Албанският преход към демокрация 1989-1996г.


Категория на документа: История




Софийски Университет "Св. Климент Охридски"

АЛБАНСКИЯТ ПРЕХОД В ГОДИНИТЕ

1989-1996 И НЕГОВИТЕ

ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕДПОСТАВКИ

Изготвил: Мая Йорданова, ЮФ, МО, Факултетен номер 11302

Научен ръководител: Д-р Искра Баева

Дата: 09.01.2014

Формирането на албанското национално съзнание датира от края на 19 век и е част от възхода на национализма на етносите в Османската империя. Възродителните процеси, засилващото недоволство срещу потисничествотo, както и жаждата за свобода и независимост сред вече оформилото се албанско общество, дават своя краен резултат в годината на 1912. На 12 ноември 1912 година Албания обявява независимостта си от Турция, под чиято власт е била 500 години. На 30 май 1913 година с Лондонския договор Албания е призната официално за независима. Историческото минало на албанският народ е тежко и борбено. През изминалия век Албания преминава през различни форми. Краткотрайната монархия (1914-1925) е наследена от още по-кратко просъществувалата първа Албанска република (1925-1928), която е заменена от друга монархия (1928-1939). Трудно е нейното развитие сред заобикалящия я кръг от ламтящи за територия държави. Малка териториално и политически нестабилна е, за да защитава своите интереси в годините на Втората световна война и губи своята независимост от Фашистка Италия. С течение на военните действия и историческите събития Италия е от страната на загубилите след войната и Албания отново има шанса и успява да добие самостоятелност. На 29 Ноември 1944 година Албания е освободена от Националното Освободително Движение (LCN). Националният антифашистки освободителен комитет сформиран през май месец играе ролята на временно правителство. Начело на него е фигура, която ще доминира в политическият живот на страната от там нататък до смъртта си- Енвер Ходжа. От началото си до самия край Националното Освободително Движение следва комунистическата идеология. В страната идва на власт комунистическата партия, която бързо установява тоталитарен режим от сталинистки тип.

