България през военното десетилетие на XX в. Национални идеали, стремежи и катастрофи.


Категория на документа: История




КУРСОВА РАБОТА
По
Национален въпрос на Балканите

На тема: България през военното десетилетие на ХХв. Национални идеали, стремежи и катастрофи

Съдържание

I. Национални цели, идеали и доктрина на България в началото на XXв.
1. Политическите партии в началото на ХХ век.
1.1. Общ преглед.
1.2.Управляващи партии в началото на ХХ век.
a) Коалиционно правителство между демократи и прогресивнолиберали;
b) Самостоятелно управление на Прогресивнолибералната партия;
c) Народнолиберална партия;
d) Демократическа партия;
e) Довоенна вътрешна политика на Народната и Прогресивнолибералната партия;
f) "личен режим" на Фердинанд.
2. Национални цели, идеали и доктрина.

II. Войните като средство за постигане на целите и резултатите от тях.
1. Първа Балканска война.
2. Втора Балканска война.
3. Първа Световна война.
4. Политическият живот на България между двете световни войни.
5. Втора Световна война.

III. Измерения и последици от националните катастрофи.
1. Първа и Втора Балканска война.
2. Първа Световна война.
3. Втора Световна война.

I.1.1 Ликвидирането на османския феодален режим в България след Освобождението създава условия за развитието и задълбочаването на процеса на първоначалното натрупване на капитала. Това довежда, от една страна, до натрупване на значителни капитали в ръцете на буржоазията, а, от друга - до разоряването на значителна част от дребните производители и превръщането им в пролетарии, които притежават като стока само наемна работна сила. Развиващата се промишленост поглъща свободната работна сила. На тази основа започва да се формира и работническата прослойка в България.
В началото на ХХ век капиталистическа България навлиза в нов етап. Неблагоприятните социално - икономически условия през последните години на ХIХ век, от една страна, и значителният скок, който прави икономиката на страната през първото десетилетие на ХХ век, от друга, довеждат до промени в политическата структура. Засилват се противоречията в редовете на буржоазните политически партии и между тях. Започват разцепления, образуват се нови партии, еволюират с политическите си възгледи и позиции някои от тях. Изменя се политическата структура на българското буржоазно общество. Политическите сили на буржоазията се раздробяват. През първото десетилетие на ХХ век съществуват следните политически партии :
Народна партия. Изразява интересите на голяма част от българската едра буржоазия. След смъртта на Константин Стоилов (1901г) водач на партията става Иван Евстратиев Гешов, но ролята на фактически ръководител играе Теодор Теодоров. Народната партия става привърженик на умерена, предпазлива и не особено активна външна политика, постепенно насочваща се към силите на Съглашението - Русия и Англия. Печатен орган на партията е в."Мир".
Прогресивнолиберална партия. През първото десетилетие на века се очертава като политически представител на забогатяващата средна търговска и лихварска буржоазия. Намира привърженици и в средите на заможната земеделско-скотовъдска, лихварска и предприемаческа буржоазия, която поддържа идеята за тясно икономическо, политическо и културно сътрудничество с Русия. Партията се ръководи от д-р Стоян Данев. Прогресивнолибералната партия свързва българската външна политика с руската. Печатен орган е в. "България".
Демократическа партия. Наследява Либералната партия на Петко Каравелов и приема името Демократическа партия през септември 1896. В началото на ХХ век голяма част от членската маса, състояща се дотогава от дребни и средни производители, успява да забогатее. Това създава условия за навлизане в партията и на други заможни елементи от средите на едрата буржоазия. Постепенно демократическата партия се оформя като представителка на част от замогващата се модерна промишлена и търговска буржоазия и загубва дребнобуржоазния си характер. След смъртта на П.Каравелов начело на партията застава Александър Малинов. С новите си идейни начала, програмни възгледи и социален състав в началото на века Демократическата партия се превръща в модерна обществена сила, способна да бъде фактор в обществено-политическия живот на страната. Външнополитическата ѝ ориентация е насочена към Русия и останалите сили от Съглашението. Партията се обявява за активна външна политика, съобразена с поведението на всичките сили. Печатни органи за в."Знаме" и в." Пряпорец".
Народнолиберална партия. Възниква през 1886-1890 година и изразява интересите на част от едрата търговско - промишлена и земевладелска буржоазия, свързана с капиталистическото производство. Характерно за социалния състав на партията е, че през първото десетилетие на ХХ век се увеличават представителите на интелектуалния елит. В началото на ХХ век нейни ръководители са последователно Димитър Петков и Никола Генадиев. Тази партия се обявява за осъществяването на модерна стопанска програма. Печатни органи са в."Свобода" и в."Нов век".
Либерална партия. Основана през 1887-1889г, в края на ХIХ век и началото на ХХ век тя се очертава като изразителка на интересите на най-спекулативната част на българската търговска буржоазия. В нея членува разнородна по социален състав маса, обединена в стремежа да се добере до властта и да я използва за лично облагодетелстване. Ръководител на партията е д-р Васил Радославов. Либералната партия се стреми към Централните сили начело с Германия и Австро-Унгария. Смята, че националният проблем ще се постигне със средствата на войната. Печатен орган е в."Народни права".
