организиране на "всеобщо въстание" в Българско. Комитетското събрание, ръководено от Христо Ботев и Стефан Стамболов изработило конкретен план за въстание, което трябвало да избухне през септември същата година. Но времето за подготовка се оказало крайно недостатъчно, а повечето от предвидените в предварителния план инициативи останали нереализирани. Така на уречения ден - 16 срещу 17 септември 1875 г. опит за въстание бил направен само в района на Стара Загора, с. Червена вода, Русенско и в Шуменско. Заседанията на Гюргевски комитет започнали около 11 - 12 ноември и продължили до 25 декември 1875 г. Сред неговите участници се откроявали Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов и др. Всички гюргевски дейци били единодушни по въпроса, че през пролетта на 1876 г. трябвало да се организира ново въстание. Използвайки опита от лятото на 1875 г. Гюргевският комитет разделил територията на страната на 4 окръга: Ръководството на Първи Търновски революционен окръг било поверено на Стефан Стамболов, а негови помощници станали Христо Караминков и Георги Измирлиев. Във Втори Сливенски окръг главен апостол бил Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и Стоил войвода. Трети Врачански окръг се ръководел от Стоян Заимов, Никола Обретенов и Никола Славков. Четвърти революционен окръг с център гр. Пловдив бил с главен войвода Панайот Волов и помощник Георги Бенковски. За София трябвало да заминат Никола Симов и Никола Обретенов. Първият бил заловен веднага, а Обретенов бил принуден да се укрие. Гюргевските дейци не фиксирали точна дата за вдигане на въстанието в България. По време на своите заседания те фиксирали три дати: 18 април, 1 май или 11 май. Окончателната дата трябвало да се съгласува между апостолите на 4-те окръга и зависела от хода и степента на подготовката. Планът на въстанието бил окончателно готов и приет около 25 декември 1875 г., след което ГК се саморазпуснал, а апостолите се прехвърлили в окръзите си и започнали подготовката за въстанието. -Априлското въстание завършило с катастрофа за българите, но същевременно било тяхна морална победа над турския деспотизъм и неоспоримо доказателство за волята им да извоюват свободата си. За пръв път в своята нова история българският народ привлякъл вниманието на цивилизования свят. Със своите гневни репортажи, отпечатани в английския вестник "Дейли нюз" и подети от европейския печат, американският журналист Дж. Макгахан изнесъл потресаващи факти за зверствата на турците в Батак и бунтовна Тракия. Активна подкрепа на българската кауза оказал и англичанинът Е. Пиърс. За страшните кръвопролития в България оповестили и руските, френски и други консули и посланици.Априлското въстание и жестокото му потушаване развълнувало особено силно руската демократична общественост, която издигнала глас царското правителство веднага да се заеме с решаването на българския въпрос по дипломатически и военен път. Събитията в България през пролетта на 1876 г. имали съдбовно значение за по-нататъшния развой на Източната криза. Жестокостта и масовите кланета, с които Априлското въстание било смазано, провокирали силна подкрепа за българите в Европа. Делото на гюргевските апостоли, на хилядите знайни и незнайни поборници и обикновени участници в героичната априлска епопея не останали напразни. Светът обърнал очи към изстрадалия български народ и ВС били принудени да направят крачка към решаването на Източния въпрос. Неуспехът на Цариградската конференция предопределил единствено възможната за Русия стъпка - обявяването на руско - турската война от 1877 - 1878 г. 14? Въстанието на сърбите от Херцеговино от лятото на 1875 г. изправя Сърбия и Османската империя пред война. Това предизвиква вниманието на Великите сили, чиито интереси са сложно преплетеми в Източния въпрос.