Възобновяване и развитие на българската държава при първите Асеневци


Категория на документа: История


Възобновяване и развитие на българската държава при първите Асеневци (1185-1247г.)

Освободителното движение на братята Петър и Асен е успешен завършек на борбата на българския народ срещу византийската власт.Антивизантийските движения били резултат от промените , които настъпили в българските земи след завладяването на България от Византия през 1018г.

През управлението на император Андроник Комнин кризата във Византия се развила с пълна сила.Византийската империя претърпяла много териториални загуби- в Мала Азия от арабите мюсюлмани,на Балканите унгарците и сърбите превзели Белградската и Браничевската области,както ниш и Средец,а Солун попаднал в ръцете на сицилийските нормани.На юг от Дунава все по-често нахлували различни номадски племена.Всичко това се отразявало на населението,което било облагано с все повече и по-високи данъци и повинности.В Константинопол избухнал бунт и на престола се възкачил Исак II Ангел (1185-1195).Новият император успял да прогони норманите от Тракия и сключил мир с Унгария,скрепен с династичен брак.Заради тази сватба той облага българското население с допълнителен данек и такси,което довежда до ескалация на напрежението в земите между Дунав и Стара планина.Нарастналите данъчни тежести и беззаконията на служителите на властта ставали все по-безогледни.В тази област поради дългогодишното господство на прииждащите печенеги и набезите на куманите,византийската власт съществувала само номинално.Местните жители си спомняли за присъствието и единствено чрез изискваните от нея данъци.Византия не полагала почти никакви грижи за защита и охрана на тази гранична територия от номадски нападения.Затова тук се разпореждали представители на местната аристокрация,чийто ярки представители били търновските боляри Петър и Асен.Според Бориловият синодик първоначалното име на първият е Теодор,приел името Петър при коронясването му за цар на българите в чест на българския цар Петър-синът на Симеон,а Асен имал прозвището "Белгун" от прабългарски "знаещ","мъдър","умен".

През 1185г. Исак II Ангел се намирал в Тракия.При него пристигнали двамата братя Асеневци и поискали да ги зачислят в ромейската армия,като стратиоти и правото да събират данъци и такси от едно място в Стара планина.След категоричният отказ на византийския император,Асен го заплашил с бунт.

При освещаването на новопостроената църква "Св.Димитър" в края на октомври 1185г.,двамата братя обявили въстанието и провъзгласили пред насабралият се народ в Търново възобновяването на българската държава.По-големият брат Теодор положил златна корона на главата си и обул червени сандали-знаците на царската власт.Българският монах Василий бил ръкоположен за архиепископ на българската църква и самият той коронясал Теодор за цар на българите с името Петър.Въстанието бързо обхванало цялата област и се насочило към старата столица Велики Преслав.Двамата братя успяли за кратко време да възобновят българската политическа власт в областа с изключение на някои укрепени черноморски градове.Петър и Асен прехвърлили военните действия на юг от Балкана и след първоначалните успехи принудили Исак II Ангел да потегли лично начело на войските си срещу българите.В началото на лятото на 1186г.,достигайки до Търново византийците принудили българските водачи да се оттеглят на север от Дунава.Императорът опожарил и опустошил областта,но не оставил византийски гарнизони там,надявайки се че българите са се уплашили и няма да се върнат.Напротив,Асеневци се завърнали с многобройна съюзническа куманска войска през есента на 1186г.,установили повторно българската власт на юг от Дунав и нахлули отново в Тракия.

Презпролетта на 1187г. император Исак II Ангел с войските си стигнал до Средец,преминал Стара планина и обсадил крепостта Ловеч.След три месечна неуспешна обсада,той се принудил да сключи мир с българите,с което официално признавал възобновеното българско царство.Като гарант за мира в Константинопол бил изпратентретият брат на Асеневци-Калоян.Така новата държава включвала цяла северна България,добруджаи областта Загоре в Източна Тракия.Търново се утвърждава като столица,а Петър отстъпва царската власт на по-малкият,но по-деен брат Асен.