Младолиберална партия. Отделя се от Либералната партия в началото на ХХв. и се оформя окончателно през 1904г. Лидер на партията е Димитър Тончев. Социалният състав на тази партия се формира от бивши либерали, недоволни от политиката на В. Радославов. За основен принцип тази партия издига либерализма. Външнополитическите позиции са сходни с тези на Либералната партия. Печатен орган е в."Свободно слово".
Радикалдемократическа партия. Отцепва се от Демократическата партия през 1902-1903г. и се формира окончателно през 1905-1906г. оглавява се от Найчо Цанов. Идеолозите на партията смятат народовластието за естествена необходимост, затова възприемат идеята за самоуправлението като основа на политическите си възгледи. Част от радикалите възприемат републиканската форма на управление. Радикалдемократите се противопоставят на личния режим на Фердинанд. Според тях решаването на националния въпрос може да стане чрез Балканска конфедерация.
БЗНС. Привлича в редовете си политически по-съзнателните представители на дребната и средната буржоазия. През първото десетилетие на ХХв. прераства в масова демократична партия в страната.
БРСДП (тесни социалисти). Създадена е през 1891г. Свързва своята вътрешна и външна партийна програма с конкретна политическа борба, с перспективата за социален прогрес, за създаване на социалистически обществен строй в България и на Балканите. Нейни ръководители в началото на ХХв. са Димитър Благоев, Г.Георгиев, Георги Кирков и др.
БРСДП (широки социалисти). Отцепват се от БРСДП през 1903г. застъпват реформистко-демократични концепции и не споделят основните марксически принципи за класова борба. Начело на БРСДП застават Янко Сакъзов и Евтим Дабев. През 1909г към тях се присъединяват анархолибералите и прогресистите и тя приема името БРСДП(обединена).
Между оформилите се политически сили в началото на ХХв. В България ярко се открояват представителите на двете основни прослойки - на наемните работници и на буржоазията. Те водят борба за отстояване на своите принципи и позиции.
I.1.2 а) На 9 януари 1901г е съставен "служебен кабинет", начело с Райчо Петров. Неговата задача е да проведе избори за ново Народно събрание. На изборите февруари с.г. Народнолибералната, Прогресивнолибералната и Демократическата партия получават приблизително равен брой гласове и княз Фердинанд им предлага да съставят коалиционно правителство, но те отказват. Другата алтернатива е споразумение между цанковисти и демократи. На 19 февруари новият кабинет е съставен. Министър-председател става П. Каравелов. Основните принципи са: спазване на Търновската конституция, приятелски отношения с Русия, въвеждане на модерно управление и др.
b) На 21 декември 1901г. е образувано самостоятелно правителство на Прогресивнолибералната партия, начело с нейния лидер Стоян Данев. Кабинетът на Данев продължава вътрешната политика на предишното правителство. Прогресивнолибералната партия води активна външна политика. Ст. Данев се стреми да постигне по-приятелски взаимоотношения с Русия. На 31 май 1902г. в Петербург е подписана тайна руско-българска конвенция. Тя определя поведението на двете страни при евентуален конфликт с Австро-Унгария или Румъния. Но това прекомерно сближение с Русия не е по вкуса на Фердинанд и на 3 май 1903г. той предизвиква оставката на кабинета.
c) Народнолибералната партия се оформя като самостоятелна политическа сила в края на ХIХ век. Народнолибералната партия е ревностен крепител на монархическата институция. Според нея само чрез княза могат да се установят контакти с влиятелните европейски дворове. Тази партия е за силна централна власт, чрез ограничаване авторитета на изборните институции. Според нея националното обединение може да се постигне само по военен път. Народнолибералната партия работи активно за укрепване позицията на монарха. При нейното управление се създават условия за разцвета на "личния режим". Цялата държавна машина работи в услуга на идеята за засилване ролята на княза в политическия живот на България. Поражението на Илинденско -Преображенското въстание показва, че оставени на собствените им сили, българите в Македония и Одринска Тракия са обречени. България се ориентира постепенно към военна намеса за тяхното освобождаване. За целта тя се нуждае от добре организирана и модерно въоръжена армия. България не разполага с достатъчно финансови средства, затова тегли два заема от Париж.
През 1905г. Народното събрание гласува редица закони, някои от които са Закон за защита на женския и детския труд, законодателство за подпомагане на работниците в случай на злополука и др. Народнолибералната партия извършва много промени в различни сфери - икономически, социални, финансови и др., но всичко това е съпроводено и с изразходването на много средства, което води до недоволството на населението. Образува се опозиционен блок от Народната, Прогресивнолибералната, Демократическата и Либералната партия. Това е т.нар. Патриотичен блок.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
България през военното десетилетие на XX в. Национални идеали, стремежи и катастрофи. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.