Богомилски ерес


Категория на документа: История


Софийски университет "Св. Климент Охридски

Факултет: Славянски филологии
Специалност: Българска филология

Старобългарска литература

Курсова работа
Тема:Богомилски ерес

Изготвил:
Преподавател:

София 2014

През Х век по време на царуването на симеоновия син- цар Петър , по Българските земи се появява учение със сектичен и еретичен характер, познато под името богомилство.

Същност на богомилската идеология и разпространението и в България- основател на това учение е Боян Мъгът , а поп Богомил , чието име носи ересът ,е негов последовател и разпространител на.Смята се ,че Боян Мъгът е най-малкият син на цар Симеон Велики .Завършил Магнаурската школа , запознал се с изчезналите култури на Персия , Елада и Египет ,посетил светите места , където Христос се е родил и живял ,докоснал се до първоначалните идеи на Христовото учение.Когато се връща в България си създава впечатление ,че Христовото учение е изопачено и решава да създаде условия за разпространението му в чист вид.Църквата "св.Параскева" става център на новото учение.
Основни части на богомилската одеология са учението за сътворението на света (космология) , учение за божия син (христология ) и изложение за крайната съдба на човечеството ( есхатология ).Богомилите проповядвали , че в природата съществуват и се борят две творчески начала - добро и зло .Според тях олицетворител на доброто е Бог , а на злото- Станаил.Вярвали , че първоначално Станаил живеел на небето и бил Божи помощник и решил да създаде свое собствено царство.Опитал се да привлече към себе си останалите ангели с примамливи обещания.Тази част от разказа , за сътврението на света, е внесена от създателите на богомилството.
Друг съществен момент от тази идеологията е идването на божия син Христос на Земята.Характерни са схващанията ,че Христос е действал като човек на Земята .Това кара богомилите да твърдят ,че Исус Христос стой по-ниско от Бог и не му е равен.
По-голямата чат от Богомилското движение се причислява към ''умерения'' дуализъм според вярата ,че добрия Бог ще надделее над Сатаната.Тук се изразява момента на есхатологията - Божият син ще въздаде справедливост на всеки ,а Сатаната, заедно с всички грешници и потисници ще бъдат обречени на вечни мъки в ада,а праведните ще се радват на блаженсто в рая.
Сред богомилите имало и крайни дуалисти ,които смятали ,че борбата добро и зло ще продлжи вечно и победител няма да има.
Най-остро било отношението им към духовенството и църквата, към свещениците и храмовете.Богомилските подръжници смятали храмовете за обикновени згради ,в които няма нищо свято.Дори твърдели,че са дело на самия дявол и той ги обитава заедно със своите демони.
Еретиците не приемали кръщането и причастията като нещо свръхестесвено и свято.Не вярвали в чудотворната сила на светената вода ,за причастието казвали че е само хляб и вино , а не част от Христос и кръвта му.
Силно било отрицанието им към почитаните от църквата символи , икони и реликви.Твърдяли ,че кръста е омразен на Бог ,защото именно на него е бил разпънат и измъчван, неговият любим син Исус.
В орицанието си към съкралните предмети и обичаи , богомилите си служели с доводи подкрепени от логика.
Животът в бедност прави хората праведни.Ето защо проповядвали им били насочени против обилно хранене и притежаване на скъпи предмети...Възгледът , че само животът лишен от плътски наслади може да осигури блаженство в рая и отвъдния живот ,бил много широко разпространен.Характерно за богомилската етика не било толкова любовта към Бог,колкото любовта към човека.

Практикувани били четири обреда: общо молитвено събрание, взаимна изповед, посвещаване на служител в степен "вярващ" и на "вярващ" в степен "съвършен". В съгласие с принципите на ранното християнство в богомилските общини господствал дух на равенство и демократизъм.
Интересно е да се отбележи, че през десетилетията на византийското владичество проповедите на богомилите придобили известна патриотична насоченост.

Прави впечатление, че по време на политическа и икономическа криза богомилите засилвали своите проповеди и карали духовните и светските власти да взимат специални мерки срещу тях. Така постъпил цар Борил през 1211 г., когато свикал църковен събор против богомилите в столицата Търново.
През периодите на относително спокойствие и стабилност за българската държава се забелязва известно затихване на богомилското движение. Това може да се констатира например за времето на цар Иван Асен II, когато България се намира на върха на своето политическо могъщество.

С падането на българската държава под османска власт богомилството постепенно затихнало, за да остане само споменът за еретиците и техните проповеди.
Богомилството в Европа - първата стана , вкоято прониква учението на попо Богомил , била Византия.Най-ревностния разпространител там бил Василий.Разтревожен императорът го повикал в двореца , след което го предал на властите.Василий бил осъден на смърт и изгорен на клада.
В Сърбия ересът проникнал през 12 век.Учението се разпространявало толкова бързо , че сръбският крал свикал антиеретически събор.
Освен в Италия и Франция богомилските идеи проникнали и в други държави като Русия, Германия, Англия, Унгария. Пренасянето на богомилските апокрифи в Западна Европа било една от причините сред католиците да възникне и определението за България като "страна на еретици".





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Богомилски ерес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.