Априлско въстание 1876


Категория на документа: История


Априлско въстание 1876 година

В развитието си през епохата на Възраждането българите се превръщат в модерна нация.Тя обаче е принудена да съществува в условията на беззаконна,анахронична и чужда за тях във всяко отношение Османска империя.Националната идея-идеята за самостоятелност и изграждане на собствена държава,тласка българите към конфликт с османците.Насилническата действитеност го предопределя като въоражено въстание.Наред с останалите балкански народи и бъгарите нямат сили за самостоятелен успех.Поробеното население няма финансови и технически средства да се противопостави на западащата,но обширна империя,притежаваща модерно въоръжена армия и с въоръжено мюсюманско население.Българския въпрос е съставна част от Източния.Това поставя бъгарската независимост в пряка зависимост от интересите и политическите комбинации на великите сили.При тези условия се търси подкрепа отвън,както са постъпили предишните десетилетия гърци и сърби.Освен външна подкрепа е необходимо и собствено освободитено движение.Българите преминават през няколко етапа на развитието му и достигат до върховната му проява-изграждането на съзаклятнически общества,които да подготвят народа за революция.Най-значимо сред тези общества е БРЦК,но комитетът изпада в криза след смъртта на Васил Левски.Въпреки това той преценява правилно новия етап в Източната криза след 1875г. и се риентира към въоражено въстание,избухнало през септември 1875г..Поуките от него са,че за мащабни въстанически действия е необходима по-продължителна и по-сериозна идейна пропаганда и най-вече военно-техническа подготовка сред населението.Към такава тактика се придържа Гюргевския комитет,пряк продъжител на БРЦК.В резутат на действията на гюргевските дйци през пролетта на 1876г. в българските земи избухва въстане,което задълбочава Източната криза,има силен международен отзвук и предизвиква събитията,довели до възобновяването на българската държавност.

След разгрома на Старозагорското въстание и разпадането на БРЦК,ревоюционите дейци се събират в Гюргево и решават да създадат нов революционен център.През октомври-ноемрви 1875 там се събират редица революционери,преминали през школата на ВРО.Председател е Стефан Стамболов,основна фигура на освободителното движение след оттеглянето на Хр.Ботев.Присъстват още Н.Обретенов,Ст.Заимов,П.Волов,Ил.Драгостинов,Г.Бенковски и др.Комитета взима решение да организира въстание,което да избухне май1876г.Разделят страната на революционни окръзи и определят главни апостоли и техни помощници за всеки от окръзите.Събранието в Гюргево взема решение за възтановяване на комитетската мрежа,изпратен е апел до българските офицери на руска служба и към старите воеводи да се присъединят към въстанието.Определят за тактика бойните действия да са предимно в планинските райони,съчетани с нахлуване на чети отвън,диверсионни акции по железницата Белово-Одрин,запалване на турски селища,където юсюлманското население се противопоставя с оръжие.Изготвят текст с въстаническа клетва.Заседанията на комитета приключват на 25 декември 1875г..В началото на януари 1876г. апостоите преминават Дунав и се отправят към определениете им райони.Координиращи функции са възложени на 1 Търновски окръг,ръководен ит Ст.Стамболов,но Търново не успява да се наложи като център на подготовката и на въстанието.

За първи революционен окръг е определен Търновски,начело със Стефан Стамоболов.За помощник е определен Христо Караминков,а Георги Измирлиев е военен инструктор.Към апостолите се присъединяват още поп Харитон Халачев,офицера от руската армия-Петър Пармаков,учителят Бачо Киро Петров,Стефан Пешев.По конспиративни съображения е създаден център в Горна Оряховица.Въстановени са старите революционни комитети и са създадени нови.Организацията в Първи революционен окръг е задовоителна като политическа пропаганда и въстановяване на революционната мрежа.Значително изостава въоражението на въстаниците.Направен е опит да се заки оръжие от Румъния и да бъде прехвърлено в страната,но опитът е неуспешен.
Втори революционен окръг е Сливен,главен апостол е Иларион Драгостинов.Помощници са му Г.Обретенов(военен инструктор) и Стоил войвода.Първоначално за поощник е определен и Г.Икономов.Той е от Сливен,добре известен на властите с революционната си дейност,и се премества в Четвърти революционен окръг.Подготовката тук е по-саба.Въстановена е ного малка част от комитетите,съществуват и различия между апостолите и местните революционни дейци,като последните настояват за четнически действия в балкана.На Стоил войвода е възложено да създаде въстанически лагер в планината,което е в разрес с решенията на Гюргевския комитет.
Враца е третия революционен окръг,с главен апостол Стоян Заимов,помощници са му Н.Обретенов и Н.Славков(военен инструктор).Тук подготовката е крайно незадовоителна.След ареста на Н.Славков,Обретенов остава в Румъния и се включва в четата на Хр.Ботев.Ст.Заимов остава сам.Той и местните дейци не действат решително-почти не се въстановяват комитети.Изработен е "Закон за всички въстаници",събрани са известни средства за оръжие,но нищо друго не е било направено.
Четвърти революционен окръг е Плодивски(Панагюрски).По съображения за сигурност центърът на окръга е установен в Панагюрище,като главен апостол е П.Волов.За помощник е определен Г.Бенковски.Привлечени са З.Стоянов и Г.Икономов.В 4 окръг е проведена най-добра подготовка.Апостоите предприемат обиколки в окръга,въстановяват страите комитети и изграждат нови.Активно работят редица местни дейци,като Т.Кабешков,П.Горанов,П.Бобеков,В.Пелешков,Кочо Честименски и др.При подготовката изпъква организаторския талант на Бенковски,той поема и водеща роля в Панагюрски революционен окръг.Специално внимание се обръща на военно-техническата подготовка,използвани са контрабандните пазари за оръжие и боеприпаси.