Херцеговино от лятото на 1875 г изправя Русия пред необходимоста да преосмисли политиката по Източния въпрос, която тя подържа от края на Кримската война. Българите също решават да се възползват от кризата и да организират ново въстание. Априлското въстание от 1876 г., предизвиква голяма реакция за защита на българите от страна на европейските държави. При така създалата се обстановка, великите сили търсят начин за разрешаване на кризата, на конференция през декември 1876 г. Руския представител граф Игнатиев представя проект за устроиството на българските зами, но Великите сили се противопоставят. В крайна сметка се постига компромис на конференцията, за разделяне на българските зами на две части. Този проект е връчем на Високата порта но тя отказва да го приеме, като се мотивира че на поданиците на империята им е дадена конституция.С оглет на тези събития, все по-ясно проличава военният изход от Източната криза. След като многократно афишира готовноста си да защити покорените християни в рамките на империята, на 24 април 1877 г. в Кишинев император Александтр II подписва манифест за обявяване на война на Турция. Още през 1876 г. с оглет на събитията генерал Оручев разработва военен план, като военните деиствия трябва да се водят на два фронта - Дунавски и Кавказки. Като акцента се поставя на Дунавския фронт.Началото на бойните действия е дадено още на 24 април на Кавказкия фронт. Сраженията на Балканите започват още на 10 юни, като част от армията извършва десант при Галац. Те успешно настъпват в северна българия. Тези действия имат за цел да заблодят турците за основното им настъоление. На 27 юни към форсиране на дунава настъпват и основните сили на дунавската армия. При Свищов те изненадват османците и го превземат, което им позволява да пристъпят към по-нататъчно реализиране на своите планове. Армията се разделя на три отряда, но проблем оказва Турския гарнизон в Плевен, който издържа две атаки на руската армия. Освен това османците прехвърлят и 40 000-на армия начело с осман паша от Анадола. Отбраната на проходите е поверена на генерал Радецки, които ден преди Сюлейман да настъпи към Шимпка изпраща войсковият резерв към Елена, убеден, че от там ще минат турците. С помоща на българските опълченци, защитниците на Шипка успяват да спрът атаката между 9 и 11 август. В най-критичния момент г-рал Радецки пристига с подкрепление. Това позволява да се обсади плевен и на 10 декември и Осман паша се предава. Което позволява на Руската армия да настъпи към нападение. Генерал Гурко на 23 декември освобождава София. На 16 януари 1878 г. риската армия навлиза в Пловдив, на 20 януари завладява и Одрин. За да избегне пълна катастрофа, Високата порта иска да започнат преговори за прекратяванв на войната. На 31 ануари е подписано примирие, а на 3 март е подписан Санстефанският мирен договор.По силата на Санстефанският мирен договор Турция признава независимоста на Сърбия и Румъния и приема създаването на триботарно българско княжество.

15? Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г. до обявяването на независимостта през 1908 г.Търновската конституция е приета от Учредителното народно събрание на 16 април 1879 г. Тя се състои се от 22 глави и 169 члена. Административно -териториално устройство Княжеството е разделено на окръжия, околии и общини. Създадени са 21 окръжия с центрове. В състава на тези окръжия са включени 58 околии. Държавно устройство - Съгласно чл. 4 от Търновската конституция Княжеството е провъзгласено за наследствена конституционна монархия с еднокамарен парламент. Княжество България е модерна светска национална държава с буржоазно-демократично управление. Личността на княза е "свещена и неприкосновена". Основен държавен орган е Народното събрание, което бива два вида: Обикновено народно събрание (ОНС) и Велико народно събрание (ВНС). С конституцията се прокламира свободата на словото и печата (с изключение на църковните книги), на сдруженията и събранията. Частната собственост е обявена за неприкосновена. Забранено е разделянето на съсловия. Началното образование е обявено за безплатно и за задължително Разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна. Властта се поделя между държавния глава (княз) и парламента (Народно събрание). Князът като "върховен представител и глава на държавата" утвърждава приетите от парламента закони, той е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, под негов надзор действа изпълнителната власт - правителството и администрацията.