Братята Христо и Евлоги Георгиеви - големите стопански дейци на 19-ти век


Категория на документа: История




Биография и бизнес дела:
Христо и Евлоги Георгиеви са родени в Карлово в семейството на Георги Недев от близкото днешно село Васил Левски и Евдокия Пулиева. Само двамата братя остават живи от общо 5-те деца в семейството. В началото на 1830 г. баща им умира, като оставя добро състояние. Майка им пък е дъщеря на Тодор Пулиев - първият българин, който прави фирма в Румъния и търгува с ориз, гайтани и обработени кожи.

* Евлоги Георгиев
Евлоги Георгиев Недев е български предприемач, смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19 век. Роден е на 3 октомври 1819г. Учи при Райно Попович в родния си град, а след това в Пловдив, като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 г. заминава за Галац, след което за Букурещ. Той прекарва по-голямата част от живота си (60 години) в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ. Започва търговската си кариера на 18-годишна възраст, без капитал. В началото на 1839 г. братята на майка му - Христо и Никола Пулиеви, които наглеждат фирмения бизнес отвъд Дунав, го привличат за съдружник. На 1 март тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влиза в съдружието с 68 000 гроша, Никола - с 50 000, а Евлоги - с 27 000. Това съдружие дава началото на бизнес дейността му. В първите години братята Георгиеви продават ориз, зърно и самоковско желязо. След време насочват своите интереси към банкерството - следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от получените приходи са от банкерски операции. Така постепенно Евлоги Георгиев разширява своята работа и успява да стане авторитетна личност във финансовия свят. Заедно с брат си Христо участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на много години Евлоги подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения и др. Сред по-крупните негови дарения са:
* на болницата в Галац - 100 000 лв.
* на университета "Карол I" - 200 000 лв.
* на Българско девическо училище в Солун - 50 000 лв.
* на Българска болница в Цариград - 120 000 лв.
С дарени от него средства са построени фабрика за вълнени платове за 500 000 лв. и средно техническо училище в родния му град Карлово.

Венец на благотворителната му дейност е сградата на Софийския университет - първото и единствено Висше училище в Княжеството. През 1896 г. той дарява на българската държава 800 хил. лв. за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10,5 дка на улиците "Дондуков" и "Цариградско шосе"(на стойност 200 хил. лв). Желанието му било училището да се казва "Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово".

Евлоги Георгиев умира на 5 юли 1897 г. в 22,30 часа в дома си. Към момента на смъртта му, състоянието му възлиза на приблизително 23 милиона лева. Погребан е на 8 юли в гробището Белу в Букурещ, Румъния. Завещанието си, банкерът приготвя 15 години по-рано. То е отворено на 9 юли 1897 г., в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Близките му, особено наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, става ясно, че Евлоги Георгиев определя за универсален наследник и изпълнител на завещанието Иван Евстратиев Гешов - далечен негов родственик. До последния си дъх богаташът не споделя с Гешов за своето решение да го облагодетелства и той въобще не подозира какви перипетии, скандали и съдебни мъки го очакват в битка с държавата и династията Пулиеви. Евлоги Георгиев завещава още:
* На българската черква в Букурещ 20 000 лева.
* За Букурещкия университет 200 000 лева, "за да се издържат бедните, но прилежни студенти."
* На общината в Галац 30 000 лева.
* 6 000 000 лева дарява за построяване на Софийския университет.
* 20 000 лв. са отделени за строителството на българска болница в Цариград.
* За приюта "Елена" и букурещкото управление на болниците.
* Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община.
* На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му дава по 40 000 лева.
* Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
* На леля си Елисавета, с която приживе е делял дома си, оставя къщите си в Букурещ, заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.

