Алексий I Kомнин


Категория на документа: История


 Университет "Проф. д-р Асен Златаров" Бургас

Факултет по обществени науки

Курсова работа

ВИЗАНТИЯ

Тема:Алексий I Комнин

Изготвил:Женя Стефанова Дичева Проверил:Доц. Д-р Димчо Спец. БИ №192 Момчилов

Дата:14.11.2013г.

Съдържание:

1.Обща характеристика на епохата.
2.Алексий Комнин
3.Войни с нормани,печенези и седжукски турци
4.Първи кръстоносен поход
5.Социално напрежение.Богомилство
6.Изводи и заключения
7.Извори
8.Използвана литература
9.Цитирана литература
10.Епохата при Никифор Фока Вотаниат
11.Йоан II Комнин

Обща характеристика на епохата
Външно политическата равносметка от тази нерадостна епоха,разделяща заемането на трона от Алексий Комнин и смъртта на Василий II,е пълно крушение на византийските позиции в Азия,окончателното загубване на италийските владения и силният регрес на византийския авторитет на Балканския полуостров.Вътрешнополитическата равносметка се изразява в дълбоко сковаване на централната власт,угнетяваща стопанска криза,упадък на паричните стойности и разпадане на стопанско-социалната система на средновизантийската империя.Алексий I (1081-1118) е трябвало да постави на нови основи своето реставрационно дело.(Острогорски,1996,459)
Старата мощ на Византия изчезнала безвъзвратно,но Комнините са успели да спрат това разлагане на империята за цяло столетие.През XII в. Византия все още играе ролята на велика държава в Европа,която издържа не без успех непрекъснатите войни със своите съседи.Силите на империята все още не са били напълно изчерпани,въпреки загубата на Мала Азия.В ръцете на империята оставали Цариград,най-голям търговски център на тогавашна Европа,както и редица градове на Гърция - центрове на производството на пурпурни и копринени тъкани (Тива и Коринт).

Алексий I Комнин

Известната византийска династия Комнините произхожда от Южна Тракия,където през X в. живеят първите й представители.Тогава те придобиват големи поземлени владения в Пафлагония и се издигат в административната и особено във военната йерархия на Империята.Исак I Комнин (1057 - 1059) се е оженил за Екатерина,дъщеря на българския цар Иван Владислав (1015 - 1018), Алексий I Комнин (1081 - 1118) е истинският основоположник на династията,оженил се за Ирина Дукина.
Първите три императора от династията (Алексий I, Йоан II и Мануил I) са се отличавали с качества на добри държавници и пълководци и по тяхното време Империята е изживяла последния период на истински разцвет в своята история.
Алексий Комнин е роден през 1057 г. като трети син на Йоан Комнин (брат на император Исак I Комнин) и Ана Даласина,принадлежаща към прочутата кападокийска аристократична фамилия.В семейството били осем деца: Мануил,Мария,Исак,Евдокия,Теодора,Алексий,Адриан и Никифор.

