Власт на стопанския ръководител. Лидерство и власт.


Категория на документа: История


ВИСШЕ ТРАНСПОРТНО УЧИЛИЩЕ "ТОДОР КАБЛЕШКОВ"
ГР.СОФИЯ

КУРСОВА РАБОТА

ПО "СТОПАНСКО УПРАВЛЕНЕ"

НА ТЕМА: ВЛАСТ НА СТОПАНСКИЯ РЪКОВОДИТЕЛ.

ЛИДЕРСТВО И ВЛАСТ.

ИЗГОТВИЛ:

Ръководенето е процес, който се осъществява върху отделните елементи, звена на стопанската единица, както и върху хората, които работят в нея. Ръководителите на отделните звена и на фирмата са техните стопански ръководители. Те могат да се определят, като апарата от хора, осъществяващи управление на отделните процеси, които гарантират протичането на същите по начин съобразно поставените цели стоящи за изпълнение пред организацията.

Съвременното управление отделя голямо внимание на лидерството в стопанската организация. Понятието лидерство произлиза от английската дума lead, което означава водя.

Лидерството представлява феномен на груповата динамика, при който в резултат на взаимодействието между членовете при изпълнението на дадена обща дейност, едно лице се издига за организиране на групата при решаване на конкретна задача.
Лидерът е член на групата, който влияе върху поведението на останалите, при което те доброволно приемат неговото лидерство, изграждат към него отношение като към водач и му се подчиняват. Същевременно те знаят, че могат да се откажат от тази позиция без санкции и административни наказания. Това означава, че по своята същност то е динамичен феномен, влияещ се от ситуацията.

Лидерството е тясно свързано с ръководството, тъй като и двете са обвързани с категориите " влияние " и " власт ". Чрез своето влияние лидерът допринася за осъществяване на груповата дейност и поддържане на добри междуличностни отношения. По такъв начин той се издига като неофициален ръководител на групата. Признаването му за ръководител е спонтанно, стихийно и неговото ръководство има неформален характер.
За лидера е задължителен статуса на авторитет.

Той влияе, имат му доверие, разчитат на него. Този авторитет се дължи на личностните му качества и на способността му да постига груповите цели чрез добра организация при решаване на груповите проблеми и задачи. Следователно за лидерството е валидно задължително изпълнението на организаторската функция, чрез която се влияе върху членовете на групата.

Ръководството също означава влияние и наличие на авторитет. Но ръководителят е официално назначено лице, чиято цел е организация на работата в трудовата група. От тук и съществуващите различия между ръководство ( власт ) и лидерство.

Ролята на ръководителя е постигане на целите на организацията. Във връзка с това той осъществява широк кръг от контакти, осигуряващи му необходимите условия за успешното функциониране на организацията. За лидера такава функция не се предвижда, Той защитава интересите на групата и регулира вътрешногруповите отношения. Ето защо се смята, че един ръководител се е научил да управлява, когато престане да вижда проблемите от позициите на изпълнителя и започне да ги вижда от гледна точка на интересите на организацията.

Втората разлика се свързва с правото на власт. Ръководителят е свързан на тази длъжност, с което придобива право да упражнява власт над своите подчинени. Това го прави формален ръководител. Лидерът влияе върху поведението на групата, но няма официално дадени права от организацията, което означава, че той е неформален ръководител. Тези две форми на ръководство се отличават по степен на стабилност, устойчивост и постоянство. Формалното ръководство е значително по - стабилно, не се влияе от различни ситуации и групово настроение, докато неформалното функционира предимно стихийно.

Различна е и властта, отговорностите и основните средства за въздействие при двата вида ръководство. Авторитетът и властта на лидера се крепят само на неговите личностни качества. Средствата му за въздействие нямат нормативен характер и не са регламентирани със съответни документи, отговорността му е твърде неопределна. При ръководителя нещата стоят по съвсем друг начин. Властта е нормативно утвърдена, отговорността е официална, а средствата за въздействие - административни.

От всичко казано до тук следва, че ръководителят трябва да съчетава в себе си формалната и неформалната власт, т.е. ръководството да бъде продължение на лидерството с неформални средства.

Заемането на лидерска позиция изисква от ръководителя познаването на няколко изисквания:

1. Много добра подготовка в трудовия процес и човешките взаимоотношения;

2. Притежаването на положителни качества, с които да привлича хората, да им внушава доверие, да ги прави отзивчиви;

3. Способност за бързо преустройство на поведението, индивидуална изменчивост в съответствие с динамиката на ситуацията и груповите потребности.

Тясно свързани са понятията " влияние " и " власт ".

Властта е способност да се влияе посредством контрол на необходимите за досигането на дадена обща (групова) цел елементи в служебната дейност.

Тя бива следните видове:

1. Законова власт - дава се на ръководителя в организацията, заради неговото положение в йерархията. Организацията отбелязва тази форма на власт с определни титли.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Власт на стопанския ръководител. Лидерство и власт. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.