През 1189г.в гр.Ниш по време на преминаването на третият кръстоносен поход,при водача германският император пристигат пратеници на Асен и Петър с предложение да го подпомогнот с 40000 армия,ако той признае царската титла на българския владетел.Това разгневило Исак IIАнгел,който през 1190г. Нападнал България и обсадил столицата Търново.Но мълвата за пристигане на кумански отряди в помощ на българите,го принудили да се оттегли.Византийците били застигнати,обкражени и подложени на поголовна сеч в Тревненският проход.Само малцина заедно с императора успели да се спасят с позорно бягство.Това позволило на българите да разгърнат бойните действия в Тракия и Македония.Много области били присъединени към България,като Средец,Ниш,Стоб,Сяр,Мелник,Струмица,а от унгарците отвоювали Белград и Браничево.

Победните действия на Асен срещу Византия довели до присъединяването на важни области към пределите на възобновената българска държава,до засилване на нейната роля,като фактор в политическия живот на Балканският полуостров и до превръщането и в опасен враг на Ромейската империя.Те накарали Византия да предприеме спешни мерки за премахването на българския цар Асен I.Според данните на византийският хронист Никита Хониат ,той станал жертва на заговор,организиран от византийски шпиони и болярската опозиция,недоволна от твърдата ръка на българския цар.За извършител бил вербуван един роднина на Асен-Иванко,който убил българският цар и се опитал да се възкачи на трона през 1196г.Планът му обаче останал недовършен,защото Петър събрал верните му боляри и тръгнал от Преслав срещу Търново,а византийската помощ за Иванко така и не дошла.Самият Иванко избягал във Византия и за услугата си получил от византийският император управлението на Пловдив.Така на търновският престол повторно се възкачил Петър,който привлякъл за помощник избягалият от Константинопол Калоян.Но не минала и година и цар Петър паднал в поредният болярски заговор с участието на византийската дипломация.При създалата се ситуация на българският трон се възкачил третият брат от Асеневци-Калоян.

Държавната политика на новия български владетел била свързана с възстановяването на стабилитета във вътрешния живот и с продължаване на борбата срещу Византия с цел обединение на всички български земи и постигане на международно признание за България.През 1199г. цар Калоян организирал антивизантийска коалиция с пловдивския управител Иванко ,отцепилият се от империята в родопите местен Йоан Спиридонаки и самостоятелният владетел на част от македонската област Добромир Хриз.Освен изброените области към България били присъединени още Варна, Косовската област,Призрен,Прищина,а от Унгария отвоювани Белградската и Браничевска области.Особенно важно е ппревземането на последната византийска крепост на север от Стара планина-Варна през 1201г.Въпреки че било Великден цар Калоян атакувал и превзел града,а всички защитници,които отказали да се предадат били хвърлени от крепостните стени и затрупани в рова като масов гроб.Затова заради омразата си към византийците,те нарекли Калян-злото куче Йоан.

Военните успехи на Калоян издигнали неговата власт и авторитет като владетел с обширна държава.Признаването на неговата царска титла вече било изключително необходимо.За да го получи по-бързо той влязъл в преговори с римският папа Инокентий III.Това съвпадало с идейте на самият папа за разширение на влиянието му на изток.Преговорите за сключване на уния между България и Рим станали особено интензивни през 1203-1204г.Така на 8 ноември 1204г. в Търново папският пратеник коронясал тържествено Калоян за български "крал",като му предал от името на папата корона,скиптър и знаме.Унията имала формален и дипломатически характер и не довела до откъсване на българите от източното православие.

