Аржентина от независимостта до Първата световна война


Категория на документа: История




На 24 ноември 1836 г. провинциите на бившето вицекралство Ла Палата приемат конституция, която утвърждава техния съюз и името на новата държава. Такова става Аржентина. Латинска дума argentum означава сребро.

Аржентина през тази епоха често се казва, че добитъкът е по - многоброен от хората. През 1809 г. в страната живеят 406 000 жители, 1819- 527 000, 1839 г. - 768 000. Огромна е ролята на европейската имиграция. От 1890 до 1910 г. в страната идват 2 милиона имигранти от Европа, като до началото на това явление в Аржентина живеят по - малко от 4 милиона души. Сред новодошлите европейци важен дял се пада на италианци, германци, испанци и други. Към 1914 г. 30 % от населението са чужденци. Аржентинската пампа, подобно на североамериканските прерии е благоприятна за иммиграция, особено след изтребването на индианците през 1879 г..

Началния етап в развитието на аржентинската държава е съпроводен с военен конфликт и вътрешни граждански войни. От 1825 г. до 1828 г. се води войната с Бразилия за Източния бряг ( Уругвай ). Министър - председателят Ривадавия се стреми да консолидира младата държава чрез реформи и предпочита да потърси премирие с Бразилия. През 1827 г. се подписва мирен договор с Бразилия, според който Уругвай остава в рамките на Бразилия. Последното предизвиква силното недоволство на федералистите и Ривадавия подава оставка. Подновяването на войната обаче не носи победа за Аржентина. Успоредно с военните действия се развихря борбата между федералисти и унитаристи. Федералистите защитават каузата на широка автономия на различните провинции. През август 1827 г. провинция Буенос Айрес възстановява своята автономия, като преодолява опита на унитаристите да попречат на този процес. През април 1829 г. обединените федералистки войски, командвани от Хуан Мануел Росас нанасят поражение на армията на унитаристите.

Доминиращата " унитарна " партия води политика на свободна търговия и това вреди на местните занаяти, които търпят жестоката конкуренция на внасяните английски стоки. Положителната страна пък е, че се активизира и увеличава износът на кожи. Вследствие на неблагоприятните икономически процеси към 1830 - 1834 г. се увеличава бюджетният дефицит, инфлацията и държавният дълг.

В началните години на независимостта се приемат конституции през 1817, 1819 и 1826 г. През 1826 г. издава избирателен закон, който фиксира общо пряко избирателно право, останало обаче повече като теоретична ориентация. И тук освободителните войни спомагат за разтваряне на расовите касти, общностите и съсловията, типични за старата колониална система. В хода на политическите събития израстват хора с обикновен произход, някои от тях гаучос като Факундо или почти такива като бъдещия диктатор Хуан Мануел Росас. Отрядите на Росас са от хора със смесена кръв - европейска, индианска и негърска, а бойните знамена носят фригийската шапка. Росас възстановява държавата и стимулира стопанското развитие, консолидира единството на страната и се бори против домогванията на съседите.

Страната преживява 50 години кризисни явления, докато излезе от епохата на хаоса. Вицекралството Ла Палата се разделяя на 4 държави: Аржентина, Уругвай, Парагвай и Боливия. Голямата част от населението е от Навара, Арагон и баските провинции и демонстрира силно независим дух. След чести смени през 1829 г. коалиция от едри собственици и търговци издига Росас за губернатор на провинция Буенос Айрес, като му предоставя практически неограничени пълномощия. Росас е богат земевладелец и собственик на предприятия за осоляване на месо за износ. При това той притежава значителна част от земите в провинция Буенос Айрос, формира собствени въоръжени отряди от пеони, гаучо и бивши роби. Към Буенос Айрес на базата на федеративния принцип се присъединяват и други крайбрежни провинции като създават "Провинции на крайбрежния пакт". Скоро между тях и Лигата на вътрешните провинции започват военни действия и към 1831 г. лигата се разпада. През 1832 г. Законодателното събраниие на Буенос Айрес избира отново Росас, но го лишава от извънредни пълномощия. Тогава Росас отказва поста и вместо него за губернатор е избран Хуан Рамон Балкарсе. В това време Росас изтласква индианците и се връща обратно в Буено Айрес. След проведен плебисцит през 1835 г. Росас получава отново извънредни пълномощия. Формира се "Дружество на реставрацията" с емблема царевичен кочан. Неговите членове се обявяват за ренесанс на порядките от колониалната епоха. Междувременно се пропагандира и налага култ към личността на Росас, като в негова чест месец октомври носи неговото име, а за национален празник е установен рожденият ден на каудильото.

