Бит и култура на волжките българи


Категория на документа: История


Още в началото на Х в., дипломатът и пътешественик Ибн Фадлан, констатира голямото значение на Волжка България като търговско средище на Европейския изток, като кръстопът на търговците и стоките им от четирите посоки на света.Това обстоятелство , дължащо се и на благоприятното географско положение на държавата, е разумно използвано от предводителите и. С мито във Волжка България и преди Х в. са облагани стоките на Хазария, Русия и на всички други страни.

Пътищата през Волжка България и по вода, и по суша са най-кратки и най-удобни. При това и самата Волжка България е производителка на ценни и търсени стоки с различно предназначение. Българското скотовъдство е средство не само за препитание на местното население, но и дава възможност за развиване на търговията с месо, мазнини, кожи, козина, вълна, кости. Не спира и продажба на жив добитък за разплод, транспорт, месо. Съществен дял във волжко-българската търговия, особено за износ, съставлява и риболовството. От лова на диви животни, с който се занимават предимно някои етнически групи в северната част на държавата, се добиват много ценни кожи и козина, които след съответна обработка също са изкупувани и изпращани на юг, пък и на всякъде, където са търсени. Добре върви търговията с мед, с различни питиета, с орехи.

Много търсени от български и чуждестранни търговци са и произведенията на занаятчиите от Волжка България - изделия на железарството, ювелирното изкуство, грънчарството, кожарството, производството на медни предмети. Страната е богата на различни руди, от които добиват желязо и мед, от тях пък ковачите изковават оръжия: саби, мечове, топори, върхове на копия и стрели; оръдия на земеделието, съдове за домакинските нужди.

Най-вече българските търговци държат в свои ръце търговията в централната част на държавата, покрай реките Волга и Кама, в Уралските планини, в далечните северни райони към Печора и северна Двина, към крайните пунктове на Северозападен Сибир и към центъра на Сибир на изток. Те са много добре осведомени за природните условия там, за начините на придвижване, за възможностите за търговия, за нуждите и предпочитанията на местното население. Българските търговци очертават най-кратките и удобни пътища за придвижване в тези посоки и със свои сили и с помощта на властите създават свои постоянни търговски пунктове, наричани "мензели", пътни станции. В тях има помещение за нощуване и хранене, за пътниците, за конете, кучетата, за камилите. Пътищата и станциите по тези пътища се охраняват от стража.
Освен с големия износ на храни, занаятчийски произведения и метали, Волжка България е известна и като център за продажба и преразпределяне на най-различни вносни стоки, изработени на хиляди километри далеч от столицата и. Например от Средна Азия, Иран, Кавказ са докарвани злато, сребро, стомана за саби и мечове.
Българските търговци не само посрещат всякакви контрагенти за търговски контакти и извършване на сделки, но и сами пътуват до близки и далечни страни - до големите руски градове, като Киев, Новгород, Владимир. Те могат да се срещнат и по пазарите на Хазария, в Багдат, византийските градове и на други места.

Сведенията от средновековието и немалко археологически данни насочват към наличието на два вида търговия във Волжка България: разменна и парична. Парите, като леко преносими, с ценностна стойност и покупателни възможности, са основният начин за търгуване с продавачите и купувачите, дошли на волжко-българския пазар от различни страни от тогавашния свят.

С оглед разширяването на търговията и получаването на още по-големи приходи за държавата царете и,подобно на арабите,иранците,византийците,заповат да секът монети- най-вече сребърни, с названието "дирхеми" като в южните и източните страни. Сеченето на българо-волжки монети продължава до края на Х в.,а когато те са заменени от сребърните кюлчета (пръчки) с определено тегло и ценностно изражение както парите. Българските пари са ползвани в търговските операции наравно с иранските, с арабските и др.
Още в началото на Х век по бреговете на Волга и Кама, т.е. в центъра на държавата,изникват търговски представителства на скандинавски и руски търговци.
За осигуряване на търговското движение по северо западното направление,към северните и западни страни,се изграждат редица пътни станции и крепости по реките Волга,Ока,Сейма.Освен по вода,за търговските връзки с руските княжества, и специално с Киевското, е оформен и сухопътен, керванен път. Той тръгва от Болгар и завършва в Киев. За изминаването на този път са нужни 60 дни-с почивките за хората и добитъка.
Най-големият международен транзитен тъговски център м/у Европа и Азия е не друг град, а столицата на Волжка България-Болгар. Тя е център на вътрешната търговия на страната, както и на силно развито занаятчийство, в значителна степен свързана с търговията.

