Берлинския конгрес 1878г и политиката на балканските страни


Категория на документа: История



Кресненско - Разложкото въстание е най-належащия за разрешаване актуален проблем на Временното руско управление в лицето на неговия ръководител княз Александър Дондуков-Корсаков.(прилож.№10) Руската военна окупация в новоосвободените български територии, според чл. ХХІІ от Берлинския договор е ограничена до 9 месеца срок на действие. Както се споменава в доклад до военния министър Д. Милютин, гнева на мюсюлманите от загубата на войната, както и от създаването на българската държава, се излива върху християнското население останало под властта на Османската империя. Дейността на княз Дондуков-Корсаков след избухване на въстанието е подлагана на непрекъсната критика както от страна на Петербург, така и от западните държави. Сигнал за тяхната атака е речта му, произнесена при посрещането му в София. В нея той заявява, че желае:

"да се нарече освободител не само на България,, но дай Бог и на цяла Македония и Тракия"
Когато научава, че в Кресна българите удържат победи, той изразява своята "особена радост и подчертава, че трябва да се засили това похвално дело на българския народ".
Военният министър Милютин в своя дневник от 17 октомври 1878 г. пише:
"Императорът е крайно недоволен. Нашите недоброжелатели, разбира се, ще използват случая, за да надигнат глас против нашите интриги, двуличие и недобросъвестност".

След Берлинския конгрес официалната руска политика спрямо Македония се изменя. Руското правителство се стреми да запази и укрепи само тези български територии, чиито граници са очертани в Берлин. Целта на руската администрация е да укрепи Княжеството, да създаде условия за по-пълна автономия на Източна Румелия, като запази българския етнически облик на областта. В руските планове Македония е територия, на която трябва да се защитават политическите, религиозните, просветно-културните и др. права чрез прилагане на чл. ХХІІІ от Берлинския конгрес. Русия, от една страна се страхува от въстание, неконтролирано отвън и несъвпадащо с плановете на една или няколко от силните държави, а от друга страна се бои от нови самоволни корекции на Берлинския договор. Руската политика преди Берлинския конгрес, на която е привърженик княз Дондуков-Корсаков(убеден либерал и славянофил), за обединение на славянството не е лишена от смисъл. Самото въстание и действителността в Княжеството го подтиква към реална преценка на ситуацията и към вземане на правилното решение - за подкрепа на борбата на македонските българи. Насърчавайки въстанието, княз Дондуков е убеден, че то ще осуети прилагането на Берлинските решения. Руският императорски комисар продължава да подкрепя комитетите "Единство" и техните ръководители в Княжеството и Източна Румелия, въпреки строгото мъмрене и личното предупреждение от Руския император. Действията на княза предизвикват остри реакции на "Певчески мост"(22), както и негативната кампания на западноевропейските дипломати.

4.Великите сили след Берлинския конгрес и тяхната политика на Балканите

Представителите на Англия, Австро-Унгария и донякъде на Италия и Германия, въпреки различните си интереси са единни в едно - в негативното си отношение към политиката на княз Дондуков, в желанието си да предотвратят националното единство на българите, а също така и да премахнат влиянието на Русия на Балканите. Обвинението в претенции към българския престол спрямо княза се повтаря толкова по-често, колкото приближава датата за откриването на Учредителното събрание в Търново. Кампанията, която е подета и от дипломатите на останалите заинтересовани страни, има успех. Тя принуждава Петербург да направи изявлението, че за български княз няма да бъде избиран руски поданик.

Решението на Виена да окупира Босна и Херцеговина , в дългосрочен план се оказва в крайна сметка най-голямата външно-политическа грешка в историята на Хабсбургската империя, която пряко довежда до рухването ú през 1918 г.

Австро-Унгарската политика по това време се ръководи от политически и икономически претенции спрямо Македония, като се стреми да постави национално-освободителното движение в тази област под свой контрол и да използва въстаническото движение за поддържане на напрежението, което да ú послужи евентуално като повод да вкара свои войски там. Нейната крайна цел е да има излаз на Бяло море с пристанище Солун.

Относно политиката на Англия през 1880 година, Дизраели казва: "Нашата първа и най-важна цел на Берлинския конгрес беше да пречупим гръбнака на Съюза на Тримата Императори, да го направим невъзможен завинаги. Тази наша цел е постигната, макар и това да не се забелязва в протоколите на Конгреса".

В Германия са доволни от постигнатите резултати на Берлинския договор:

"Берлинският мир представлява компромис, който не удовлетворява никого, но все пак гарантира мира в Европа за кратък период. Русия искаше твърде малко, Англия отстъпи твърде много. Австрия бръкна в славянското гнездо на оси, докато малките [балкански] държави са нещастни... Италия и Франция си тръгнаха с празни ръце и мърмореха за това: честният посредник[Бисмарк] обаче потрива ръце, защото картите са разбъркани по такъв начин, че изглежда по-малко вероятно от всякога да възникне планираната антигерманска коалиция. И това е нашата победа в Берлинския мир." (23)

В Русия недоверието към Виена и Берлин става толкова силно, че настъпва значимо охлаждане на отношенията. Съюзът между Берлин, Виена и Санкт Петербург все пак е подписан през 1881г., но след това не е подновен. Стига се до двустранен съюз между Германия и Австро-Унгария. По късно към този съюз се прибавя Италия. Панславизмът се налага като официална доктрина на Руската империя на полуострова. След смяната на поколенията в управляващите елити, Русия ориентира своята политика към Франция, която вече е наясно, че без Петербург не може да има влияние над Елзас и Лотарингия.

