Бъгария през Балканските войни (1912-1913г.)


Категория на документа: История


България през Балканските войни(1912-1913г.)

Решенията на Берлинския конгрес за разпокъсването на бълг.земи са главната причина за борбите на българите за национално обединение.Развитието на бълг.държава след Освобждението-поитическо и икономическо,води до силна България,която през първото десетилетие на 20век притежава достатъчно мощ,за да се ориентира към военен път за решаване на националния въпрос.Към това я подтиква и невъзможността на поробените българи да постигнат автономия,или политическа независимост със собствени сили.
Виенската реформена програма съставена 1903г.,след Горноджумайското въстание,не води след себе си реформи в поробените земи.Ситуацията остава същата и след Мюрцщегската реформена акция след Илинденско-Преображенското въстание,Ревелска реформена програма от 1908г.,с инициатори Англия и Русия,след младотурската революция.Провалът на реформите се дължи на нежеланието на турските власти за реални промени в Македония и Тракия.Друг фактор са противоречивите интереси на Великите сили на Балканите.Високата порта винаги намира покровител,заинтересован в дадения момент от запазване на статуквото.Така реформите стигат най-много до повърхностни мерки,не променящи положението на българите в Македония и Тракия.
На 23 окт.1893 се създава БМОРК,по инициатива на Д.Груев.През 1897г. се създава Бъгарско тайно революционно братство,а през 1900 дружество "Странджа"се обединява се обединява с ВМК.Между организациите има противоречия но целта им остава една-освобждение на Македония и Траккия.Юли 1895г. се състои Менишкото въстание,акция на Върховния комитет.А през 23септ. 1902 е последвано от Горноджумайското въстание,също акция на Върховния комитет.Тактиката им е четническа.Илинденското-преображенско въстание в Македония избухва ба 20.юли 1903,обхваща Битоля,Охрид,Кичево,Костур и Лерин.Превзеат гр.Крушево и временно съзават Крушевска репубика.На 2 август 1903 бълг.в Одрин се вдигат на въстание,начело застават М.Герджиков,Стамат Икономов и Л.Маджаров.Образува се Странджанска република,след освобождаването Страндженско и градовете Ахтопол и Василико.През октомври 1903г. въстанието е потушено.
България обръща голямо внимание на въоражените сили,ориентирайки се към решаване на националния въпрос чрез война.В края на 1903г. НС гласува закон за устройството на въоражените сили.Увеличава се числеността на армията,като крайната цел е 400 хил души.За нуждите на армията ежегодно се отделят 30% от бюджета.Закупени са оръжия от Франция,от фирмата "Шнайдер-Крезо",от немския концерн "Круп" се закупуват снаряди за артилерията.Според оценка на западни военни,България вече може успешно да воюва срещу Османската империя.
Започват преговори между балк.държави за създаване на съюз,като Русия води активна политика в тази насока.Променя се чл.17 на Търновската конституция от ВНС през юни 1911г..Князът получава право да подписва международни договори без одобрението на парламента.Това открива пътя към създаването на Балканския съюз и към войни срещу Османската империя.
Обявяването и официалното признаване на независимостта на Б-я,води до бърза ориентация на страната ни към война,която трябва да разреши националния въпрос.България вече не е васална държава,и такава война няма да се разглежда от великите сили като бунт срещу сюзерена,а като военен сблъсък на две равноправни в политическо отношение държаави.