Върховната изпълнителна власт принадлежи на княза. Всяко негово разпореждане придобива законна сила с подписа на съответния министър. Князът получава правото да разпуска по свое желание парламента и да уволнява министри. Князът утвърждава приетите от Народното събрание закони и има право на вето над тях. Княз Александър I Батенберг- управлява от 1879 до 1886 г., когато е извършен преврат срещу него от група военни. Те не управляват дълго, защото Стефан Стамболов извършва контрапреврат и връща княза на престола. Руският император не одобрява това и Батенберг отново абдикира, но този път доброволно. Назначен е регентски съвет начело със Стефан Стамболов, който управлява до избирането на нов княз. За първи председател е избран Тодор Бурмов, който е от Консервативната партия. Фердинанд Сакс Кобург Гота е избран за княз на България от Третото велико народно събрание през 1887 година. Той е княз до 1908 година, когато обявява независимостта и става цар на "Царство България" Решението за "подялбата" на България е взето по време на Берлинския Конгрес,като важна роля за разпределянето на българските земи играе тайно подписаното споразумение между Русия и Англия.Окончателната съдба на "новосъздадена" България да бъде разделена на две идва с подписването на Берлинския договор (1/13 юли 1878г. ), според който : на север от Стара планина се създава Българското Княжество,което става васално на султана и Южна България, под името Източна Румелия, която остава под властта на султана. В края на 1884г. и началото на 1885г. инициативата за съединение идва от поборници от възрожденските националноосвободителни борби и млади техни съидейници.Така след поредица сбирки на 10 февруари 1885г. те създават Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Уставът и програмата за образец вземат тези на БРЦК в Букурещ.Идеолог на комитета става Захари Стоянов и главно под негово влияние са възприети предосвобожденските революционни методи и средства През лятото към движението се присъединяват и най-високите чинове от румелийската милиция и жандармерия.Главно под тяхно влияние е отхвърлена идеята за решаване хода на съединението чрез въстание, решава са то да бъде извършено чрез военнореволюционна акция.
На 5 срещу 6 септември войските начело с майор Данаил Никоалев навлизат в Пловдив.В тяхна помощ идват Голямоконарската чета начело с Продан Тишков (Чардафон Велики) и станимашки въстаници.Г. Кръстевич,кото е бил назначен за главен управител е арестуван и на 6 септември е обявена единна българска държава под управлението на княз Батенберг.До пристигането му в Пловдив е образувано Временно правителство.И князът, и правителството са информирани за готвещото се в Източна Румелия.Макар, че имат известни съмнения и резерви относно обстановката настъпила там те бързо приемата и одобряват акта на 6 септември 1885г. Действията от 6 септември съвсем не са посрещнати равнодушно, както от великите сили така и от Империята.

16? Санстефанският прелиминарен договор от 19.02 (03.03.)1878 г. включва в границите на Княжество България почти всички български земи. Трагедията на българския народ се изразява във факта, че той населява стратегически важни за Великите сили в този момент територии. Слабостта на българското националноосвободително движение и фактът, че освобождението идва не след една всеобща революция, а след руско-турска война, поставя разрешаването на българския въпрос в ръцете на външни фактори. Интересите на Великите сили не позволяват на Балканите да се създаде голяма славянска държава, която да обхваща и Македония, да има излаз на Бяло море и през нея да минават комуникациите към Близкия изток, и освен това да държи в свои ръце пътят от Централна Европа към делтата на Дунав. Свиканият в Берлин конгрес рапокъсва българските земи на пет части, а нерешеният български национален въпрос ще тегне над съдбата на българите десетилетия напред. Голяма част от материалните средства и духовната енергия ще се насочат не към съзидателна дейност, а към отчаяни борби срещу другите балкански народи, а понякога и между самите българи. - Берлинският договор от 