Берлинския конгрес 1878г и политиката на балканските страни


Категория на документа: История


"...Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо. Пасивното европейско съгласие е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва. Но не бива да скриваме от себе си важността и опасността от подобна развръзка на нещата. Безсилието на колективните европейски действия могат само да окуражат Турция и да обърнат тази слаба държава в страшно оръдие против нас. ....ние не можем да търпим непрекъснато оскърбления към собственото ни достойнство и увреждане на материалните ни интереси, докато изчезне и последната следа от влиянието ни на Балканите...".(3)
След бурни дебати в коронния съвет при царя, състояли се от 12-ти до 24-ти април 1877 г. мотивите на Милютин са приети, и император Александър ІІ, оповестява манифест с който обявява война на Турция.(прилож.№4) Освен това Русия сключва споразумение с Румъния, с което осъществява възможност да атакува турските владения от румънска земя, като включително си осигурява съдействие на съюзни румънски войскови части. Така започва Руско-турската освободителна война, която завършва с победа за Русия и с подписването на прелиминарния мирен договор с Османската империя.

8.Сан - Стефанския прелиминарен мирен договор

След пленяването на армията на Осман паша в Плевен през декември 1877 г., Османската империя признава поражението си и призовава руската страна към мир. Преговорите в Казанлък през януари 1878 г. се провалят, тъй като османските упълномощени лица да преговарят отхвърлят условието на Русия за създаване на самостоятелно българско княжество в границите на българския етнос, което да е по площ не по-малко от териториите, посочени от Великите сили на Цариградската конференция в края на 1876 година. Напредването обаче на руските войски към Цариград принуждава турците да сключат бързо примирие. На 19/31 януари се подписва протокол за приемане "Предварителните основания на мира" между Русия и Османската империя с което било сключено примирието. Под първа точка на протокола е записано:
"България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се намира."(4)

На 19 февруари (3 март нов стил) в Сан Стефано (днешното село Йешилкьой) граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя, около 17,00 часа подписват прелиминарен (предварителен) мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878. Договорът урежда обособяване на българска държава след близо пет века османско владичество.

Оттук започва и голямата драма за България, тъй като когато подготвя и подписва договора, руският представител граф Игнатиев не е предупреден и не е бил запознат за предварителните договорки с Австро-Унгария. Затова той е изработва такъв документ, който не само че ужасява турците, вече разбрали за намеренията на Европа, която е решила веднъж за винаги да приключи с европейските им територии, но прави нещо по-лошо - настройва Виена срещу Петербург, понеже всичко, което е било предварително договорено в Райхщад и Будапеща вече не стои на дневен ред. Не са спазени две от основните договорености, а именно:
1.Босна и Херцеговина да преминат в ръцете на Австро-Унгария.
2.България да се освободи в две автономни части - по решенията на Цариградската конференция, в чието име се води войната.
Граф Игнатиев прави точно обратното - максимално голяма България, и неопределено дълъг срок на руска военна окупация. (прилож.№5)

9. Реакция на Великите сили и балканските страни на договора от

Сан - Стефано

Сан-Стефанският договор се оказва акт без международно признание. Валидността му е поставена под съмнение още при неговото подписване от самото руско правителство, което го дефинира като прелиминарен (временен ; предварителен). От това автоматически следва, че договорът е фиктивен, а обсъждането и подписването на истинския договор тепърва предстои.

