Управлението на Стефан Стамболов (1887-1894)


Категория на документа: История


РУ "Ангел Кънчев"

Курсова задача
по
Нова и съвременна история на България-I ч.

на тема: Управлението на Стефан Стамболов (1887-1894)

изготвил:Нели Григорова Хараланова
спец.БЕИ,ФПНО,ф.номер-106411

доц. Л. Златев

Русе
2013

Управлението на Стефан Стамболов (1887-1894)

Формиране на кабинета

След полагането на клетва от княз Фердинанд регентите снемат пълномощията си, а формираното на 28 юни 1887 г. правителство на д-р Константин Стоилов подава оставка. На 10 август князът пристига в София, където отделя специално внимание на войската.Това разкрива намерението му да търси опората и за укрепване на положението си в страната.

Сондажите за формиране на правителство започват още непосредствено след полагането на клетва в Търново на 2 август 1887 г. Естествено е да се очаква начело на кабинета да застане Стамболов и князът се обръща най-напред към него. Стамболов обаче отказва да състави правителство и князът е принуден да се обърне към други политици - дотогавашния министър-председател д-р Стоилов и председателя на разпуснатото вече Велико народно събрание Димитър Тончев. И двамата отказват, което разкрива пред княза голата истина за политическата реалност в страната. Тези откази убеждават княза, че освен Стамболов никой друг политик не е в състояние да поеме властта в този момент и да продължи трасираната от регентството политика. С отказа си пък Стамболов дава на княза доказателства за ролята си във воденето на българската политика, с която роля княз Фердинанд трябва да се съобразява.

След заплахата на княза, че ще бъде принуден да състави военно правителство, Стамболов приема да формира кабинет. На 20 август 1887 г. е обявен съставът на новото правителство начело със Стефан Николов Стамболов, който поема и поста министър на вътрешните работи. Останалите министри в кабинета са: д-р К. Стоилов - министър на правосъдието, полк. С. Муткуров - министър на войната, Гр. Начович - министър на финансите, Г. Живков - министър на просвещението и д-р Г. Странски - министър на външните работи и на изповеданията.

Този състав, а и разпределението на министерските постове осигурява пълно господство на Стамболов в държавните дела. Полк. Муткуров, Живков и д-р Странски са личности без политическо значение и започват държавническата си дейност в периода на регентството не без подкрепата на Стамболов. Чрез инертния полк. Муткуров Стамболов се стреми да контролира войската, а чрез малко обиграния във външните дела д-р Странски си осигурява ръководството и на дипломатическия сектор и външната политика на страната.
Присъствието на бившите консерваторски лидери Начович и д-р Стоилов придават стабилност и авторитет на правителството. Те имат опит в държавните дела, познати са в Европа с прозападната си външнополитическа ориентация и са с умерени възгледи в областта на вътрешната политика. Д-р Стоилов и Начович оглавяват министерства с голямо значение за правното устройство и стопанското развитие на страната. Още в периода на Режима на пълномощията водачите на тогавашната Консервативна партия подготвят, но по обективни причини не осъществяват, проекти за модернизация на нормативната уредба на Княжеството. В правителството на Стамболов, На Начович и на д-р Стоилов се дава възможност да осъществят идеите си - като въведат ред в икономическото и финансовото състояние на страната, реализират успех в преговорите за сключване на външен заем и ускоряват приемането на закони от Народното събрание, даващи правни улеснения за работата на кабинета. Двамата министри не принадлежат към кръга на Стамболов, но поддържат основните моменти от политиката му.

В кабинета на Стамболов не участват всички политически сили в страната, дори не са представени всички русофобски кръгове. Извън правителството остават д-р Радославов и привържениците му по причина на отцепническото им поведение през пролетта и лятото на 1887 г. Южнобългарските либерали са представени от д-р Странски и Д. Тончев. За последния се подготвя поста председател на бъдещото Пето обикновено народно събрание. Зад Начович и д-р Стоилов не стоят никакви значителни политически сили, тъй като Консервативната партия вече не съществува. Извън кабинета са всички русофилски политически формации. За Стамболов обаче правителството е "всенародно", тъй като включва всички "патриотични сили", т. е. ония сили, които в периода на кризата са показвали вярност към политиката на регентите.

Вътрешна политика

С избора на княз Фердинанд настъпват промени в съдържанието на българската криза, в която изпада държавата след преврата на 9 август 1886 г. Независимо от русофобския изход на кризата, краят на управлението на регентите поражда надежди за нормализиране на политическия живот в страната. Намирането на княз позволява държавните институции да изоставят насилническото си поведение и да насочат усилията си към позитивни цели в различни сектори на стопанското и държавното строителство. Подобно развитие увеличава надеждите на правителството за стабилизиране на властта, независимо от непризнаването на княза в международен план, което създава безспорни трудности за политиката на Княжеството и условия за вътрешнополитически напрежения и изострени борби.