В международен план до отхвърлянето на Югославия от Коминформбюро през 1948 година Албания може да бъде приравнена до понятието активен югославски сателит. През 1945 година с официален документ Албания признава спорната територия Косово за автономна провинция на Югославия. Външно политическите решения рядко са случайни, защото малко след това Югославия е първата държава, която признава временното албанско правителство за легитимно. През 1946 година Югославия и Албания подписват договор за приятелство и сътрудничество, който е последван от редица икономически споразумения поставящи основата на интеграция между икономиките на двете държави. Добрите взаимоотношения с Югославия имат големи финансови предимства, но носят след себе си и бремето на политически последици и постепенно нарастване на чуждо влияние. През юли 1947 година Югославия предоставя кредит от 40 милиона щатски долара, за да помогне на Албания да изпълни икономическия си годишен план. За периода тази сума била равна на 58 процента от държавния бюджет на Албания. Въпреки икономическата помощ започнало растящо недоволство срещу това тясно икономическо обвързване с Югославия. Започнали възражения срещу югославската оценка на албанските експортни стоки, срещу метода, по който се пресмятали албанските инвестиции в съвместните компании, срещу мнимия успех на югославяните да внасят договорения дял от капитали в компаниите и срещу очевидните опити от страна на съвместната транспортна компания да контролира албанската външна търговия. Пример за посоката, в която вървели отношенията между двете държави и най- вече доминиращото поведение на Югославия е и фактът, че през септември 1947 година Албания не е поканена на срещата за учредяването на Коминформбюро. Вместо това Югославия представлява Албания на срещите. Засилващото се влияние не се харесвало на албанския политически елит. Възползвайки се от влошаването на отношенията между Съветския съюз и Югославия, Енвер Ходжа очаквал подходящ момент, за да се отърве от югославското влияние. Удобно събитие било изключването на Югославия от Коминформбюро през 1948 година, като малко след това били прекъснати всякакви отношения между Белград и Тирана. Всички икономически споразумения били анулирани. Югославия получила заповед да закрие своя информационен център в Тирана. Избегнат е първият по-сериозен опит от страна на по- развита и влиятелна държава да попечителства над Албания. Така тесните контакти между Титова Югославия биват бързо прекъснати поради видимата им неравнопоставеност. За Албания цената на независимостта от Югославия обаче е по-нататъшната зависимост от Съветския съюз. След 1948 година страната се превръща в послушен съюзник на Москва. Периодът на доминиращи икономическо влияние от страна на СССР започва през 1948 година когато е подписано първото съвместно икономическо споразумение, допълнено по време на посещението на Енвер Ходжа в Москва през 1949 година от споразумението СССР да купува албански стоки на двойна цена, а стоките, внасяни от Съветския съюз, да бъдат доставяни на половин цена. Също така СССР подновява всички кредити, които били давани от югославяните. Броени месеци след създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ през 1949 година Албания става негов пълноправен член, а през 1955 година влиза във Варшавския пакт. В този период тя по нищо не се отличава от останалите сателитни държави в Източна Европа, но постепенно това положение се променя. Останала вярна на сталинизма Албания не е безразлична към опитите на Москва да подобри отношенията си с Югославия след 1956 година, както и към съветско-китайския идеологически и политически спор. През 1961 година връзките между Москва и Тирана на държавно и партийно равнище да практически прекъснати, макар да не се стига до официално прекратяване на дипломатическите отношения.*
_________________________________
*Боби Бобев, "Албания и Албанските идентичности- Изследвания", "Албания в трудните години на промени", стр.238
Албания играе и роля в Китайско- съветския конфликт до степен твърде надвишаваща както териториалните и размери и икономически възможности, така и самото и значение като фигура в комунистическия свят. Застава зад Народна Република Китай срещу Москва по въпроси за мирно съжителство, десталинизацията, както и югославския " различен път към социализма", чрез децентрализация на икономиката. След двайсет и втория конгрес на Комунистическите партии на СССР през октомври 1961 година, през декември същата година Съветският съюз окончателно прекъсва дипломатическите си отношения с Албания. Москва оттегля всички руски икономически съветници и експерти от страната, спират се и всички доставки на провизии и помощи. Комунистически Китай обещава компенсация за тази загуба в размер на същите субсидии. Като успява да осигури деветдесет процента от заводските части, хранителните доставки и други стоки, които са били част от потока на стоки между Албания и Съветския съюз. Не само това, но от Китай дават парични заеми с по-изгодни условия от Москва и за разлика от съветските експерти, китайските изпратени в Албания живеят на същите начела подобно на техните албански колеги. Оттеглянето от Съветския съюз обаче води то драстичен спад в албанската икономика. Половината от вноса и износа бил насочен в миналото към съветски пазари и това прекъсване на отношенията довежда албанската външна търговия до рязък спад. Китайската република се оказва неспособна да достави обещаните машини и оборудване в срок. Ниската производителност, неефективното управление на албанските предприятия стават отчетливо ясни след оттеглянето на съветските и източно европейските експерти от страната. Така за пореден път следвайки "своите" постулати за чист социализъм Албания се обвързва с една по-развита икономически държава надявайки се на нейната икономическа помощ. Албания се обвързва политически и икономически с Китай, но през 70-те години започва охлаждане, стигнало точката на замразяване през 1978 година. Според несменяемият лидер на Албанската партия на труда (АПТ) Енвер Ходжа страната остава вярна на принципите, на които последователно са изменили Съветския съюз и Китай.

Така се стига до една почти пълна изолация на малката балканска държава, която обявява за свой врагове империалистите от САЩ и Западна Европа, предателите на комунистическата идея СССР и Китай, желаещите да заграбят албанските земи съседи, сателитните на Москва източноевропейски държави. Албания се затваря в себе си, за да довърши изграждането на "своя социализъм".

В политическата сфера в Албания се осъществява открита тоталитарна диктатура, изключваща всякакво противодействие или игра на мнима демокрация. Култът към несменяемия до смъртта му през април 1985 година "вожд" Енвер Ходжа достига до най-крайни форми в сравнение с аналогичните феномени в другите социалистически държави. Вън от всякакъв контрол, диктаторът може да предприема абсурдни политически действия като забрана на религията със закон през 1967 година, разрушаване на църкви и джамии или превръщането им в спортни зали и складове, забрана за гледане на чужди телевизионни канали, строеж на стотици хиляди бункери из цялата страна за защита от евентуална чужда агресия и т.н. Основни крепители на режима са послушният партиен апарат (практически дублиращ и превъзхождащ по власт държавно-административния), внасящите страх служби за сигурност, вярното ръководство на армията, декоративните обществени организации и профсъюзи. Всесилният диктатор е в състояние по всяко време да елиминира дори най-приближени съратници и ръководители, заподозрени в нелоялност- типичен пример в това отношение е съдбата на Мехмет Шеху, министър-председател от 1954 година до 1981 година, когато самоубийството му според официалната версия и дошлите по-късно обвинения в шпионаж предизвикват доста съмнения и противоречиви тълкувания.