В начаото на 20ти век са оформени двата военно-политически блока Антантата(Съглашението-Англия,Франция,Русия)и Трройния сюз(Централните сили-Германия,Австро-Унгария,Италия).Те не са приключили с подготовката си и не бързат да започват война помежду си.Продъжават противоречията между Австро-Унгария и Сърбия,Османската империя все повече се обвързва с Тройния съюз.В началото на века на Балк.п-ов е особено активна политиката на Русия,тя способства в голяма степен за формирането на Баканския съюз за война срещу Османската имп.Позициите на руската дипломация в Б-я се стабилизират още от 1902г.,когато двете страни подписват тайна военна конвенция.На 16 март 1911г. на власт у нас идват русофилски партии-Народната и Прогресивнолибералната.Създаването на Балк.съюз е крупен успех за руската дипломация и за Антантата като цяло.Противопоставянето на двата военно-политически бока дава възожност на балк.държави за относителна самостоятелност,което е предпоставка за съюз между тях,насочен срещу Османската имп.Стимул за това е и кризата в Турция,изразяваща се в бунт на военните части,руши се боеспособността на армията,в Албания избухва въстание.През септ. 1911 започва война между Италия и Османската имп.Обект на спор е Триполитания и Киренайка(Либия).Военния конфликт се развива в полза на Италия.
На 16 март 1911 е съставено ново правителство от Народната партия и Програсивно либералната.Мин-предедател става лидерът на Народната пратия Ив.Гешов.В началото на юни се провеждат избори за ВНС.То променя чл.17 и княза получава правото да подписва международни договори без одобрението на парамента.Така пада и последната вътрешнополитическа пречка пред войната.
Необходим е съюз между Балк.държави-Б-я се готви от 25г. за война,но политиците в София знаят,че сама ,тя няма шансове в такъв конфликт.Горчивият опит на Сърбия от 1876г. и на Гърция от 1897г. показват,че самостоятелни военни акции крият голяма опасност от разгром.Въпреки кризата в която се намира империята,тя има значителен човешки и стопански потенциал,армията им е многобройна и модерно въоражена.Всичко това предопределя съюзяването на балк.държави.За да постигнат такива договорености,Б-я трябва да направи редица компромиси и а първо място да се съгаси на подялба на Македония.Дот този момент бълг.дипломация отстоява виждането за автономия,докато Сърбия и Гърция желаят дележ и предварително оформяне на сфери на влияние.За да се постигне съюз за война с Турция,официална София се съгасява на подялба.
В основата на Балк.съюз заляга договорът между България и Сърбия,подписан на 13 март /29 ферв.1912г.Съюзният договор е придружен от таен анекс,за подяба на Македония.Двете страни декларират,че са готови да приемат арбитража на руския император.България получава земите на изток от р.Струма и Родопите,Сърбия-земите на север и запад от Шар планина.Територията между Шар паннина,Егейско море и Охридкото езеро се подея,като по-малка част се поставя в зависимост от арбитража на руския имп.На 29 април с.г. България и Сърбия подписват военна конвенция.Двете страни се договарят да си помагат при война с Турция,като първоначално се предвижда Б-я да участва с 200хил.армия,а Сърбия с 150хилядна.София правилно преценява,че главния боен театър ще бъде в Източна Тракия.Военните разчети са точни,но от политическа гледна точка се допуска грешка,като Македония се оставя в по-голям обсег на действията на сръбската армия.На 16 май 1912 България и Гърция сключват отбранителен съюз.Б-я се ангажира да участва в бойните действия с 300хилядна армия,а Гърция със 120хил.души.Бъдещи граници не се договарят.Гърците възнамеряват да използват тази неяснота и да окупират повече територии,разбирайки че бъг.части ще са групирани основно в Източна Тракия.През август 1912г. към съюза се присъединява Черна гора.Тя се съгласява да участва във войната с 40хил.души.Румъния запазва неутралитет.Общ договор между участниците не е подписан.България се оказва естествен център и водеща военна и политическа сила в Балк.съюз.
