Берлинския конгрес 1878г и политиката на балканските страни


Категория на документа: История


Още на първото заседание Биконсфилд се нахвърля със заплашителни думи срещу Русия, като иска незабавно изтегляне на руската армия от околностите на Цариград, понеже присъствието ú там било "крайно опасно". Горчаков му отвръща, че целта на Русия е не да завладее Цариград, а да осигури самостоятелно съществуване на християнските поданици на султана. Бисмарк успокоява страстите като предлага този въпрос да се реши на частно съвещание на делегациите на Англия и Русия. От този момент нататък, всички важни конфликтни въпроси се обсъждат и решават само на частни закрити съвещания.(16) Самите заседания остават затворена книга за повечето от кореспондентите, които се уморяват да разговарят с второстепенни дипломати. Както вече знаем от споразуменията (Руско-английското от 30 май и тайното австро-английско от 6 юни 1878г.), участта на Сан-Стефанска България вече е предварително предрешена.

Втората английска атака е от страна на Солзбъри - че Сан-Стефанска България максимално ощетява гръцките интереси, затова Англия предлага да бъдат поканени представители на Гърция, които да изразят претенциите си. Изслушани са външният министър Делиянис и гръцкия посланик в Берлин - Рангабе. Претенциите на Гърция са: Крит, Тесалия, Епир, Македония. Взима се решението Гърция да получи известна корекция на границата си, като присъедини южните части на Епир и Тесалия, от долината на р. Саламиряс и устието ú в Егейско море до долината на река Каламас и устието ú в Йонийско море. Окончателното регулиране на немалките гръцки придобивки става през 1880г. на конференция в Берлин, където Гърция без да пукне пушка, увеличава територията си с 1/3.

Първата половина на конгреса била посветена почти изцяло на очертаването на географските граници на българската народност. Часове наред били прекарани в спорове за най-точното разположение и брой на войските, които султанът ще може да разположи в Източна Румелия.

На следващите шест заседания се разглеждат положенията на Сан-Стефанския договор, които се отнасят изцяло за България. "Българският въпрос" по думите на Бисмарк е най-важният и най-труден за разрешаване, затова той предлага да се започне първо с него. По време на частните обсъждания, а после и по време на пленарните заседания избухват разгорещени спорове между руските от една страна, и английските и австро-унгарските делегати от друга страна.

Допълнително масло в огъня наливали в упоритото съперничество помежду си лорд Биконсфийлд и Горчаков. Техните заместници, съответно Солзбъри и Пëтр Шувалов, непрекъснато се опитвали да постигнат споразумение през главите на началниците си. (17)

Вместо Сан-Стефанска България, се предвижда да се създадат Княжество България(чл.І и чл.ІІ) с южна граница по Стара планина, което има територия 63 752 км² и население от 2 007 919 души(по преброяване от 1881г.). Съдбата на Южна България и Софийския санджак още не била окончателно решена. Руската делегация приема статута на земите на юг от Стара планина да бъде различен от статута на Княжеството, но се стреми да осигури максимални права за самоуправление на населението по тези земи, както и да предотврати настаняването на турски гарнизони в тях. Прави се дори опит България да се раздели не по билото на Стара планина, а на принципа приет от Цариградската конференция - границата да минава вертикално по меридиани. Опитът завършва с неуспех поради категоричната намеса на Англия.

Въпросът за Източна Румелия(18), която е наречена така с чл.ХІІІ от Берлинския договор, става централен за Конгреса. Основните английски искания са две, и те са поставени от лорд Биконсфилд ултимативно:
Първо - границата на Княжество България и Източна Румелия да минава по билото на Стара планина.
Второ - в Източна Румелия да се въведе известна административна автономия, но там султана да има реална политическа и военна власт.

При неизпълнение на исканията, Биконсфилд заплашва с оттегляне на Англия от Конгреса и обявяване война на Русия. Това разбира се е явен шантаж, знаейки за решението на английския парламент - против война с Русия. Руската делегация след консултации с правителството в Петербург е била принудена да отстъпи.(19) Остри спорове възникват при обсъждане и на западните граници на България. Първоначално Софийският санджак бил предаден на Източна Румелия. (20) Такава участ била предвидена за гр.Варна и Варненска околия (тъй като в града не са влезли руски войски). Застъпничеството на Бисмарк повлиява тези територии да се върнат към Княжество България. Спорове възникват и за съдбата на градовете Враня, Трън, Цариброд (дн.Димитровград), и Пирот. На Конгреса, за да увеличи придобивките си, и да ги " узакони ", Сърбия вече се преориентира към затопляне на отношенията с Австро-Унгария и охладняване на отношенията с Русия, от която в настоящия момент вече няма полза. В крайна сметка, под натиска на Австро-Унгария, която всячески се стреми да тласне шовинистичните апетити на Сърбия на изток, се издейства за княжеството на Милан независимост, плюс териториално разширение с Пирот и Враня. Английските дипломати в солидарност с австро-унгарските си колеги делегати, подкрепят сръбските искания, отправени до конгреса от сръбския министър председател Ристич, за присъединяване на тези градове към Сърбия, като с този удар върху България, нанасят удар и на руските интереси в региона. Накрая се стига до компромис - Враня и Пирот са дадени на Сърбия(чл.ХХХVІ), а Трън и Цариброд остават в българското княжество като реверанс към Шувалов.(21)

Сръбската територия от 37 740 км². достига до 48 300 км² като Сърбия от 1833 до 1878г. се увеличава с 23 860 км².