Започва оспорване на завещанието. Още на 29 юли 1897 г. в Букурещ пристига вуйчото Иван Пулиев (сменил малкото си име на Горан), който единствен има право да оспорва и има претенции за по-голяма сума от определената в завещанието. Той завежда дело в Илфовския съд. През 1899 г. умира, но делата продължават синовете му Богдан, Христо и Драган и дъщеря му Елисавета Караминкова и се проточват цели 6 години. Постепенно процесът се разраства и Гешов бърза да се разплати с роднините на починалия банкер, които губят делата за оспорване на завещанието. С много такт и прецизиране всеки от петимата наследници е възнаграден подобаващо. Процесът се политизира, когато министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев. На 2 март 1907 г. министърът на финансите Лазар Паяков внася друг иск за 16 млн. лева. Тези пари Евлоги уж обещал за освободителната борба в Македония, които пък от своя страна наследникът присвоил. Според финансовия министър обаче те принадлежали на България. Правителството, в което петима министри са юристи - Гудев, Генадиев, Панайодов, Станчев и Апостолов, завежда дело. Ответник е Иван Гешов, а негови консултанти са професорите по гражданско право в Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Байс. Правителството губи процеса въпреки разпита на многобройни свидетели, според един от които приживе Евлоги Георгиев казал: "Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми." Любопитното е, че защитници се явяват също и наследниците на Стефан Стамболов, който е имал люти пререкания с богаташа. Съдебният процес забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда чл. 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. Едва през 1934 г. от създадения от Евлоги Георгиев фонд най-напред е построен днешният ректорат на Софийски университет, а след това се построяват и другите 2 крила. Пред парадния му вход стоят скулптурите на двамата братя, дело на Кирил Шиваров. През 1911 г. Съдът решава с парите, които вече са станали над 13 млн. лв., да се строи и университет, и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово. Това противоречи на волята на дарителя, решава обаче Народното събрание през 1915 г. В крайна сметка, след приспадане на съдружническите капитали на Никола Пулиев и Гаврил Аврамов и след изплащане възнагражденията на персонала в кантората чистият капитал на Евлогий Георгиев остава 19 млн. лева. 2 млн. лева се губят от фалити и неизрядни длъжници, като останалият капитал се разпределя както следва - 2 млн.лева за мита и такси в България, Румъния, Русия и Англия; 6,8 млн.лева за университета; 1 060 000 лева за роднини; по 250 000 лева за адвокати и българската болница в Цариград; 100 000 лева за лекари; 500 000 лева за къщата и 40 000 лева за българската църква. За изпълнителя на завещанието Иван Гешов остават 5 400 000 лева предимно в облигации, недвижими имоти и текущи сметки.