Росас е способен управител, който ръководи провинцията 20 години, но не успява да присъедини останалите райони на страната. Освен това неговата политика е противоречива. През 1835 г. е легализиран орденът на йезуитите катом у се възлага училищното образование. Следва увеличаването на функциите на полицията, която също получава право да контролира образованието. Аграрните декрети от 1832 - 1838 г. са в полза на латифундии - стите, тъй като премахват въведената още от Ривадавия система на право на държавата да раздава земи от своя фонд. Тези земи преминават в частни ръце. Росас, бивш креолски естансиеро, обаче въвежда ред и постига известно намаление на дълга на Буенос Айрес и се увеличава износът на кожи и вълна - основни артикули на местната търговия с чужбина. Същевременно се удвоява броят на корабите, посещаващи Буенос Айрес. Независимо от тези резултати страната си остава бедна, слабо населена и предимно с отглеждане на огромни стада добитък. При управлението на Росас се утвърждава едрото земевладение на латифундиите. Като той раздава концесии на своите приятели, войници и купувачи.

Диктаторът Росас полага усилия да присъедени Уругвай или да го подчини на Буенос Аерос. Затова въвежда високи мита на общата граница и подбужда вътрешни размирици като се стреми да постави своята креатура Орибе. В противовес на това Франция поддържа уругвайския президент Ривера и през март 1838 г. блокира Буенос Аерос. Междувременно под натиска на Лондон през 1840 г. между Франция и Аржентина се сключва споразумение. Блокадата е прекратена, остров Мартин - Гарсия е върнат на Аржентина и Росас поема ангажимент да признае независимоста на Уругвай. След като урежда тези въпроси Росас се обръща с военни сили срещу опониращите вътрешни провинции. През 1841 г. неговата армия разбива обединените сили на провинциите Санта ФеКориентес, унитаристите и Уругвай и обсажда Монтевидео. Този път срещу Росас се обявяват анблок Великобритания и Франция и през 1845 г. отново блокират Буенос Аерос. През 1849 г. Росас сключва договор с Великобритания, а през 1850 г. с Франция, като поема задължението да изведе войските си от Уругвай. През ноември 1851 г. Бразилия, Парагвай и провинциите Кориентес и Ентре - Риос сключват съюз със задача да освободят Аржентина от нейния диктатор. В последна сметка коалицията, подкрепена от Бразилия, го побеждава и сваля то власт.

Интелигентните представители на опзицията са възприели идеите на Френската революция, като и политически модели и практики на САЩ и Великобритания и се противопоставят на креолското и метисковарварство. В този ред на мисли следва да се посочат имената на Сармиенто, Алберди и Ечевериа. Победата над Росас утвърждава тези идеи и се ражда държавата - нация, като типично либерална и отворена към външния свят. Създадената аржентинска политическа система е в синхрон с идеите на Ечеверия за върховенството и разума на народа. Според него само съзнателната и разумна част от гражданството трябва да упражнява върховното право. През 1852 г. победитилите дават на Уркиса титлата " Временен диктатор на аржентинската конфедерация " , като Буенос Аерос отказва да се присъедени към нея.

Бившият губернатор на провинция Ентре Риос изповядва идеите на равноправния федерализъм, но в умерена форма и склонност към обединителна тенденция. В опозиция на генерал Уркиса се обявяват олигарсиет на Буенос Аерос, унитаристите и привържениците на сваления Росас. Така традиционите противоречия между федералисти и унитаристи продължават. Новият президент съдейства за наказване на главните помогачи на Росас, дава свобода на печата и пуска в действие муниципалните органи. През 1852 г. се провеждат избори за Законодателно събрание на Буенос Аерос, които дават предимство на унитаристите и олигарсите на града. Уркиса получава пълномощия на временен управител на Аржентинската конфедерация като ръководи външната политика и се явява главнокомандващ на армията. Формира се национална армия, премахват се вътрешните митнически граници и се разрешава параходното плаване по р. Парана и Уругвай. В обстановка на нови вътрешни усложнения, включително военни действия, на 1 май 1853 г. Учредителното събрание в Санта Фе приема аржентинската конституция.

Новата конституция гарантира частната собственост, равенството пред законите, свобода на печата, словото, личността и др. универсални права. Бившите обединени провинции и бившата конфедерация се наричат " аржентинска нация ". Последната създава федеративна република с временна столица гр. Парана. Законодателната власт функционира чрез двупалатен конгрес, в който влизат палата на депутатите и сенат. Изборите са двустепенни и само за мъжете, ограничавт се правата на имигрантите, и за някои длъжности се въвежда имуществен ценз.

