България по време на Втората световна война (септ.1939-септ.1944)


Категория на документа: История


БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
(септ.1939-септ.1944)

В навечерието на Втората Световна война през лятото на 1939 г. в България функционира спецефичен вариант на авторитарно управление - безпартиен режим под контрола на цар Борис III. Той се опира върху широка система от казионни обществени организации,върху чиновниците и държавните институции,но най-вече върху армията и полицията. Властта се упражнява от безпартийни служебни правителства,които управляват чрез наредби - закони. От юни 1934г. всички политически партии са забранени,но продължават да съществуват нелегално,организирани около своите водачи и влиаят върху общественото мнение. Формалното наличие на Конституция и на Народното Събрание придават демократична фасада на режима без да променят антидемократичната му същност. Българския авторитарен режим е сходен с т.н. Кралски диктатури на Балканите. Властта се упражнява от безпартийни служебни кабинети,които контролират не само изпълнителната, но и законодателната и съдебна власт.

В областта на външната политика безпартийните кабинети под контрола на монарха продължават традиционна ..... на мирна ревизия на Ньойския договор от 27.11.1919г. и търси сближение с Югославия. През януари 1937г. двете държави подписват Таен пакт за вечно приятелство. Чрез него България успява да пробие международната изолация и да неутралицира антибългарския картел на Балканския пакт (Румъния, Югославия, Гърция ,Турция) от февруари 1934г. поради пакта Македонския въпрос не се поставя официално,но винаги се има предвид.

По същото време в Европа окончателно се оформят двата противостоящи военно-политически блока: Англо-Френски съюз на парламентарната демокрация опитваща се да защити Версайската система срещу Германо-Италиянския съюз (Оста на тоталитарните диктатури,борещи се за нов световен ред. СССР дълго се колебае и преговаря едновременно с двата блока,но на 23август 1939г. в Москва се подписва пакт за ненападение с Третия Райх и на практика става негов съюзник. В този таен протокол двете Велики сили се договарят за нова подялба на Полша и се споразумяват за свои сфери на влияние в Източна Европа. Това споразумение отваря вратите на немската агресия.

На 1 септ. 1939г. Вермахтът напада Полша, а на 17 септ. 1939г съветската армия навлиза в Полша. Англия и Франция - гаранти на полската държава,обявяват война на Райха(т.н. "странната"война),но не и на СССР. Така започва Втората Световна война.

На 15 септ. 1939г. българския министър-председател Георги Кьосеиванов обявява неутралитет и е подкрепен от всички забранени партии. След тях бързо се оформя четири основни политически течения,които обвързват външната политика с перспективата за властта. Искрени привърженици на неутралитета са дейците на безпартийния режим. Те са стремят да го запазят като продължават да балансират между воюващите Велики Сили без да се обвързват. Комунистите от БРП са за съюз със СССР и разчитат на негова помощ да поемат управлението и да въведат съветска власт. Кръгът около проф. Ал. Цанков,ратниците и легионерите са за съюз с Германия и за въвеждане на нациско управление.

Големите десни демократични партии,където водеща роля имат демократите на Никола Мушанов и БЗНС - Врабча 1 на Д.Гичев и К. Муравиев клонят към Англо-френският съюз и очакват след победата възтановяване на парламентарния режим. Отношенията между четирите течения се изострят и водят до конфликт между премиера и председателя на Народното Събрание Ст. Мушанов,привърженик на Англия и Франция. Това дава основание на царя да разпусне Народното събрание,където правителството няма стабилно мнозинство.

През декември 1939,януари 1940г. в продължение на месец се провеждат парламентарни избори по избирателния закон от 1938г. той възстановява мажоритарната система в условията на безпартийност. Кандидатите трябва да участват сами и да попълват декларации,че не членуват в забранените партии. Дадени са избирателни права на част от жените (майките с законен брак),но са въведени ограничения за мъжете - по-висока възраст и ценз - уседналост. Целостният изборен процес от регистрирането на кандидатите до обявяването на резултатите е поставен под контрол на полицията. Тя упражнява силен натиск върху населението и на места открито фалшифицира резултатите. Опоцизията от забранените партии се явява разединява и успява да спечели само 20 места,от които 10 комунисти и 5 земеделци-...... безпорен лидер на парламентарната опозиция е бившият премиер Никола Мушанов.