Когато Сан-Стефанския договор става известен, английското и австро-унгарското правителство се обявяват решително против него, обвинявайки Русия, че сама, без участието на останалите "Велики сили", и в разрез с техните интереси се заема да урежда "Източния въпрос".
Германия в лицето на Бисмарк (и кръга около него) не реагира толкова остро, но настоява пред Русия за максимални отстъпки на австро-унгарското правителство и така косвено насърчава стремежа на виенския кабинет за ревизия на договора. Бисмарк преследва своята цел - "съюза на трите императора". Той коментира реакцията на Европа така:
"...Какво е това Европа? Това е едно неопределено и отвлечено понятие..."(5) Тези думи на Бисмарк са напълно основателни, защото ако самият той се беше поставил в зависимост от мнението на Европа, Германия никога e нямало да се види обединена. Германия единствена е без възражения по договора. Особено показателен е друг по-късен коментар на канцлера Бисмарк:
"Когато решихме да свикаме конгреса през 1878 г., ние съвсем нямахме предвид интересите на България, а се ръководехме изключително от нашите интереси. За Германия няма абсолютно никакво значение дали България ще е малка или голяма. Дори в границите си от Сан-Стефано тя не би представлявало никакво неудобство за нас".
Англия реагира остро и нарича Сан-Стефанска България "гротескна". Според лорд Дерби, дори самото възникване на България е неприемливо за Англия, тъй като заплашва целостта на Турция. Английското правителство е особено раздразнено от предвидения в договора излаз на България на Бяло море.
Франция е загрижена най-вече за съдбата на гърците - тя също е против излаз на България на Бяло море.
Италия е обезпокоена от това , че Русия ще затвърди своите позиции в Средиземноморието и ще наруши равновесието на европейските морски сили - затова и тя е против излаз на България на Бяло море.
Сърбия също предявява големи териториални претенции и изявява недоволството си от Сан-Стефанския договор, защото "Начертанието" на Гарашанин започва да става химера. Тя иска съединение на "стара Сърбия" с добавка Видин и присъединяване на западните български земи, като са подтикнати от Виена затова. С това Австро-Унгария цели да си разчисти пътя към Новопазарския санджак и долината на Вардар. В плановете на бъдеща Сърбия влизат градовете Дебър, Велес, Щип, Горна Джумая, Кюстендил, Радомир, Драгоман, Белоградчик, Кула и Видин.
Румъния е извънредно недоволна от договора. Според договора тя трябва изгуби Южна Бесарабия, а да получи Северна Добруджа. Според Букурещ се нарушава националното единство на румънския народ , а се присъединяват чужди земи. В самата Румъния негодуванието от подобна размяна е голямо. Вестник "Стеанеа Романиеи" пише по този повод:
"Добруджа географски и етнографски не съставлява част от нашата територия. Бидейки от другата страна на Дунав, тя остава едно продължение на България. Добруджа ще стане за в бъдеще една открита рана, един мотив за разногласия между Румъния и България. Тя ще даде място в близко бъдеще на един нов български въпрос." Пророчески думи. От този момент дипломатическите отношения между Румъния и Русия охладняват. (6)
Гърция е против договореностите за Северна/Пловдивдска/Тракия и Македония - територии, които счита за "исторически гръцки земи". Според Гърция, българските земи трябва да се разпростират от Дунав до билото на Стара планина, или най много до р.Марица. (7)
Османската империя реагира най-остро против постановленията на договора, чрез които с освобождението на България, губи не само своята политическа власт над българския народ, но и своите икономически привилегии и права.
Австро-Унгария реагира остро недоволство - по разбираеми причини. В плановете на Виена, Македония е бъдеща стратегическа цел, а следваща нейна цел е пристанището Солун. Андраши е бесен, че Сан-Стефанския договор не изпълнява договореностите за Босна и Херцеговина, и не им поднася тези територии на тепсия, затова е категорично за ревизиране на договора.(8)
Русия първоначално заявява, че няма да се съгласи с промяна на постигнатите извоювани граници за България, а само с други принципни изменения, като принципно се съгласява договорът да бъде преразгледан на нов европейски конгрес, тъй като Англия показва, че е готова да стигне до война с Русия. Започва усилване на английските гарнизони в Гибралтар и в Малта, както и на прехвърляне на колониални сили от Индия. Император Александър ІІ отначало проявява неотстъпчивост. Той обмисля военно решение - да се окупира Босфора и Дараданелите преди идването на английската флота, и англичаните да не се допуснат в Черно море. Но струпването на турски сили около Цариград и обезпокоителното поведение на Австро-Унгария, отрезвяват руския елит. Изтощена от войната с Турция, Русия вече е склонна на компромиси.
България - Известията за отказа на западните държави да признаят Сан-Стефанския мирен договор и съпротивата на Османската империя да изпълни неговите постановления внасят огромен смут сред българския народ. Едновременно с това обаче се засилва народната решимост да се доведе до край делото за национално обединение. До правителството в Петербург са отправени редица благодарствени адреси за извоюваната свобода. Наред с това са изпратени протестни подписки против политиката на непризнаване на Сан-Стефанския договор от западните държави и молби да бъде завършено делото за освобождение на целия български народ. Такива молби постъпват от цялата Среднородопска област и Македония останали под турска власт. Българите от Разложкия край се обръщат лично към главнокомандващия Н.Николаевич с молба да бъдат освободени от османска власт. Такива молби са отправени и към граф Игнатиев от жителите на селата Устово, Долно и Горно Райково, Пашмаклъ/Смолян/, Левочево, Дунево, Писаница, Чокманово и др. (9) Българските общини от градовете Сяр, Велес, Струмица, Скопие, Неготин, Демирхисар, Драма, Радовиш, Кукуш и др. се обръщат към княз Горчаков с молба да осъществи националното освобождение на българите.(10)

