Управление на Стефан Драгутин и Стефан Милутин


Категория на документа: История


Управление на Стефан Драгутин и Стефан Милутин

Управлението на сръбския крал Стефан Драгутин(1274-1282) било белязано единствено от два по-сериозни византийски сблъсъка. Благодарение на разработваните сребърни рудници материалните възможности на кралската власт растели,а в обществото кипяла активност. Сърбия разполагала с възможности за експанзия,но крал Драгутин се осланял на Унгария и тази му политика парализирала териториалното разширение. През 1282г след инцидент , по време на който Драгутин си счупил крака, той бил принуден да се откаже от властта и да я преотстъпи на брат си - Стефан Милутин(1282-1321). Драгутин се оттеглил и останал да управлява областите по теч на р Западна Морава и части от Требине. С идването си на власт Милутин дал да се разбере, че обект на неговата експанзия ще бъде Македония. Безкръвно успял да присъедини към Сърбия голяма част от Северна Македония. Михаил III Палеолог започнал подготовка на голям поход срещу Сърбия, в навечерието на който починал. Година по-късно Андроник ІІ Палеолог също организирал поход,в който не постигнал съществени успехи. Драгутин и Милутин през 1283г нахлули на юг и достигнали Егейското крайбрежие. През 1284г нахлули във византийска Македония и завладели областта Пореч и земите м/у горното теч на р. Черни Дрин. Разширение претърпяла и областта на Драгутин,който получил за управление от унгарската династия Арпади Североиточна Босна и земите по южния бряг на р Сава.
През 80-те год. на XIIIв татарите на хан Ногай извършили големи нападения над България и Унгария. В България се засилили сепаратистичните тенденции. Възползвайки се от това, Драгутин присъединил областта на Браничево. Тези действия предизвикали реакция и татарският васал, владетелят на Видинската област - Шишман нахлул в сръбски територии. Сърбите отблъснали Шишман и превзели Видин. Опасността от татарите обаче принудила Неманичи да върнат Видин на Шишман, а конфликтът бил туширан с династичен брак.
Във връзка с военния спор м/у Сърбия и Византия в албанските земи с/у Сърбия бил организиран поход, който обаче завършил без успех. Било решено чрез династичен брак сръбските завоевания да бъдат признати като зестра за брака на сръбския крал с императорската дъщеря Симонида. Въпреки негативното отношение на църквата относно този 4ти брак, той се състои през 1299г след разтрогването на 3тия брак на Милутин.
Постепенно отношенията между Милутин и Драгутин се влошили и от 1301 до 1312г между тях се водела война. Драгутин имал подкрепата на властелата,а Милутин на сръбската църква. Освен това Милутин имал и на свое разположение множество сребърни рудници,съсредоточени в неговите земи, което му давало възможност да плаща на наемни войски. Драгутин от своя страна изгубил подкрепата на Унгария и това,заедно с други фактори довело до поражението му.
През 1314г срещу Милутин въстанал най-големия му син,който управлявал в Зета. Бунтът бил потушен, а бунтовникът ослепен,но така че да може да визвирне зрението си, и изпратен като заложник в Константинопол.
Когато Драгутин починал през 1316г, той е наследен от сина си Владислав. Скоро Милутин пленил племенника си и сложил ръка в/у владенията му. На действията му се противопоставил унгарския крал Шарл Робер. През 1319г след продължителни стълкновения към Унгария преминали земите на Драгутин, а Милутин задържал Браничево. По време на конфликтите в Сърбия настъпила анархия, а Милутин загубил контрола над владенията си. През 1320г от Константинопол се завърнал синът му Стефан, а през 1321г Милутин починал.

Управление на крал Стефан Дечански (1322-1331)