Франция, недоволна от изненадващата британска окупация на Кипър, получава одобрението на Бисмарк, дадено с едно кимване на глава, да окупира Тунис. Френската експанзия в Магриб разпалва в последствие "боричкането за Африка".

Лондон също преориентира своята политика и окончателно изоставя идеята за целостта на Османската империя, като постига принципно съгласие с Русия за подялба на османските владения на срещата в Балморал между монарсите на двете страни. Оформя се ново преразпределение на силите, което както знаем довежда до Първата световна война.

Заключение:

Берлинският договор, който има реакционен характер е един от жестоките примери за това, как големите европейски държави се разпореждат със съдбата на малките народи. Той залага непреодолими противоречия между балканските страни и допринася за допълнителното задълбочаване на противоречията между великите сили.

Берлинският договор става база не само за международното положение на Балканите през последвалите го четири десетилетия, но стои в основата на повечето политически и човешки проблеми на Балканския полуостров дори до сега. За сетен път Великите сили в Европа демонстрират своето единство при уреждането на спорни въпроси, които не засягат тяхната териториална цялост.

Още от Виенския конгрес 1815г. те дирижират всички важни събития на континента. "Европейският концерт" разделя държавите на "велики" и "други", което предопределя и отношенията между тези две категории държави - отношения на неравнопоставеност, подчиненост, зависимост и сервилничене. Такива отношения са винаги в полза на големите и "великите". Независимо от идеологиите и политическите системи в Европа, историята добре ни показва, че големите държави в Европа имат свои стратегически великодържавни интереси на Балканите, които преследват по всевъзможен начин. Новосъздадените елити на балканската периферия научават своя горчив урок, който им се набива в главите по време на конгреса: консолидацията и експанзията на държавата можели да се постигнат най-успешно, като се намери могъщ покровител, а не като се взаимодейства със съседните страни.

Въпреки положените усилия на Берлинския конгрес да регулира отношенията и мира на полуострова, той постига точно обратния резултат. След като конгресът приключва, Радовиц с насмешка пише, че в крайна сметка той се оказал успешен, защото щял да запази мира "за около пет години". Русия и Австро-Унгария бързо забравят за покровителската си политика над християнското население на Балканите. За това говорят и думите на Андраши на конгреса когато убеждава руските и английски дипломати:
"При всяко определяне на граници, решенията трябва на първо място да се основават на географски и стратегически съображения, и само ако не може да се намери друга база, едва тогава на етнографска основа."
Никой от народите на Балканите не успява да реши своя национален въпрос. Заложени са умишлено междунационални и междудържавни противоречия, които в последствие ще се появяват постоянно и с различна сила.

Бурето с барут вече е поставено, заложено на Балканите и само чака някой да запали фитила. Историята още не е написана окончателно. Договорът разпокъсва националното единство на българите. Борбата против постановленията на Берлинския договор за справедливо решение на българския национален въпрос става една от главните исторически задачи за разрешаване на българския народ. Извършеното през 1885 Съединение на Княжество България и Източна Румелия е първият значителен пробив в Берлинския договор. Последиците от неправдите, наложени с Берлинския конгрес, както и собствените националистически амбиции на балканските страни, до голяма степен "тровят" живота им дори и до днес!

За това говорят дори думите на английския посланик в Цариград - А. Леард, който коментира последствията от решенията на конгреса. Никой друг не е дал по-проницателна преценка за повече от век:
"Тези, които се мислят за достатъчно силни да подкрепят стремежите си с оръжие, ще бъдат готови да въстанат срещу властта, под чието подчинение те считат, че са поставени, в противоречие със справедливостта и принципа на националността. Тези, които не могат да прибягнат до сила, ще трябва да прибягнат до интриги и заговори. И двата процеса вече са започнали."

Бележки:
1) На 10 юли 1876г. е създадено БЦБО (Българско Централно Благотворително Общество). БЦБО е създадено от Славянските комитети в Русия, които поемат издръжката на организацията. За неин почетен председател е изпратен и избран Владимир Йонин - руски представител, а за председател е избран - Драган Цанков. Членове още са Иван Вазов, Стефан Стамболов и др. В тази организация, създадена с цел да обедини двете крила на емиграцията, постепенно надделява крилото на младите.
2) Българското човеколюбиво настоятелство (БЧН), е основано още през 1875 г. от Др. Цанков - тя е продължител в известна степен на БРЦК. Българското човеколюбиво настоятелство (БЧН) с председател митрополит Панарет Рашев, изразява интересите на едрата русофилска буржоазия, групирана около Добродетелната дружина.
3) Думи на военния министър Милютин в специална докладна записка до император Александър ІІ.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Берлинския конгрес 1878г и политиката на балканските страни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.