През същата тази 1204г. на Балканите настъпили сериозни промени след превземането на Константинопол от рицарите на Четвъртият кръстоносен поход и създаването на новата държава-Латинската империя.От Византия останали малки държавни образования,като Епир,Никея и Трапезунд.По дипломатичен път Калоян опитал да се сближи с латинския император Балдуин I,но бароните в Константинопол отхвърлили предложението за мир и оспорили царската титла на българския владетел.Те дори предявили териториални претенций към България.Латинската империя присъединила Солун, Одрин, Пловдив, Аркадиопол, Станимахос и други.Гръцката аристокрация в Тракия,недоволна от латинците, влязла в контакт с Калоян и предприели общи действия. В началото на 1205г., когато рицарите били заети в Мала Азия,гърците в Тракия вдигнали въстание и повикали българите на помощ. Император Балдуин потеглил на поход срещу бунтовниците само с наличните си отряди и когато достигнал Одрин забелязал,че над града се развявало българското знаме.Край Одрин пристигнал и самият Калоян с голяма куманска наемна армия.Главното сражение се провело на 14 април 1205г. Тогава цар Калоян изпратил леката куманска конница да раздразни горделивите рицари,които се увлекли в преследването им и попаднали в блатисто място заобиколено от хълмове,зад които се криели българите.След като обкражили в капана кръстоносците,българи и кумани събаряли тежките рицари в мочурищата и ги обезглавявали.Малцина оцелели,а самият император Балдуин I паднал в плен и заточен встолицата Търново.Това е можеби най-голямото поражение на рицарите в цялата история на кръстоносните походи.В битката при Одрин загинал "цветът на западното рицарство.Цар Калоян продължил настъплението си по Марица и Места. Гръцката аристокрация обаче отказала да го пусне в Одрин и другите големи градове,като се отметнали от съюзните договорки.Това вбесило българският владетел и той превзел Пловдив и други големи градове,като избил гръцките аристократи,а населението преселвал на север от Дунава.През 1207г.в съюз с Никея българите обсадили Одрин,но оттеглянето на Куманите сложило край на обсадата.Междувременно Калоян убил плененият Балдуин,след като го заподозрял във флирт с куманската му съпруга.Според слуховете Лично цар Калоян,след като разбрал за подмолните действия на изтънчения рицар и император,се ядосал и лично хвърлил Балдуин от Кулата в урвата на река Янтра.Латинският император бил оставен потрошен и поле жив да го кълват птиците и животните докато умре в страшни мъки.На свой ред новият латински император Хенрих влязъл в съюз със солонския управител Бонифациий Монфератски за общи действия срещу българите.Но планът им се провалил,след като Бонифаций бил убит от българските гранични стражи.Тогава цар Калоян предприел обсада на Солун в началото на септември 1207г.Войската му била" повече от пясъка в морето". На военен съвет били обсъдени действията по атаката на града и българският цар се оттеглил в шатрата си,където през нощта бил смъртоносно ранен от куманският воевода Манастър.До сутринта Калоян издъхнал и обсадата била снета,а тялото му отнесено и погребано в Търново.

На българският престол се възкачил племеникът на Калоян - Борил(1207-1218), който се оженил за калояновата вдовица и се опитал да премахне законните претенденти за трона-синовете на Асен I- Иван Асен II и Александър.Верни поддръжници на Асеневци ги скрили първо при куманите,а после в руското Галичко княжество до достигане на пълнолетие и удобен момент да се върнат за престола.Управлението на цар Борил се характеризира с временен упадък на държавата.Той загубил доста територий,а във вътрешната политика трудно се справял с опозицията и засилващата ерес на Богомилите.За целта той свикал голям църковен събор срещу богомилите през 1211г.След много неуспехи и нестабилност в държавата Борил почти загубил влиянието и властта си в България.От това се възполлзвали асеневите синове,които се завърнали с една наемническа армия през 1217г. и за кратко повечето боляри преминали на тяхва страна.Борил се затворил в Търново,но след продължителна обсада бил превзет,пленен и ослепен.За български цар бил коронясан Иван Асен II(1218-1247).

Иван АсенII укрепил значително бързо централната си власт като поставил земите на отцепниците под своя върховна власт,а тяхпривлякъл във висшето управление на държавата.Поради лошото състояние в което се намирала страната след бориловото управление, българският владетел нямал друг ресурс освен дипломацията за възобновяването целоста на България.През 1221г. на връщане от кръстоносен поход унгарският крал Андрей II, за да премине през българските територий сключил мир с България,скрепен с брак между дъщеря му Анна-Мария и Иван Асен II.Като зестра българският цар получил Белградска и браничевска области.Друг подобен брачен съюз българският цар сключил с епирският владете Теодор Комнин. Неговият брат Мануил се оженил за дъщерята на Иван Асен II.