01(13).07.1878 г. оставя Македония и Одринско в Османската империя. Бъдещето на тези земи се третира съвсем бегло в договора. Оставането на Македония и Одринско в Османската империя дава възможност на граничещите с тези български земи независими гръцка и сръбска държава да започнат пропаганда за гърцизиране и сърбизиране на част от местното българско население. Освен това в западните краища на Македония действат албански банди, които с грабежи и насилия се опитват да албанизират населението. Борбата в Македония и Одринска Тракия започва още след подписването на Санстефанския договор. Развива се широка петиционна кампания с искане руски войски да влязат и там, тъй като населението се бои от погроми. Особена активност развиват Кузман Шапкарев и Методи Кусев, които събират много подписи от българските общини в района. С откриването на Берлинския конгрес протестите се засилват. В изпратените до Великите сили петиции и мемоари се настоява тези земи да се оставят под българска юрисдикция или в краен случай там да се проведат радикални икономически и политически реформи. След като стават известни решенията на конгреса, националноосвободителната борба обхваща всички райони на страната. През лятото на 1878 г. възникват комитетите "Единство". Борбата взема най-остри форми в Македония, където на 05.10.1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание. Българската екзархия е първата призната българска национална институция, създадена със султански ферман от 28.02.1870 г. След Берлинския договор тя остава единственият официален представител на българското население в Османската империя, осигуряващ културната му автономия. Екзархията е и единствената обща за всички българи организация.-Всички опити за освобождаване на българите в Македония и Одринско или за извоюване на автономия завършват с неуспех. Всички фактори се обявяват против това. Безспорен успех е създаването на Вътрешна революционна организация, която е закрилник на населението. Неудачите естествено довеждат до разцепление. Една част от дейците се обезверяват, че някога ще може да се постигне обединение с Родината. Политическата консолидация на българите, обаче, върви по линията на по-реалистичните виждания на десницата. Постепенно укрепва и Княжеството, което на 22.09.1908 г. обявява независимост от султана. Така разрешаването на българския национален въпрос се поема от българските управляващи и от българската армия.

17? Към началото на XX век нито един балкански народ не е довършил националното си обединение и всеки от тях има основателни претенции към Османската империя. Войните на балканските държави с Портата в края на XIX век ясно показват, че нито една от тях не може военно да надделее над една световна империя и това лесно води до идеята за създаване на съюз между тях. След българското Освобождение центърът на преговорите за Балкански съюз е между Сърбия и Гърция, но те не успяват да се споразумеят за териториалното разграничение в Албания и Южна Македония. След въстановяването на българо - руските отношения през февруари 1896 г., под натиска на Петербург центърът се измества между София и Белград. Постигнати са и известни резултати. На 19 февруари 1897 г. в София е подписан таен българо - сръбски договор и са постигнати политически споразумения. В средата на август 1912 г. цар Фердинанд и сръбският крал Петър привличат в съюза черногорския крал Никола. Той се задължава да участва в съюза, без да подписва договор и пръв да нападне Портата без да бъде предизвикан. За да гарантира неговата лоялност България му отпуска 450 хиляди лева външен заем. Русия от името на Антантата и Австро - Унгария от името на Централните сили настояват спорът да се реши по мирен път, да се изчака поредната Цариградска конференция и декларират, че няма да допуснат промяна на границите. Съюзниците игнорират нотата и на 26 септември 1912 г. Черна гора атакува османските гарнизони. На 5 октомри 1912 г. цар Фердинанд с манифест обявява война на Османската империя и е последван от съюзниците си. 606 000 в състава на армията, опълчението и допълнителните части започват героичната борба за обединение, като в