Земеделският режим


Категория на документа: История


Земеделският режим
Курсова работа

Александър Стамболийски - кратка биография

Жизненият път на Александър Стоименов Стамболийски започва на 01.03.1879г. в Славовица - село, разположено в полите на Средна гора, между градовете Пазарджик и Ихтиман, в сравнително състоятелно семейство.
Още от малък Стамболийски се слави с бурния си нрав, който до известна степен усложнява големите планове, които има баща му за него. Учи в началното училище в родното си село, след това заминава за Ихтиман, където продължава образованието си в тамошната прогимназия. По-късно постъпва в Земеделското училище в Садово, от което бива изключен именно заради несдържаното си поведение. На баща му хрумва идеята да го изпрати в Лозаро-винарското училище в Плевен, тъй като той самият се занимава с винопроизводство. Там е ученик на Янко Забунов1, на когото прави силно впечатление със свободолюбивия си дух и дързост.
През 1897г. - след дипломирането си, Стамболийски става учител в село Ветрен. Междувременно участва в първия конгрес на БЗНС. Запознава се с Милена Даскалова, която през 1900г. става негова съпруга.
На следващата година заминава за Германия, където баща му го изпраща да учи аграрни науки в Мюнхен, но по-късно той следва философия в Хале. Прекъсва обучението си заради лошото си здравословно състояние и се връща в България.
В продължение на две години (1904-1905) той работи като редактор на в-к "Земеделско знаме", като едновременно с това се занимава с политическа дейност. Малко след това се връща в родното си село и отново започва работа като учител по молба на съпругата си.
През 1905г. Стамболийски се утвърждава като партиен лидер на БЗНС. Под негово ръководство съсловната организация влиза в българския парламент.
Александър Стамболийски изпъква като добър оратор и водач. Като депутат е твърдо против участието на България в Първата световна война, заради което и си навлича гнева на Фердинанд и получава доживотна присъда (1915г).
Когато обаче правителството е заплашено от приближаващото към София Войнишко въстание, лидерът на БЗНС заедно с други видни политици биват освободени (24 септември 1918г.) и изпратени да агитират войниците да се върнат на фронта. Когато разбират, че това няма да се случи, те решават да се присъединят към надигналите се войски. С подкрепата на един от спътниците си - Райко Даскалов2 - решава да оглави бунта и бива провъзгласен за председател на така наречената Радомирска република. Бунтът се оказва неуспешен, което кара Стамболийски да се укрива, докато три месеца след това не бива амнистиран.

Идеология на БЗНС и характер на въведените реформи

Ключова за идеологията на Земеделския съюз е съсловната теория на Александър Стамболийски.
Тя се позовава на Теорията за социалния дарвинизъм, която твърди, че борбите между различните общества (както и между хората в едно общество) задвижва социалната еволюция. От тази теория Стамболийски извежда твърдението, че хората се делят на съсловия и всъщност те са в основата на обществото. Според него не политическите партии действат с обединяваща сила, а именно съсловията.
Той твърди, че БЗНС не е партия, а организация от друг тип, която ще ликвидира партиите. Тъй като основното съсловие в България е селското и в него са голяма част от населението (80%), Стамболийски вярва, че властта трябва да бъде именно у тях.
Също така той смята, че много от другите съсловия са излишни - например адвокатското, фармацевтичното, дори търговското.
Според идеологията на Земеделския съюз собствеността е свещена и неотменима - тя гарантира свободата на всеки човек. Това е и една от основните разлики между тях и комунистическата доктрина. За Стамболийски съществуват два вида собствености: морална, или трудова и неморална, нетрудова собственост, която подлежи на конфискация.
Той е против средната и едра буржоазия и това личи в прокарването на една от базовите реформи на БЗНС, а именно Законът за трудовата поземляна собственост, която позволява на всеки човек да придежава до 200 декара земя. Площи надхвърлящи този максимум биват конфискувани и преразпределяни на хора непритежаващи земи.
Въвежда се дирижирано стопанство. Други основни реформи са Законът за трудовата повинност, който предвижда оползотворяване на младежките сили. Според него всеки младеж навършил 20 години и всяка девойка, навършила 16, трябва да бъдат ангажирани със строителството на държавни обекти. По този начин всеки юноша получава военно обучение без да бъдат престъпвани ограниченията, наложени от Съглашението и едновременно с това се облекчават държавните разходи при инфраструктурното строителство.
Законът за данъка предполага неговото прогресивно нарастване. По немски модел са въведени ред закони, целящи превръщането на кооперативното движение в първостепенен икономически фактор.
Законът за народната просвета увеличава строителството на училищни сгради както и субсидиите на Българската академия на науките. Въвежда се задължителен образователен курс с продължение седем години. Налагат се ограничения за литературните издания с "тенденциозно съдържание". Забранява се на ученици, студенти и учители да участват в партии.