Ден преди откриване на Народното Събрание кабинетът подава оставка под натиска на царя. На 15.02.1940г. начело на новото безпартийно правителство застава проф. Богдан Филов,привърженик на Германия. Все пак в кабинета има баланс между германофилите и привърженици на неутралитета групирани около външния министър Ал. Попов.

През пролетта на 1940г. започва подготовка на страната за Войната. Извършени са промени в наказателните закони и в Закона за защита на държавата,като наказанията са увеличени. Народното Събрание приема Закон за гражданска мобилизация ,който забранява стачките. Чрез него държавата установява контрол върху частните предприятия. Уграден с Дирекция на търговията, която насочва българския износ към Германия. Създадено е комисарство на продоволствието и са въведени военно-временни дажби и хлебни марки .

През лятото на 1940г. след капитулацията на Франция на преден план излиза вътрешно-политическите проблеми. Оформя се негласен съюз между България,Унгария и СССР,които имат общи претенции към Румъния. В края на юни след ултиматум Червената армия завзема Бесарабия и Сев. Букувина. С Втория витски арбитраж Хитлер предава на Унгария Източна Трансилвания. Под натиска на Берлин, Москва и Рим, в средата на август започват българо-румънски преговори за южна Добружа. На 7 септември 1940г.е подписан Крайовски договор,с който Румъния доброволно отстъпва областта и между двете държави с установена "вечна граница". България се задължава да изплаща 800 мил. Леи за румънски държавни имоти и приема принципа за задължителна размяна на малцинства 67 хилядно българско население от Сев. Добружа е изселено в България и е заменено с румънски колонисти от Южна Добруджа,настанени там пред последните 20год. Така Сев. Добруджа е напълно обезбългарена и е прекъсната етническата връзка с бесарабските българи.

Крайовския договор е най-голямо постижение на българската дипломация след Първата Световна Война е триумф на политиката на мирна ревизия. Той укрепва позициите на СССР и Германия в България,които напълно отстраняват слиянието на Великобритания. Въпреки това в Лондон одобряват договора.

Договорът укрепва позициите на привържениците на неутралните и те успяват да отбият силният тристранен натиск за въвличане на България във войната. В средата на октомври Мусолини предалага на царя да се намеси в италиано-гръцката война като завземе Западна Тракия,но монархът отказва. Месец по-късно Хитлер настоява България да се присъедини към Тристрания пакт,но предложението е отклонено. В края на ноември в София пристига съветският дипломат Аркадий Соболев и предлага пакт за взамопомощ като СССР открие свои военни бази в Бургас и Варна. Въпреки,че комунистите организират подписка в подкрепа на предложението и то е отклонено. Правителството се опасява от "балтизация" на страната. Малко по-рано СССР е подписал подобни договори с 3-ите балтийски републики и е Вкопал свои Войски в тях,който са организирали социалистическа революция и 3-те републики по-късно са били включени в състава на СССР.

Междувременно продължава подготовката на страната . За войската като се възприемат елементи от натциското законодателство. Учредена е Дирекция на националната пропаганда по подобие на немското министерство на Йозев Гьобелс. В края на декември Народното Събрание приема Закон за ораганизиране на българската младеж. По подоби на немската Хитлер Юнген. Те имат централизирана,военнизирана структура на чело с министър председател. Участието на всички ученици в нея е задължително. Затова организацията и се поема от общините. Поради съпротивата на младежките съюзи на забранените партии "Бранник" не успява да се масовизира.