Главната квартира влизат цар Фердинанд като официален главнокомандващ, наговият заместник, генерал Михаил Савов, като фактически ръководител на военните действия и генерал Иван Фичев - началник на Генералния щаб. Главният удар е нанесен в посока на турската столица. Първа българска армия, под командването на генерал Кутинчев на 10 и 11 октомври разбива центъра на турската войска при Селиолу, Ескиполос, Гечкенли и Петра. Втора българска армия на генерал Никола Иванов пробива защитните подстъпи на Одринската крепост и я обсажда. Третата армия, водена от генерал Радко Димитриев, изненадва противника с обходни действия и превзема Лозенград. Противникът се оттегля на втората си защитна линия между Люлебургаз и Бунархисар, като командването е поето от военният министър Назъм паша. Турското искане за примирие е отхвърлено, едва след неуспешна атака на чаталджанските позиции се водят преговори и то е подписано на 20 ноември. От средата на май 1913 г. основният проблем пред съюзниците е разпределението на получените територии. То поражда криза. България настоява да се приложат довоенните договори и многократно апелира за руския арбитраж, но той се бави. Сърбия и Гърция декларират, че довоенните договори са неприложими и трябва да се възприеме принципът на окупацията. На 19 май 1913 г. е подписан таен сръбско - гръцки съюзен договор насочен срещу България. Той слага край на Балканския съюз. В хода на двете Балкански войни 1912 - 1913 г. България се опитва с оръжие да прокара онези държавни граници, в които нацията да намери своето обединение според историята и етническите реалности. Започналата през лятото на 1914 г. Първа световна война и всеобщата милитаризация на европейското обществено съзнание изключват разрешеването на българския национален въпрос без военна сила.Още по време на Междусъюзническата война Централните сили започват дипломатическа битка за България. Германия и Австро - Унгария засилват своето дипломатическо и културно влияние в страната. То се подпомага и от стабилните позиции на двете кайзерови държави в българската икономика, от техните челни места в българския внос и износ. На 18 юни 1914 г. в Сараево, сръбски националисти убиват австро - унгарския престолонаследник Франц Фердинад, което е поводът за започването на войната. Месец след убийството Австро - унгарската армия започва бомбардировки над Белград. Три дни по-късно Англия обявява война на Германия, а Русия на двуединната монархия. Срещу Централните сили се намесва и Франция. Черна гора застава на сръбска страна. България заема централно стратегическо място на Балканския полуостров и с добрата си армия държи в шах Румъния, Гърция, Събия и Турция. Осъзнало военната значимост на страната и рисковете от една преждевременна намеса, на 1 август 1914 г. правителството обявява неутралитет. България заема изчаквателна позиция. На 6 септември 1915 г. правителството сключва два договора. Първият е с Германия, придружен от военна конвенция. С този договор се гарантират обещаните по-рано територии, допълнени с някои райони от Моравско. Второто договорно споразумение е с Турция и то урежда в полза на България някой малки териториални спорове с Турция по долното течение на Марица. Едва в този момент опозиционните партии намират пътя към антиправителствено действие и делегация от техните лидери се явява пред царя. Големи държавници като Иван Гешов, Александър Малинов, Стоян Данев, Александър Стамболийски го предупреждават за възможната втора национална катастрофа, но той ги изпраща студено, с мълчелива упоритост на взетото вече решение. Изпаднало в безизходица на 29 септември 1918 г. правителството е принудено да подпише примирие. Освен териториалните загуби на страната се налагат и редица други задължения. България понася унижението да бъде подложена на частична военна окупация от съглашенските войски, да изтегли армията си до довоенните граници, да я демобилизира и да се примири с пленничеството на всички български части на запад от река Вардар. Пред задаващата се втора национална катастрофа цар Фердинанд няма избор и на 3 октомври 1918 г. абдикира в полза на първородния си син Борис.