Войни с нормани и печенези
Алексий Комнин е проявил забележителна енергия и постоянство в усилията си да подобри вътрешната обстановка и международното положение на империята.Като политик е показал изключителна ловкост още при първите си стъпки.Задачата му била твърде тежка : да изгради отново една вътрешно замряла,с ограбена военна сила империя,докато враговете я нападали от всички страни - нормани,печенеги,селджуки.Но и при тази на пръв поглед почти безизходна ситуация се оказало,че Византийската държава е разполагала с необходимите сили за съпротива.А това бива постигнато след тежки войни и напрегната дипломатическа дейност,с която може да се характеризира политиката на младия 33-годишен император. В началото му се наложило просто да се примири с факта,че цяла Мала Азия е под турска власт.Не можел да стори нищо друго,освен впоследствие да признае на Сюлейман завладените територии като заселнически земи и така формално да запази върховенството на Византия и да създаде фикцията,че уж завоеванията на Мала Азия не са суверенна сила,а подобно на печенегите на Балканския полуостров - федерати на империята,получили земите с благоволението на императора.
Всичките сили на императора трябвало да се насочат в борбата с норманите,защото след завладяването на византийската собственост в Южна Италия,Робер Гискар посяга и към източното адриатическо крайбрежие.Крайната цел на норманите била византийската корона.Тяхната следваща крачка била Драч,който трябвало да отвори пътя към Константинопол.Без необходимите военни сили и без достатъчно парични средства,Алексий I трябвало веднага след качването на трона да приеме борбата,която поставяла на карта съществуването на империята.Наложило се да бъде ипотекирано църковното имущество и със средствата,които били събрани,императора да свика войска,която по обясними причини се състояла предимно от чужди наемници и в голямата си част - от английски нормани. Алексий търсейки съюзници срещу превъзхождащия го враг,води преговори както с Григорий VII ,така и с Хайнрих IV и си осигурява подкрепата на Венеция.
Точно тук с пълна сила се проявява онзи момент,който е представлявал движещата сила на венецианската военна и съюзническа политика: морската република се стреми на всяка цена да си осигури свобода на придвижване в Адриатика и да предотврати укрепването на каквато и да било сила на двата бряга на Адриатическо море.По това време Робер Гискар е естествен враг, а Византия - естествен съюзник на Венеция.
На практика Венеция нанася на норманската флота тежко поражение и с това обсадата на Драч откъм морето е била вдигната.По суша тя продължила и една победа на Робер Гискар над императорската армия през октомври 1081г. предава града в ръцете му.След което нормански отряди нахлуват дълбоко в имперската територия,прекосяват Епир,Македония и Тесалия и обсаждат дори Лариса.Но през пролетта на 1082г, Робер Гискар е принуден да се върне заради едно въстание,което е разпалено в Южна Италия от партийните привърженици на императора,и се налага да предаде командването на своя син Боемунд.Византийската съпротива нараснала още повече и под натиска на императорската армия норманите започнали да се оттеглят.Междувременно венецианците завзели Драч като съюзници на империята.Робер Гискар успява да потуши въстанието и се включва в битката срещу Византия,но в началото на 1085г. умира при епидемия.Размириците избухнали след смъртта му в Южна Италия,освобождават Византия за дълго време от норманската опасност.
Боемунд бил принуден да се изтегли окончателно от Балканския полуостров,като всички земи и острови,заети от норманите,били върнати отново на Византия.(Ангелов,1994,211)
За оказаната помощ Венеция е поискала висока цена.С договор от май 1082г дожът на Венеция получава за себе си и своите наследници титлата протосеваст със съответно годишно възнаграждение,патриархът на Градо - хипертимос,а църквата на Венеция - почетно възнаграждение от 20 фунта злато годишно.Но преди всичко морската република получава изключителни предимства за своята търговия.На венецианците било разрешено в бъдеще да търгуват свободно с всякакви стоки във всички части на Византия,включително и в Константинопол,без да са длъжни да плащат каквото и да било.
И все пак,дори и след тази голяма победа положението не било напълно овладяно.Предстояла борба срещу друго не по-малко опасни противници - печенези и селджукски турци.Зареди ли се драматични събития,изпълващи с малки прекъсвания периода от 1084-1091г.Преди приключването на войната срещу норманите,Алексий I Комнин трябвало да потушава един бунт,вдигнат от пловдивските павликяни,начело с Травър,в който се намесили в подкрепа на метежника и печенежки отряди.
По време на сраженията срещу Травъл и неговите привърженици,които се укрепили в силната крепост Белятово,загинал изтъкнатият византийски пълководец,основателят на Бачковския манастир,грузинецът Григорий Бакуриани.(Ангелов,1994,212)
Накрая бунта бива потушен,но заплахата от нови стълкновения продължавала.Опасното било,че наред с печенезите,които се разпореждали по това време като господари на Мизия,от север,преминавайки Дунава,идвали нови печенежки орди,настроени враждебно.
През 1087г. многочислен печенежки отряд под началството на Челгу прекосява голямата река и навлязъл в тема Паристрион. Заедно с тях имало кумани,които били техни съюзници.Към тях се присъединили и маджари,начело със сваления от престола маджарски крал Соломон.
Нахлулите пришълци пребродили Мизия,минали Стара планина и навлезли в Тракия.Последвала бърза реакция от Алексий Комнин,който предприел противоудар и стигнал до Дръстър (Силистра).Въпреки усилията,които положил,градът издържал обсадата и императорът трябвало да се върне обратно.По пътя обаче,войската му била нападната от печенезите,подпомогнати от местното българско население.При настъпилата паника Алексий едва успява да се измъкне и само за една нощ прекосил Стара планина и се озовал при изхода на Чалъкавашкия проход при крепостта Голое.Това поражение предизвиквало тревога и насмешки сред жителите на Цариград.
През пролетта на 1091г.,когато нова вълна от печенези навлязла с тракийските земи с опасна близост до столицата.Имало раздвижване и от селджукските турци,готвейки удар срещу Константинопол.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Алексий I Kомнин 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.