Андраши е пред сложна дилема. Император Франц Йосиф и австрийските военни институции били взели решение ако не успеят анексират, то да окупират, Босна и Херцеговина. След известно задкулисно договаряне Андраши убеждава англичаните да предложат Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина, "за да осигури регионална стабилност" , въпреки че в Будапеща не са били склонни от поглъщането на още славяни в империята. Така Босненският въпрос бил решен сравнително бързо.

Конгресът в Берлин се провеждал на фона на придвижването на потоци бежанци във всички посоки, на малки, но ожесточени териториални спорове и вътрешни сблъсъци на силите. В Истанбул се стичат над 150 000 бежанци, което довежда до почти пълно рухване на инфраструктурата на града, която вече се огъва от напрежението. Епидемия от тиф и глад кара правителството на Портата да отпрати бежанците в Одрин. На конгреса никой не обръща внимание на тези факти от балканската действителност.

Под натиска на Франция, на Конгреса са изслушани и румънските представители. Освен исканията да получат независимост на Румъния, те са против размяната на Южна Бесарабия за Добруджа, тъй като последната им е етнически чужда, но пък смятат, че Добруджа им се пада по право като награда за участието им във войната. Тук Шувалов прави дипломатически гаф, като изважда на масата друга карта съдържаща програмата минимум на Русия, а не се позовава на Сан-Стефанския договор, където Добруджа е предостъпена на Русия, а не на Румъния. Тулчанския санджак се вижда малък на румънците и те искат още Силистра и Мангалия. Тази позиция се поддържа от проявилите "латинска солидарност" представители на Франция и Италия. Франция настоява Румъния да си запази и Южна Бесарабия. Германия е против. Бисмарк отново прокарва "Соломоново решение": Силистра за България, Мангалия за Румъния, Южна Бесарабия за Русия.

Така се очертават границите на Българското княжество и Източна Румелия.(прилож.№9) Княжеството е със статут на автономно и трибутарно, а Източна Румелия е турска провинция със собствено самоуправление. Македония, Беломорието и Лозенградско се връщат директно на Турция, с решението, влязло в известния чл. ХХІІІ, който "препоръчва" в бъдеще султана да проведе реформи, гарантиращи правата на християнското население. Специален член на договора постановява, че всички договори за търговия, мореплаване, както и всички конвенции и спогодби, сключени по-рано между Великите сили и Портата, остават в сила и за Княжество България.(чл.VІІІ) Този текст засилва до голяма степен зависимостта на Княжеството и съхранява режима на капитулациите и за свободните български земи. Това е в интерес единствено на съставителите на договора, тъй като те запазват за себе си митническите привилегии, които действат в търговските взаимоотношения с Османската империя.
Договорът състоящ се от общо 64 члена, се подписва от 20 души - по трима представители на Великите сили(от Италия договора се подписва от двама):
Русия - Горчаков, Шувалов и Убри;
Германия - Бисмарк, Бюлов и Хохенлое;
Австро-Унгария - Андраши, Кароли и Хаймерле;
Франция - Уадингтън, Сен Валие и Депре;
Англия - Биконсфилд, Солсбъри и Ръсел;
Турция - Каратеодори, Мехмед али паша и Садуллах бей
Италия - Корти и Лоней(прилож.№8)
Берлинския договор потвърждава пълната независимост на Сърбия(чл. ХХХІV), Румъния(чл.ХLІІІ) и Черна гора(чл.ХХVІ). Договорът потвърждава получаването на Северна Добруджа от Румъния (чл. ХLVІ) в замяна на Бесарабия. (чл. ХLV) За помощта, която оказват на Турция, Англия е възнаградена с о-в Кипър, Франция - с Тунис, а Австро-Унгария получава 30 годишно влияние над Босна и Херцеговина.(чл.ХХV) Италия също предявява претенции - да получи Албания, но не получава нищо, за което Бисмарк саркастично отбелязва:
"такъв голям апетит, при такива лоши зъби".