Вътрешна политика - противници

Противници на управлението на Земеделския съюз се появяват успоредно с появата на реформаторската дейност на партията.
Още с проекта за трудовата повинност управлението на Стамболийски е критикувано и законопроектът е отхвърлен от опозицията. Демократите го определят за регресивен, радикалите открито откриват минусите му, народняците - макар и предишното си съгласие, го намират като несправедлив и водещ към израждане на българската нация. Прогресинолибералите смятат законопроекта за "социалистически". Доста по-категорични в отказа си за приемането му са левите партии. Според БКП подобен закон би довел до рухването на стопанския живот.
Данъчно-финансовите реформи също са посрещнати с негодувание от страна на опозицията и нескрити протести от банково-индустриалните среди. БЗНС е обвинен в "провеждане на глупави и опасни опити".
С някои от културно-просветните си реформи съюзът на Александър Стамболийски се спечелва и гнева на студентите. По повод предложеното увеличение на университетските такси до Народното събрание пристигат множество протестни телеграми от всички краища на България.
Неведнъж буржоазните партии обвиняват управляващите в насаждане на побългарени болшевистки идеи. Най-вече раздразнение буди наложената цензура и военното положение. Дясната и лявата опозиция се обединяват около искането за прекратяването им.
Освен с опозиционните политически партии, Земеделският съюз се сблъсква и с недоволството на почти всички професионални и съсловни съюзи. Срещу управляващите са и военните, адвокатите, университетските преподаватели, учителите и др.

Външна политика - проблеми

Едни от основните цели, които си поставя правителството на БЗНС е излизането от международната изолация, в която попада България след Първата световна война, смекчаването на най-неизгодните клаузи на Ньойския договор, както и възобновяването на връзките със силите от Съглашението и балканските държави. Работи се по различни форми за пропагандиране на българската национална кауза.
Земеделският съюз приема политика на "мир и добри отношения с всички и особено със съседните страни".
Въпреки искането на България за получаване на егейска Тракия, тя е дадена на южната ни съседка - Гърция по решение на конференцията от Сан Ремо, проведена през 1920г. Проведени са множество протестни събрания, митинги и демонстрации и Тракийският въпрос остава водещ във външната политика на Александър Стамболийски до самия край на управлението му.
Установяват се приятелски отношения между България и Турция, в дъното на които е желанието на българското правителство да получи Западна Тракия при една вероятна загуба на Гърция във войната между южните ни съседки.
Стамболийски търси помощта на Чехословакия във връзка с подобряването на отношенията си с Югославия, но напразно. Против нормалните им отношения са Италия, Англия, Турция и отчасти Франция. По-късно все пак се осъществява директен контакт с правителството на Югославия, по време на което Александър Димитров3 моли за подкрепа по въпроса за репарациите. Според БЗНС срещата минава успешно, съгласна е и част от югославската преса, но господства мнението, че една такава среща не може да гарантира Западна Тракия на България, тъй като не е в интерес на британското правителство.
На 23 март 1923г. се сключва Нишката спогодба, която предвижда добросъседски отношения между България и Югославия. Голяма част от договореностите обаче остават само на хартия. Българското правителство не успява да спре четите на ВМРО, които прекосяват югославската граница, а западната ни съседка не помага за завръщането на егейска Тракия към земите ни.
Въпреки поставените си цели, правителството на БЗНС не успява да получи мораториум за репарациите по Ньойския договор, но все пак съумява да извоюва "разсрочено плащане", което до голяма степен улеснява българската икономика.

Изводи за характера на управление на БЗНС

С началото на управлението си Земеделският съюз се характеризира с истински реформаторски бум, който има за цел да направи от България една икономически, социално и културно напреднала държава. Практическото приложение на въведените закони обаче се оказва много сложно и невъзможно.
Режимът на БЗНС бива критикуван като радикален и много отдалечен от демократичните режими. Той надскача и нарушава Търновската конституция като конфискува частна собственост.
На практика Земеделският съюз печели всички парламентарни избори в периода 1919-1923г., но и не дава друг избор на цялата интелигенция и градско население, освен да бъдат срещу него.
Също така е абсолютен принципен противник на политическите партии и иска да ги замести със съсловни организации по фашистки модел. Води репресивна политика срещу тях, като все пак не ги унищожава, но задълбочава добре познатите минуси на българското политическо управление.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Земеделският режим 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.