Изпълнителната власт се реализира от президента, който може да обявява война, сключва мир и да въвежда извънредно положение. Освен това държавният глава има право да амнистира, назначава Върховния съд, изработва, утвърждава и легимитира законите. Тук аржентинският президент надвишава правата на президента на САЩ. През 1854 г. за президент избран генерал Уркиса. Федерализмът се изразява вправата на провинциите да избират губернатори и длъжностните лица. С оглед пресичане на евентуални сепаратистки избухвания федералното правителство може да интервенира с воиски, да въвежда извънредно положение, да спира действието на конституцията и да отстранява незаконно възникнали власти. По такъв начин конституцията става важна предпоставка за консолидация на аржентинската държава и нация. Годината 1853 отбелязва приемането на новата конституция, която ще бъде трайна като тази на Чили от 1833 г. Конституцията установява двустепенно общо избирателно право. В реалните условия обаче либералите всъщност прилагат ограничено избирателно право и елитарно управление, което функционира 70 години и създава основите на модерната аржентинска държава. Но и в този вариант властта само на образования и разумен елит ще доведе до политическа олигархия, като в Чили. Една значителна част от аржентинският народ продължава да бъде изолирана от политическото право да гласува. През втората половина на 19 век силната президентска власт, съчетана с известна автономност на провинциите, все пак консолидира нацмоналното единство.

Практическото въвеждане на конституцията обече не е лесно. Буенос Аерос не преиздава решенията на Учредителното събрание в Санта Фе и едва през 1855 г. сключва мир. След 4 години войната отново избухва и завършва с победа на армията на Уркиса. През 1860 г. за нов президент е избран Сантяго Дерки. С цел да се спрат вонните стълкновения и политическите трудности на 25 май 1862 г. се свиква конгрес на провинциите в Буенос Аерос, който временно тушира разногласията и утвърждава за временна столица Буенос Аерос. През 1862 г. президентския пост е поет от Бартоломе Митре, известен водач на унитаристите. При него държавният живот се стабилизира, разбира се, съпроводен с типичните за този континент чести регионални въоръжени избухвания. При такива условия през 1865 г. Аржентина се включва в известната Парагвайска война.

След колониалната епоха в Аржентина се установяват няколко масонски ложи, една с френски и 5 с английски произход. Реставрацията на Фернандо VII принуждава испански масони да преминават в нелегалност, включително тези в испанските военни експедиционни корпуси. Диктатурата на Росас ограничава влиянието на масонските ложи, а след неговото падане отново се активизира масонското влияние.

Независимо от политическите катаклизми в икономическото развитие на Аржентина още през 50-те години се забелязват позитивни резултати. През 1853 г. в Буенос Аерос се наброяват 91 предприятие, предимно от леката промишленост, а през 1857 г. е построена първата железопътна линия. След завършването на Парагвайската война от 1868 - 1870 г. приключва продължителната борба между унитаристи и федералисти, което дава като резултат така очакваните мир и стабилност на държавата. Специални заслуги в това отношение има президентът Доминго Сармиенто, който управлява от 1868 - 1874 г. Като опитен политик и държавник той прави възможното, за да предотвратява нови политически катаклизми. Приключването на тежката Парагвайска война дава възможност на Сармиенто да акцентира върху икономическите аспекти на развитието. Ярък резултат в това отношение е първото селско - стопанско и промишлено изложение през 1871 г. В областа на икономическият живот Сармиенто привлича емигранти, строи така необходимите железопътни лини, създава Националната банка, подкрепя светското образование и приема нов граждански кодекс. Само при неговото управление в Аржентина идват 300 000 емигранти. Създават се Академия на науките, астрономическа обсерватория, военно и военоморско училище, строят се библиотеки и музеи. Значителни успехи има в комуналното строителство. В отговор на това привържениците на федерализма и неограничения каудилизъм решават да опитат реставриране на старите условия. В областа на външноикономическите влияния приоритетни позиции се падат на Великобритания.

През април 1876 г. генерал Хордан вдига метеж против централното правителство и неговите привърженици убиват губернатора на провинция Ентре Риос генерал Уркиса и двама от синовете му. Метежът се проваля и бунтовният генерал избягва от страната. Следващият опит за въстание на генерал Хордан също претърпява поражение. От 1874 до 1880 г. страната се управлява от президент Николас Авелянедо, който демонстрира приемственост към политиката на Сармиенто. При него Буенос Айрес се провъзгласява за постоянна столица на държавата. Междувременно в средите на олигархията набират сили и техният представител генерал Рока става президент през 1880 - 1886 г.