След смъртта на Стефан Милутин избухнали спорове около претендентите за короната - Стефан,който обявил,че е прогледнал в разултат на чудо; брат му Константин, владетел в Зета; и Драгутиновия син Владислав. Църквата и властелите подкрепили Стефан и на 6 януари 1322г той бил коронясан за крал. Заедно с него бил коронясан и синът му Стефан Душан за "млад крал". Този прецедент бил продиктуван от сложната обстановка в Сърбия.
Новият крал,известен с прозвището Дечански, до 1324г жече се бил справил с другите кандидати за престола. Действията му влошили отношенията с Унгария и Босна, към чиито северозападни земи имал претенции.
По време на междуособиците Дубровник подкрепял Владислав. Вследствие на това Стефан отнел привилегиите на дубровнишките търговци и конфискувал имуществото им. Сюзеренът на Дубровник - Венеция, от своя страна реагира и забранява търговията си със Сърбия. През 1326г конфликтът бил решен след като Стефан Дечански подновил договорите си с Дубровник.
Сръбският крал се включил във войната във Византия м/у Андроник ІІ Палеолог и Андроник ІІІ Палеолог. Той бил привърженик на Андроник ІІ и взел негова страна. Връзките били допълнително скрепени с династичен брак. В помощ на Андроник ІІ в Македония била изпратена сръбска войска, предвождана от Стефан Хрельо, а в сръбския кралски двор намерили убежище множество византийски аристократи, привърженици на Андроник ІІ, който от своя страна спечелил за съюзник Михаил ІІІ Шишман.
Андроник ІІІ успял да завладее Солун, но не и да влезе в Константинопол и да се провъзгласи за император. Подтикнати от страха си от мощта на сръбската държава, българи и византийци сключили съюз с антисръбска насоченост през 1330г. Стефан Дечански се заел първо с войската на Михаил ІІІ. На 28 юни 1330г с хитрост успял да я разбие при Велбъжд, а българският цар бил убит. При вестта за българското поражение, Андроник ІІІ изтеглил войските си от Струмица, насочил се към Тракия и овладял някои български черноморски крепости. Стефан Дечански се спуснал на юг и без усилия завладял византийските крепости и градове - Велес, Просек, Щип, Черше и Добрун.
Победата при Велбъжд открила пътя на сръбската държава за ново разширение в Мкедония. Византия не била в състояние да се противопостави, а след загубата при Велбъжд, България също била отстранена от борбата за македонските земи. Въпреки победата си, крал Стефан Дечански губел авторитет сред сръбските властели, които били недоволни и смятали че победата над българите не била използвана в пълна степен. Властелите започнали да се обединяват около младия крал Стефан Душан. От януари до август 1331г между баща и син се водела битка. Дечански бил победен и затворен в крепостта Звечан. Ноември 1331г той починал и на сръбския престол се възкачил Стефан Душан.

Сърбия при крал Стефан Душан (1331-1355)

В периода, в който Стефан Душан идва на власт, Византия е в криза. През 1330г Стефан Дечански побеждава в битката при Велбъжд, а след тази битка Сърбия на практика печели Македония. Въпреки победата, Дечански е обвинен от властелата, че не е използвал в пълнота ситуацията и че не е осъществена експанзия над България. Организиран е преврат, Дечански е свален, а на престола се възкачва синът му - Стефан Душан (1331-1355). В този момент Душан е на 21 години. Той е син от втория брак на Дечански с българката Теодора. По време на управлението на баща си за известно време е управител в Зетския апанаж, а също така и взима участие в битката при Велбъжд.
В първите години на управлението си Душан положил усилия за подобряване на отношенията с България. Българският цар Иван Александър осъзнавал, че е невъзможно да спре експанзията на Сърбия към Македония и предпочел да подобри отношенията си със Сърбия и така да си осигури свобода за действие в Тракия. Te се запазили добри през целия период на сръбска експанзия в южна посока. В периода 1332-1334г Сърбия овладяла Струмица, Охрид и Костур, а византийският император, зает в този момент с покоряването на Тесалия, бил принуден да признае сръбските придобивки.
След 1341г започнал решителният етап в сръбската експанзия, който съвпадал и с избухналата във Византия гражданска война. Още в самото начало Йоан Кантакузин потърсил убежище в Сърбия. В периода 1341-1343ф Кантакузин и Душан овладели вси4ки градове, които все още били под византийска власт в Македония. Кантакузин обаче осъзнал, че няма полза от съюза със Сърбия и го прекратил, но експанзията на Душан набирала сила и вече трудно можела да бъде спряна. От 1344 до 1345г сърбите овладели основните градове в Южна и Югоизточна Македония, средния и източния ръкав на Халкидическия п-в. скоро част от Сърбия станала цяла Македония, с изключение на Солун. Успоредно с това Душан настъпвал и овладявал албанските земи. Единствено Драч не станал обект на експанзия, поради факта,че бил под венецианска власт. Овладени били и Епир и Тесалия.
Междувременно, Душан ясно осъзнавал факта, че титлата цар няма как да му бъде дадена от Византия и затова той решил да я узурпира. Сръбският владетел съсредоточил вниманието си към Света гора, Охридската архиепископия и Търновската патриаршия, и ги привлякъл към идеята си, а те също имали мотиви да се включат.
През април 1346г Душан свикал в Скопие църковно-държавен събор, на който присъствали представители на Светогорския кинотис, Охридската архиепископия и Търновския патриарх, заедно със Светия Синод, всички властели и роднини. Душан издигнал сръбския архиепископ за патриарх,който го провъзгласил за цар на сърби и гърци. Царската коронация предизвикала остра реакция в Сърбия,защото била нарушение на завета на Св. Сава, според който сърбите не можели да бъдат царе.
Първоначално Византия не реагирала на коронацията. Когато обаче Стефан Душан започнал да прогонва от завладените земи византийските владики и да поставя сръбски, патриархът в Константинопол обявил сръбската църква за схизматична, а Душан за отлъчен за период от 25 години.
След гражданската война сръбският цар виждал,че Византия не е в състояние да действа и продължил със своята експанзия. В края й Сърбия владеела долината на Морава, Рашка, Зета, Нишко, цяла Македония, Албания, на югоизток долното теч на Места, на юг Епир и Тесалия, както и каталанските владения в Атика - на практика целите югозападни Балкани.
Административно територията на Сърбия се разделяла на две области със северна граница Албания, Скопската област и Велбъжд. Северните територии се наричали Сърбия, под контрола на Урош (сина на Ст. Душан), а южните Романия, под властта на Стефан Душан.
Сръбският цар създал и общо законодателство като опит за консолидация. До преди това е използвано обичайното право. През 1349г е създаден първият вариант на Душановия законник, а през 1354 - втория. Законника използвал за основа византийското, обичайното право и някои негови елементи. Юридически той бил много слаб и не дал особени резултати вероятно вследствие на високата степен на автономия на властелите в новите територии.
В Сърбия се запазило силното влияние на църквата и местните култове към светци. Душан бил изключително щедър ктитор на манастири и църкви. Според изворите той е първият владетел на Балканите, който ясно осъзнавал опасността от османското нашествие и е бил в състояние да противодейства, но починал преди това. Вероятно Душан е бил подтикнат да организира антиосмански поход в условия на назряващ конфликт с Унгария, за да неутрализира претенциите й, но след отминаването на опасността той се отказал от начинанието.
Макар и голяма, Душанова Сърбия не била компактна. Още преди смъртта на Стефан Душан започнали сепаратистични прояви и опити за откъсване на южните територии от сръбска власт. Пръв това се опитал да направи Стефан Хрельо, като васал на Кантакузин, но бил убит от сръбския цар.
Стефан Душан починал на 20 февруари 1355г и е първият представител на династията Неманичи, който не бил канонизиран за светец. След неговата смърт територията на Сърбия станала арена на сепаратистични прояви, които щели да я превърнат във второстепенна сила на Балканите.