По същото време Народното Събрание гласува Закон за защита на нацията. Първата му част забранява всички организации - филиали на международните централи. Ударът пада върху Масонските ложи, Ротари, клубовете дори върху фен клубовете . така правителството прави опит да ограничи международните контакти на интелигенцията и да ги насочи само към Германия. Втората част на закона поставя началото на анти -семитското законодателство в духа на немските Нюрмберски закони. Българските евреи са лишени от всички политически права и от някои граждански права като възможността да сключат брак с православни и др. Те са лишени от правото да притежават недвижими имоти,да заемат държавна и общинска служба. За тях е въведен комендантски час,задължително носене на жълтата звезда и данък върху имущества, който ги разорява. Прилагането на антиеврейското законодателство е поверено на специално комисарство по еврейски въпрос - начело с Ал. Белев.

По същото време при посещението на царя в Германия. Той е запознат с Немските военни планове за подпомагане нахлуването на Италия в Гърция. Те предвиждат 680хил. Германска армия,базирана в Румъния да нападне Гърция през България. Опититите на монарха да я пренасочи през Югославия са неуспешни. Правителството е изправено пред избор страната да бъде окупирана, или да пропусне Вермахта като съюзник,тъй като съпротивата е немислима.

На 20 януари 1941г. кабинетът решава да присъедини България към тристрания пакт въпреки съпротивата на външния министър и веднага започват предварителни преговори за това. На 1.03. 1941г. Виена Богдан Фоулов подписва съотвения протокол като България получава необичайно леки условия . българската армия няма да воюва ,а ще поддържа реда в източната част на балканите и ще балансира турската армия, където британското влияние е много силно.

На 1.03.1941г. Вермахтът навлиза в България. Великобритания къса дипломатическите отношения без да обявява война и изтегля посолството си от София. САЩ блокира българските сметки в техните банки.

Забранените партии реагират сдържано на съюза с Германия. Комунистите не се обявяват против,защото СССР води тайни преговори за влизане в тристрания пакт.

Само водачите на БЗНС - Пладне издават манифест против съюза с Германия. Чрез нелегалния "Военнен съюз" те организират заговор в армията за сваляне на правителството и за ориентация към Великобритания. Заговорът е разкрит,ораганизаторите му са осъдени,а някои са екзекутирани. Водачът на БЗНС - Пладне др. Г.М. Димитров е изведен извън страната в Британски дипломатически багаж. Той се установява в Бейрут и в Кипър и оттам с английски средства организира две радиостанции - "В. Левски" и "Свободна и независима България",с която води пропаганда срещу Райха. Депутатите земеделци са отстранени от парламента и са затврорени в Първия Български Комцентрационен лагер ("Горна вода" край Асеновград).

Според някои български историци тези събития са началото на въоръжената антифашистка съпротива.

На 6 април 1941г. Вермахтът напада По предварително споразумение на Велик ден българската армия завзема западна Тракия,западните покрайнини с Пирот и основна част от Вардарска Македония без да срещне съпротива. Извън български контрол остава най-западните и южни части на Македония, предадени на Велика Албания,която е под италиански протектурат.

През цялата война между българи и италианци има постоянни спорове стигащи до военни сблъсъци. Под немско управление остават западния браг на р. Марица и Солун с Халкидика. "Новите земи са предадени на временна управа на България като съдбата им ще се реши след края на войната. Българското правителство обаче гледа на тях като на свои теритоии. То отделя временни средства за въвеждане на българска администрация,за строеж на комуникации,училища и църкви и за цялостното им интегриране в държавата. Режимът,който България въвежда там,е значително по мек от този на марионетните правителства на Белград и Атина. Въпреки това през есента на 1941г. турските комунисти и националисти организират бунт в драма,потушен от българската армия. Съвсем друг характер има българската окупация в източна Сърбия,където няма българско население и българските части са под немско командване. Окупационните зони там в края на 1943г. достигат на 10 км. От Белград. Реализирането на националното обединение по мирен път в условията на ветовна война и в съюз с Германия парализира опозицята. Тя се раздвижва след кат на 22 юни 1941г. Германия напада СССР. По нареждане на коминтерна комунистите започват въоръжена съпротива. Водещо място в нея имат бойнитете саботажни групи в големите градове. Излизат първите партизани -(Ив. Козарев) и се появяват първите партизански отряди. За ръководител на съпротивата задграничното бюро на БРП,начело с Г. Димитров,създава две радио станции - "Хр. Ботев" и "Народен глас". В България са изпратени две групи военни инструктури (подводничарите и парашутистите) за ръководство на партизанското движение,но повечето са избити от полицията. Депутатите - комунисти също са отсранени от парламента.