На 30 септ.1912г. балк.държави връчват колективна нота на Турция с искане да изпълни член 23 на Берлинския договор и да проведе реформи в Македония.Високата порта не отговаря на ултиматума и на 5 октомври 1912г. избухва Балканската война.Сформирани са 3 армии под командването на ген.В.Кутинчев,Н.Иванов и Радко Димитриев.Главнокомандващия на бълг.войска е царят,негов помощник е ген.М.Савов,а начаник на генералния щаб е ген.Ив.Фичев.Създадено е Македоно-одринско опълчение,в което постъпват хиляди доброволци от поробените земи.Бълг.настъпление на Източнотракийския фронт е неудържимо,турските войски търпят поражения и отстъпват.Те изоставят Лозенград и не успяват да задържат укрепената линия Бунархисар-Караагач-Люлебургас.Турските дивизии се оттеглят на Чаталджа на 40км от Цариград.Седма Рилска дивизия в състава на сръбската армия води героични боеве по поречието на р.Струма.Тя достига градовете Кукуш и Дойран и се насочва към Солун.На 26 окт. Обаче градът е предаден без бой на гръцките войски.Във военните действия се включва и Бълг.военноморски флот.Торпедоносецът "Дръзки"изважда от строя турския кръстосвач "Хамидие".Бълг.летци бомбардират обсадения Одрин и така за пръв път във военната история използват самолета като бойно средство.Сръбските войски овадяват долината на р.Вардар.Гръцките войски напредват в Епир и Тесалия,а черногорските настъпват в Косово и Новопазарския санджак.Заради противоречия в съюза относно териториалните придобивки правителството на Гешов търси изход в по-бързото приключване на войната.В края на октомври 1912г. Турция предлага примирие при изгодни за Б-я условия.Царят обаче е замаян от успехите и от желанието си да влезе в Цариград.Той не поема подадената ръка.В нач.на ноември бълг.войски атакуват Чаталджанската позиция,но са отблъснати.На 20 ноември е подписано примирие,но вече при неблагоприятни за България условия.
Под натиска на Великите сили през декември 1912г. в Лондон започва мирни преговори между балк.съюзници и Турция.Турската делегация проявява неотстъпчивост,в началото на 1913 в Цариград е извършен младотурски преврат и войната е възобновена.През втората фаза на войната турските войски организират контраатаки при Чаталджа и опит за десант при Булаир и Шаркьой.Те са отблъснати от бълг.части.Изходът на войната се решава след историческите боеве за Одрин.Атаката на Одринската крепост е дълго оббмисляна и старателно подготвена.Тя започва на 11 март 1913г. и на 13 март е превзет.Заради натиска на съюзниците и великите сили правителството на Гешов решава първо да се разбере с Румъния,предявяваща претнции за Южна Добруджа,след това да сключи мир с Турция и накрая да уреди отношенията със съюзниците.На 26 април 1913г. посланическа конфернция на великите сили в Петербург отрежда Б-я да отстъпи на Румъния гр.Силистра.По същото време друга конфернция в Лондон подготвя условията на мирния договор.Договорът е подписан на 17 май 1913г.Османската имп отстъпва всички земи на запад от линията Мидия-Енос и о.Крит.Появява се и нова държава Албания.В освободените земи бълг.власти създават военни губернаторства,които се грижат за населението и полагат основите на държавността.Така се решава само освобождението от осмонска власт.Предстои разпределяне на отвоюваните територии.
Ходът на бойните действия определя териториите окупирани от съюзническите части.Сърбия и Гърция завладяват не само спорната,но и значителна зона предвидена за Б-я от тайния анекс.Във Вардарска Македония сърбите установяват своя администрация и предприемат антибълг.действия.Унищожени са бълг.чети,помагали на сърбите в хода на войната,масово се закриват бълг.училища,като учитеите са прогонвани или заставени да подпишат декларация че са сърби,прогонват бълг.владици и свещаници.Бълг.храмове са преврщани в сръбски.Подобно е положението и в Егейска Македония.Гръцки чети тероризират населението,затварят се бълг.училища,отнемат се храмове,отвличани са водачи на бълг.население.През втория етап на войната бълг.командване изтегля свои части от Македония за бойни действия в Одринско.Сърбия и Гърция се възползват от това за да разширят окупираните територии.
