Анализ на закона за защита на държавата


Категория на документа: История




Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Исторически факултет
Специализация "Българският парламентаризъм"

Курсова работа

Закон за защита на държавата

Изготвил: Проверил:

Искра Недкова Нейкова доц. д-р Веселин Янчев
История, ІІІ курс
Ф. № 24569

Военният преврат от 09.06.1923г поставя началото на фашистка диктатура в България, водена от правителството на Александър Цанков, чиято власт обаче се оказва нестабилна, тъй като няма подкрепата на народа. Веднага след това започва поредица от терористични актове още от юли 1923г (т.нар. бял терор). Правителството започва и подготовка за обявяването на Комунистическа партия извън законите в страната, чрез създаването на един изключителен закон.

С изготвянето на законопроекта се заема тогавашния министър на правосъдието Боян Смилов, който поставя заглавието "Законопроект за защита на държавата" и го внася за обсъждане в Министерски съвет в края на август 1923г. Той се е състоял само от няколко члена, като смъртното наказание е предвидено като единствена санкция. Законопроектът не е приет, тъй като не е одобрен от представителя на социалдемократическата партия и министър на железниците Димо Казасов. Въпреки отлагането на закона, фашисткото правителство продължава да засилва терора срещу Комунистическата партия като се подготвя за нейното окончателно разгромяване. На 12.09.1923г са арестувани около 2500 членове на БКП, които са предадени на специална комисия, която трябва да започне съдебни преследвания срещу тях. В следствие на тази акция Централният комитет на БКП свиква обща събрание, на което по предложение на Васил Коларов е определена дата за обща въстание в цялата страна на 22 срешу 23.09.1923г. Целта на въстанието е да свали от власт правителството на Александър Цанков, дошло на власт с военнофашистки преврат, и да установи работническо-селско правителство. Последвалото Септемврийско въстание разкрива ненависта на българския народ към фашизма и терористическия характер на диктатурата. Въпреки поражението на въстанието управляващите фашисти преценяват, че сега е точният момент за прокарването на юридическо оръжие, което не само ще ликвидира Комунистическата партия, но ще легализира извънсъдебния терор на правителството.

През декември 1923г законопроектът за защита на държавата отново е внесен за разглеждане в Министерски съвет, този път от министъра на обществените сгради, пътища и благоустройство Янко Стоенчев. Интересното е, че и този път чл. 1 от законопроекта (предвижда преследване за онези организации, които имат за цел да променят съществуващия държавен и обществен строй) отново е оспорван. В своите мемоари Димо Казасов споменава, че текстът е изменен и преправен по негово настояване и едва тогава бил внесен в Народното събрание. Веднага след разискванията и приемането му от Министерски съвет, законопроектът е внесен на монарха за одобрение с доклад №42 от 29.12.1923г. Незабавно след неговото одобрение, на 31.12.1923г са изготвени мотивите към законопроекта и на 02.01.1924г. са внесени за разискване в ХVІ-то Обикновено Народно събрание.

В хода на одобрението на законопроекта се наблюдават няколко интриги на правителството. Като за начало по искане на министъра на правосъдието се пренарежда дневния ред на Народното събрание и така обсъждането на мотивите заема първостепенно място. Тяхното прочитане е последвано от нарушаването на ал. 2 от чл. 38 на Правилникът за вътрешния ред на Обикновеното Народно събрание. Според него пред Народното събрание трябва да се чете само заглавието на законопроекта, ако целият му текст е повече от 30-40 страници. В този случай краткия законопроект за защита на държавата (състой се само от 18 члена) е представен като "доста обширен", което означава, че текста няма да бъде прочетен пред всички. С това си дело фашисткото правителтво показва, че явно се страхува от неговото изчитане, тъй като може да породи съмнения преди крайното му влизане в сила.

Въз основа на ЗЗД през април Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация "Освобождение".

Най-продължително се анализира чл.1, който гласи: Забраняват се всякакви обществени, политически и стопански организации, които за постигане на своите цели проповядват или прибягват в пределите на Царството, към престъпления, въоръжени акции, насилия или терористически действия, или учредяват свои нелегални поделения. Тази забрана характеризира закона като изключителен наказателен закон. Разискванията по чл.1 разкриват политическите позиции на представените в Народното събрание партии по основния въпрос - има ли право на съществуване БКП като главна политическа организация на работническата класа в страната, и дали нейното ликвидиране няма да представлява нарушение на Търновската конституция.

Анализът на законопроекта и на окончателния текст на Закон на защита на държавата включва система от политически престъпления:

І. Престъпления, състоящи се в създаването или членуването в забраненито в чл.1 организации, предвидени в чл. 2

Той съдържа в себе си два вида престъпления - създаване и организиране на забранени от чл.1 организации и ставането на член на такава организация. Обектът на престъпление в чл.2 е държавната сигурност.

ІІ. Престъпления, свързани с въоръжена форма на класова борба, предвидени в чл. 8 и 13.

Чл. 8 е приет и при трите четения на законопроекта без да претърпи никакви изменения. Обект на деянието е държавната и обществената сигурност, негов предмет може да бъдат изброените в текста материали, инсталации, съоръжения и сгради.

Чл. 13 е най-пряко свързан с въоръжената форма на класовата борба. По време на обсъжданията възниква въпроса за налагането на смъртно наказание за политически престъпления, но противниците на това мнения не успяват да докажат тезата си и не е променено. В този член не се изисква лично отношение на участника в дадена организация или група. Достатъчно е организацията, в която той членува, да предприеме престъпно деяние, за да бъде наказан да същото престъпление, без значение дали е взел участие в деянието или не.

ІІІ. Престъпления, насочени против въоръжаваните сили на буржоазната държава и фашистката диктатура, предвидени в чл. 6 и 7.

С постановленията на чл. 6 и 7 фашистите се стремят да предпазят лицата, включени във войската, жандармерията и полицията като въоръжени отряди на диктатурата от влиянието на революционните идеи и привличането им към антифашистките организации. При разискванията на чл. 6 започват бурни дебати относно смъртното наказание за политическите престъпления. В крайна сметка се взема решение то да бъде премахнато от чл. 6, но да остане в чл. 13. Така в чл. 6 смъртното наказание е заменено с доживотен строг тъмничен закон и глобата е намалена "от 100 000 до 1 000 000 лв" на "от 50 000 до 500 000 лв.". Чл. 6 включва три основни състава и един квалифициран. И при трите състава престъплението се извършва с пряк умисъл и не е резултатно, докато при квалифицирания състав то има резултат.

Чл. 7 включва три състава - изпълнителното деяние се състой в проповядване на неподчинение, в организиране на неподчинение и в подбуждане към неподчинение. Текстът показва стремежа на фашистката власт да накаже всички възможни прояви на класовата борба в страната.

ІV. Престъпления, свързани с идеологическата форма на класовата борба, предвидени в чл. 5 и 12

Текстът на чл. 5 е предназначен да нанесе удар срещу периодичния печат и срещу всякаква художествена, научна и политическа литература. Съдържа в себе си два състава - за оправдаване на инкриминираните от чл.1 организации и възхваляването на действията, които имат посочени цели и средства.

Със създването и включването на чл. 12 в Закона за защита на държавата се цели да се пресече притока на политическата, научната и художествената литература от чужбина (главно СССР) в България. Ал. 1 на чл. 12 съдържа разпоредба, която обявява за противоправно внасянето на посочените в текста произведения и им дава наказателноправна характеристика. Тези произведения се явяват едно от средствата за осъществяването на целите на организациите по чл.1 и затова се забраняват.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на закона за защита на държавата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.