За да се излезе от сложната ситуация, на Русия се налага да прибегне до услугите на Бисмарк за двустранен съюз, който той охотно предлага, но само срещу антифренска подкрепа. Това е крайната цел на германския канцлер, преследвана от сложната му игра с "Източния въпрос". Горчаков е ужасéн от такава развръзка, затова изпраща граф Игнатиев във Виена да търси компромис с Андраши. Новите алчни австро-унгарски предложения са отхвърлени и Горчаков за сетен път отправя настойчиви молби към Бисмарк за още по-голям натиск върху Австро-Унгария. От Петербург вече молят Бисмарк за арбитраж в спора им с Виена, но неговата позиция е непроменена и почива на принципа България до Вардар, като Източните Балкани са в сферата на Русия, Босна и Херцеговина и Новопазарския санджак за Австро-Унгария, с автономна Македония под австро-унгарско влияние.

10.Руско-английското споразумение.
Горчаков тръгва на друг рискован вариант - на споразумение с Англия. Английското правителство не възразява срещу териториалното разширение на Сърбия и Черна Гора, като обещава да не подкрепя амбициите на Австро-Унгария за Босна и Херцеговина, но за сметка на това настоява България да се раздели на две части. Англия настоява Българското княжество да се ограничи само в територията на север от Стара планина, като западната му граница да бъде река Искър. Автономната област Румелия, да няма излаз на Бяло море, а на запад - да не се разпростира по-далеч от поречието на Места, останалата територия да се върне на Турция. Англия също е против връщането на Южна Бесарабия на Русия, но заявява , че няма да се противи, ако бъдещия конгрес одобри анексията на тези територии. Англия настоява още Русия да се откаже от района на гр.Баязид в Армения. Но най-изненадващото искане на Лондон е граф Игнатиев да бъде изключен от участие в бъдещия конгрес, което е грубо нарушаване на всякакви дипломатически норми. По този начин на граф Игнатиев не се дава възможност да защити Сан-Стефанския договор, който ще се обсъжда, с което Петербург се съгласява, тъй като спомена от "Кримската война" и антируския съюз на Европа още не е забравен. Междувременно английският парламент гласува решение: против война с Русия. След продължителни дълги преговори в Лондон руското царско правителство възприема втория вариант - за споразумение с Англия. То преценява, че този вариант е по-изгоден, защото дава възможност на Русия да запази позициите си не само в източната, но и в западната половина на Балканския полуостров. По този начин Сърбия и Черна Гора също няма да бъдат ощетени. С подписването на тайното руско-английско споразумение от Шувалов на 30.05.1878 г. в Лондон, Русия със подписа си, окончателно се отказва от Сан-Стефанския договор и точка по точка предрешава постановленията на Берлинския конгрес.(11)
11.Австрийско-английското споразумение