18? Веднага след излизането на страната от Първата световна война сред българското общество започват остри идейно-политически и социални борби. Огромните загуби на население, територии и материални ресурси стагнират още повече съществуващите икономически структури, които и без това едва оцеляват през войната. Населението живее на границата на социалния мини-мум. - Трите либерални партии управлявали през Първата световна война и катастрофата сполетяла България вследствие тяхното управление никога по-вече не се превръщат в реални политически сили, на фона на това съвсем естествено е на сцената да изпъкне БЗНС, която не е обвързана с националната катастрофа и води твърда антивоенна политика. Съюзът увеличава своето влия-ние постепенно. Още до началото на Първата световна война земеделците са втората по големина парламентарна група, а след като заемат категорична анти-военна позиция, изграждат здрави основи за бъдещето си Овладяването на държавния механизъм от земеделците става постепенно. На изборите през август 1919г. БЗНС получава най-много гласове, но недоста-тъчно за самостоятелно правителство. През октомври Ал. Стамболийски съста-вя коалиционно правителство с Народната и Прогресивнолибералната партия. Новото правителство заварва страната в тежко състояние, имат се предвид обществените вълнения - стачки и митинги и окупирването на страната от съг-лашенските войски. На всичко отгоре едно от първите дела на правителството на Стамболийски е подписването на унизителния Ньойски мирен договор. С достойнство можем да твърдим, че сме наследници на партия която е стигнала до върха благодарение на своята програма и идеология, създавани благодарение на усилията на Ал. Стамболийски, на Ц. Церовски, Д. Драгиев и много други видни представители на българската интелигенция. Според земеделците конституцията има нужда от преработка, като в нея намерят място нови положения: пълно самоуправление и въвеждане на рефере-ндуми в общините и окръзите, парламентарен контрол върху армията и въоръ-женията, право на избираемост за двата пола. За да бъдат реализирани тези възгледи БЗНС твърдо настоява страната да се управлява според желанията на мнозинството от населението. Друг важен момент от вътрешната политика на БЗНС е прокарването на закона за конфискуване на незаконно придобитите имоти по време на войните, с който се нанася удар върху част от противниците на съюза от деснолиберал-ните партии, облагодетелствали се по време на военната криза. С най-голямо значение за правителството на БЗНС си остава аграрната реформа. След гласуването на закона за трудовата поземлена собственост през април 1921г. се приемат размерите на собственост за 1-но семейство 300 декара максимум, а за необработващите земята си до 40dka, земята в повече се конфискува в полза на специален фонд оземляващ бедни и безимотни. Що се отнася до Външната политика на БЗНС, тя се изразява главно във възстановяване на нарушения държавен суверинитет и в смекчаване, а по възможност и премахване на унизителните клаузи засягащи България в Ньойския мирен договор. -Но най-големият успех за Стамболийски е подписването на 21.03.1923г. на спогодбата с Англия, Франция и Италия за начина на изплащане на репарационните задължения. Политиката на правителството е насочена в това да докаже, че икономиката ни няма сили за погасяване на дълговете. И използва споровете между победителите за разпределяне на задълженията на победените страни за разсрочване на дълга. Правителството успява първо да получи 3 години отсрочка, а после и разпределяне на 2 250 000 000лв. на два периода първия до IV. 1953г. Целта е, че с годините и предстоящите събития дългът ще отпадне и се оказва прав. И като връх на тези успехи са изборите през пролетта, които БЗНС печели безапелационно, но това убеждава противниците, че всеки опит за легална съпротива на БЗНС е обречен на неуспех и остава единствено пътят на държавния преврат. - На 9 юни 1923г. при много добра организация на Военния съюз и Народния сговор свалят правителството и слагат край на краткият, но много силен и успешен ход на правителството на БЗНС и Александър Стамболийски.

19? На 9 юни 1923 г. след трагикомични преговори с цар Борис III е подписан манифест за назначаване на новото правителство начело с проф. Ал. Цанков. В него участват представители на всички буржоазни политически сили и на БРСДП. Водещи позиции на Военния съюз. Правителствената програма предвижда спазване на демократичните права и свободи, на Търновската конституция и зачитане авторитета на Народното събрание. Запазването на вътрешния ред и мира в страната "на всяка цена" също е сред приоритетите на правителството.