С оглед глобалните руски интереси, царското правителство оценява решенията на Берлинския конгрес като успех на своята политика. Освен, че си възвръща Южна Бесарабия и получава отстъпки в Кавказ, получава градовете Батум(дн.Батуми - Абхазия) в Лазика, и Карс в Турска Армения(чл.LVІІІ), както и успява да защити в максимална степен позициите си на Балканския полуостров. Град Баязид се връща на Османската империя.(чл.LХ) Огромното недоволство обаче в руското общество, вече започва пряко да засяга стратегията на Бисмарк, тъй като създава силни антигермански настроения, затова канцлерът публикува чрез подставено лице по време на конгреса текстовете на тайното руско-английско споразумение в английския вестник "Глоуб", а след Конгреса във вестник "Норд Дойче цайтунг" - на руско-австрийските споразумения, като цели по този начин да покаже пред обществеността, че всичко е било предварително начертано от пагубната дипломация на Горчаков. Вината за неуспешните преговори на Берлинския конгрес обаче се приписва на Шувалов, който е отстранен от длъжността външен министър и пратен в безсрочен отпуск - твърде закъсняла реакция на Русия.

ІІІ. Балканите и Великите сили след Берлинския договор

Берлинският конгрес 1878 г. не само преразпределя балканските територии по изгоден за великите сили начин, но и предопределя голяма част от противоречията, сблъсъците и конфликти в тази част на Европа през следващите четири десетилетия. От гледна точка на българските интереси настъпилата развръзка е много болезнена и несправедлива. Сан-стефанска България била намалена от 176 000 км² до само 96 000 км². Но това едва ли е толкова изненадващо в условията на вълчите нрави в международната политика. Както винаги в подобни случаи и този път изобщо не става дума за справедливост и хуманност, а още по-малко за спазването на национални принципи. Тук става дума само и единствено за тънки сметки и висши съображения в името на явни или някакви неподозирани, добре прикрити интереси, за двойни стандарти по отношение към малките нации, съобразно конкретния интерес, както и за по-близки или по-далечни стратегии на Великите сили в голямата политика.
1.Комитетите Единство
Българите от Мизия, Тракия и Македония в продължение на четири месеца, предизвикват вълни от негодувание, съпротива и желание за отпор и промяна на клаузите на Берлинския договор. На 29 август 1878 в Търново Ст. Стамболов, Любен Каравелов, и др. основават комитет "Единство", който си поставя за основна цел да подпомага съпротивителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия, както и да работи за обединяването на българските земи. Подобни комитети непосредствено възникват в Русе, Габрово, Ловеч, София и много други градове на Княжеството. Първият такъв комитет в Източна Румелия е учреден в Пловдив. Скоро след това възникват комитети в повечето градове и села на автономната област. Главната цел на комитетите "Единство", е обединение на българските територии загубени след Берлинския договор. Под ръководството на "Единство" се намират гимнастическите дружества и доброволни въоръжени отряди, чиято цел е непосредствената подготовка на населението от Източна Румелия за въоръжена борба срещу опитите на Османската империя да възстанови своята политическа и военна власт в областта. Комитетите са подпомагани са от Временното руско управление в България в лицето на княз Александър Дондуков - Корсаков. Благодарение на усилената дейност на тези комитети Източна Румелия запазва своя български облик. Комитетите "Единство" активно участват в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание, а в Източна Румелия, те подготвят населението за въоръжен отпор срещу изпращането на турски гарнизон в областта.

2.Кресненско - Разложкото въстание

Посредством петиции започва да се търси подкрепата на политици и дипломати, представители на великите сили. Най-ярък израз на своите настроения, българите в Македония дават в мемоара си до посланиците на Великите сили в Цариград, през октомври 1878 г., където те описват непоносимото положение на македонските българи. Крайната мярка, която изявява степента на напрежение и отчаяние сред българското население, останало под властта на турската администрация е предстоящо въстание - което се явява кулминацията на борбата на българския народ срещу решенията на Берлинския конгрес. В Кюстендил върху основата на съществуващата преди 1878 г. тайна организация и с помощта на четите на дядо Ильо Марков(Ильо войвода) и Димитър Попгеоргиев, (прилож.№10) турската власт в целия район е ликвидирана и там се установява българска власт. Най-силна и продължителна е борбата на населението в Кюстендил и Горна Джумая, които се превръщат в огнища на съпротивата на българите от Македония. В тези райони се струпва многобройно количество бежанци от Македония, чети, бивши войводи. Ежедневно в тези райони има сблъсъци с турски гранични отряди, както и тайни преходи на чети и отделни въоръжени българи от вътрешните райони на Македония към княжество България и обратно, за въоръжени действия на македонска територия. Кресненско - Разложкото въстание избухва на 5/17 октомври 1878 г. , когато 400 въстаници под ръководството на Стоян Карастоилов атакуват хана в Кресна, където бил разположен местният турски батальон. Въстанието се разраства бързо, и в разгара му силите на въстаническия комитет освобождава около 56 общини, където живеели около 32 000 души, с преобладаващо мнозинство от българи. Кресненско - Разложкото въстание продължава до пролетта на 1879 г., когато е потушено по особено жесток начин.

3.Дейността на княз Александър Дондуков - Корсаков



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Берлинския конгрес 1878г и политиката на балканските страни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.