На 14-16 април 1876г. се провежда събрание в местността Оборище,свикано от апостолите на 4 револ.окръг.Взема се решение въстанието да започне на 1 май.Апостолите получават извънредни пълномощия,за да ръководят въстанието,надделява схващането да се водят отбранителни боеве в укрепените пунктове в Средна гора и Родопите,за център на въстанието е определено Панагюрище,обсъдена е бойната тактика,а специална комисия,начело с Бенковски трябвало да изработи конкртен план за въстанически действия.

След събранието в Оборище,един от делегатите Ненко от с.Бълдьово,съобщава пановете за въстание на турските първенци в Пазарджик.Изпратени са полицейски отделения,за да арестуват водачите на организацията.Вследствие на това на 20 април 1876г. в Копривщица,Панагюрище,Клисура и др.селища в 4 револ.окръг е обявено предсрочно въстанието.Каблешков уведомява апостолите в Панагюрище за станалото,като им изпраща "Кърваво писмо" с призив да последват техния пример.Нарича се така,тъй като на писмото е нарисуван кръст с кръв.Формирано е Привременно правителство,начело с П.Бобеков.Г.Бенковски с "хвърковата чета" поема към селата на запад ,а Г.Икономов и П.Волов къ Карлово и Копривщица.Бунтът обхваща Средногорието,селищата по горното течение на Марица и северните склонове на Родопите.Създава се укрепен лагер на връх Еледжик в Ихтиманската Средна гора.На 22 април се освещава знамето на революцията в Панагюрище,знамето е дело на Райна Попгеоргиева.

