Вътрешната и външна търговия на България през VII - XI в.


Категория на документа: История


РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ "АНГЕЛ КЪНЧЕВ"
ФАКУЛТЕТ "БИЗНЕС И МЕНИДЖМЪНТ"
СПЕЦИАЛНОСТ: МИО

Р Е Ф Е Р А Т
по Стопанска история

Тема: "Вътрешната и външна търговия на България през VII - XI в."

Р У С Е
2 0 1 1

Вътрешната и външна търговия на България през VII - XI в

Основата на стопанския живот в първата българска държава през 681 година са земеделието и животновъдството - не само, че това е и поминъкът за славяни и прабългари, но и България е особено подходяща откъм природни дадености за такъв род дейности.
Но и търговията през Ранното Средновековие сe развива, както разбираме главно от археологическите находки и по-малко от писмените източници от това време.
Интересен пример за това са разкопаните в средата на миналия век 18 търговски помещения край стените на Преслав. Смята се, че та са били построени от държавата, за да служат като пазар. Подобни помещения са открити и в Плиска.

С нарастване на населението по нашите земи след основаването на Първото българско царство и възникването на градове се задълбочава разделението на труда и съответно се развива и търговията. Основното, от което се нуждаят селяните, са продукти като сечива, дрехи и различни керамични съдове за бита, които не винаги могат да произведат сами. Както и например сол, до която много малко хора имат пряк достъп. От своя страна градът се нуждае от изхранване. Войниците, чиновниците, занаятчиите, както по-късно и духовниците могат да се издържат сами само, ако земеделците и скотовъдите произвеждат и разменят достатъчно за това.

Самата размяна обикновено се извършва на специални места в градовете, наречени с думата "търг".

Почти е сигурно, че във вътрешната търговия не са се употребявали пари. Липсата на находки, а и на писмени сведения за монети от времето на Първата българска държава, ни карат да смятаме, че такива не е имало. Може да се заключи, че за целия период по нашите земи е преобладавал бартера.

Притокът обаче на византийски монети е бил значителен. Те може би са ставали достояние на някои български боляри, но основно са били получавани от държавата (чрез контрибуциите, които плаща Византия или като плячка по време на война). Приложението на тези монети също е свързано с Византия. Те се използват за закупуване на предмети на разкоша, оръжия и др. Другата употреба на златните и сребърни монети е като "съкровища", т.е. самите те са предмети на разкоша, а не платежно средство или мярка за стойност. Като такива може би са се използвали по-дребни византийски медни монети, но дори това наистина да е било така, то надали е ставало в особено големи мащаби.

Желанието за разкош на болярите и на хана вероятно става първи фактор за развитието на външната търговия на България. Византия остава еталон за разнообразие, богатство, кулинарни и модни вкусове в Източна и в Западна Европа дори в началото на Ренесанса.

Парите, получавани чрез търговията с Византия се връщат там и по други начини - като плячка на романската армия, като дарове за императора и прочее.

Вероятно началото на международната търговия на България съвпада със самото начало на държавата на Аспарух. Във всеки случай по времето на неговия наследник търговията с Византия вече се е разрастнала достатъчно, за да се превърне в една от първите грижи на Тервел. Неговият договор с император Теодосий III от 716 година е в основата и на повечето по-късни договори с Империята. От тази спогодба си проличава, че не двамата владетели водят търговията между страните, а техни поданици. Естествено цялата търговия е поставена под строг контрол, което има значение главно за Византия, тъй като там има стоки, чийто износ е забранен, а и се плащат мита. Освен това държавата има монопол върху някои важни стоки като зехтин, жито, вино и задължава търговците да купуват повечето от стоките от държавните складове, а не пряко от производителите.

Българският износ най-вероятно е бил от земеделска продукция, докато за вносът може да се предположи от изворите и от находките, че се е състоял от най-вече от скъпи дрехи и други луксозни стоки.

До средата на IX век положението не се променя много, но с приемането на християнството и възникването на нова прослойка от населението (духовниците), нуждата от внос за тях се увеличава. Положително за търговията е било и по-доброто отношение между двете държави, а за търговците и падането на тази културна бариера вероятно също е било добър стимул.

Писмените източници вече стават по-богати. Говори се за лен от областта на река Струма, или за "лен или мед от чужденци, било българи, било други" (всичко това е описано в "Книгата на епарха").

По-интензивната търговия на България с нейната южна съседка означава обаче и по-голяма уязвимост. Голям удар се оказва преместването през 894г. на на тържището на българските стоки от Цариград (основно средище на търговията в тази част на света) в Солун, където пазарът е несравнимо по-малък. Освен това и митата се повишават. Заради това цар Симеон смята, че неговите интереси са достатъчно накърнени, за да обяви война на Византия и да нахлуе в Тракия. Войната завършва победоносно за българите и освен, че е възстановено предишното положение на тържището, то и императорът се задължава да плаща контрибуции.

Солун обаче тепърва се превръща във важен град за българската търговия. С изместването на границата близо да града се увеличават и контактите с местните славянски племена. От думите на Йоан Камениат в разказа му за завземането на Солун от арабите през 904г. изглежда, че тук търговията не е официална и не минава през мита, а е дело на местното население, както и че търговията е била доста оживена. Изглежда действието на войната от 894-896г. бързо е преодоляно.
През X век и особено след Симеоновите войни търговията с Византия надминава предишното ниво. Все повече стоки влизат в България, както четем от "Повесть временных лет", където се описва как в българския град Преславец (в делтата на река Дунав) "се стичат всякакви блага". Освен злато и скъпи платове в България вече се внася и вино и овощни плодове.

Но България не търгува само с Източната римска империя. Дали българите са имали някакви контакти със Свещената римска империя или преди това с Франкската държава, когато по времето на Крум и Карл Велики двете страни имат обща граница, не е много ясно. Но може да се предполага, че България е играла важна роля на посредник за търговията между Византия и централната част на Европа. Византийската търговия например е особено важна за Великоморавия, която през IX век заема обширни територии в днешна Чехия и Унгария. Това се потвърждава от археологически проучвания, като тези във Велеград например. България също търгува с тази държава, където изнася сол от своите трансилвански мини. Това обаче продължава до X век, когато княз Расате се отказва от това, за да сключи договор с Немското кралство. Немците имат интерес сами да изнасят сол от Халщат за Великоморавия, за това те представят това условие дори пред религията.

Дори и след като Великоморавия престава да съществува през 906г. българите поддържат търговски връзки с нейния наследник - Чехия. В "Повесть временных лет" се отбелязва, че от там за Преславец се внасят "сребро и коне". Изглежда, че Преславец е бил важен търговски център, но все пак руският източник говори за него, главно заради интересът на руския княз към него. Този интерес може да е провокиран не толкова от развитието на града, колкото от неговата близост.

От завоевателят на Великоморавия - Унгария - се внася същото.

През IX век започва и търговия с Киевската държава, т.е. тази търговия започва почти веднага след основаването на Киевска Рус. Самото възникване на тази страна е пряко свързано с търговията на "пътя от викингите за гърците", като вероятно тя е основана точно от нормани. За търговията на източнославянските племена с Византия споменава арабският писател Абу-ла-Касим Убайдалах ибн Абдалах Ибн Хордадбех: "Що се отнася до руските търговци, които са от племето на славяните, те изнасят кожи от видра, от черни лисици и мечове от най-отдалечените краища на Славония към Румското море (Черно море) и царят на Рум (Византия) взема от тях десятък."




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вътрешната и външна търговия на България през VII - XI в. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.