България и османската експанзия


Категория на документа: История


България и османската експанзия

Османската експанзия и завладявянето на българските земи е продължителен процес,довел до лишаването на българите от политическата им независимост в края на 14в.Исторически наложилите се обстоятелства предопределят края на средновековната българска държава и променят кардинално пътя на естествената й историческа еволюция.

Османското завоевание на българските земи протича е един преломен момент от развитието на Европа-криза,която дестабилизира политическия и стопански живот на обществата и държавите на целия континент.След нея европейския свят съществено променя своите демографски,политически и духовни характеристики.

Кризата в европейския югоизток води до изключително раздробяване на политическата карта на балканските страни.През 1371г. престолът на Търновското царство се заема от цар Иван Шишман,доскоро българската държава е разделена на "три малки"Българии,отношенията м/у владетелите биха могли да се определят като враждебни.След кризата, западна Европа тръгва към новото време,а балканския свят за дълго остава в Средновековието.

Формирането на османския бейлик се извършва в Мала Азия,където прз 11в.,периодично се заселват тюркски племена.Упадъкът на Селджушкия султан през втората половина на 13в. и занемаряването на византийската гранична система създават условия за появата на обособени мюсюлмански държавици-бейлици,обеденени около съответния племенен вожд.Възникват в ожесточена борба помежду си,чрез откъсване от опеката на селджушките владетели и отнемане на територии от Византия.Ядро на бъдещата османска държава става Османския бейлик,разположен в Северозападната част на Мала Азия в областта Сьоргют по течението на р.Санкария.През 1299г. след смъртта на вожда властта се дава на синът му Осман,който получава инсигниите на властта от селджушкия султан-тъпан,сабя,кон и одежди-и е утвърден като бей на наследения удж бейлик.През същата година успява да се освободи напълно от опеката и върховенството на селджушкия султан.Облика на ранната османска държава се определян до голяма степен от еволюцията на номадското общество.Превръщането му в империя се обеснява и с благоприятното му географско разположение,точно геополитическия фактор се оказва решаващ за успеха и бързото териториално разширение на османската държава в ранния етап от историята й.Благоприятното географско разположение допринася като насочва към територии му тюркски племена,по този начин за кратко време,бейлика разполага с военен потенциал,много по-голям от териториалния му обхват.Още Осман подготвя плацдарм за завладяването на Бурса,осъществено от неговия син Орхан през 1326г.Голямата християнска крепост става първата столица на бейлика в Мала Азия.В следващите години османските търци завладяват Никея през 1331г. и Никомидия през 1337г. и получават излаз на брега на Мраморно море.Във външната си политика Орхан,както и Осман,се придържа към принципа на активна военна експанзия срещу неверниците,избягвайки преките военни конфликти със съседните тюркски бейлици,разширяването на територията за тяхна сметка става по дипломатически път.Така през 1345г.,възползвайки се от вътрешните междуособици в бейлика Караси,Орхан успява да присъедини част от него към своите владения,по този начин си осигурява достъп до Егейското крайбрежие на Дарданелите,а следователно и плацдарм за бъдещите си набези на Балканския полуостров.Османския владетел се включва във византийските междуособици и борбата за трона между Йоан 5 и Йоан 4.Двамата претенденти се обръщат за помощ към тюркските бейлици,като Йоан 5 привлича бейлика Айдън,Йоан 4 се обръща към Орхан.През 1345-48г.,синът му Сюлейман води активни военни действия на Галиполския полуостров и в Тракия.През 1352 за оказаната помощ,той получава крепостта Цимпе на Галиполския полуостров,от този момент започва нов етап в османските военни действия на Балканите.През 1354г. възползвайки се от земетресението,разрушило стените на Галиполската крепост,османците завладяват града,скоро се установяват на полуострова.