Босна при управлението на Котроманичи

1) Бан Приезда и бан Степан І Котроманич
В средновековната история на Босна втората половина на 13в е един от най-слабо документираните и неясни периоди. В изворите се споменават две Босни. Едната била унгарската босненска бановина в северните части на страната и в областите Усора и Соли, а другата същинска босненска бановина, управлявана от един от роднините на бан Матей Нинослав - бан Приезда (ок. 1249-след 1287) , който положил началото на босненската династия Котроманичи. Управляваната от тях територия на Централна Босна се превърнала в ядрото, около което се консолидирала босненската средновековна бановина. Унгарската част от Босна била управлявана от банове, назначавани от унгарския крал и била част от унгарската система от погранични бановини. През целия период на своето управление(13в), бан Приезда официално бил унгарски васал и като такъв участвал със свои военни отряди в унгарската кралска войска.
И в края на 13в Босна била смятана за страна на еретици. Антиеретическата политика на папството спрямо Босна вече не била активна. Босненската територия не била схващана като заплаха и постепенно призивите за кръстоносни походи срещу нея затихнали, а и Унгария вече не била в състояние да провежда походи срещу свободните босненски земи. Благодарение на спокойната обстановка еретическата "босненска църква" затвърдила позициите си като институция.
Към края на 13 и началото на 14в над босненската бановина възникнала опасност, породена от засилващото се влияние на хърватската фамилия Шубичи. След като укрепили властта си в Хърватия и Далмация, Шубичи започнали да предявяват претенции и към Босна. През 1299г бан Павел Шубич започнал да се титулува и като бан на Босна. Той определил за босненски владетел брат си - Младен І Шубич. Шубичи действали самостоятелно, без да търсят одобрение от унгарската корона. Въпреки ожесточената съпротива, която босненското население и Степан І Котроманич (синът на бан Приезда) оказали, цялата западна част на от бановината паднала в ръцете на Младен І Шубич, а властта на Степан І Котроманич (след 1287-ок.1314) била ограничена в източните области.
Въпреки обстановката обаче, босненци постигнали частични успехи в борбата си с Шубичи. Успели да убият бан Младен Шубич, а той бил наследен от сина си Младен ІІ Шубич, който започнал да привлича на своя страна босненските властели, обещавайки им по-големи привилегии и самостоятелност. Благодарение на тази политика босненската съпротива срещу Шубичи значително отслабнала. Младен ІІ започнал да се титулува "господар на цяла Босна", а самият бан Степан Котроманич се признал за негов васал. След неговата смърт в земите му настъпили борби за влияние, а няколко години по-късно на власт в източните земи на Босна дошъл бан Степан ІІ Котроманич (след 1314-1353).

