Въстанието на Карпош


Категория на документа: История


 ВЪСТАНИЕТО НА КАРПОШ

През 1689г. когато австриййските войски се спуснали на юг в Североизточна Македония, хайдутския воевода Карпош застанал начело на голям освободителе опит на българското население.
Навлизането на австрийските вийски дало нов тласък на хайдутството из тези краища. Въоръжените дайствия станали по- масови и по- смели. От средата на 1689г. османските управляващи среди подсилили мерките за борба срещу тях. Непракъснато били изпращани заповеди до мартолоските началници със строги прдопреждения да организират охраната. При все това хайдутските движения ставали все по- напреднали. Особена грижа създавали те на властта в поречието на Крива река.Многобройните хайдутски акции станали причина да бъде издадена през лятото на 1689г. заповед до кадиите на Кюстендил, Скопие, Солун и Трикала, да се преградят проходите, да се претърсят селата и планините. Движението придобило такива размери, че поради намалената бойна охрана на провинциите властта разпоредила да се изсеката големите гори които били обежище на хайдутите. Такъв бил случая с горите в пограничните области между Велешкия и Прилепския кадилък, защото там пътищата били в ръцете на бунтовниците.
През септември 1689г. избухали бунтове. Селяните от Мориовска нахия се вдигнали и на групи се впуснали да нападат поробителите по селата и планините. Тази метежна обстановка застрашавала тила на турците в един изключително тежък момент преди завземането на Ниш от австрийците. Разбонтувало се и населението в Щипско, Радовишко, Велешко, Дойранско, Сярско, Валовишко, Неврокопско и Разлошко. Напразнмо властта търсила опора сред местните охраняващи части- мартолосите. Зачестили и сред тях случаите, когато те самите заставали начело на бунтовниците. На българина Иве от Щип, който бил охрана ан османския властник в този град, било поверено ръководството на 50-60 мартолоси, за да пази проходите. Мартолобашиятаобаче станал хайдутин. Заповядано му била да поведе хиляди българи към София в помощ на турскитевойски. Когато се разнесла вестта за завладяването на Ниш от австрийците. Иве събрал 10 отряда българи, рабонтувал се срещу властта и вместо към София се отшравил с тях срещу Скопие, Кюстендил и прочие. Хйдтството вземало все по- големи размери особено в районите около Ниш. Въоръжени български дружини се събирали и хвърляли в паника местните мюсюлмани, които започнли да се изселвати да търсят други убежища. Управниците били принудени да мобилизират цялото население в Кюстендилския санджак. Заповядано било да се укрепи иподслони охрана във Вранската клисура, а местните спахии да поемат защитата на мюсюлманските семейства и да бъде образуван лагер между Кюстендил и Крива Паланка. Ообщата мобилизация на населението имала за цел да парализират хайдутските движения, като обезвреди главната им опора- местното селячество.

Македония също била обхваната от бутовно напрежение и готовност за въоръжена борба срещу османаската власт. Отделните съпротивителни акции на хайдутите и рабунтувалото се население били обединени от Карпош. За Карпош се знае твърде малко. През 1689г. Карпош водел дружина в планината Доспат. Напрази били усилията на властта да залови опасния войвода. Изпратения срещу него одрински началник се отказал да го гони. След много битки и борби Карпош започнал да действа в Нишката, Лесковацка, Вранска, Пиротска и Призренска каза. През септемви 1689г. с официална заповед властта амнистирала Карпош и неговите другари и го назначила за мартолоски началник с голяма власт и със задача да преследва хайдутите в размирните райони на Македония. Само след месец обаче той започнал отново борба с порпбителите. Още с падането на Ниш- на 24.09.1689г. - Карпош възглавил всеобщото бунтовно движение на населението на Североизточна Македония. То бързо прерастнало в истинско народно въстание.Карпош овладял Крива Паланка и Куманово, изгонил турците и се укрепил за по- нататъшна съпротива. През октомври 1689г. , придружен от своите четници, заедни с 5000 други въстанници той посрешнал австрийската армия в Прищина с намерение да продължи борбата. Тогава вероятно били уговорени и взаимните задължения на австрийцитеи въстаниците: освободената територия да получи външнополитическо утвърждаване от виенския договор, а българите да продължават своит бойни действия, с които улесняват австрийските операции.Ккарпош бил обявена за "кумановски крал". Император Леополд I изпратил на Карпош княжеска шапка и му дал генералски чин. По данни на османския хронист Силяхдар, Карпош се подготвил да нападне Скопие с 3000 "неверници" и дезертьори. Комендантът на Скопие се опитал да го залови със засада.Карпош бил предупреден от населението, избягал засадата и нападнал града. Изплашени, турците напуснали града. След опожаряването на Скопие, австрийските войски се оттеглили, а османските управляващи среди взели мерки да притиснат и унищожат въстаниците на Карпош. Воеводата се заел да организира отбрана срещу окопитилите се вече вражески войски. Укрепил завладените райони, като уградил Крива Паланка с грамадни ровове, а Куманово със защитни съоръжения. Така предвидливия въстанически вожд взел мерки да прегради проникването на неприятелите по големия път Куманово- Кюстендил. Позициите на Карпош спъвали намеренията на османците да нанесат удар на австрийците в Косово поле.

На морейския валия Халил паша било наредено да се справи с Карпош, като хвърли против него 18 000 войници. Войската трябвало да бъде съсредоточена към Кюстендил и да се насочи към Куманово- Скопие- Качаник. В заповед извадена по този повод, се изтъквало, че Карпош се ползвал с голямо влияние и трябвало да му бъде попречено да влезе в досег с останалото християнско население, за да не се разшири обсегът на съпротивителното движение. Нарочен военен съвет в София уточнил мерките за потушаване на българските въстания. Удърът бил насочен срещу Крива Паланка, кдето Карпош се укрепил с няколко хиляди бойци. Пред многобройния враг въстаниците се оттеглили,а воеводата се оттеглил в крепостта. Тук в неравната борба мнозина от борците за свобода загинали, а Карпош бил заловен. Новината за това поражение разтроила редовете от въстаниците, които държели в свои ръце Скопие. Турската армия заедно с дошлите й на помощ татарски отряди на Селим Гирай завзела града. Карпош бил набит на кол върху скопския мост. Австрийските войски, чието напредване в Македония било до голяма степен улеснено от смелоста и действията на Карпош и неговите въстаници, оставили тези народи защитници без подкрепа, когато османците хвърлили войскови части срещу тях.

Подвигът на Карпош останал жив в народната памет. "Куманския крал" е един от най- бележитите въстанически ръководители. Той се изявил като упорит, смел и далновиден предводотел, който съумил да насочи хайдутското движение към организирана борба с освободителни цели.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Въстанието на Карпош 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.