Бит и култура на волжките българи


Категория на документа: История


След ХХ век , когато в Волжка България е приета ислямската религия, мюсюлманското духовенство води упорита борба с българо-езическите вярвания още повече и шериатът забранява както тях, така и моленето в керемета . Самият Керемет представлява четириъгълна площадка , заградена с дървена ограда .Тук се извършват жертвоприношенията.Сред някои потомци на Волжките Българи "керемет"се нарича и самото божество , за което се извършва жертвоприношението.Сред чувашите и други народности-потомци на древните българи около Волга и Кама , са съхранени вярванията свързани с масовата народна молитва към небето за дъжд,при засушаване , т.н.у нас "пеперуди".
Към вярванията на Волжките Българи принадлежи и убедеността в защитна сила на амулетите .
Вярвало се , че амулетът с изображение на някое божество,родов тотем, животно,птица и п.р. носи щастие и предпазва този ,който го носи от злини.При археологическите разкопки из територията на някогашната Волжка България са открити десетки амулети.

Въпреки голямата борба на мюсюлманството с езическата религия на древните българи, пък и на разните племенни и етнически групи сугрофински, ираноезичен и тюрски произход, но побългарени или населяващи територията на Волжка България, техните религии, вярвания, поверия, култове, останали от ранната им митология се запазват до късното средновековие, а някъде и до новото време. Например сред татарите, на които името е привнесено след монголо-татарското нашествие и завладяването на страната през Х|||в., а населението си остава всъщност българско, древно-българските религиозни и митологични вярвания, обреди, обичаи се вкореняват дълбоко в съзнанието на хората и те им отдават дан, като към прастари традиции от преди хилядолетия, дори и понякога да не разбират същността и предназначението им. Това се прави въпреки неизменната ислямиска борба срещу тях.

Във връзка с това следва да се изтъкне, че в подкрепа на своята борба срещу древно-българското и на другите етноси във Волжка България езичество, мюсюлманското духовенство осигурява написването, преписването и разпространението на книгата "Будуан", изцяло насочена срещу езичеството по дух и съдържание.

Стремежът на старите българи е да запазят своята религия с много богове в противовес с непрекъснатите опити на мюсюлманските проповедници да я изхвърлят от живота и вярванията им и бързо да я заменят с исляма. На територията на бившата Волжка България археолозите откриват, че в много родови гробища за заровени един до друг роднини - едните мюсюлмани, адругите "езичници". Това се констатира както от начина на погребението им, така и от култовите предмети при тях или от надгробните им камъни.

В езическата религия на волжките българи на техните потомци са запазени много вярвания и обожествявания на природни дадености и явления, култове със специфични обреди и ритуали, поддържани векове на ред във Волжка България, а някои от тях в нашата Дунавска България.Вярват в добрата домашна змия, която не вреди на хората в къщата, а ги пази. Ако змията напусне дома, той ще запустее, а обитателите му ще измрат. Вярват и в съществуването на крилат змей.
Конят също е обожествяван, особено ако е с рижа окраска и бяла звезда на челото, както и черният овен с бяла звезда на главата.
Древните обреди и ритуали се спазват при родови трапези- смърт, помени за починалите, сватби, раждания. И понеже не могла да изхвърли от съзнанието на древните българи и техните потомци всичките им старинни вярвания и поверия, мюсюлманската религия постепенно и без шум се приспособява към тях.

Интересен момент в религиозния живот на Волжка България е негласното съперничество на двете монотеистични, но с различни верски изисквания религии- християнската и мюсюлманската.От ХV в. на татък, пък и преди това, и двете се борят за влияние и привличане масата от населението в своето лоно. Но определено до ХV в. мюсюлманството е с по-голямо влияние, а още повече, че държавата го подкрепя.Основните мюсюлмански книги, ползвани в ръкопис и непрекъснато преписвани, са преведени и на български, а възможно и на други езици, за да служат на значително увеличилия се брой последователи на ислямската религия. Но още съществуват еднически групи, като българите-сувари-чуваши, които категорично отказват да приемат мюсюлманството и се преместват да живеят в по далечни местности и в горите.

Въпреки ранното възприемане на мюсюлманската религия,като официална във Волжка България, никога в тази държава не е постигано верско единство. По тази причина там са съхранени не малко елементи от древно-българската вяра, обичаи и традиции.

Волжка България остава дълбока следа в световната история с високоразвитата си организация и стройна уредба от норми, овладявайки пространството с добродетели като лоялност, търпимост, справедливост.
Много черти от нейната култура, бит, традиции, религия могат да се открият в нейните потомци и до днес.
Тя преминава през много изпитания през своята многовековна история- от сложните явления на прехода от езичеството към монотеизма и консолидацията на българските племена в една силна и образована държава, до завладяването и от други силни държави като "Златната Орда".Но спомена за волжките българи преодолява изпитанията на времето и днес все още буди интереса на много професионалисти към тях и тяхната уникална историческа съдба.

Използвана литература:

Ахмеров, Г. История на Волжка България (Булгар тарихъ). ИК "Огледало" С.,2002

Давлетшин, Г. Волжская Булгария. Духовная культура. Домонгольский период. Х-нач.ХV||в. Казань, 1990

Казаков, Е. Культура ранней Волжской Болгарии.Этапы Этно-культурной истории. М.,1992

Чолов, П. Волжка България (V||-ХV|в.) 2008





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бит и култура на волжките българи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.