2) бан Степан ІІ Котроманич
В първите десетилетия на 14в босненският бан Степан ІІ Котроманич (след 1314-1353) не предприел действия за отхвърляне на властта на Шубичи, която била на върха на своята мощ. Степан ІІ изчакал времето, когато срещу Шубичи се опълчили всички техни васали и унгарският крал Шарл Робер. През 1322г босненските войски и войските на бана на Славония - Иван Бабонич, нанесли тежко поражение на Младен ІІ Шубич. Шубичи били лишени от привилегиите, които преди това получили от унгарския крал, а Степан ІІ Котроманич отхвърлил своя васалитет спрямо тях. Той не станал напълно независим, тъй като официално се смятал за васал на унгарския крал.
По време на владеенето на Босна от Шубичи, босненските властели засилили своята независимост и автономия в териториите си. Положителен резултат от властта на Шубичи в босненските земи било намаляването на изолацята и установяването на по-трайни търговски връзки с далматинското крайбрежие. Започнало формиране на рударски градове, които предизвиквали наплив от дубровнишки търговци, основаващи колонии в тях.
Босненският бан бил важен фактор в ограничаването на сръбската експанзия в северозападна и западна посока. Бан Степан ІІ успял да сложи ръка върху областите Усори и Соли, с което било дадено началото на босненската бановина. Банът участвал в борбите между хърватските властели, като ориентацията му зависела от позицията на унгарския крал. Шарл Робер покровителствал териториалните му разширения, извършвани за сметка на други владетели. Така част от Босна станали Дони край, Крайна и Захълмието. Така, още в първите 20 години от управлението си, Степан ІІ успял под егидата на Унгария да удвои териториите си.
В религиозно отношение Босна била разделена на три зони - еретическа (централната планинска част), католическа (северозападните,западните и югозападните области) и православна ( изток, югоизток и юг). Бан Степан ІІ Котроманич се опитвал да балансира в сложната обстановка и да предотврати изолацията на Босна от нееретическия останал свят. Банът разглеждал държавната територия и населението като свой патримониум. Реалните владения на бана били доста скромни и приходите му основно идвали от правата му върху рудниците. Право върху банската титла имали Котроманичи, но банът бил избиран от властелата, чиито статут бил доста особен. Те не били поданици на бана, а по-скоро негови васали и съюзници. Властелите притежавали поземлена собственост, предавана по наследство и били обвързани с военни задължения към бана.
В Босна не се развили никакви условни форми на собственост и нямало чиновнически апарат. Банът нямал управленски механизми да налага властта си над властелите. Властта му върху държавната територия се базирала върху личните връзки с местните властели. Като цяло по своята същност босненската държава и обществена структура била резултат на собственото си развитие, а унгарското влияние било повече външно.

Възникване на Влашкото воеводство
През 13в обстановката в Карпатско-Дунавския регион била сложна и зависеща от много фактори. В Трансилвания, където Първата българска държава имала силни позиции, през този период господствала унгарската монархия. Областта била със статут на воеводство, което означавало, че имала значителна степен на автономия, а населението й било доста пъстро - власи, унгарци, саксонци и някои рицари хоспиталиери и тевтонци. В изворите се споменава и за населението "шеклери", около чиито произход съществуват много спорове. В първите десетилетия на 13в южните склонове на Карпатите и Долен Дунав били под силно българско влияние. Съперничеството между България и Унгария за надмощие в областите на Браничево, Белград и Северин завършило през 40те години на 13в с оттеглянето на българската власт оттам. Унгарската държава установила в тези области серия от погранични бановини.
Татарското нашествие по Долен Дунав и в Унгария донесло промени в северните балкански земи. Татарските нападения принудили нови маси от хора да търсят убежище в Карпатите. По време на нашествието в Панония и хегемонията им в Северно море, както и във Влашката низина, гъстотата на населението в долините на р. Олт, Арджеш и Яломица нараствало. Тези области били обект на интересите както на Златната орда, така и на Унгария. За да се обособят тези области като независими политико-държавни структури, била необходима промяна.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление на Стефан Драгутин и Стефан Милутин 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.