Епирската държава и Никеиската се борели за възобновяване на Византия.При тази ситуация през 1228г. в Константинопол потърсили помощ от Иван Асен II да стане опекун на малолетния латински император Балдуин II,като го сгоди за дъщеря си.На следващата година пък се отметнали и сключили договор с 80годишният Йерусалимски крал Жан дьо Брие.

Засилилата се епирска държава все по сериозно предявила претенций за Константинопол.Но преди финалният щурм,Теодор Комнин решил да си подсигури тила,като елиминира България.Неавлизайки на българска територия през 1230г. на 9 март при Клокотница по-малобройната българска войска с помощта и на кумански наемници разбиват разпасаната и дезорганизирана гръцка армия. Самопровъзгласилият се за император Теодор Комнин попада в плен с цялото си семейство. За да повдигне духа на българите,вместо знаме Иван Асен II забил мирният договор с Теодор Комнин на Копие.Сле победата българският цар пуснал гръцките воиници да си идат свободно,след като предадат оръжието си и се закълнат да не воюват с него.В плен отвели само висшите аристократи. Миролюбивата постъпка на Иван Асен II му отворила много врати на градове,а той на всякъде се отнесъл с мир към местното население.Така към България се присъединили големи части от Тракия,Македония,Влахия и Албания.Така България отново достигнала на три морета.За управител на Солун той оставил зет си Мануил,а в Сърбия друг свой зет Стефан Владислав,а сам се титулувалцар на българи и гърци.В чест на победата при Клокотница Иван Асен II построил нова голяма църква в Търново и я нарекал "Св.40 мъченици".България се превърнала в хегемон на Балканите.За това свидетелства "Дубровнишката грамота",узаконяваща търговските и политически отношения с търговската република.

През 1232г.,за да отклони Иван Асен II от Латинската империя,папа Григорий IX насъскал унгарците срещу България,но царският брат Александър ги отблъснал.Това сложило край на унията с Рим.

При новата ситуация Иван Асен II се сближил с нов съюзник срещу латинците. През 1235г.бил скючен съюз между България и Никея скрепен с династичен брак между престолонаследника Теодор II Ласкарис и асеневата дъщеря Елена. По силата на този договор в Лампсак на църковен събор през 1235г. била възобновена българската патриаршия.Според договора България запазвала владенията си на Балканите,а Никея земите по долното течение на р.Марица до Галиполи и Константинопол.През същата година войските на Иван Асен II и Йоан III Дука Ватаци обсадили Константинопол.Тогава папата призовал западните владетели на кръстоносен поход срещу "схизматиците и еретиците".Обсадата продължила до 1236г. , но била прекратена от настъпилата зима.Виждайки,че засилването на Никея ще застраши България Иван Асен II започнал да лавира между латинците и никейците,като воювал ту в съюз с едните , ту с другите.Така в съюз с латинците през 1237г. обсадил крепостта Чорлу в Тракия,но при вестта за чумна епидемия в Търново довела до гибелта на българската царица,едно от децата им и българският патриарх, Иван Асен II взел това за божи знак,изгорил обсадните машини и прекратил войната.През последните години от царуването си Иван Асен II се стремял към мирна политика със съседите си.В края на управлението му в българските територий нахлули татарските орди,но били отблъстнати.

При Иван Асен II възобновеното българско царство изживяло своя най-значителен държавно-политически възход.Търново се превърнал в един от най-големите и модерни градове в Европа и света.Търновската книжовна школа била една от най-големите просветни центрове.В българската столица процъфтявала търговия от цял свят,дори се оформили различни етнически,търговски и занаятчийски квартали.Били изградени мното църкви и манастири,а светогорските манастири в Атон изживели най-големият си разцвет под покровителството на Иван Асен II.
От този период са и първите запазени златни монети с образа на българския цар.

Държавните и политически действия на първите Асеневци не само възстановили и разширили българската държава,но я превърнали за определен период от време в политически и културен хегемон на Балканският полуостров.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възобновяване и развитие на българската държава при първите Асеневци 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.