Анализ на закона за защита на държавата


Категория на документа: История



V. Престъпления, свързани с интернационалните връзки на комунистическото движение, предвидени в чл. 10

След Септемврийското въстание дейци на Комунистическата партия и Земеделския съюз емигрират в чужбина, за да избегнат преследванията. Дори се създава задгранично представителство на ЦК на БКП, което непрекъснато поддържа връзка с останалите в България дейци. Текстът на чл. 10 е създаден за да прекъсне точно тези връзки.

VІ. Престъпления, свързани с подпомагането на революционната борба, предвидени в чл. 3 и 4

Относно чл. 3 съдържа доста неопределена информация относно "подпомагане със съвети или по друг начин", което предлага различни тълкувания на текста. Цялостната наказателна отговорност е разширена от възможността той да бъде прилагам за всякакъв вид помощници на организации, независимо дали те са техни членове или не.

Чл. 4 посочва конкретен вид помагачество, свързано с въоръжената форма на класовата борба и дейността на военния център. Той е типичен терористичен текст, тъй като има възможност да се прилага и при неопределени обстоятелства.

VІІ. Користни престъпления във време на метеж и размирици, предвидени в чл. 9

Чл. 9 е различен от останалите членове в Закона за защита на държавата. Той не визира типично политическо престъпление, а користно престъпление с цел "имотна облага за себе си". При обсъждането му от парламентарната комисия е намалена значително наказателната санкция - глобата става "от 100 000 до 500 000 лв" на "от 50 000 до 500 000 лв".

Във връзка със съставите на чл. 1, 2, 4, 6, 7, 8 и 13 на ЗЗД е включен и специален текст - този на чл. 11. той визира освобождаването от наказателна отговорност при определение случаи и условия. За негова основа служи чл. 55 от Наказателния закон от 1896г.

Членовете, които не попадат в нито една от групите престъпления, изброени до тук (чл.15, 17 и 18) имат специални характерисктики.

В чл. 15 е предвидена дисциплинарна отговорност за всеки, който заема държавна или обществена служба и едновременно с това се причислява към политическа организация, група или поделение. Санкцията, която е посочена е уволнение от служба. След първото четене на законопроекта, чл.15 претърпява промяна - отпада фразата "вън от наказанието, което може да му се наложи по този закон". По този начин чл.15 става много по-широкообхватен, понеже положението му не се поставя в зависимост от осъдителна присъда.

Текстовете на чл.17 и 18 определят процесуалните аспекти на приложението на ЗЗД. Предава се изключителна важност на делата на Закона за защита на държавата, като се посочва изрично в чл.17 за необходимостта те да бъдат разглеждани пред окръжните съдилища, дори и по спешност, ако се налага. Текстът на чл.18 се оказва спорен, тъй като се отнася за налаганата мярка за неотклонение, която в началото важи за всякакви деяние. Извършената промяна пояснява, че трябва да се прилага само за престъпления, които "се наказват с повече от 5 години строг тъмничен затвор".

След бурни разисквания Законът за защита на държавата е окончателно приет от парламентарните групи на Демократическия сговор, Националлибералната и Социалдемократическата партия на 04.01.1924г по време на първата редовна сесия на ХХІ Обикновено Народно събрание. Законът влиза в сила с указ № 2 от 23.01.1924г и е публикуван в Държавен вестник, бр. 240 от 25.01.1924г. Правителството отпечатва 15 000 афиша, които разпространява във всички селища на страната.

Скоро след гласуването на ЗЗД по инициатива на ЦК на БКП започва изграждането на "легална" партия на труда. Учредителният й конгрес е в края на март 1924г, като за кратко време успява да привлече към себе си изключително много антифашистки последователи. Освен нова партия комунистите замислят още една въоръжена атака срещу фашисткото правителство. Създават се комунистически групи във войската и териториалните военни организации, които в последствие са снабдени с оръжия. В тази обстановка положението на правителството става още по-настабилно като губи обществената си опора. Александър Цанков разбира, че Законът за защита на държавата не оказва очакваното стряскащо въздействие по отношение на участниците в антифашистката борба. Затова той решава да пристъпи към изменение и промяна на новия наказателен закон, в който ще се включат много по-тежки мерки за борба с комунистите.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата е възложен на министъра на правосъдието Цвятко Бобошевски още пред декември 1924г. Внесен е за обсъждане в Народното събрание на 26.02.1925г., а на 10.03 е приет с мнозинство. Утвърден е с указ № 5 от 14.03 и обнародван в Държавен вестник, бр. 278 от 16.03.1925г. Против Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата гласуват представителите на Комунистическата, Социалдемократическата и Радикалната партии и Земеделския съюз.