Същевременно Аржентина е залята от мощна европейска миграционна вълна, строи се солидна железопътна мрежа и се инвестира преди всичко английски капитали. В областта на икономиката водещи позиции придобива Великобритания, докато Франция доминира в културата. Столицата концентрира най - мощните заводи и банки и се превръща в огромно речно и морско пристанище. Икономическата криза от 1890 г. предизвиква въстанието, ръководено от Гражданския съюз. В организацията се включват студенти, млади офицери, представители на дребните и средни предприемачи. Участниците в подготовката на въстанието настояват за спазване на конституцията и преодоляване на ширещата си коррупция. Жителите на столицата подкрепят Гражданския съюз и тогавашният президент А. Селман ( 1886 - 1890 г.) е принуден да направи промени в правителството, като отстранява обвиняваните министри. Неговата непоследователност обаче предизвиква Гражданския съюз да формира хунта и да вдигне въстание на 26 юли 1890 г. Поради недостатъчната решителност на въстанците между тях и правителството се постига компромис с обещание за амнистия.

В края на 19 век в Аржентина се създава база за формиране на нова политическа партия. През 1891 г. се основава радикалната партия, която разчита да набере електорат от средите на изолираните от обществения живот нови средни класи и имигрирали чужденци. Радикалите намират отзвук сред градските среди и наемните работници, но нямат позиции сред селските жители. От 1904 г. до 1906 г. управлява президентът Мануел Кинтана. През 1910 г. новият президент Роке Саенс Пеня заема власта с обещания да откликне на редица техни предложения. Радикалната партия се бори за разширяване на действителното избирателно право и го постига със закона Саенс - Пеня. През февруари 1912 г. конгресът приема закон за въвеждане на общо избирателно право за мъжете при тайно гласуване. През 1916 г. за президент е избран Иригойен. Той се отклонява от участие в Първата световна война и заема интернационални позиции. Иригойен управлява до 1930 г., което е впечатляващо за политическата практика на Латинска Америка.

Успоредно с дейноста на традиционните за страната политически сили се появяват и организации на работническото движение. Още през 1896 г. се създава Социалистическата партия, но нейните позиции са нищожни, като едва през 1904 г. успява да спечели един мандат в конгреса. Анархисткото учение има силни позиции във възникналата през 1901 г. " Работническа федерация на Аржентина ".

След 1862 г. най после страната преодолява сепаратизма и хаоса, като Буенос Аерос заема мястото си на столица. Започва епохата на просперитета на пампасите. За разлика от колониалната епоха страната се превръща във фабрика за месо и завод за зърно. Според закона за колонизацията от 1876 г. се позволяват големи концессии и капиталистически предприятия и фирми.

В началото на века група французи натрупват значителни капитали най - вече в търговията и земеделието за търговски цели. Аржентина не разполага с находища на въглища, а местният управляващ елит продължава да държи на системата на свободната търговия. Политическите партии от Радикалната до Социалистическата не толерират протекционистка митническа политика. Единствените привърженици на необходимостта от металообработваща промишленост са хора от вонните среди с оглед на отбранителните цели след избухването на Първата световна война през 1914 г. Скромни резултати в развитието на промишлеността се отбелязват в Кордоба.

Като богати доставчици на храни за индустриална Европа латиноамериканските държави продължават да разчитат , че европейските страни ще им предоставят приемливи цени на своите износни промишлени артикули.

В навечерието на Първата световна война в аржентинските желозопътни линии и хладилни инсталации доминират британските капитали и Буенос Аерос е практически финансова колония на Великобритания.

Общо 6 войни разтърсват латиноамериканските държави. Първата от 1825 - 1828 г. противопоставя обединените провинции Ла Палата с Бразилия и приключва със създаването на буферната държава Уругвай. През 1837 Росас започва война с Боливия с цел да осъществи териториални присъединявания, но претърпява неуспех. През 1843 - 1852 г. е подновена война между Росас и партията на белите в Уругвай, съюзник на бразилците. През 1836 - 1848 г. Аржентина и Чили се бият срещу боливийския диктатор Андрес Санта Круз, обречена на неуспех. Диктаторът Лопес от Парагвай, мечтаещ да подражава на Наполеон, е в основата на Парагвайската война през 1865 - 1870 г. Малката република Гуарани воюва срещу всичките си съседи. В резултат на ожесточените военни действия и репресии населението преживява истински геноцид. Последната война в Латинска Америка е от 1828 - 1829 г. и от 1932 - 1935 г. В нея Боливия и Парагвай си оспорват пустинята Чако, тъй като там има значителни находища на нефт.

Използвана литература:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аржентина от независимостта до Първата световна война 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.