* Христо Георгиев
Христо Георгиев Недев е по-малкият брат на Евлоги Георгиев и е роден през 1824 г. в Карлово. Навлизането му в бизнеса става с пристигането му в Галац, скоро след като брат му влиза в съдружие с Христо и Никола Пулиеви. В началото на 50-те години на XIX век, братята Георгиеви влизат в делови отношения с гръцката фирма "Теолого" в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. През 1852 г. дяловете на съдружниците възлизат на следните суми: Христо Пулиев - 445 386 гроша, Никола Пулиев - 222 482, Евлоги и Христо Георгиеви - 613 671, Стефан Василев - 42 390, Иван Пулиев - 30 785. Постепенно братята насочват своите интереси към банкерството - следят лихвите и курсовите разлики и това се оказва успешно. Ако се направи сравнение на капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000) и 1878 г. (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти. През 1856 г. руски войски навлизат в Румъния и обявяват война на Турция. Започва Кримската война. Русия включва "петата колона" - тази на българите в Румъния. По идея на главнокомандващия княз Горчаков и ген. Будберг богатите българи в Румъния съставят комитет, наречен "Благотворително дружество", който записва доброволци. От Русия са преведени 100 000 златни рубли. В управата на комитета влизат Константин Чокан - председател, Христо Георгиев - касиер, д-р Васил Берон - деловодител, а Иван Бакалооглу, Димитър Ценов и Христо Мустаков са съдействащи членове в материално отношение. Дружеството събира 2500 доброволци. Константин Чокан дарява 7000 австрийски жълтици, като след това го последват и други членове на комитета. Формирана е чета, която тръгва към Калафат, но до въстание не се стига. След поражението е направена равносметка и са предположили, че 100 000-те златни рубли са останали непокътнати и, че ги е прибрал Христо Георгиев, който ги вложил в своята фирма. Цели 12 години 100 000-те рубли не дават мира на вехтите войводи. Филип Тотю и Панайот Хитов, Стефан Караджа и Хаджи Димитър минават с чети в България. Отчаяно се молят за пари на членовете на Добродетелната дружина, бивше "Благотворително дружество", но не им дават. Като капак Христо и Евлоги Георгиеви протестират официално пред руския консул в Букурещ. В архива на Филип Тотю в Народната библиотека са запазени интригуващи подробности. През 1864 г. в Букурещ Раковски издава в. "Будущност" с паричната помощ на Христо Георгиев. В него той безжалостно бичувал турското правителство, то го погнало чрез влашкото правителство, а руският консул в Букурещ се обявил срещу вестника. След негативните последици, Христо Георгиев спрял паричната помощ за вестника. През 1867 г. Филип Тотю предложил на Георги Раковски да разберат кога Христо Георгиев ще ходи на вилата си, за да го отвлекат, да го прекарат през Дунав с четата му и да участва в бой с турците. Раковски приел идеята и отделил трима души, но те не успели да го отвлекат. В битката за парите се включил и Васил Левски, свидетелства Захари Стоянов. През 1868 г. той отишъл в с. Кампусин, събрал млади и луди глави, завел ги в Букурещ, наел къща и започнал подготовка за убийството на Христо Георгиев. Тогава Любен Каравелов едвам го склонява да се откаже от това начинание. В хъшовските си години Стефан Стамболов също недолюбвал Евлоги Георгиев и неговия брат. Истината е, че хъшовете не са вдъхвали доверие на братята Георгиеви и те са си представяли освобождението на България с руска помощ. Както и става. Често за богаташите се е говорело като за руски агенти. Христо Георгиев през 1860 г. пише на брат си: "Турските работи не отиват на добре. И както французите влязоха в Сирия, то и русите трябва скоро да влязат в България." През 1866 г. Христо води оживена кореспонденция и прави редица срещи с руски дипломати. В неговата кантора освен стопански се събират и сведения за намеренията на Турция и балканските държави, които се предават на руснаците. Руският консул в Букурещ му дава идеята да действа за създаване на обща държава между България и Сърбия. Христо Георгиев уведомява сръбския външен министър Гарашанин, той пък - княз Милош, в чиято глава се върти подобна идея. Но сърбите се съмняват дали Добродетелната дружина изразява мнението на българския народ и сключването на договора се отлага. Христо Георгиев Недев умира внезапно в Букурещ на 6 март 1872 г., четвърт век преди брат си. И двамата не са създали семейства и нямат наследници. Поради враждата му със старите поборници, след Освобождението Христо е забравен и е наричан "полузабравеният брат на Евлоги Георгиев". През 1898 г. в списание "Поборник - опълченец" Филип Симидов пита по повод на 100 000-те рубли дали събраните пари са похарчени в полза на народа и призовава Народното събрание да избере специална комисия, която да разузнае какво се е случило с тези суми. Никой не обръща внимание на думите му и гласът му остава в пустиня. Много от богатите българи в Румъния правят големи дарения след Освобождението на България, по примера на братята Георгиеви. Такива са:
* Дарението на средства за построяване на Александровска болница в София.
* Част от състоянието на Димитър Ценов отива за построяването на Стопанска академия в Свищов.
* Владиката Панарет Рашев дарява 10 000 жълтици на Търновската община за откриване на духовно училище и други 5000 жълтици за издръжката на Народно читалище "Надежда".
Евлоги и Христо Георгиеви са погребани в гробището Белу в Букурещ, а гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава.

Библиография:

* www.bg.wikipedia.org

* Григор Николов - "Христо - полузабравеният брат на Евлоги Георгиев", статия във в-к "Сега", 2005г.

* www.palitrabg.nеt - статията "Борбата за наследството на Евлогий Георгиев е безмилостна и продължителна" на Борислав Гърдев.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Братята Христо и Евлоги Георгиеви - големите стопански дейци на 19-ти век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.