Турското правитество концентрира значителни войскови части.Мобиизиран е башибозукът,който незабавно атакува въстаническите пунктове.Първите сражения са още на 22 април.На 26ти пада Клисура.Панагюрище се брани 4 дни,но е превзето на 30 април.Копривщица се предава на обсаждащите я турски части и башибозук.Водачите на въстанието са арестувани от местното население,но се спасяват с хитрост-воеводата Иван Ворчо излъгва,че приближават сръбски и руски войски.Превзет е също Еледжик.Башибозукът извършва потресаващи жестокости не само над въстаниците,но и над беззащитното мирно население.Въстаниците под ръководството на В.Петлешков,се съпротивляват повече от седмица на превъзхождащите ги турски сили,включително на редовна армия с артилерия.След преговори брациговчани се предават,водачът им е убит по особено мъчитеен начин-изгорен на бавен огън.В Перущица се откроява героизма на Кочо Честименски и Спас Гинев,като убиват себе си и семействата си,за да не попаднат живи в ръцете на врага.Батак се отбранява успешно,но боеприпасите се изчерпват и населението се изтегля към планината.Освирепеите башибозуци избиват цялото население.В началото на май въстанието в 4 окръг претърпява поражение.П.Волов и Икономов се удавят в р.Янтра на път за Влашко,а Бенковски намира смъртта си при засада в Тетевенския Балкан.Оцелява летописецът З.Стоянов,който е заловен и изпратен в затвор.
Кървавото писмо е получено в Горна Оряховица на 25 април.Апостолите обявяват въстание. Още на 27 април властите арестуват някои от предводителите:Г.Измирлиев,Ив.Семерджиев,Ст.Пешев и др.В селата Мусина,Бяла черква,Михалци,Вишовград,Дичин и Русая е сформирана чета от 200 души,начело с воеводата поп Харитон и военният командир Петър Пармаков.Четата се отправя към планината,но е обградена в Дряновския манастир.В продължение на 9 дни до 7май въстаниците успешно отбиват атаките на 11хилядната турска войска,но накрая манастира е разрушен,но някои т четниците избягват сред,които е и Бачо Киро,но по-късно са заловени,осъдени на смърт и обесени.В Габровско и Севлиевско е сформирана чета от около 220 души,командвана от Цанко Дюстабанов.Тя се насочва към севлиевските села Кръвеник,Батошево и Ново село,които масово въстават,но след деветдневни сражения са превзети и унищожени.В Тревненско е формирана чета от 120 души,под ръководството на Т.Кирков,Х.Патрев и Ст.Гъдев.Скоро след това тя е разбита,а въстаниците се разпръскват.Градовете от 1ви револ.окръг не въстават,поради бързите действия на турските власти и предприетите арести.В Търновски окръг въоражената борба е под фората на четнически акции.
В Сливенски револ.окръг са по-ограничени и слаби въстаническите действия,заради големия турски гарнизон,намиращ се в близост до града.Началото на бунта е обявено едва на 3 май в планинската местност "Куш бунар",където до 7 май се събират въстаниците от околните селища.Формираната малка чета освобождава с.Нейково и Жеравна,но е преследвана от башибозуци и е приндена да се раздели.В следващите дни повечето от въстаниците са заловени и избити.Загиват апостоите Ил.Драгостинов,Стоил войвода и Г.Обретенов.
Неуспешен е опита на Ст.Заимов да вдигне въстание във Враца,едва а 11май.На 18 май се събират около 500 души,но без оръжие и се разпръскват.Увеличения контингент от турски войски разкоебават ръководителите на комитета.
В момент когато въстанието е вече потушено,от Румъния преминава четата на Хр.Ботев.Това също е според плана,приет в Гюргево,макар че там се предвиждало нахлуването на повече големи чети.Хр.Ботев организира четата подпомгнат от Н.Обретенов и Г.Апостолов,наброява около 200 души.Според първоначалния замисъл за воевода е определен Ф.Тотю,но той се отказва,тогава начео застава Ботев.Военен командир е Никола Войновски,знаменосец Н.Симов.На 6 май четниците овадяват австрийския параход Радецки,а на 17 май слизат на брега на с.Козлодуй. и се отправят към Врачанския Балкан.Провалят се опитите на Врачанския комитет да започне масови въстанически действия,осуетяват се и надеждите за подпомагане на четата от естното население.На 20 май оцелелите четници водят сражения по височините на Камарата,Купена и Околчица край Враца.Привечер Ботев с част от щаба се спират до скала на югоизточния склон на Камарата,в този момент куршум пронизва смъртоносно веикия български революционер.Командването се поема от Н.Войновски и през седващите дни въстаниците разделили се на групи биват заловени или избити.
На 16 и 17 май друга чета преминава Дунава и слиза източно от Тутракан.Войводата Таньо Стоянов и 20 четници се насочват към Стара планина,за да се свържат със сливенските въстаници,но отрядът е открит и преследван от редовна турска войска и башибозук.На 27 май в околностите на с.Араплар,Поповско,четата е разбита,войводата загива в ръкопашен бой.