20? Сключването на Версайската система от мирни договори (1919 г.), която фиксира края на Първата световна война, прехвърляйки цялата вина само върху победените, поставя началото на пътя към Втората световна война. Териториално и икономически ограбени, национално унизени и лишени от собствена армия, победените държави стават гнездо на един неизбежен реваншизъм. Идеята за ревизия на мирните договори се предвожда от Германия, особено след като през 1933 г. Адолф Хитлер идва на власт. Германия започва да отхвърля една след друга ограничителните клаузи на Версайския договор. През 1935 година Германия въвежда отново задължителната военна повинност, а на следващата година окупира със своитевойски демилитаризираната от договора Рейнска област. Разочарованата от резултатите от Първата световна война Италия също започва експанзионистична политика и окупира Етиопия. Далновидните политици си дават сметка, че избухването на войната е въпрос на време.Що се отнася до СССР, Москва никога не се примирява със загубените след Първата световна война. Пред настъпващата война българското правителство разбира много добре, че без модернизирана армия няма да има възможност да отстоява своите национални интереси и суверенитет. След като се допуска въоръжаването на Германия, не закъснява и "пробивът" за България. На 31 юли 1938 година България подписва със страните от Балканския пакт (Гърция, Турция, Румъния и Югославия) Солунската спогодба, която премахва ограничителните военни клаузи за страната ни. От този момент външната политика на България се подчинява на стремежа за постигане на мирна ревизия.След Мюнхен българското правителство се подготвя за практическа реализация на своите цели - възвръщането на държавните територии, принадлежали на България до Букурещкия мир (1913г.). На 23 август 1939 година СССР и Германия сключват Пакт за ненападение, който решава съдбата на Полша, Бесарабия, Буковина, Балтийските държави. Двете тоталитарни сили разпределят помежду си Източното пространство на Европа. Така се развързват ръцете на Германия да нападне Полша (1.IX.1939 г.), с което се поставя началото на Втората световна война..През пролетта на 1940 година германските войски разгромяват за няколко дни своите противници в Западна европа и на преден план излизат промените в Югоизточна Европа. Използвайки ангажираността на Германия на запад, в съгласие с договореностите между двете страни, на 28 юни 1940 година съветските войски започват връщането в границите на СССР на Бесарабия и Буковина. За България това е удобен момент да окаже натиск върху Букурещ, за да си върне Южна Добруджа. Лавирайки между Москва и Берлин, България издейства съгласието на румънската дипломация за преговори.На 7 септември 1940 година в румънския град Крайова се подписва спогодба между България и Румъния, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. След подписването на Крайовската спогодба започва масиран натиск от страна на Германия спрямо България за нейното присъединяване към подписания на 27 септември 1940 година Тристранен пакт между Германия, Италия и Япония. СССР също участва активно в натиска върху България, като се стреми да придобие изключителни права в източната част на Балканите. СССР обещава да помогне на България "да осъществи своите национални стремежи не само в Западна, но и в Източна Тракия", а в замяна България трябва да признае съветските териториални интереси в Проливите. В началото на 1941 година обстановката на полуострова се променя. Хитлер пристъпва към осъществяване на своите намерения за война със СССР. За тази цел Берлин се стреми да обвърже Югославия, България и През февруари 1943 година, след като съветската армия разбива войските на Вермахта при Сталинград, започва постепенно прелом в хода на военните действия. Това усложнява положението на България като германски съюзник. Кризата се задълбочава от смъртта на цар Борис III (28 август 1943 г.), който е най-авторитетната, консолидираща фигура в българския политически живот. Тъй като престолонаследникът Симеон II е малолетен, се избира регентство в състав Богдан Филов, генерал Никола Михов и принц Кирил Още от началото на 1943 година комунистите започват да създават своя военна организация, която централизира партизанското движение. Едновременно с вътрешните проблеми, все повече се засилва натискът от Москва. На 18 май 1944 година съветското правителство връчва остра нота на България с искането България незабавно да скъса съюза с Германия. Още същия ден кабинетът на Добри Божилов подава оставка, за да не даде категоричен отговор. Отечественият фронт, парламентарната опозиция съставя на 2 септември 1944 година правителство на Народната и Демократическата партия и БЗНС начело с Константин Муравиев

Теми по литература

Поезията на Димчо Дебелянов

В поезията на Димчо Дебелянов често се повтаря думата "блян". Тя изразява състояние на душата, в което тя (душата) се откъсва от съществуващата действителност, за да проникне в един по-съвършен и хармоничен свят, съществуващ само в мечтите на поета. В това състояние външният свят, с неговите проблеми, не занимава съзнанието на автора. Блянът всъщност е една противоположност на дейноствителността и именно на този принцип на контрастите е изграден целият Дебелянов дискурс.