В закона са извършени промени в няколко направления:

І. Изменени са 11 от съществуващите 18 члена на съществуващия закон за защита на държавата (промените са на 1, 2, 3, 5, 11, 14, 15, 16, 20, 22 и 23). Чрез тях се увеличават наказателните санкции и случаите, за които се предвижда смърт.

ІІ. Въведени са 6 нови члена (6, 7, 10, 13, 18 и 19), което увеличава броя на членовете на закона от 18 на 23.

Според законопроекта непроменени остават само 6 от членовете на ЗЗД, чл. 5 от номерацията от 1924г е премахнат.

Въпреки изменението на Закона за защита на държавата, атаките срещу фашисткото правителство от страна на БКП стават все повече. Кулминацията през пролетта на 1925г са 2 атентата - на 14.04 срещу цар Борис в Арабаконашкия проход и на 16.04 в църквата "Св. Неделя". Веднага след това в страната е обявено военно положение. Това става чрез доклад № 672 на Александър Цанков до царя, с който моли да даде съгласието да бъде обявено военно положение и да бъдат учредени военно-полеви съдилища. С указ № 3 на цар Борис на 16.04 са създадени Софийския, Пловдивския и Русенския областни военни съдилища. След обявяването им започват масови преследвания и арести на комунисти, а по извънреден ред са ликвидирани Иван Манев, Гео Милев, Коста Янков, Николай Петрини и много други. Без съд и присъда са убити Александър Атанасов (адвокат), Найден Киров (адвокат), Минчо Топалов (шивач), Филип Раковски (търговец), Петър Попов (секретар-бирник).

За да пресъздаде извършените кръвопролития фашисткото правителство изготвя нов Закон за изменение и допълнение на закона за защита на държавата, с който да прикрие терористичните си деяния. Законопроектът е подписан от Цвятко Бобошевски на 23.04.1925г и внесен за обсъждане в Народното събрание на 25.04. Утвърден е с указ № 7 от 29.04.1925г и обнародван в Държавен вестник, бр. 21 от 29.04.

Измененията и допълненията от април 1925г могат да бъдат разделени в 2 основни групи:

І. Промяна на чл. 11, 16 и 18 - предвиждат максимално засилена наказателна отговорност за почагачите и укривателите на лица, извършили престъпление по чл. 11 и 16 от ЗЗД.

ІІ. Промяна на чл. 22 - осигурява извънредни средства за бърза съдебна и извънсъдебна разпра с участниците в антифашистката борба.

Следващата промяна, която претърпява Закон за защита на държавата е през 1934г по време на правителството на Кимон Георгиев. Чрез наредба-закон за разтурянето на партийно-политическите организации от 14.06.1934г политическия кръг "Звено" забранява съществуването и организирането на партии, съюзи и движения, както и на техните партийно-политически печатни издания, като вестници, списания и брошури.

Най-големи промени Закона за защита на държава претърпява по време на Втората световна война. Целта е неутрализиране на съпротивата срещу участието на страната във войната. По предложение на правителството на Богдан Филов, ХХV Обикновено Народно събрание приема изключителния Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата на 06.09.1941г. Утвърден е с указ № 108 от 10.09.1941г и обнародван в Държавен вестник, бр. 202 от 12.09.1941г. Изменени са 13 члена на ЗЗД и са добавени нови 15. Санкциите се увеличават и се налагат за най-малкото неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички членови на закона и не се отменя дори и когато засяга непълнолетни. Класифициращият признак в новото изменение е "във военно време", като делата на ЗЗД се изпълняват във военно-полевите съдилища. Допуска се някои от наказанията да бъдат извършвани публично пред всички.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на закона за защита на държавата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.