В далечното минало българите били степенна род: през лятото живеели в шатри(юрти), зимували в дървени къщи. Според сведенията на Абу Хамид ал-Андалеси градските стени били направени от дъб, а къщите - построени от бор. Едва от 921 започнли да се строят каменни згради, когато българският падишах извикал от Багдад майстори за изграждането на джамии и отбранителни съоражения.

На българските гробища се срещат надгробни плочи със големи размери: надписи, които красиво и старателно са изработени с почерците куфи и сулс. Формата на надписите и рисунките на всички тези плочи е почти еднаква. Възможно е при българите да са работили специални майстори с тази цел, които били канени в разлини райони.Особено учудващо е това,че дори след 7-8 столетия тези надписи са забелжително запазени.

От преди хиляда години българите ползвали водопровода. При разчистването на една от сградите от пръст и камъни били открити няколко тръби. Оказало се , че това е древна българска баня. Макар че, тръбите са изработени от глина, те са много здрави, добре изпечени и много удобни за водопровод.

Що се отнася до дрехите на българите, Ибн Даста пише че, те се обличали така, както и мюсюлманите на другите държави. Ибн Фадлан отбелява, че дрехите за българкия падишах шиели арабски шивачи от Багдад. А историкът от Х|| век Абу Хамид ал-Андалеси забелязал българи с дълги кадифени дрехи. При разкопки са намерени безброй красиви копчета от порцелан, стъкло, а също така и от скъпоценни камъни, например ахат. Сред находките се срещат много украшения : обици, гривни, пръстени, огърлици направени от злато и сребро, очевидно българите, както и казанските татари харчелиогромни средства за дрехи и разкошни украшения.
Описвайки българския бит, Ибн Фадлан отбелязва че тронът на бадишаха бил застлан в византиййска дамазка. Храната готвели в медни казани. Всеки ядял от своя чиния. Имало обичай да колят животни в чест на госта.
Според сведенията на Ибн Фадлан българските жени не водели скрит от мъжете живот. По време на аудиенцията на арабските посланници заедно с българските емири и други почетни хора присъствала и съпругата на падишаха, което тук било обичайно явление. Мъжете и жените се къпели заедно, без да се крият един от друг. И въпреки това случаи на прелюбодеяние при българите почти нямало: нарушилите тази забрана ги очаквала смърт.Многоженството не било разпространено.Дори падишахът според Ибн Фадлан имал само една съпруга.

Българите имали разнообразни нрави и обичаи.
При среща с познат човек българите в знак на уважение към него се покланяли. Например когато българският падишах отишъл да посрещне багдгадските посланници той слязъл от коня и се поклонил до земята.
В случай на голяма радост било прието да се изсипват сребърни монети.
Виенето на кучетата се смятало за знамение на свобода и изобилие. Жилище , поразено от мълния, го оставяли да гори до край , отнасяйки това нещастие към Божието наказание, затова никой не смел да се доближи до онова място. Който се отличавал с ум, го обесвали на дърво- смятало се че такива хора трябва да бъдат пожертвани на Бога. Обвиненият в прелюбодеяние бил завързван за ръцете и краката към четири вкопани в земята стълба, а тялото му разсичали с секира на две части-от шията до краката. Същатата страшна участ очаквала и жените. След това частите на телата на съгрешилите закачали по дърветата . По съшия начин наказвали и крадците.

Волжка България е държава,в която в течение на векове

успоредно и едновременно съжителстват различни вярвания и религии, запазени от древни времена от местните племена и от придошлите от Изток и Юг нови племенни формирования и етнически групи. Очудващ факт е, че в нея съществувала веротърпимост от страна на държавата към населението с разнообразен етнически произход и вярвания.

