Владетелският институт в Средовековния запад


Категория на документа: История


ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"
ФИЛОСОФСКО - ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА "ИСТОРИЯ И АРХЕОЛОГИЯ"

КУРСОВА РАБОТА

на тема:
ВЛАДЕТЕЛСКИЯТ ИНСТИТУТ В СРЕДНОВЕКОВНИЯ ЗАПАД

по дисциплина:
ОБЩЕСТВО, РЕЛИГИЯ И КУЛТУРА НА
СРЕДНОВЕКОВНИЯ ЗАПАД

Тодор Йорданов Тодоров
Фак. № 1309877002
Българската история в балкански
и европейски контекст

/специалисти/

ПЛОВДИВ, 2014 ГОДИНА
СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДИСЛОВИЕ

Средновековието е епоха, наситена с премеждия и перипетии, белязала историческото развитие на една или друга държава. Безспорно при изследването на средновековната епоха, редица историци обръщат сериозно внимание на събитията в Западна Европа, изиграли съществена роля в по - нататъшната развръзка на действията из целия континент. Религията , културата и обичаите на западните европейци будят интерес у изследователите на средновековната епоха.

Текущата разработка има основна задача да представи същността на кралската институция на запад, както и правомощията и церемониала при коронясване на вледетел на запад. В разработката ще бъде обърнато внимание на произхода на кралската власт, както и на идеологията за властта.

Медиевистиката разбира се е наука, която се занимава с твърде далечен във времето период от историята, което не винаги ни дава детайлна информация за една или друга тематика, но често сглобявайки парчета от пъзел, ние откриваме търсената от нас информация.

КРАЛСКАТА ИНСТИТУЦИЯ

В СРЕДНОВЕКОВНИЯ

ЗАПАД

Средновековието - епоха, който ни е тъй далечна, епоха, определяна от медиевистите като "тъмни векове". Това название, епохата получава поради липсата на детайлна информация за отделни моменти от развитието на дадена нация, държава, етническа група. Малко са податките за историческите събития, разиграли се в Западна Европа, но оставили сериозна следа в нейното развитие. Това обаче вдъхновява още повече медиевистите да се вглъбят в даден проблем и да продължават да издирват информация по различни пера на историческите дирения, с цел да обогятат представата за западните общества през Средновековието.

Водещ интерес предизвиква личността на краля и всичко свързано с него, като титул, правомощия, облекло, произход и идеология на властта му. Като цяло представата за кралската власт бива утвърдена още в предходната епоха, когато започва изграждането и реформирането на кралската институция, като тя непрекъснато бива изменяна до добиване на средновековния си тип. От историята знаем редица примери за произхода на властта, възприеман като дар от бога. Не случайно редица владетели са титулувани " ... от бога поставен ...", като владетелят можел да бъде само по мъжка линия. Редки са случаите, когато откриваме наследяване на трона от жена или династичен брак на овдовялата владетелка, с цел запазване на ръководната позиция.

На запад историците откриват различни названия на владетеля, спрямо тези на изток. Ако на изток преобладават вариациите хан (за езическите държави) и цар / княз (за християнските държави), то на запад титулатурата на владетеля е rex (т. е. крал). Съществува и друга титулатура на владетеля, която известно време е била характерна за владетеля на Римската империя - император. След разпада на империята и обособяването на Византия, такава титла може да носи само византийският император. По тази причина в историческите кореспонденции между папа Инокентий ІІІ и българския владетел Калоян, папата обещава на Калоян титлата крал, а не император, представяйки този довод за императорската титла.

Запознатите с историята на Западна Европа, знаят, че там господстващият принцип е този на "папоцезаризма", т.е. църковната власт над светската. Тук разбира се църковната власт принадлежи на папата, който е предстоятел на католическата църква и този, който има право да отлъчва владетелите на западните държави от църквата, при нарушаване на нейните канони. Не бива обаче да смесваме напълно двете власти, понеже всяка се развива самостоятелно от другата, като владетелите получават короната си от църковните служители, а след церемонията по коронацията, всеки владетел става върховен главнокомандващ на армията, както и съдия в държавата си. Самият владетел бил представян като получил "властта си по Божията воля (Del gratia) и чрез избора ( в повечето случаи формален) на народа"1. Този цитат представя същността на кралската власт, като божествена и свещена, а самият владетел като божи наместник и избранник на земята. Западните владетели не смятали, че се конкурират с василевса на Византия, нито по титул, нито по религия, понеже те се водели изцяло от католицизма.

Както вече споменахме, на запад господства принципа на църква над светска власт, което е показателно и от историческите податки, даващи сведения за отлъчени от църквата вледетели. Друг е примерът с владетели, които отлъчени, търсят отново сближение с папата. Като цяло обаче, много монарси търсят начини да ограничат папската власт, като така издигнат едно ниво по - нагоре своята светска власт. Споровете между църковна и светска власт са на дневен ред през цялото Средновековие. Има податки обаче и за конкуренция между двете власти.

Владетелите на западните държави, получавали своята власт директно от папата, чрез т.нар. помазване - церемония, която ги приравнявала с епископите. Това миропомазване имало обвързваща роля, като свързвало владетеля с Бог и така той ставал посредник между небесното и земно царство. Символиката в това общуване е свързана с помазването с елей и даването на кралските инсигнии, които също се свързвали с християнската религия. Често пъти тези символи на властта са скиптър и корона, които имат кръстове и това символизира християнската религия. Въпросните символи на властта били възприемани като свещени, понеже преди коронацията, престоявали в свещената част на храма - олтара. Изпълнявайки този ритуал, избраният за владетел преминавал от избран от народа или от наследник, в Божи избраник.

Миропомазването има корени от старо време, когато юдейските царе били помазвани като символ на божията благодат и символ на властта. Подобно помазване откриваме в Египет, Ниневия, Вавилон, както и при хетските. В християнската религия първоначално били помазвани само свещенослужителите, като впоследствие наблюдаваме същият ритуал и при владетелската коронация, което може да се възприема като опит за потвръждение на божествения им характер. Съществуват разкази за чудеса по време на помазването на нов владетел. Такъв е разказът за помазването на меровингския владетел Хлодвиг, разказващ как " ... поради гърста тълпа свещеникът с елея не можал да достигне купела и съществувала опаснотст ритуалът да не се състои. Тогава от небето се спуснал бял гълъб със стъклена ампула в човката. В нея бил свещеният елей, с който бил помазан меровингският крал."2. Този разказ отново е потвърждение на твърдението за божествената кралска власт. Тяза ампула, донесена от белия гълъб била сравнявана с божи дар, символ на новият месия на земята, пратеник на бога, който да уреди земните дела и да въдвори ред. С времето, представата за ампулата от небето се превърнала в равносилна на светия Граал.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Владетелският институт в Средовековния запад 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.