Албанският преход към демокрация 1989-1996г.


Категория на документа: История



Тези решения на албанския парламент, предизвикани от желанието на АПТ да се
Представи като носител на промяната, не са в състояние да спрат вълната от недоволство. През юли Тирана и други градове са залени от антиправителствени демонстрации, а след грубата намеса на силите за сигурност над 5000 албанци потърсват убежище в посолствата на чужди държави (Германия, Италия, Франция, Турция и др. ) и недвусмислено изразяват желанието си да напуснат управляваната от комунисти страна. Рамиз Алиа и обкръжението му вече са изложени и на международен натиск за погазване на човешките права. По-нататъшното им отстъпление е неизбежно.
_________________________________________________________
Боби Бобев, "Албания и Албанските идентичности- Изследвания", "Албания в трудните години на промени", стр. 240-241
През ноември 1990 година управляващите обещават отмяна на конституционно залегналата постановка за ръководната роля на АПТ и нова система на парламентарни избори през следващата година при задължителна конкуренция в отделните райони. Вълненията в страната продължават и през следващия месец не само се фиксира дата за изборите (10 февруари 1991 година), но и се гарантира тяхната многопартийност чрез вече споменатото разрешение за създаване на нови, независими политически партии.
Албания е последната държава от комунистическия блок в Европа, която се отваря за промени от тоталитарен към демократичен режим, почти година след кървавата революция в Румъния. За период от 47 години Албания е изпитала управлението само на една партия, а също така и на най- затегнатият политически контрол в историята на еднопартийните държави. Смяната на системата изглежда оформя две основни политически формирования- за и против комунизъм. С първите "демократични" избори и идването на Демократическата партия през 1992 година, демокрацията е просто разбирана като анти-комунизъм. Преходът към демократично управление се обяснява много просто- пълно унищожение на комунистическото минало и всичко дори и отдалечено сходно до еднопартийно управление, както и свобода от излишен контрол на държавата над личният живот на гражданите. Въпреки че тези действия се виждали правилни и лесни за изпълнение в този момент, това не било така. Задачата се оказала доста по сложна, поради факта, че политическият и интелектуалният елит, които съществували в този период били образовани във времето на комунизма и паради тази причина и неспособни да срещнат проблемите на прехода. Създават се две основни политически формирования- Социалистическата партия, която наследява структурата и основите на бившата Партия на труда и десните партии, които се събират около яростно анти-комунистичската Демократична партия. Демократичната партия е регистрирана официално на 19 декември с председател д-р Сали Бериша, а на 5 януари 1991 година излиза и първият брой на печатния й орган- вестник "Демократично Възраждане". Малко по-късно се оформят и други политически формации, опозиционни по своята същност- Екологическа партия, Републиканска партия, Демократически съюз на гръцкото малцинство "Омония". Сравнен обаче с останали Източноевропейски държави като Полша и България например, зародилият се албански политически елит , макар и да твърдял че се бори срещу комунистическото си наследство, това била трудна, почти непостижима задача, тъй като то било дълбоко вкоренено в общото комунистическо минало на албанския народ. Албания е едно изключение сред останалите бивши комунистически народи със своята пълна изолация и целенасочено и успешно изтребление на всички дисиденти и образовани на запад група от интелектуалци. Така кръгът от хора учредили Демократическата партия, макар и да твърдят че са против комунизма и да имат основна обществена подкрепа точно от тези изстрадали най-много от него, пак не би могло да се каже, че са готови за идващите демократични промени. Демократическата партия е на вълната на анти-комунизма макар нейните лидери да са възпитани в комунизъм и в частност някои от представителите й да са бивши членове на отменената Партия на труда. Самият лидер на Демократическата партия, Сали Бериша, е бил секретар на Партията на труда в медицинския факултет в Университета в Тирана (единственият университет в страната).
Първите многопартийни избори в новата албанска история се извършват в сложна обстановка и при очевидна неравнопоставеност на силите. АПТ държи в ръцете си властта, имащите зловещата слава органи на сигурността "Сигурими", армията, средствата за масова информация. Опозицията освен всичко друго изпитва и остър дефицит от време за организиране , пропаганда и преодоляване на дългогодишния страх сред албанците и особено сред преобладаващото селско население. При това положение изборните резултати не са изненадващи: в трите изборни тура АПТ спечелва 169 места в парламента срещу 75 за Демократическата партия и 5 за Съюз "Омния". Оценките за начина на провеждане на изборите са противоречиви- според АПТ те са минали нормално, но по мнението на опозицията и международните наблюдатели те не са били демократични и върху избирателите, особено в селските райони , е бил оказван силен натиск от страна на управляващите. Рамиз Алиа е избран за президент на 30 април 1991 година, а за министър председател е назначен Фатос Нано. Отчитайки взривоопасната обстановка в страната, лидерите на управляващата партия бързат да покажат желанието си за промени. Още в края на април парламентарната комисия изготвя временни конституционни закони, които бележат наистина крачка напред в обществено- политическото обновление- страната е официално назована Република Албания, деполитизирана е армията, силите на сигурността, съдът, следствието и прокуратурата, парламентът получава правото на контрол върху радиото и телевизията. Албанската партия на труда се преименува на Албанска социалистическа партия (АСП), разкритикувано е времето на Енвер Ходжа, подменен е 90% от състава на Централния комитет, а за генерален секретар е избран Фатос Нано. Тези промени не успяват да успокоят общественото недоволство и последват редица стачки и протести. Дори създаването на коалиционен кабинет с участието на представители от опозиционните партии не дава резултат. В някои от сблъсъците се дават жертви от страна на протестиращите. Те протестират за сваляне на комунистическото правителство и нови избори.