Конфликтът мечта-действителност придобива различни измерения и смисъл при Димчо Дебелянов. При повечето романтици преобладават бляновете, мечтите и копнежите по другия свят. Докато този поет, в стихотворения като "Победен", "Миг" и "Черна песен", акцентира главно върху вътрешната и социална драма на лирическия герой. Тази драма също е възникнала благодарение на конфликта действително - нереално, мечтано. Понеже лирическият герой на Дебелянов е душата, енергетичният център на личността, а според Юнг душата съдържа в себе си нещо земно и нещо свръхестествено. Главно поради условията, породени от суровата реалност, лирическият геой се чувства ограбен, лишен, унижен. Едно от тези условия е именно невъзможността да се проникне в истината.
Стихотворението "Миг" е една малка философска поема, която разкрива тайната за жизнената, творческа и духовна драма на личността, но същевременно е и един "истински Апокалипсис на мъката и безнадежността." Лирическият герой изживява познанието като недостижимост - "Напразно, уви! - Незъзпламнал угасна великият миг на великото чудо", основният проблем на героя е неоткритото тайнство на живота. Дебеляновият човек е безсилен, самотен между враждебните сили на божественото и земното. Творчеството на поета визира човека в една пределна (гранична) ситуация. От едната страна на границата се намира живота, изпълнен с неразгадаеми тайни, слепота и невъжможност за проглеждане, за проникване в истината. А от другата страна се намират смъртта и познанието. Овладяването на познанието е свързано с мотива за завръщането.

В стихотворението "Да се завърнеш в бащината къща" са разкрити два образа - къщата и вечерта. Това са двете крайни точки на битието - началото и края. Вечерта визира жизнения заник - "Аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина..". Къщата символизира жизненото начало, семейното огнище, "топография на нашето най-интимно същество". Българският дом винаги е свързан с двора, отворен към природата, той свързва човека с природата, с небето, с космоса. Загубата на дома е особено трагично, драматично преживяване. Свързва се с духовна катастрофа, чувство за обърканост, бездомност, отчуждение, умора. Затова обикновено Дебеляновият герой е бездомник, уморен странник - "О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина!"

За доизграждане на чувствена и реална картина на суровата действителност важна роля изиграва образът на града. Той (образът на града) винаги е свързан с нощта - "На нощта неверна верен син" ("Спи градът"). Основната цветова гама, използвана за създаването на този образ се състои главно от един цвят - черния - "черните стени", "тъмен край". Чрез образа на града е имплицирано усещането за затвор, вериги, безсилие, безнадежност - "И днес аз бродя в тоя скръбен град - едничък дом на мойта скръб бездомна - аз бродя за утехата нерад" ("Пловдив").

Творбата "Гора" е едно навлизане в съкровеното, мечтаното, митологичното - "там дремят приказки старинни". В гората е възстановена хармонията, която човек е нарушил при откъсването си от природата. Лирическият аз е потопен в блаженството на духа, той е примирен, мъдър. Гората е храм на доброто, място за отдих, пристан. Тя е царството на душата. Често, наред с гората в поезията на Димчо Дебелянов се нарежда и образът на градината - символ на земния рай, центъра на добротата и хармонията, първичната природа на битието, сякаш лирическия герой възкресява спомени от изгубения рай.

Според Светлозар Игов Яворов разкрива метафизиката на любовта, а Дебелянов, който е поет на жизнения трагизъм, на индивидуалното самопознание, нейната жива, чувствена диалектика. Поетът е представител на психологическия реализъм в лириката. Любовта живее в неговата поезия, в мига, в спомена близка, реална, чувствена и жива. Мигът на раздялата е пресечна точка, гранична ситуация.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по история и литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.