Древните българи били езичници. Много шамански обреди -остатъци от езичеството, се наблюдават и днес в живота на много народи по този край-чуваши,мари,удмурти.
В продължение на два века различните религии ,се езически със служенето на много богове от различен ранг и важност,не са пречка за съвместния живот на населението в държавата.Веротърпимостта на древните българи и господстващото положение в държавата им помага за приобщаването и побългаряването на немалко заварени в страната тюркски, ирано-езични, угрофински,и др. етноси с многобожна религия ,както и на племенната или етническите групи,дошли тук по късно.
Във Волжка България са извършвани религиозни обреди на различни езици,от разни вери и вярвания.Това се извършва в отделните за всяка вяра молитвени домове ,като се започне от древнобългарсите "керемети" и" капища", мюсюлмански джамии,християнски православни и арменски църкви,от синагогите на хазарите-юдеи и се стигне до религиозно -ритуалните действия около вековни дървета ,скали,каменни стълбове,пещери,извори.
Българите почнали да се разделят с езичеството едва след приемането на исляма под влиянието на Багдад и Хорезм.
Не е възможно да бъде определено с точност кога българите поемат исляма.По този повод съществуват много различни версии.Според народните легенди,българите още по времето на Расулуллах били мюсюлмани.Според друга версия ислямът бил приет в Болгар през 663 сл.хр.под влиянието на тримата дошли тук сподвижници на Мохамед.
В древността българите били свободни в избора си на религия : някои изповядвали юдеизъм, други-християнство и т.н.според съобщенията на Ибн Фадлан през 921 год. Българският падишах Алмаз бине Силки написал писмо на багдадският халиф Муктадир , в което го моли да изпрати в Болгар майстори за изграждането на джамии и отбранителни съоражения , а също и хора, които биха могли да му изнесат уроци по ислям.Така мюсюлманската религия в Волжка България е окончателно избрана през 922 г.,по време на посещението в българската държава на голямата специална делегация, изпратена от халифа на арабския халифат ,с столица Багдад -Мутадир. А този халифат е водещ в ислямския свят през тази епоха. Ибн Фадлан е бил главният специалист в делегацията по въпросите на ислямската вяра ,защото разяснява на българите не само религиозните проблеми.
Пред царя и свитата му , Ибн Фадлан посочва мястото на българския цар в бъдеще не само като светски , но вече и като духовен водач на мюсюлманите в страната. При това положение болгарският цар се явява и наместник на Бога , на Аллах в държавата си ,което още повече засилва позициите му.Още преди идването на делегацията в столицата Болгар а възможно и в други по големи градове , вече са построени джамии ,в които се извършва мюсюлманска религиозна служба.След идването на делегацията арабския халифат и провъзгласяването на ислямската религия като държавна,мюсюлманството печели все повече привърженици, особено и средите на царският двор ,търговците,служителите и всички други, които в личен план очакват да спечелят при новата ситуация.
За ускоряване на масовото приемане на мюсюлманството като обща религия в Волжка България е открито специално училище за проповедници и служители на новия култ .Започват бързо да се строят нови джамии и да се откриват училища в по големите населени места за обучението на младото поколение на арабски език,необходим за четенето на корана,тоест в случая новата религия върви с нов език , които трябва също да се изучава ,щом се цели масовото помохамеданчване на населението.
По-бързо преминават към тази религия търговците, които търгуват с арабските ,с ираноезичните ,и други източни и средноазиатски мюсюлмански страни и имат желание да се чувстват равни на търговците от тези държави.Новата религия открива по-големи възможности за търговия и забогатяване.Тя е приета безпроблемно и от голяма част аристокрацията и другите заможни слоеве на обществото.По голямата част от населението в държавата продължава да държи на своите древни вярвания ,традиции и обичаи и се съпротивлява векове на натиска за доброволно или насилствено ислямизиране.То не приема дори и с принуда ислямската вяра .В това отношение можем да посочим като пример чувашите -потомци на древните българи -сувари. Те държат на вярата си в Тангра и в другите древно-български божества дълго време -до ХV||| век,когато под руски натиск приемат християнството.
Древните българи вярвали в много богове .Пръв по сила и значение е Тангра, владетел и управител на небето, на природата и хората.Той е Бог-Спасител,дарител на живота и на всичките човешки блага.Българите му се кланят с особен ритуал,пред определени и обявени за "свещени" дървета.Такива ритуални поклонения са извършвани и в чест на луната,слънцето,огъня,водата които също са обожествявали.
Почитан е и Бог Куар - Бог на гръмотевиците.Когато мълния убивала някого ,смятали че той им е сърдит и му правели жертвоприношение.
Култовите и ритуални действия и верски обичаи в чест на един или друг бог ,са свързани с борби и състезания : битка с мечове , конни надбягвания , игри, танци.Около молитвените,жертвените дървета се извършват общи религиозни действия,избирани са най вече дъбове-Великани, които наричат "цар-дърво".
За брезата вярват , че тя се обитава от богинята на плодородието , майката на слънцето и е покровителка на жените.Пред избраните жертвени брези ходели да се молят и поднасяли жертви за леко раждане бременни жени.
Въпреки приемането на мюсюлманството в период на просперитет за българите, до късното средновековие и дори до нови времена , се запазват вярванията в духове -"джинове". Вярват например в домашния дух ,когото изобразяват като старец с дълги коси.
У всички народи на Волжка България до нови времена се запазва и вярата в горския дух или "таласъм",който живее в гъстите гори и прилича на човек. Вярват и в съществуването на жена -"Таласъм" която винаги язди коня гола , с лице назад към опашката му .Тя има малка глава , къса коса и дълги гърди преметнати на раменете и .



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бит и култура на волжките българи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.