Те се провеждат на 22 и 29 март. Една година се оказва достатъчен период за преодоляване на страха и за снемане на доверието от бившите комунисти. За АСП
___________________________________________
Боби Бобев, "Албания и Албанските идентичности- Изследвания", "Албания в трудните години на промени", стр. 244-245

гласуват само 26% от избирателите и тя получава 38 места в парламента срещу 92 за Демократическата партия, 7 за Социалдемократическата, 2 за Съюза за правата на човека ( преименуваната "Омния") и 1 за Републиканската партия. Победата на опозицията е наистина съкрушителна и тя слага края на първия етап от политическото развитие на Албания след 1989 година.
Демократическата партия печели изборите през 1992 година, но тази промяна във властта е последвана от обвинения в това до колко са били легитимни изборите и легитимно ли е правото на Демократическата партия да управлява. Сали Бериша е избран за президент и е съставено коалиционно правителство начело с Александър Мекси. Пред Демократическата партия и коалиционните й партньори стоят трудни задачи за разрешаване във всичко възможни области. Демократическия процес начело на Сали Бериша е подкрепян международно и дълго време международните сили ще водят политика на "затваряне на очите", макар и виждайки че новият демократичен режим има твърде много сходство с бившия тоталитарен. Лидерите на властващата партия много бързо започват използването на стари и познати методи. Още през септември 1992 година са арестувани по обвинения в корупция, злоупотреба с власт и други политически престъпления 19 бивши комунистически лидери. За да подсигури преизбирането си за втори мандат Демократическата партия въвежда ред промени. Една от тях е приемането на закон за геноцид и престъпления срещу човечеството, извършвани от предишния режим в периода 1944-1991 година. По силата на неговите постановки под наказателна отговорност се подвеждат десетки бивши функционери на комунистическата партия и служители на "Сигурами", а на всички членове на висшите ръководни органи на АПТ, бивши министри и депутати и сътрудници на тайните служби се забранява политическа дейност до 2002 година. Сали Бериша прави и проект за нова Конституция, които дава големи прерогативи на държавния глава. Проектът е отхвърлен след национален референдум. В началото на 1995 година през февруари, се иска отнемане на имунитета на председателя на Върховния съд Зет Брози с аргумента, че той и съдът обикновено работят против волята на президента и управляващата партия. Гласуването в 150-членния парламент е с неочаквани резултати- само 54 депутати подкрепят предложението и то е отхвърлено, но макар и 7 месеца по-късно искането на Бериша е удовлетворено, защото парламентът отстранява Зет Брози от поста му. Въвежда се и нов закон за изборите, който значително укрепва позициите на управляващата партия.
Наближават вторите демократични избори в страната. Демократическата партия здраво държи властта в ръцете си и действа единно, АСП е обременена тежко от политическо наследство и е изостанала в модернизацията си. При това положение резултатите от изборите на 26 май и 2 юни 1996 година са практически предрешени. Те преминават при напрегната обстановка, при натиск и протести, при бойкот от страна на АСП и 5 по-малки партии на втория тур и на повторните избори в 17 района поради очевидни нарушения на закона. Международната оценка съдържа доста негативни елементи преди всичко за това, че Демократическата партия се е възползвала от положението си на управляваща за манипулиране на общественото мнение и натиск върху избирателите. Всичко това не променя крайните резултати. Пет партии спечелват участие в парламента- 122 места за ДПА, 10 за АСП, 3 за РП, 3 за Съюз за човешките права и 2 за Национален фронт.
Макар опитите за провеждането на свободни и справедливи избори- един от основните стълбове на демокрацията, такива все още не можело да бъдат постигнати. Ако се направят справки от международни и национални оценъчни доклади на изборните дейности в Албания, ще се направи извода, че процедурите по провеждане на избори значително са се подобрили, но все още Албания има да извърви дълъг път до постигането на въведените международни стандарти за провеждане на демократични избори. Така завършва вторият етап в политическият живот на Албания за периода 1989-1996 година. Той се характеризира с пълна победа на ДПА и утвърждаване на нейната власт.
В заключение защо преходът към демокрация след 1989 година в Албания има различни характеристики от останалите Източноевропейски държави могат да бъдат дадени няколко довода: Политическите партии в Албания в този период са неоформени и още твърде близко обвързани с комунистическото наследство на цялата страна. Политиците все още са водени от мотото "Победителят взима всичко". Т.е тепърва ще се изгражда едно политическо общество. Друг довод може да бъде системата на честни и свободни избори. Опозиционната политическа партия вместо бойкот и липса на желание за политически дебат, трябва да приеме изборните резултати. Както тежък порок е липсата на приемственост. Всяка нова партия с идването си на власт започва с уволнения и промени в изпълнителната власт. Друг довод може да бъде корупцията и недоверието в съдебната система. Макар и бавно Албания върви по тежкия път на промените, последна, но и първа сред Източноевропейските бивши комунистически държави във възможността да почерпи познание от вече минали по този път съседи.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Elez Biberaj. Albania in Transition: The Rocky Road to Democracy (Westview Press, 1998)
2. Боби Бобев, "Албания и Албанските идентичности- Изследвания", "Албания в трудните години на промени",
3. http://www.socialistalternative.org/literature/albania/ch1.html
4. http://en.wikipedia.org/wiki/People%27s_Socialist_Republic_of_Albania
5. и други





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Албанският преход към демокрация 1989-1996г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.