Външна политика на Великобритания през втората половина на XX в. - началото на XXI в. Причини за изграждане на специалното отношение със САЩ.


Категория на документа: История


10. Външна политика на Великобритания през втората половина на ХХ в. - началото на ХХI в. Причини за изграждане на специалното отношение със САЩ

Един основен и най-съществен факт, с който се сблъсква ръководният екип на Великобритания, е залезът на страната като световна сила. През 1945-80 г. брутният национален продукт на Великобритания се свива драстично, сериозно намаляват чуждите инвестиции в страната. Рязко намалява и външнотърговският обмен. Според най-авторитетни анализатори, причините за този упадък са следните:
1) Великобритания се развива като първата индустриална сила в света и като такава тя е лишена от възможността да ползва друг опит
2) всички нововъведения в английската икономика и най-вече в индустриалните производства срещат сериозна съпротива на работещите
3) свободният капитал в държавата се инвестира навън, а не във Великобритания, където печалбите са по-големи
4) огромна част от англичаните предпочитат да работят във финансовата сфера, в администрацията, в научните и културните институции, но не и в икономиката, където отиват по-ниско квалифицираните кадри
5) недостатъчното ниво на образователната система. Тя не отговаря на съвременните изисквания и не подготвя кадри на ниво, които да отговорят на потребностите на държавата.

Наред с тези вътрешни фактори, анализаторите отчитат и много важни външни фактори, които фактори имат по-голямо отражение върху упадъка на Великобритания.
-Резкият спад на доставката на евтини суровини и ресурси
-Бурното икономическо развитие на други държави като САЩ, Германия, Япония и СССР, които разполагат с повече ресурси и по-бързо технологично обновление на своите икономики.

След Суецката криза правителството на Великобритания е принудено ясно да очертае основните си външнополитически направления. Направление на външната политика на Великобритания към САЩ. Най-големите врагове през XIX в. през ХХ стават съюзници в двете световни войни. Тези съюзнически връзки определят след Втората световна война и започване на едно по-широко и активно сътрудничество със САЩ. Причините за това сътрудничество са относителната слабост на Великобритания, поради което тя търси партньорството в международните дела на една по-силна държава, каквато е САЩ. На второ място, всички сериозни външнополитически военни проблеми Великобритания среща от страна на европейските държави през първата половина на ХХ в. В същото време тя на два пъти е спасявана от САЩ (двете световни войни). Последната причина за активизиране сътрудничеството със САЩ е фактът, че Великобритания не е само европейска държава. Тя, чрез страните от британската общност, има присъствие и влияние от всички точки на планетата. Отхвърлянето на Великобритания за член на Европейската икономическа общност (ЕИО) подтиква нейното правителство да започне процес на ускорено изграждане на тясно сътрудничество със САЩ, което да премине дори в изграждане на специални отношения с Вашингтон. Предпоставки за тази амбиция има, тъй като след Втората световна война Лондон стриктно се придържа и подкрепя политиката на САЩ. От полагане началото на тези специални отношения до днес, Великобритания е неотклонно до САЩ, подкрепяйки ги почти във всички войни, които Вашингтон води. Основен фактор за това безпрецедентно сближаване между Великобритания и САЩ е изключителната способност на Лондон успешно да се приспособява към промените в МО и трезво да отчита реалностите на световната сцена. Причините за успешното изграждане на този тип отношения са: 1) крайно обиграната външна политика на Великобритания 2) огромният опит, който тази страна има на международната сцена 3) отличните управленски традиции и незаменим административен капацитет.

С изграждането на специални отношения управляващите на Великобритания успяват да извършат един безпрецедентен преход - от силата към влиянието. Великобритания не е силна, както е била преди ВСВ, но чрез специалните отношения с Вашингтон тя запазва влиянието си върху световните процеси. От полагането на началото на тази политика до днес външната политика на Великобритания е неразделна част от американската външна политика. Тази политика на специални отношения Лондон провежда по един изключително умел начин. Той разумно съветва американците, деликатно подсказва на Вашингтон какви ходове да предприеме и предпазва САЩ от необмислени действия в МО. Изключително ценна дипломатическа подкрепа Лондон очаква по време на Кубинската и Берлинската кризи. САЩ, от своя страна, също така с охота приемат Великобритания като незаменим партньор при вземане на решения.
Специалните отношения между двете страни са доразвити и модифицирани при управлението на Маргарет Тачър. За разлика от нейните предшественици, тя не само подкрепя американските външнополитически инициативи, но насърчава Вашингтон в провеждане на определени външни ходове. Например: 1) насърчава надпреварата във въоръжаването, наложена от президента Рейгън, включително и ускореното разполагане на американските ракети "Круз" 2) подкрепя доктрината Рейгън и е инициатор за нейното активно прилагане 3) подкрепя инициативата за подобряване отношенията между САЩ и СССР, оказвайки силно влияние върху президента Рейгън. Тези изключително развити специални отношения са резултат и на личните контакти между Маргарет Тачър и Роналд Рейгън. Изключително изпитание за специалните отношения между САЩ и Великобритания е войната за Фолклендските острови. Тази война завършва с военен успех за Великобритания поради сериозната подкрепа - военна и разузнавателна, която САЩ й оказват. Политиката на Маргарет Тачър не само на подкрепа, но и на поощряване на американските външни ходове в значителна степен е продължена и от следващия премиер - Тони Блеър. Той доутвърждава тези отношения с военната подкрепа, която Великобритания оказва на САЩ, които са главен инициатор в няколко военни акции и войни. Великобритания не само подкрепя, но и поощрява въздушните нападения срещу бивша Югославия, както и плътно застава до Вашингтон по отношение решението му за нападение на Ирак. Въоръжените сили на Великобритания в Ирак са на второ място по брой след тези на САЩ.

Отношенията между Великобритания и САЩ и особено нивото на сътрудничество между тях е необичайно високо за стандартите на МО. Това не означава обаче, че по всички външнополитически въпроси те имат пълно единомислие и единодействие. Едно от най-съществените различия между тях е ядреният арсенал на Великобритания, по който въпрос и до днес позицията на двете страни се различават. Великобритания се отнася доста скептично към някои видимо наивни външнополитически изяви на Вашингтон. Независимо от това обаче двете страни си сътрудничат когато преценките за интересите на всяка една от тях го изисква. САЩ, за да запаят лидерското си място и особено позицията на водач в Европа, се нуждаят от подкрепата на Великобритания. Без нея тяхното влияние в Европа ще бъде чувствително ограничено. От друга страна, изключително с подкрепата на Вашингтон, Великобритания успява много сполучливо да съхрани своя авторитет и влияние на световната сцена, въпреки драматичния си икономически упадък, т.е. специалните отношения между Вашингтон и Лондон са още едно убедително доказателство за това, че няма вечни приятели и врагове, а има интереси.
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Външна политика на Великобритания през втората половина на XX в. - началото на XXI в. Причини за изграждане на специалното отношение със САЩ. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.