На 22 април 1913г.Сърбия и Гърция подписват в Атина "Предварителен протокол за сключване на съюз".Те се задължават да си помагат при преговорите за подялба на Македония.Двете страни издигат лозунга всеки да вадее това,което е оупирал в хода на бойните действия.На 19 май Сърбия и Гърция сключват таен договор.Те се договарят да имат обща граница в Македония.Договорът е придружен от военна конвенция срещу Б-я.На 17 май 1913г. Гешов подава оставка.Мин-председател става Стояян Данев,лидер на Прогресивнолибераната партия,исвестен с твърдия си курс към Сърбия и Гърция.Армията е дисоцирана срещу сръбските и гръцките части.През април 1913г. Б-я отстъпва Силистра на Румъния,но румънските претенции са за цялата Южна Добруджа.Руския имп Николай 2 не бърза с арбитража.В Петербург се налга нението Одрин за Б-я,Битоля-Сърбия,Солун за Гърция.На 9 юни бъг.правителство се обръщща към императора за арбитраж в 7дневен срок.Руския външен министър Сазонов изисква София и Белград да представят претенциите си в 4 дневен срок.Планът е провален от Сърбия-мин-председателя Пашич подава оставка,с мотив,че само сръбския парламент може да променя границите на кралството.Сазонов обвинява Б-я че е посмяла да поставя ултимативни срокове на императора.
Цар Фердинанд и ген М.Савов решават да демонстрират сила и така да улеснят преговорите.На 15 16 юни 1913 ген Савов нарежда на 2 и 4 армии да настъпят срещу сръбските и гръцките войски.Под натиск на правителството на 18 юни бойните действия са спрени.След 18 юни сърбите и гърците извършват ускорено настъпление в бълг.територия.Главнокомандващия Савов е сменен с ген.Р.Димитриев.Правителството на Данев подава оставка и на 4 юли е съставено нова правителство начело с В.Радославов.На 27 юни Румъния обявява война ба Б-я,войските и окупират Южна Добруджа.Царя удовлетворява исканията и отстъпва Южна Добруджа,но румънците форсират Дунав и настъпват към София.На 30 юни турските войски преминават линията Мидия-Енос и завладяват Одринска Тракия.От 4 до 8 юли 1913 на Калимаското плато сръбската армия търпи поражение,настъплението е спряно,а бълг.части започват настъпление към сръбска територия.В същото време гръцката армия е блокирана в Кресненското дефие и е заплашена от пълно унищожение.На 18 юли румънските части са край Враждебна.Това принуждава правителството да започне преговори за примирие.Мирните прговори се водят в Букурещ.Там е подписан мирния договор на 28 юли 1913,основателно определян като национална катастрофа.Южнса Добруджа е предадена на Румъния,Македония без Пиринския край е завладяна от Сърбия,а Серско и Солунско от Гърция.Бъгария запазва малка част от Беломорското крайбрежие и Рило-Родопския асивСъдбата на Западна Тракия е решена от българо-турски преговори и бълг.управление в местноста е въстановено.Преговорите се водят в Цариград.Правителството се опитва да си върне земите в Одринско преодоставени от Лондонския мир.Великите сили не подкрпят България,а тя няма възможност за нова военна акция срещу Турция.Частичен успех е възстановяването на бъг.власт в Гюмюрджинско.Договорът е подписан на 16 септ.в Цариград.
През юни 1913 избухва въстание в Тиквешко срещу сръбските окупатори.Освободени са Неготино и Кавадарци.Въстаниците са разгроми с голямо количество жертви от бойците и от мирното насеение.На 7 септ започва въстание в Охридско.Чети на ВМРО освобождават Дебър,Охрид и Струга,но напускат момента за успешна атака на Битоля.Сръбските войски разгромяват бълг.чети в двуседмични сражения.Десетки хиляди албанци и българи търсят спасение в Абания от сръбските жестокости.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бъгария през Балканските войни (1912-1913г.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.