Осигуряването на обществен ред в страната и евентуален стопански просперитет, защитата на живота и собствеността на гражданите могат да премахнат демонстрираното безразличие и пасивност на населението, като го насочат в благоприятно за правителството направление. При укрепване и развитие на националното стопанство правителството може да разчита на управлението си, но русофобския изход от кризата не снема въпроса за отношенията с Русия. При това русофилската опозиция не е унищожена - част от нея е вътре в страната, друга част е в емиграция. Отношенията с Русия засягат целия български народ не само поради традиционните исторически и верски връзки между двата народа, но и поради признателността към Освободителката, споменът за което е още много силен. Всичко това подхранва русофилството на някои политически формации в страната. За да се сломи политическото русофилство е необходимо, от една страна, да се компрометира официалната руска политика към България, а от друга - да се разстроят проруски настроените политически партии и сили чрез преследване на водачите им и забрана на дейността им.

По такъв начин два фактора влияят върху формирането и провеждането на вътрешната политика на правителството на Стамболов - първо, стремеж за създаване на условия за стопанско развитие и запазване на обществения ред и второ - смазване на недоволството от курса на правителството, независимо дали съпротивата е единична или организирана. Втората задача предопределя постоянния натиск върху противниците на управлението, ограничаване дейността на политическите партии. Мерките на кабинета в това направление достигат до диктаторски методи на управление, до премахване на традиционната буржоазна демокрация и функционирането на гражданското общество.

Програмата на правителството е формулирана от официалния орган в. "Свобода" като защита на България, на короната и конституцията. Тази програма е насочена към дискредитиране на руската политика. Тя се противопоставя преди всичко на проектите на царската дипломация за изменение на конституцията, както и на проектите на привържениците на Др. Цанков за такова изменение. Правителствената програма цели и спечелване на мнозинството от българското население, защото за него Търновската конституция е гаранция на демократични права и свободи, както и олицетворение на държавния суверенитет.

В политиката за премахване на руското влияние в България и унищожаване на политическото русофилство правителството на Стамболов се опира на групировки, възприели антируската позиция на Стамболов за излизане от кризата. Правителството няма собствена партия, а се поддържа от част от управляващата до преврата от 9 август 1886 г. Либерална партия, от южнобългарските либерали, от крайните националисти около групата на Зах. Стоянов и Д. Петков. И понеже кабинетът не се опира на определена политическа партия, той се опитва да включи населението в осъществяването на правителствената политика чрез дружинките "България за себе си", създадени за пръв път в периода на регентството и участвали в потушаването на бунта в Русе през февруари 1887 г. Чрез дружинките "България за себе си" правителството се стреми да упражнява надзор върху целия политически живот в страната извън държавната администрация. Създаването на дружинките означава отказ от многопартийната система, а издигнатият принцип е, че няма партии, а има българи, които имат за задача да бранят родината, княза и конституцията. Антидемократичната насоченост на този принцип е очевидна и по тази причина дружинките не се приемат от мнозинството от населението. Опитът за създаване на широка опора на управлението чрез дружинките не успява. Членският състав на формираните дружинки става ядро на създадената в периода 1890-1892 г. Народно-либерална партия, известна още като стамболовистка партия.

Вътре в страната опозицията не съществува като организирана политическа сила. Още в периода на регентството водачите на русофилските политически сили са преследвани, някои от тях емигрират, а вестниците им са забранени. Това води до организационно разстройване на тези партии и тяхната дейност на практика е прекратена. При това опозиционните политически сили в страната не са единни дори и в програмните си виждания. За П. Каравелов и привържениците му поддържането на нормални и искрени отношения с Русия, основани на взаимно доверие и взаимни интереси, е необходимо както за съществуването на България, така и за осъществяването на националните въжделения на българския народ за обединение. Тази позиция означава противопоставяне на стоенето на княз Фердинанд в България, но са за изгонването му с руска помощ, след което да се установи пълно руско влияние в Княжеството. Др. Цанков е в емиграция и работи в Цариград и Петербург за чужда намеса. Южнобългарските съединисти , чиито водачи също са в емиграция, постепенно се разграничават от плана на Цанков за излизане от кризата и се обявяват против въоръжената борба за свалянето на правителството на Стамболов и изгонването на княза.

Д-р Радославов и привържениците му са единствената легална опозиция в страната. Те приемат избора на княз Фердинанд и се обявяват единствено против правителството на Стамболов. С поведението си привържениците на д-р Радославов се стремят да спечелят благоволението на княза и да се представят като единствена алтернатива на управлението на Стамболов.

Против княз Фердинанд и правителството на Стамболов е и духовенството, което още от началото не възприема новоизбрания владетел, и то поради русофобския изход от кризата. Правителството на Стамболов пък третира ръководството на българската православна църква като част от политическото русофилство. От това следва и отношението към църквата като към опозиционна сила. Разногласията между правителството и Българската православна църква придобиват в редица конкретни случаи много остър характер. По отношение на Светия синод и отделни митрополити са предприети мерки за подавяне на съпротивата им против княза и органите на властта.

Българската войска също не е категорично предана на княз Фердинанд и на правителството. Някои от офицерите чувстват носталгия по бившия княз Александър I, други пък са недоволни от русофобската политика на правителството, която има за резултат загубата на руската подкрепа за осъществяване на националното обединение. По тази причина политиката на Стамболов среща недоволството и на ръководителите на революционното движение в Македония и Одринско.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управлението на Стефан Стамболов (1887-1894) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.