Седем дни след руско-английското споразумение на 06.06.1878г., Англия подписва друго тайно споразумение с Австро-Унгария, за съвместни действия на бъдещия конгрес срещу Русия. Договарят се Българското княжество да не се простира на юг от Стара планина, от България да бъде откъсната една голяма част, която да бъде поставена под властта на султана, пребиваването на руски войски в българското княжество да се съкрати от 2 години на 6 месеца и др. (12) Лондон обещава да подкрепя Виена за Босна и Херцеговина, и за всички останали спорни въпроси. Така руската дипломация сама влиза в капана на Англия, заради собствената си обърканост и непоследователна политика. На връщане от Англия Шувалов информира Бисмарк за постигнатото споразумение на Русия с Англия. Плана на Бисмарк за съюза на "Тримата императори" започва да му се изплъзва, затова той е недоволен от развитието на събитията. Първоначално Бисмарк е против Европейска конференция, за която толкова държи Андраши, от която най-много би се възползвала Англия. Едва когато Русия в лицето на Шувалов търси Бисмарк за съдействие и подкрепа в един бъдещ конгрес, той се съгласява, след изричното руско настояване, Германия да бъде домакин. Възползвайки се от обстановката германския канцлер предлага конгресът да се състои в Берлин или някой друг германски град (обсъждат се градовете Баден-Баден, Бреслау, Дрезден) на съюзна територия, приема и изричното желание на Петербург, той да го председателства. По въпросите за Босна и Херцеговина Бисмарк заявява, че ще подкрепи Австро-Унгария, а по останалите въпроси - Русия, като поставя уговорката Петербург да не очаква от него нещо повече от това, което предварително е залегнало в споразумението с Англия.
ІІ. Берлинският конгрес (01/13.06 - 01/13.07. 1878г.)
Конгресът се открива в Берлин на 13.06.1878 г. в двореца Радзивил - бивша собственост на стара полска аристократическа княжеска фамилия. Построен през 1730г., дворецът е изкупен от германската държава седем години преди Конгреса, когато имперските служби се прехвърлят в Берлин. Разположен близо до Унтер ден Линден, на Вилхелмщрасе, той е едновременно и удобен, и величествен. Конгресът в Берлин събира една изключително мощна група от дипломати и политици. Присъстват делегациите на Русия, Англия, Австро-Унгария, Германия, Франция, Италия и Турция.(прилож.№6;№7) Без да бъдат официално поканени в Берлин , пристигат като представители на своите страни от Гърция: министъра на външните работи - Делиянис, от Румъния: министъра на външните работи - Когълничану и министър председателя - Братияну, от Сърбия: министър председателя - Ристич, от Черна гора: Петрович, и офицерът за свръзка с руската Главна квартира Радонич. Албанците, също изпращат двамата си най-видни интелектуалци Абдул Фрашери и Яни Врето, но те претърпяват пълен неуспех на своята мисия и си тръгват бързо, за да спестят пари. Черногорските представители били също пренебрегнати. От всички тях на конгреса били допуснати да направят изложения, без да участват в разискванията, само представителите на Гърция и Румъния. Гръцките и румънски представители чрез обширни мемоари изтъкват своите териториални претенции. Всичко това те подкрепят със карти, статистически сведения и други материали, в повечето от които народностният състав на отделните области са представени с неверни сведения, винаги в ущърб на българите.(13) Българите са лишени от възможност да изложат и защитят своите интереси пред Берлинския конгрес. По думите на митрополит Методи Кусев, всеки опит на български интелектуалци и духовници да изпратят българска делегация, представляваща Екзархията(единственият легитимен представител на България) на конгреса в Берлин, се разубеждава от руските власти, които явно се притесняват от факта, че появата на българи там, ще донесе само нови усложнения за тяхната дипломация. Протестите на българите против ревизирането на Сан-Стефанския мирен договор, все пак са чути в Берлин. В редица списъци, ходатайства и изложения те изявяват желанието си за свобода и обединение на всички области населени с българи, като най-много такива искания идват от Македония.(14)

Първото заседание се открива в заседателната зала на Конгреса на първия етаж на запълнена от гигантска във форма на подкова маса. Седемте делегации са разположени около нея според френския азбучен ред и дипломатически етикет. Секретарят на Конгреса, Йозеф Мария фон Радовиц, подробно изучава документите от предходните конгреси и конференции. Председателят Бисмарк застанал на челото на подковата, винаги е готов да използва позицията си на домакин, за подкладе деловия дух в моментите, когато изглежда, че той се разсейва в "досадни" пледоарии в полза на подтиснатите нации или отклонения от прецизните договорени предварително линии на новите граници. Нетърпението на Бисмарк е добре известно на всички. В такива моменти канцлерът разгръща своя организаторски размах, като отнема думата на говорителя или обявява изказването му за несъществено. Разбира се Бисмарк не успява да постигне всичко, което желае и преследва като цел. Най-верният съюзник на германския канцлер е австро-унгарският външен министър Андраши, който изпъква сред монотонното облекло на останалите участници с ослепителната си алена униформа, със сабя на кръста. Напредващата старческа слабост на руския канцлер Александър Горчаков, пък е толкова очебийна, че той трябва да бъде транспортиран ежедневно до конгресната зала в специална носилка-паланкин.(15) Англичаните на конгреса са със завидно и безпардонно самочувствие. Те разчитат изцяло на подкрепата на Австро-Унгария.

В същото време трябва да се отчете, че обстановката на Балканите в навечерието и по време на Берлинския конгрес е нажежена до краен предел. Руската армия стои пред стените на Цариград, но английският флот се намира край Принцовите острови в Мраморно море. Това дава своето отражение върху работата на конгреса. Разискванията се водят по всеки един член от Сан-Стефанския договор.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Берлинския конгрес 1878г и политиката на балканските страни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.