България от неутралитет към съюз с Германия – 1939-1941 г.


Категория на документа: История




К У Р С О В А Р А Б О Т А

тема: " България от неутралитет към съюз с Германия - 1939-1941 г."

През 30-те години в света се оформят три политически - блока, в зависимост от отношението им към Версайската система.

Победителите, между които изпъкват Англия и Франция са за запазване на статуквото. Пълният контрол над света наложен от тях, прави нежелани каквито и да е промени.

На другият полюс са страните, стремящи се към ревизия на договорите от Версай. Освен разпокъсаната и унижена Германия, тук са и недоволните от разпределението на "парчетата от баницата" Италия и Япония.

Като трети център се оформя СССР. Не изоставил идеята за световна социалистическа република със столица Москва, той балансира между двата блока, с цел максимална изгода.

От тези противоречия между Великите сили прави опит да се възползва и България.

В основата на "външната политика на България в навечерието на войната стои нерешеният национален въпрос, в резултат на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.). Според него Сърбия завзема Струмишко, Босилеградско, Царибродско и села от Трънско и Кулско; Румъния отнема Южна Добруджа; Западна Тракия е окупирана от Съглашението и след една година е предадена на Гърция. Освен това на България й е забранено да се въоръжава и тя може да има само малобройна наемна армия, която, заедно с полицията и граничната стража, да не надхвърля 33 000 души.

След войните страната е разгромена и ограбена. Тя изпада в тежка международна изолация. Това налага всички български правителства след Първата световна война да следват една и съща линия на поведение: добри отношения с Великите сили и балканските народи, спазване решенията на ОН и дипломатически действия за ревизия на договора.

Този външнополитически курс е следван до средата на 30-те години, когато външнополитическите събития дават подтик на България за ревизия на военните клаузи.

За териториалните си искания България трябва да търси международна подкрепа. Главен носител на ревизията на мирните договори в Европа е хитлеристка Германия, която подкрепя, макар и сдържано, териториалните промени на Балканския полуостров. Тази ситуация до известна степен предопределя ориентацията на България, улеснена и от голямата й икономическа обвързаност с Германия.

След като Германия осъществява редица действия в нарушение на Версайската система от договори, България и Балканският пакт (Турция, Гърция, Югославия и Румъния) подписват в Солун споразумение на 31 юни 1938 r. С него се отменят военните ограничения за България и се ликвидира демилитаризираната зона в Тракия, установена от Лозанската конференция през 1923 г.

Солунското споразумение е първият голям успех на българската дипломация по пътя на мирната ревизия на Ньойския договор.

В навечерието на Втората световна война пред България се открива възможност да търси пътища за благоприятно решаване на националния въпрос. Без да нарушава неутралитета, българското правителство предявява по-определено своите претенции за промяна на статуквото.

На 19 април 1939 г. министър-председателят Георги Кьосеиванов изпраща до българските посолства в европейските столица директива №19. В нея се дават инструкции за българските териториални искания, които са в основата на националния въпрос.

На първо - място в дипломатическите усилия на България е поставен въпросът за освобождение на южна Добруджа. Тази линия на поведение е напълно логична. До Балканските войни тази област е неразделна част от българската държава. Сред някои Велики сили, а и в съседни държави, се забелязва положителна за България, промяна в позицията им по Добруджанския въпрос.

В директивата е поставен тракийският въпрос с настояване да ни бъде върната Западна Тракия с излаз на Егейско море. Г. Кьосеиванов споменава и за Западните български покрайнини.

Но по основния проблем, който вълнува българската общественост, той мълчи. Времето за категорично поставяне на македонския въпрос още не е дошло.

Гръмкият провал на съветско-френско-английските преговори от лятото на 1939 е умело използван от Хитлер и на 23 август е писана спогодбата "Молотов - Рибентроп" за подялба на Европа между Германия и СССР. На 1 септември 1939 г. войските на Райха нападат Полша. На 3 септември Англия и Франция обявяват война на Германия, а на 17 септември в Полша нахлуват и съветски войски. Така започва Втората световна война.

Промените в международната обстановка пряко се отразяват върху външнополитическата ориентация на България и вътрешнополитическите процеси в страната и внасят чувствителни промени в разположението на политическите сили.

На 15 септември 1939 г. с правителствена декларация е обявен неутралитетът на България. Той е подкрепян от преобладаващата част на българския народ, тъй като спомените за двете национални катастрофи са още пресни в народното съзнание. Неутралитетът се подкрепя и от основната част на демократичните политически сили, ориентирани към западните демокрации - земеделци, социалдемократи, демократи, народняци и пр. Открито прогерманска е позицията на Народното социално движение на Ал. Цанков, на легионерите, групата около ген. Луков и др. БРП е за установяване на, приятелски и съюзнически отношения със СССР.

Международната конюнктура и желанието на цар Борис III за по-голям контрол върху властта налагат разпускането на Народното събрание и смяната на министър-председателя Георги Кьосеиванов. Той се проявява като ловък политик, убеден англофил, със собствени идеи за вътрешната и външната политика, които не винаги съвпадат с тези на царя. В бъдеще това може да се окаже неудобно за насърчаваната от двореца политика.

На 24 октомври 1939 г. парламентът е разпуснат. През декември 1939 - януари 1940 г. се провеждат парламентарни избори за XXV ОНС. Целта е да се създаде представителство, което да осигури безпрепятствен царски контрол върху вътрешната и външната политика. С 58% от подадените гласове правителството получава необходимото мнозинство в НС, като разполага с подкрепата на 140 депутати.

На 15. 02. 1940 г. министър-председател става проф. Богдан Филов, известен историк и археолог, с прогермански симпатии, без опит в политиката. Така царят се надява още по-здраво да държи в ръцете си нишките на вътрешната и особено на външната политика в пълното с изненади военно време.

Стремежът на царя за по-голям контрол върху властта се отразява върху вътрешната политика на правителството и законодателната дейност на парламента Законите, които се гласуват, твърде много превишават правомощията на отделните министерства и на правителството като цяло.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
България от неутралитет към съюз с Германия – 1939-1941 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.