В стопанската област повече от четири десетилетия властва централизираната планова икономика. Изградени са ред предприятия, някои от които са огромни за мащабите на страната- в металургията, енергетиката, химическата промишленост. Те се създават и оборудват по съветски, а по-късно по китайски проекти, бързо се оказват демодирани и нерентабилни според световните стандарти и с много проблеми по поддържането им след прекъсване на отношенията със съответните държави. Всички дефекти от социалистическите икономически принципи тук личат особено ясно, защото Албания е не само изолирана от световния прогрес, но и лишена от активни взаимоотношения със страните от съветския блок след излизането от СИВ и Варшавския пакт, съответно през 1962 и 1968 година.
След смъртта на Енвер Ходжа той е наследен като партиен и държавен ръководител от Рамиз Алиа. Това практически с нищо не променя характера на тоталитарното управление до късната есен на 1989 година. Новото в този период е една по-прагматична външна политика, наченки на която могат да се открият дори в последните години на Енвер Ходжа. Засилват се контактите и търговският обмен с Югославия, Гърция и Турция, с някои западноевропейски държави ( Западна Германия, Франция, особено Италия), със страни от съветския блок (Румъния, Унгария, ГДР). Определено обаче може да се твърди, че това ново поведение през 80-те години е принудително, тъй като изолацията започва да дава своите пагубни последствия, особено в стопански план.

В такова състояние Албания дочаква рухването на Берлинската стена и настъпилите коренни промени в бившите социалистически страни на континента.
Така резюмирани накратко събитията от историческото развитие на Албания след годините на Втората Световна Война ни насочват към факта, че течащия и днес процес на демократизация в Албания има своите специфични отлики и проблеми. Сравнена с останалите Източно европейски държави Албания изживява един от най- тежките и идеологически тежък тоталитарен режим. Албания стои в изолация дори от държавите от комунистическия блок в период от половин век, по този начин подкопавайки днешните и бъдещите опити за развитие. Основните черти на режима през комунистическия период включват параноя от страна на партията и ожесточена пропаганда насочена към външните играчи/сили/държави; употребата националистическата реторика, за да се направи изолацията възможна, елиминацията на вероятна политическа опозиция, елиминация на интелигенцията и дисидентите, забрана на религиозните практики, жестоката политическо преследване на лица заподозрени в измяна на политическата идеология. В държава с население едва три милиона жители, стотици са жертви на политически преследвания и наказания. Тоталитарният режим и неговите практики създават огромно разделение в обществото и еднопартийната държава. Албания е обгърната в мистерия в очите на външния свят до момента, в който комунизмът в държавата пада през 1991 година, политическия плурализъм и първите демократични избори са позволени. Частната собственост, наред с религията, е напълно забранена и фермерите били принудени да стават част от т.нар кооперативи и да колективизират техния добитък. В селското стопанство се създават държавни по характера си кооперативи при пълно лишаване на населението от земя за частно ползване. Отсъствието на заинтересованост и на стимули за работа задържа развитието на земеделието и животновъдството и изхранването на албанското население е постоянно съществуващ проблем.
Забранявайки частната собственост , чрез задължителната колективизация и въвеждането на т.нар "доброволческа работа" държавата разширява изключително влиянието си върху частната сфера на индивида и осъществява едно доминиращата роля над него. Така индивида бива поставен почти изцяло под държавен контрол.
Друг съществен факт е , че в момента на финално назряване на демократичните промени в страната, Албания е най-бедната държава в Европа, без икономика и съвсем слабо развита инфраструктура. Друга основна разлика между Албания и останалите Източно европейски държави е и фактът, че Албания по никакъв начин не изживява период на либерализация, нито в годините на седемдесетте, нито през осемдесетте. Напротив, точно обратното през този период тоталитарният лидер Енвер Ходжа имплементира още по тежък изолационизъм за страната. С елиминацията на образованите на запад албанци, комунистическата партия не остава никакво прозорче за развитието на либерален политически елит. Така Албания се оказва последната държава в Европа, която поема по пътя на плурализма и демократичните промени. Има дебати сред политическите изсле-