Априското въстание било потушено с невероятна жестокост.Около 30000 души,предимно мирно население,а не въоражени въстаници,били избити.Напъно унищожени са над 80 селища,други 200 са ограбени.Тези сведения предизвикали остра реакция на световното обществено мнение.От голямо значение са кореспонденциите на американския журналист Дж.Макгахан и англичанина Е.Пиърс.За 1876-77г. в 200 европейски вестника изизат над 3000 статии в подкрепа на българите.Във Франция за жестокостите пишат Виктор Юго и известния журнаист Жан дьо Вестин.В Англия правителството на Дизраели подкрепя Турция,но срещу него има големи протести.Опозиционната либерална партия на Уилям Гладстоун,организира демонстрации в подкрепа на българите,Гладстоун издава бтошурата "Българските ужаси и Източния въпрос".В подкрепа на българите се изказва и Ч.Дарвин.Итаианците организират митинги в българска подкрепа.Дж.Гарибалди изпраща телеграма,за да окуражи българския народ и изказва съжеление,че лично не може да участва в тяхната борба.Движението за бъгарската кауза в Чехия се води от поетът Сватоплук Чех и историкът Константин Иречек.Румънската интеигенция подкрепя българите,в тяхна полза се изказва политикът Доброджеану-Геря.В Русия е особено силна реакцията.Важна заслуга за това има славянофилската преса.В подкрепа на българите се обявяват огромна част от интелектуалците като:Л.Толстой,Ф.Достоевски,Ив.Турганев,Д.Менделеев и др.Славянските комитети събират помощи за пострадалите,а водаите и оказват натиск върху правитеството и Александър 2 да се застъпят за българите.Общественото мнение принуждава политиците да създадат анкетна комисия,която да разследва турските зверства при потушаването на въстанието.Участват секретарят на английското посолство Уолтър Беринг,руският консу в Пловдив княз Церетелев,от страна на САЩ-Юджин Скайлер,Дж.Макгахан.Комисията констатира факти за масово избито население,отвличане на деца и жени и по-късна разпродажба,многобройни обири и всякакви други издевателства над българите.
Като основен център на националноосвободителното движение след Априлското въстание се оформя Румъния,работещо в 2 направления революционно и консервативно.В първото са оцеелите от въстанието дейци,а второто се олицетворява от активизиралата се Добродетелна дружина.Московския славянски комитет изпраща като представител Вл.Йонин,със задача да помири емиграцията и да създаде обща организация.Такава трябвало да бъде БЧН,създадена от "старите" и бивши дейци на БРЦК,поддръжници на Каравелов.Малко по-късно БЧН се трансформира в Българско централно баготворително общество БЦБО,но без участието на "старите",които формират своя организация пак с името БЧН.БЦБО с председател К.Цанков,е зависимо от руските славянофили и залага на руска намеса.Организацята събира помощи за жертвите на въстанието.След началото на Сръбско-турската война набира и доброволци за Сърбия.В края на 1876 БЦБО организира широка кампания във връзка с Цариградската конференция,като предлага програма за уреждане на българския въпрос.БЦБО променя името си на Български централен комитет,който се саморазпуска веднага след началото на Руско-турската война.
През юни-октомври 1876 се води сръбско-турска война.Включват се ного български доброволци.
На 30 май 1876 се извършва преврат в Османската империя.Султан Абдул Азис е заменен със султан Мурад 5,засилват се и позициите на младо-турската партия и лидера и Мидхат паша.Новото правителство иска да покаже,че в Турция започват либерални реформи.Мурад 5 е заменен на 31 август от Абдул Хамид.+
Българските първенци изпращат делегация в европейските дворове.Марко Балабанов и Драган Цанков представят пред Великите сили меморандум,в който са изложени българските искания,съставен е през август 1876 и се настоява за пълна автономия.
На 26 юни 1876 се състои среща в Райхщад между руския император Александър 2 и австроунгарския Франц Йосиф.Договарят се гаранции за Сърбия и създаване на славянска автонона държава,с уточнение да не е голяма,като евентуална граница се беежи билото на Стара планина.Уточняват се аявстрийските претенции към северозападната част на Балканския полуостров и се споразумяват се Австрия да запази неутралитет при евентуално нападение на Русия срещу османците.
През октомври 1876 ,за да спаси Сърбия от пълен разгром Русия изпраща ултиматум до Турция,с искане за прекратяване на бойните действия и провежда частична мобилизация.
Западните сили и най-вече Англия не желаят въоражен конфликт.Под техен натиск Османската империя се съгласява да бъде свикана еждународна конференция по българския въпрос.Предваритено Русия предлага проект,според който България образува автономна провинция от всички българскки градове без Варна,Одрин и Воден.Англия и Австро-Унгария предлагат автономия само на бунтовническите райони,а останаите области да останат в старото си положение.След консултации се стига до идеята България да се раздели на 2 области като от тях се извадят Беломорска и Одринска Тракия.След достигане на принципно разбирателство конференцията започва своята работа на 11/23 декември.Като решения са приети разделянето на България на 2 автономни области-Източна с център Търново и Западна-с център София.Турция знаейки за противоречията между великите сили,отхвърля предложението,под предлог,че султанът дарил на всички свои подданици конституция,даваща равноправие и свободи.След провала на конференцията,единствения път за решаване на българския въпрос остава война.
През 1876 българите водят неравна борба с Осанската империя,връхна точка на която е Априлското въстание.То изиграва важна роля в историческата съдба на българската нация.Въстанието нанася непоправим морален удар на турското правителство и окончателно го компрометира в лицето на Европа.На Цариградската конференция великите сили признават правото на българите да съществуват като свободна нация и да имат своя държава.В крайна сметка твърдим,че Априлското въстание успява.Не да разгроми Турция,едва и някои от апостолите го е вярвал.Въстанието постига своята политическа цел-международното движение в защита на бъгарите,провокира европейската дипломация да се заеме с българския въпрос.Априлското въстание развързва ръцете на Русия за победоносна война срещу Османската империя,война донесла въстановяването на българската държавност.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Априлско въстание 1876 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.