На 13.12 1941г. под натиска на съюзниците си Народното Събрание обявява война на Великобритания и САЩ. Само след година тя води масирани бомбардировки, разрушения и около 20хил. Жертви. Този акт води до активизиране на дясната опозиционна програма: скъсване на съюза с Райха и възтановяване на неутралитета,разпускане на Народното Събрание,възтановяване на политически живот,подготовка и провеждане, и образуване на правителства,отговоря пред парламента,а не само пред царя. Водеща роля има демократите и БЗНС - Врабча 1 .за да се изравни по влияние с тях ръководството на комунистите решава да създаде малка лява коалиция. На 17 юли 1942г. в Москва е оповестена програма от 12 точки на коалицията "Отечествен фронт". Тя съвпада с общо опоцизионната. До края на 1942г.,са създадени около 100 местни оф-комитети,в който влизат отново комунисти и по изключение леви земеделци и безпартийни. Десницата се отдръпва,защото свързва оф с въоръжена съпротива,а тя е за легална борба.

През пролетта на 1943г. българското общество е разтърсено от антиеврейските действия на правителството. След конференцията във Виена е взет решение за окончателно решаване на еврейските въпроси. Подписан е договор с българското комисарство по еврейските въпроси за предаване на 20 хил. Евреи от "новите" земи,които не са български граждани. Мартенската кация за депортиране е осуетена от писмения протест на НЗ депутати от мнозинството начело с под-председателя на Народното Събрание Дим. Пешев. Под натиска на премиера 41 от тях оттеглят подписите си,но акцията дава основание на царя да спре депортирането, опасявайки се от разпадане на мнозинството. Майският план за депортитране е осуетен от протестите на българската интелигенция на столичната манифестация на 24.05. Начелото застава Св. Синод, воден от Софийския митрополит Стефан и пловдивския митрополит Кирил. Въпреки това евреи са изселени в провинцията,мъжете са мобилизирани в специални трудови групи с намалена дажба,но всички оцеляват. Въпреки това 11636 евреи от "новите земи " са изпратени в Германия и след края на войната оцеляват 11 души. През лятото на 1943г. под напора на настъплението на антихитлеристката коалиция и активизиране на антифашистката дейност властта изпада в криза. След англо-американския десант в Италия тя излиза от войната. На източния фронт при Курск Съветската армия отнова разгромява немците. Очертава се германска загуба,а с нея нова българска национална катастрофа,която води до активизиране на антихитлеристката коалиция. Комунистите в началото на август 1943г. създават Национален комитет на ОФ. В него влизат К. Драмалиев от БРП,Кимон Георгиев от "ЗВЕНО" и Н. Петков от БЗНС - Пладне. По-късно са привлечени левият социалист Гр. Чешмеджиев.и независимият Д. Казасов. Партизанското движение се активизира и прави опит да овладее част от териториите по подобие на югославското . в него е извършена централизация. Страната е резделена на 13 въстанически оперативни зони (13та е Русенска),начело с зонални тактически щабове. Всички партизани и саботажни групи са обединени в Народно- Освободително въстаническа армия. Активизира се и приверженици на по-тясно обвързване с Германия. Групата около проф. Ал.Цанков и легионерите настояват България да изпрати войска на източния фронт.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
България по време на Втората световна война (септ.1939-септ.1944) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.