При управлението на Иван Александър външнополитическите взаимоотношения със Сърбия са скрепени чрез династичния брак на сръбския крал и сестрата на царя.Побеждава византийската войска при Русокастро през 18.юли.1332г.,също така се намесва във византийската гражданска война,възстановявайки българската власт в Тракия и Родопите.Първите турски нашествия по българските земи са предизвикани от привличането на "османските" и "айдънските" турци във византийската гражданска война.През 1345г. загива родопския воевода Момчил,изоставят се българските земи в Македония като са поделени между сърби и византийци,през 1364г. следва българо-византийска война за владеене на Южното Черноморие,а през 1365-69г. унгарците окупират Видинска област и пленяват Иван Срацимир.Тези негативи във външнополитическите отношения отслабват значително страната,а към тях е прибавено и активизирането на сепаратизма.Обособяват се Добруджанско деспотство,Търновско и Видинско царство,а в останалите територии се обособяват самостоятелни вледетели.Видимия разцвет на културата е спрян от османското настъпление в българските земи,което прекъсва възходящата линия на развитието им.В книжнината принос имат Търновската книжовна школа и творчеството на патриарх Евтимий,активно се строят манастири,дворци,църкви,крепости и се развива живописта,в религиозния живот на българите се появяват исихазма,варлаамитството,адамитството,богомилството и др.,които са прояви на духовните търсения на българското средновековно общество.

Определящо за ранното османско проникване на Балканите е овладяването на Източна Тракия,което прекъсва сухопътната връзка между Византия и България през 1371г.,с решаващо значение за завладяването и е превземането на Одрин през 1369г.През 1371г. общобалканска коалиция,съставена от българи,сърби и гърци,начело с Вълкадин и Углеша се отправят към Източна Тракия,на 26.септември.1371г. са разбити в сражението при Черномен при Марица.От 1377г. Иван Шишман е непокорен васал на султана.Действията на османците продължават през 1385г. Превземайки София,в резултат на което сърбите им отвръщат с победа при Плочник през 1387г.През 1388г. Али паша извършва поход,с който завзема част от Търновското царство и част от Добруджанското деспотство.Битката при Косово поле през 1389г. се оказва решаваща за съдбата на балканските държави и най-вече за българите,тъй като след нея на власт идва Баязид 1,а той променя характера на експанзията и начина на осъществяването й.Военните успехи внушават на част от османските управници и лично на Баязид,че е възможно изграждането на централизирана ислямска империя.Новите насоки в политиката на Баязид 1 се характеризират с разбиване на буферната мрежа от християнски васални държави,обсаждане на Константинопол през 1394-1401 и превръщане на османската държава в империя,несъобразяване на османското напредване в Европа с положението в Мала Азия.Изразени във факти те се свеждат до превземане на Търново през 1393г.,завладяване на Добруджанското деспотство през същата година,окончателно завладяване на Търновското царство през 1395г.,обсада на Константинопол през 1394г.,продължила 7 години.През 1396г. маджарския крал Сигизмунд организира кръстоносен поход,но битката при Никопол на 25.септември.1396г. не се увенчава с успех за кръстоносната армия.Превземането на Видинското царство през 1396г. е окончателното падане на българската държава.

Причините за падането на средновековната българска държава под османска власт би следвало да се потърсят във възходящото развитие на османската държава през 14в. и в състоянието на България и на балканските държави.От безспорно значение са възможностите на номадското османско ислямско общество,които се изразяват в благоприятното географско положение,силна войска и гъвкава военна организация,променяща се динамично съобразно стратегията на османското напредване,ефективни методи на завладяване съчетани със създаване на система от буферни васални територии.През този период състоянието на България и балканските държави е коренно различно,преобладава политическата раздробеност и постоянни междуособици,но най-голяма грешка е недалновидното привличане на османците като наемници по време на гражданската византийска война.

България е първата европейска държава,което попада под османска власт,а се освобождава почти последна.В края на 14в. естествената еволюция на българското общество е съдбоносно забавена.Унищожаването й се оказва с решаващо значение за политическата съдба на българския народ,той губи управленчески опит,затваряне на българите в различни форми на социално самоорганизиране и изграждане на негативно отношение към държавата.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
България и османската експанзия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.