* Elez Biberaj. Albania in Transition: The Rocky Road to Democracy (Westview Press, 1998)
дователи относно конкретните причини, които довеждат до променя в тоталитарната система и всъщност как става това възможно. Дали поради започналите сред населението протести или старият политически елит е имал желанието да се подаде на промените, реализирайки, че няма друг път, по който да се излезе от икономическата "безизходица" и социален колапс. Рухването на комунизма в Албания води след себе си морална, духовна и културна криза, чиито последици са загубата на самочувствие, загуба на национална идентичност и граждански морал. Албания в началния период на демократизация се явя наследник на жестока социална диференциация, която е резултат на тоталитарното и минало. По време на комунистическия режим нацията е разделена на две фундаментални части: хората, които подкрепят комунизма, а от друга страна, тези които биват преследвани и репресирани, бивайки срещу партията. Този политически климат несъмнено дава почва за конфронтация, която може да се види дори и в съвременната албанска политика. Тази конфронтация се използва от днешния политически елит особено по време на избори, тъй като анти-комунистическата реторика играе все още голяма роля. В същото време с началото на демократичните промени, след повече от четиридесет и пет години на тотална изолация и колективизация, албанците разбират свободата като " невъзпрепятстван път към личната изгода за сметка на обществото и публичната собственост."
Една от основните характеристики , които съвременното албанско общество е наследило от комунистическото си минало е силната идентификация на властващата партия с държавата. Победилата партия е възприемана като пълен господар над държавата.

Официален акт от 1990 година, издаден от управляващата партия дава правото на формиране на други независими политически организации в Албания, слагайки край на тъмната чедиридесет и седем годишна традиция на управление на държавата само от една партия- Комунистическата партия на Албания ( по-късно позната като Работническата партия).

Политическият живот в Албания в периода 1989-1996 година може да бъде ясно разделен на два етапа. Първият от тях (есента на 1989-март 1992г.) се характеризира преди всичко с усилията на комунистическата партия да запази властта в свои ръце. Разбира се, Рамиз Алиа и други ръководители на АПТ съзнават, че вече не могат да управляват по старому и единственият им шанс е да се представят за инициатори и извършители на вече

Shinasi Rama. "Failed transition, elite fragmentation,
and the Parliamentary Elections of June 29, 1997" The
International Journal of Albanian Studies 1, no. 1

неизбежните промени. Възприема се тактиката на постепенни отстъпки, на ограничена либерализация в обществено-политическия живот.

Политическият живот в Албания в периода 1989-1996 година може да бъде ясно разделен на два етапа. Първият от тях (есента на 1989-март 1992г.) се характеризира преди всичко с усилията на комунистическата партия да запази властта в свои ръце. Разбира се, Рамиз Алиа и други ръководители на АПТ съзнават, че вече не могат да управляват по старому и единственият им шанс е да се представят за инициатори и извършители на вече неизбежните промени. Възприема се тактиката на постепенни отстъпки, на ограничена либерализация в обществено-политическия живот.
В края на ноември 1989 година е обявена частична амнистия , включително и за някои политически затворници- нещо непознато до този момент в реалностите на социалистическа Албания. Малко по-късно, през януари 1990 година, Рамиз Алиа обявява някои идеи за ограничени политически промени, без обаче да засяга ръководната роля на АПТ в държавата и обществото. Демонстрациите и стачките, обхванали редица градове през март и април, както и предстоящото посещение на Генералния секретар на ООН Хавиер Куеляр в Тирана принуждават лидерите на АПТ да разширят своите отстъпки. През май 1990 година парламентът взима важни решения в областта на юридическата система и човешките права. Възстановяват се адвокатурата и Министерството на правосъдието, броят на фиксираните в Наказателния кодекс углавни престъпления се намалява от 34 на 11, като особено важна е постановката, че антиправителствената пропаганда престава да се тълкува като криминален акт. За първи път след десетилетия на албанците се гарантира правото да получават паспорт за пътуване в чужбина. Изключително важно значение има и отмяната на закона за атеистичната държава от- май 1990 година изповядването на трите основни съществуващи в страната религии (ислям, православие, католицизъм), както и воденето на съответната религиозно пропаганда е свободно.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Албанският преход към демокрация 1989-1996г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.