Военновременно регулиране на икономиката през ВСВ


Категория на документа: История


Великотърновски университет
" Св.св. Кирил и Методий "

РЕФЕРАТ

По Стопанска история на България през XVIII- XX век
на тема : Военновременно регулиране на икономиката през ВСВ

С включването на страната във ВСВ се налагат някои неотложни мерки за преодоляване на евентуалните негативни последици във всички сфери на стопанския живот ,който воината неминуемо предизвиква.Взета е поука от ПСВ и държавата този път е значително по-подготвена и решителна при вземането на нужните мерки.
До 1-ви Март 1941г.,когато България окончателно се включва на страната на Германия ,икономиката не изпитва особени трудности,макар световното стопанство да реагира на започналата война.Наличието на известни запаси от суровини и материяли,все още активната международна търговия в незасегнаите от войната региони,позвляват на индустрията да продължи да функционира във възходяща степен.През този период страната взема някои сериозни мерки - през Април 1940 г. Се приема Закон за гражданската мобилизация при Министерството на войната.Целта и е да се подготви финансово-стопанска мобилизация.Той предвижда създаването на Дирекция за гражданска мобилизация.Целта и е да се подготви производството във военновременни условия и да се подсигури снабдяването по единен общодържавен план.Гражданската мобилизация трябва да обхване всички отрасли на производството,търговията,транспорта,снабдяването и се предвижда при необходимост тя да прерастне в тотална.В ръководството на Дирекцията влизат представители на изпълнителната власт ,професионалните организации,банките с държавно участие и организации,занимаващи се с изкупване и пласиране на продукцията.
Индустрията се разглежда в два плана - обща и военна.Към военната се причисляват всички предприятия ,които снабдяват армията и затова те подлежат на мобилизация от министъра на войната.Общата индустрия е подвластна на министъра на търговията,промишлеността и труда.
По време на войната се изработват и действат два плана за гражданска мобилизация на икономиката,които се отнасят за годините 1942 и 1943 г.,и 1943 у 1944 г.С тях се въслагат производствени наряди за индустрията и селското стопанство,организира се създаването на нови предприятия необходими за снабдяването на воиската,осигуряване на вноса и синхронизиране на икономиката на страната с тази на съюзниците.Автархията е възможна само до известна степен и това не позволява задачите да бъдат изпалнени изцяло.
Неуспешен се оказва опитът за създаването з Върховен комисарят по военновременно стопанство,който трябва да координирадейността на министерствата,ведомствата,държавните банки и организации и организации,снабдяването и финансирането на производството.Получава се дублиране на целите и задачите с Дирекцията за гражданска мобилизация и през Юни 1944 година той е закрит.
В областта на земеделието се поставя амициозната задача за модернизацията на целия аграрен сектор чрез"Петгодишен земеделско-стопански план ",който да влезе в сила от 1942 година.Целта е да се повиши производството,да се преодолее разпокъсността на земеделието и да се оземят безимотните селски стопани.Главната идея е създаването на пълен държавен монпол върху търговията със земеделски произведения,да се определят изкупните цени и по този начин да се повишът доходите на селяните.Планът не е одобрен и в сила остават само няколко от производствено-техническите му аспекти.
Осигуряването на германските воиски се възлага на полудържавната Централа за специални доставки.В нея се включват най- крупните държавни банки и предприятия и е подчинена на Дирекцията за гражданска мобилизация.
Дирекцията "Храноизнос" разширява значително монопола върху търговията със земеделски произведения и през 1940 година започва да изкопува 57 артикула.Заедно със създадената още през 1940 година Дирекция за външна търговия тя осъществява износа на стоки и материяли - главно за Германия и съюзниите и.
Вътрешната търговия се подчинява на създадено към Министерството на търговията,промишлеността и труда комисарство по снабдяването. От Ноември 1940 година стоките за населението се разпределят через домакински купони и картони.
Всички тези мероприятия в краи на сметка не могат да предотвартят негативните последици. Поскъпването на стоките,черната борса и спекулациите не са премахнати,но до кризистни явления,каквито страната изживява в края на ПСВ , не са достигнати.Драстично спадане на доходите на населението също не се наблюдава.Индустрията и селскто стопанство не претърпяват онова крушение от 1918 и 1919 година

Литература :
- Стопанска история на България - П. Павлов, М. Палангурски , И. Русев , И.Тютюнджиев , Ал. Костов , И. Лазаров - Велико Търново 2011 г.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Военновременно регулиране на икономиката през ВСВ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.